ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ

Петата книга в Новия Завет се нарича „Деяния на апостолите“. Но в действителност, тя описва предимно делата на Петър (глава1-12) и на Павел (глава 13-20). Въпреки, че в книгата се появяват и други герои (Стефан, Филип, Варнава и Яков), Петър и Павел са доминиращите личности. Тъй като „Деяния на Апостолите“ не представлява пълно описание на делото и служението на всички апостоли, някои са предлагали следните заглавия като по-подходящи – „Евангелие на Святия Дух“, „Деяния на възкръсналия Христос“, „Деяния на хора с апостолско служение.“

„Деяния на апостолите“ проследява най-вече разпространението на християнството от идването на Святия Дух в деня на Петдесятница до Павловото пристигане в Рим след около 30 години. Това е важен период от историята на християнското движение, през който църквата надраства своята незрялост и достига до всички части на „тогава познатия свят.“

В „Деяния на апостолите“ са записани няколко важни събития: произходът, характерът, основаването и растежът на църквата; първите случаи на обръщане към християнството; първата съпротива; първото дисциплиниране; първото преследване; първият мъченик; първата организация и изпращането на първите мисионери.

Ключовата дума в „Деяния на апостолите“ е „свидетел“, спомената повече от тридесет пъти. Ключовият стих е:“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“ Чрез краткостта и пределната яснота на Великата заповед (Матей 28:19,20; Марка 15:16; Лука 24:46-48; Деяния 1:8) Господ цели да насочи учениците Си към излизане и работа в света и да начертае безпогрешен курс на действие за Своята църква. Отговорността за разгласяване на Исусовото послание по целия свят не бива да се приема като избор от страна на църквата, но по-скоро като задължение, изискващо нейното пълно посвещение.

„Деяния на апостолите“ е книга на действието, понеже описва великите дела на хора, помазани от Святия Дух. С думите на Великата заповед, кънтяща в техните уши и с изгарящото желание в сърцата им , те бързат да разгласят Благата вест. Името Исус се чува навсякъде – по улиците, в Храма и по къщите. Благовестие става на всяко място, където има хора. До края на апостолския век (приблизително 100 г. сл. Хр.), църквата, под водителството на Святия Дух, наброява около 500 хил. вярващи.

Забележителното разпространение на християнската вяра може да бъде директно свързано с изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница (Деяния 2 глава) и с дързостта, с която ранната църква прогласява посланието на Исус. В книгата „Деяния на апостолите“ името на Святия дух е споменато не по-малко от седемдесет пъти.

От специално значение е обръщението на Савел от Тарс, по-късно наречен Павел, и незабавната му мисионерска дейност (глава 9). Избран за „специален съд“, Павел е определен да бъде апостол, служител, мисионер, автор и църковен водач. Малцина, подобно на този велик човек, са оказали такова влияние върху християнския свят.

Книгата „Деяния на апостолите“ подкрепя и много от основните доктрини на Библията, като покаяние (2:38; 3:19), водно кръщение (2:38; 8:37-39), кръщение със Святия Дух (2:4; 10:46; 19:6), молитва (3:1; 4:31; 6:4), изцеление (3:1-11; 9:32-35), вяра (16:25-31) и възкресение (26:8).

За автор на „Деяния на апостолите“, както и на третото Евангелие, се смята „възлюбеният лекар“ Лука. Тази книга е адресирана до Теофил, който по всяка вероятност е гръцки благородник или римски служител, заинтересован от християнството. Неговото име означава „приятел на Бога.“

следваща глава ЯКОВ