ЕЗЕКИИЛ

Езекиил, чието име на еврейски означава „Бог подкрепява“ е, както Еремия, от свещенически произход. Той е син на Вузия, за когото не се знае нищо конкретно, освен неговото име. Явно Езекиил прекарва ранните години от живота си в Ерусалим, но после е един от Израилевите пленници, откарани във Вавилон през 597 г. пр. Хр. заедно с цар Йоахин и десет хиляди други почитани израилтяни (4 Царе 24:14; Еремия 29:1, 2) при Навуходоносоровото второ нашествие в Ерусалим. Във Вавилон Езекиил живее в своя собствена къща в едно село близо до Нипар, по реката Ховар – Навохудоносоровия царски канал. Той е призован за пророк на тридесет годишна възраст, в петата година от заточението си във Вавилон. Неговите пророчества обхващат период от около двадесет и две години. Езекиил е женен /24:18/, но жена му умира от удар в същия ден, когато Ерусалим е обграден (24:1, 15 – 18).

Цялото служение на Езекиил като пророк е към заточениците във Вавилон. Докато Еремия продължава да предупреждава населението на Юда, че Вавилон не само ще покори тяхната земя, но и че ще я разруши напълно, Езекиил проповядва същите думи на заточениците във Вавилон. Тази вест не е много приятна за слушане (2:1, 4, 6), тъй като доста от заточениците все още се надяват, че пленът им ще бъде кратковременен. Тази надежда обаче остава неоправдана и пророчествата на Еремия и Езекиил се потвърждават, когато Навуходоносор разрушава напълно Ерусалим единадесет години след второто атакуване на града (586 г. пр. Хр.).

Книгата „Езекиил“ се състои от три разделения, покриващи три принципни въпроса:

1. Пророчества относно съдбата на Ерусалим (1 -24/)

2. Пророчества срещу чужди народи (25 -32)

3. Пророчества относно бъдещото възстановяване на Израил (33 – 48)

Основната цел на Езекиил е да напомни на заточениците за греховете, поради които ги е сполетяло Божието наказание – отстъпничество, обвързване с чужденци и идолопоклонство – и да ги увери в бъдещите благословения на Бога. Стилът на Езекиил се отличава с използването на символи и притчи, които придават по-голяма образност на неговото послание. Той използва растения, животни и различни видове хора, за да характеризира дадени народи. Ерусалим и Самария са представени като прелюбодейки (23:2, 3), Давидовият дом – като ров за лъвове (19:1), лоза (19:10; 17:6) или кедър (31:3); Египет – като кедър (31:3) или крокодил (37:1); халдейците (вавилонците) са обрисувани като орел; град Тир е като кораб, който ще бъде потопен (27:5). Самият Езекиил извършва няколко символични действия, чрез които иска да представи различни истини. Той лежи на едната си страна продължително време, за да предскаже неудобствата при обсадата. Обръсва си главата и брадата, за да покаже разрушението на Ерусалим. Копае в стената и изважда багаж като за плен, за да представи близостта на идващото робство. Бог говори чрез Езекиил след всеки символичен акт и тълкува неговото значение (4:1-3; 4:4-8; 4:9-13; 5:1-12; 12:1-6 и т. н.). Изразът „Ще познаете (ще познаят), че Аз съм Господ“ е доминираща тема в цялата книга и се среща над шестдесет пъти (6:7, 10, 13, 14; 7:4; 11:10; 12:15; 22:16; 33:29; 38:23 и др.).

Някои от най-важните пасажи в книгата „Езекиил“ са видението за полето с изсъхналите кости, отнасящо се за възстановяването на израилския народ (37); историята за първоначалното положение на Сатана/28/и видението за бъдещия град/48/, който много прилича на града, описан от Йоан в Откровение гл. 21, 22. Докато Йоан говори за този красив град като за „новия Ерусалим“, Езекиил просто заявява, че славният град ще бъде наречен „Йехова е там.“

следваща глава ДАНАИЛ