МАЛАХИЯ

Малахия, чието име означава „Мой ангел“ или „Мой посланик“, е последният от старозаветните пророци. Неговите пророчества слагат край на един 1000 – годишен период на пророчески изявления (от Мойсей до Малахия), дадени от специални хора, които са призовани и помазани да прогласяват Божието послание към Израил. Понякога заключителната книга в старозаветния канон е наричана „печатът“ на пророците. След Малахия, в Израил не се издига пророчески глас за около 400 години.

Личната история на Малахия не е известна. Но по всяка вероятност, той е съвременник на Неемия (сравнете 2:8 с Неемия 13:15; 2:10-16 с Неемия 13:23; 3:7-12 с Неемия 13:10). Малахия пророкува приблизително сто години след завръщането на пленените юдеи в тяхната родина. По това време, град Ерусалим и Вторият храм (Зоровавеловият) вече са построени, но началният ентусиазъм на хората е спаднал. След един съживителен период по времето на Неемия (Неемия 10:28-39), народът и свещениците отново забравят Бога и изпадат в механично спазване на закона. Като усеща нарастващото отстъпничество, пророк Малахия прави призив за покаяние и предупреждава непокорните и бунтуващите се.

Пророчеството на Малахия се състои от три глави и може да бъде подразделено по следния начин:

Глава 1 – Божията любов към Израил.

Глава 2 – Божиите оплаквания срещу Израил.

Глава 3 – Божието осъждение над хората.

Малахия представя Божията любов към Израил в първата глава. Но същевременно пророкът напомня на хората, че те не са се посветили истински на Бога (1:1-5). Във втора глава Малахия обвинява за духовното състояние на народа главно свещениците, които са омърсили Божия олтар и са принасяли недостойни жертви (1:6 – 2:4). Той ги обвинява, че не са наставлявали правилно хората относно Божия закон, като по този начин са причинили спъването на мнозина (2:5-9). Също така Малахия упреква мъжете, че са се развеждали с жените си и са се женели за жени от езическите народи – нещо, забранено от Мойсеевия закон (Изход 34:13-16 и Второзаконие 7:3). Неизпълнението на този закон е един от основните фактори за навлизането на идолопоклонството в Израел. Пророкът вижда тази практика като нова заплаха за истинското поклонение пред Йехова. Малахия е известен и с това, че поставя силно ударение върху даването на десятък:

„Ще краде ли човек Бога? Вие обаче ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото, вие, да! целия тоя народ, Ме крадете. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега в това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, та излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него“ (3:8-10).

Третата глава от „Малахия“ се занимава с Божието осъждение, което пророкът вижда във връзка със събитията от последното време. Особено внимание е обърнато на „Господния ден“, за който Малахия говори около шест пъти в своето пророчество (1:11; 3:2, 17; 4:1, 3, 5). И така, Старият Завет завършва с обещание за идването на Месията и на Господния ден.

Стилът на „Малахия“ е уникален и е изграден на основата „въпрос – отговор.“ В своята книга той задава поне двадесет и три въпроса, следвани от отговори. Изразът „казва Господ на Силите“ се среща двадесет пъти в Малахиевото кратко пророчество от петдесет и пет стиха.

следваща глава МАТЕЙ