ЗАХАРИЯ

Захария, чието име означава „Йехова помни“, е син на Варахия и внук на свещеника Идо. Според Ездра 5:1 и 6:14, той е син на Идо, което може би означава, че Варахия умира рано, като по този начин Захария става пряк наследник на своя дядо.

Захария, подобно на Еремия и Езекиил преди него, е пророк и свещеник и навярно започва своето служение твърде млад (Захария 2:4). По всяка вероятност той е роден във Вавилон и се завръща с първата група пленници под водителството на Зоровавел. Захария е съвременник на пророк Агей. Те и двамата поощряват построяването на Храма, който е разрушен от вавилонците през 586 г. пр. Хр. Но между техните пророчества съществува една значителна разлика. Макар общата им цел да е да мотивират водачите на юдейското общество да построят Храма, пророчествата на Захария се занимават в по-голяма степен с духовната промяна.

Книгата „Захария“ е изпълнена с утешение и надежда, като започва с призив за покаяние и завършва с изключителни пророчества относно завръщането и царуването на Христос. С изключение на Исая, Захария предрича за Месията повече от всеки друг пророк. Пророчества за първото идване на Христос са 3:8; 9:9, 16; 11:11-13; 12:10; 13:1, 6. Пророчества относно второто идване на Месията са 6:12 и 14:1-21.

Книгата „Захария“ може да бъде представена чрез следния план:

1. Въведение и призив за покаяние (1:1-6)

2. Осемте видения на Захария (1:7 – 6:15)

3. Призивът на Пророка в четвъртата година на Дарий (7, 8)

4. Пророчество за езическите световни сили и за бъдещото месианско царство (9:14)

Тъй като Захария е пророк от периода след вавилонския плен, целта за написване тази книга се явява тройна: (1) да възвърне увереността на Израил в пълното възстановяване на Сион, (2) да увери Израил, че неговите врагове ще бъдат наказани и унищожени и (3) да прогласи универсалното управление на Месията.

Истинската красота на книгата „Захария“ се крие в славната надежда, която пророкът предлага на Израил относно бъдещия Месия. По един изключителен начин, Исус е описан като Отрасъла (3:8), Божия Слуга (3:8), Овчаря (9:16; 11:11) и поразения Пастир (13:7).

Главните пророчества относно живота на Христос се отнасят за: (1) Неговото триумфално влизане в Ерусалим на осел (9:9), (2) Продаването Му за тридесет сребърника (11:12, 13), (3) Пробождането на Неговите крака и ръце (12:10), (4) Завръщането Му на Елеонсия хълм (14:3-8), (5) Неговата сила да прощава греховете (глава 3), (6) Отхвърлянето Му от Израил (глава 11) и (7) Поразяването на враговете на Израил, спасението на Ерусалим и хилядагодишното царуване на Месията над целия свят (глава 14).

Също така Захария хвърля пророчески поглед към страданията на Спасителя на Голгота, като заявява:“В оня ден ще се отвори извор за Давидовия дом . . . за грях и за нечистота“ (13:1). „А на Давидовия дом и на Ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление, И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха“ (12:10).

следваща глава МАЛАХИЯ