ЯКОВ

Седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда образуват една друга група новазаветни писания, наречени „общи послания.“ В ранната църква са ги наричали „католически“ или „универсални“ послания, защото те (за разлика от Павловите послания) нямат точно определен адресат.

В известен смисъл авторството на тази книга е подложено на съмнение, тъй като в Новия Завет не по-малко от четирима души носят името Яков – Яков Заведеевият син (Матей 4:21), Яков – Алфеевият син, наречен „малък“ (Матей 10:3; Марка 15:40), Яков – братът на апостол Юда – не Искариотски (Лука 6:16) и Господният брат (Матей 13:55; Галатяни 1:19).

Тъй като Яков – Заведеевият син е убит от Ирод Агрипа I (44 г. сл. Хр.) и другите двама мъже са изключени като възможни автори, авторството на това Послание се приписва на Яков – брата на Исус. Всъщност Яков е само полубрат на Исус, тъй като те имат една и съща майка, но не и един и същ баща. (Матей 13:55; Марка 6:3). В началото, в продължение на няколко години, той е невярващ (Йоан 7:5, 10), но личното явяване на Христос след възкресението става повратен момент в неговия живот (1 Коринтяни 15:7). Също така, Яков е в Горницата в деня на Петдесятница, скоро след което заема важно място в живота и в структурата на църквата. Още от самото начало той е определен за водач на църквата в Ерусалим. Това, че Яков е водеща фигура става ясно от думите на Петър след освобождаването му от затвора (Деяния 12:17), от Павловото уважение към него (Деяния 21:18) и от тежестта на неговата дума по време на Ерусалимския събор (Деяния 15:13, 19; Галатяни 2:1, 9, 10). Яков е не само блестящ църковен водач, но и всеотдаен християнин. Води свят и почтен живот и заради своя характер е наричан „Яков – праведния.“

Ключовият стих в Посланието е 1:22:“ Бивайте обаче изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ Като практичен човек, Яков явно се интересува от прилагането на християнската вяра в ежедневието. Може да се каже, че той вярва в „практикуването на това, което проповядваш.“ Докато някои библейски книги наблягат на доктрината, това Послание поставя ударение върху делата.

Според автора, вярата и делата са неразделни – проявяването на едното, без действието на другото, води до непълнота в християнския живот (2:14-26).

Поради многото практични въпроси, засегнати в това Послание, понякога то е наричано „Притчите“ на Новия Завет. В книгата се разглеждат теми, като изкушението, търпението, мъдростта, молитвата, бедността, богатството, страстта, грехът, вярата, добрите дела, респектът, греховете на езика, светското мислене, причините за войните и себичността. В 108 – те стиха на посланието са включени цитати или стихове, отнасящи се до 22 книги от Стария Завет. На 15 места е направена връзка с Проповедта на планината. Някои от важните стихове са 1:5, 12, 17, 22; 2:17; 3:10-18; 4:8; 5:8, 13-16.

Интересно е, че посланието на Яков започва и завършва със силно наблягане върху молитвата (1:6; 5:14-18). Историята доказва, че самият Яков е бил човек, отдаден на молитва. За него се казва, че е прекарал толкова време на коленете си, че те са станали като камилски колене. През 62 г. Сл. Хр. Яков е убит по заповед на Агрипа – първосвещеника. Според Хегесипус цитирано в писанията на Юсбиус (260 – 370 г. сл. Хр.), Яков е бил хвърлен от крилото на Храма, след което е бил бит и убит с камъни от фарисеите и техните последователи. Подобно на Исус, неговите последни думи са били: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“

следваща глава 1, 2 ПЕТРОВО