ИСАЯ

Четвъртото главно подразделение на Стария Завет е известно като „Пророците“ и включва книгите от „Исая“ до „Малахия“. Седемнадесет на брой, пророческите книги могат да бъдат класифицирани по следния начин:

Големи пророци

Исая

Еремия

Плачът на Еремия

Езекиил

Даниил

Малки пророци

Осия

Йона

Софония

Йоил

Михей

Агей

Амос

Наум

Захария

Авдий

Авакум

Малахия

Времето на пророците обхваща периода от деветото столетие пр. Хр. до петото столетие пр. Хр. – четиристотин години. Тази ера от историята на еврейския народ отбелязва морален, духовен и политически упадък, което довежда до превземането на Израил от Асирия (721 г. Пр. Хр.) и на Юда от Вавилон (586 г. пр. Хр.). Пророците, които Бог издига по това време са хора с изключителен характер. Те призовават народа към национално покаяние и правят смели опити да снижат степента на идолопоклонство и духовно безразличие. Но техните молби и предупреждения в повечето случаи остават напразни, в резултат на което Божието осъждение се стоварва върху Израил.

Мнозина считат Исая за най-великия измежду пророците по онова време. Неговите пророчества са дадени през управлението на поне четирима юдейски царе – Озия, Йотам, Ахаз и Езекия и покриват период от около шестдесет години (740 – 680 г. пр. Хр.). Вярва се, че Исая е от царски произход, вероятно е бил братовчед на цар Озия. От неговите писания става пределно ясно, че той е имал лесен достъп до царския съд (7:3; 37:21; 38:1; 39:3-8) и че е упражнявал мощно влияние върху монарсите по онова време.

Макар служението на Исая да е свързано най-вече с Юда и Ерусалим (1:1), то в никакъв случай не спира до там. Пророкът произнася Божието осъждение над Вавилон, Асирия, Египет, Израил, както и над други заобикалящи ги народи.

По своята структура, книгата „Исая“ представлява миниатюрна Библия. Състои се от шестдесет и шест глави с две главни подразделения – първото, от които съдържа тридесет и девет глави, а второто – двадесет и седем. Темата на първата част (глави 1 – 39) е „Осъждение“, като пророкът прогласява осъждането на народите поради техните грехове. Темата на втората част (глави 40 – 66) е „Изкупление“. Тя предсказва завръщането на Юда от плен и радостно прокламира идването на бъдещия Месия. Заради своето послание на надежда и успокоение, втората част понякога е наричана „Книга на утешението.“

В християнския свят Исая е най-добре познат с пророчествата си относно личността, служението и царството на Месията. Вълнуващо свидетелство за точността на библейските пророчества е фактът, че около седемстотин години преди раждането на Христос, Исая предрича Неговото раждане от девица (7:14), Неговата Божественост и вечното Му царство (9:1-7), Неговото идване по Давидова линия (11:1), Неговите страдания и смърт (52:13, 53:12) и хилядагодишното Му царство (глави 2, 11, 12, 24 – 27, 59 – 66). Глава 53 е най-скъпият бисер в съкровищницата на Стария Завет. Тя дава вълнуващо пророческо описание на страданията на Спасителя.

Ключовата дума в книгата „Исая“ е „спасение“ и е използвана поне двадесет и осем пъти в цялата книга (12:3; 25:9; 26:1; 45:17; 49:8; 59:16,17; 61:10; 62:1). Също така е интересно да се отбележи, че името на Исая означава „спасение от Йехова“, което навярно подсказва нещо за посланието и служението на пророка. Според древно еврейско предание, Исая е бил измъчван, като са го поставили в дънера на кухо дърво, което след това е било разрязано на две (Евреи 11:37).

следваща глава ЕРЕМИЯ