1 И 2 КНИГА НА ЛЕТОПИСИТЕ

Подобно на книгите „Царе“, „1 и 2 Летописи“ първоначално представляват една цяла книга. Разделянето става при превода на Септуагинта (ранен гръцки превод на Писанието). В Септуагинта книгите „Летописи“ са представени като „paralipomena“, което означава „пропуснати неща.“ Ето защо Летописи се приемат като допълнение към книгите „Царе“.

Ездра, изтъкнатият свещеник и книжник, който предвожда група от пленници при завръщането им в Палестина през 458 г. пр. Хр., е смятан в повечето случаи за автор на „Летописи“. За да се осъществи повторно настаняване в изгубената земя и да се възстанови поклонението пред Бога, според Ездра завърналите се хора трябва да бъдат запознати с техните предишни закони, древно наследство и национално ръководство. Макар да изглежда, че книгите „Летописи“ са повторение на „2, 3 и 4 Царе“, съществува значителна разлика – в „Летописи“ историческите действия са видени през погледа на свещеник. В тези две книги е наблегнато повече на религиозните, а не толкова на политическите аспекти. Ездра умишлено пропуска подробностите в дейността на царете и пророците, като поставя по-голямо ударение върху богатото наследство на народа и неговите заветни взаимоотношения с Бога.

Книгата „1 Летописи“ е един „миниатюрен Стар Завет,“ който в съвсем сбита форма проследява развитието на Старозаветната история от Адам до Вавилонското робство и Декрета на цар Кир, позволяващ на заточените юдеи да се завърнат обратно в родината си. Книгата е изпълнена с родословия и е съсредоточена главно върху управлението на цар Давид и на неговия син Соломон.

Книгата „2 Летописи“ е продължение на историята на Южното царство, Юда, от времето на Соломон до периода на плен. На Северното царство, Израил, се обръща незначително внимание, тъй като само Давидовото потомство е считано за представител на истинския Израил.

По-забележителни пасажи в „1 Летописи“ са Божия завет с Давид (17:11-14) и Давидовата красива молитва на хваление (29:10-19). Важните пасажи във

„2 Летописи“ са молитвата на Соломон за мъдрост (1:7-12), посвещението на Соломоновия храм (глава 5-7), посещението на Савската царица (9:1-12) и предсказването на периода на плен (36:20-21).

следваща глава ЕЗДРА