ЙОИЛ

Йоил е един от най-ранните пророци. Живее по времето на Илия и Елисей, приблизително 800 г. пр. Хр. По всяка вероятност той е жител на Ерусалим (1:9; 2:15-17, 23, 32; 3:1). Цялото му служение е посветено на Южното царство Юда. Относно произхода на Йоил не е дадена голяма информация, освен това, че е син на Фатуил. Неговото име означава „Йехова е Бог“ и е едно от често срещаните имена в Стария завет.

Повод за Йоиловото пророчество става една ужасна язва от скакалци, която опустошава цялата страна. Посеви, дървета и всякакъв вид растителност са напълно поразени от насекомите, които не могат да бъдат спрени по никакъв начин. Като допълнение към тази катастрофа, нацията претърпява жестока суша, последвана от пожари, които доунищожават растенията и пасищата. Общият ефект от тези две бедствия е икономичски хаос, който води до голям глад по цялата земя. Според някои изследователи, тези язви траят четири години, през които Юда стига до ръба на провала.

Йоил приема всичко това като вид осъждение поради греха и духовното невежество на своя народ. Ето защо той отправя призив за национално покаяние чрез пост и „тържествено събрание“, в което всички трябва да вземат участие, дори младенците и младоженците (2:15-17). Дълбочината на Йоиловата загриженост е отразена в неговите наставления към хората:

„И раздерете сърцето си, а не дрехите си, та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив . . . Нека плачат свещениците, служителите Господни, между предхрамието и олтаря, и нека рекат: „Пощади, Господи, людете Си, и не предавай наследството Си на позор, та да ги владеят народите“ (2:13, 17).

Централна тема на книгата „Йоил“ е наблягането върху „деня на Господа.“ Този израз, срещащ се поне на пет различни места (1:15; 2:1, 2, 11, 31; 3:14, 18), е използван, за да покаже Божията намеса в човешката история. Йоил преминава столетия напред и надниква в „деня на Господа“ (2:1-11, 30, 31).

Йоил е най-известен със своето пророчество за изливането на Святия Дух. Ето защо, понякога той е наричан „пророкът на Петдесятница.“ Именно вдъхновеното заявление на Йоил служи за основа на Петровата проповед, след като Петър и 119 други са кръстени със Святия Дух:

„И след това ще излея Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; Още и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в ония дни“ (2:28, 29; вижте също така Деяния 2:16-18).

В отговор на Петровата мощна проповед се спасяват три хиляди души, като по този начин започва евангелизирането на целия свят под водителството на Святия Дух – евангелизиране, което ще продължи във всяко поколение до идването на Исус.

следваща глава АМОС