ГАЛАТЯНИ

Посланието към Галатяните е наречено „Магна Харта“ – та на християнската вяра. Основната тема на това послание е „Християнската свобода“ – думата „свобода“ е използвана поне в четири различни случая (2:4; 5:1; и два пъти в 5:13). Основната мисъл се намира в глава пета, стих първи – „Стойте прочее твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте изново под робско иго.“

Робското иго, за което Павел говори, е обредът на обрязването – важен религиозен обичай на евреите. Още от времето на Авраам този обичай е бил считан за белег на заветните взаимоотношения между Бога и Израел и съблюдаването му се е изисквало от всички евреи от мъжки пол (Битие 17:2, 13; Изход 12:48). Основният въпрос, който Павел засяга в своето послание към галатяните, е дали от християните-езичници се изисква спазването на еврейския закон, включително обреда на обрязването. Някои юдаисти (християни-евреи) настоявали, че езичниците не са спасени, ако не изпълняват Мойсеевия закон. Тези лъжливи учители започват да посещават и да разстройват църквите на езичниците и са решени да поставят върху християнската вяра еврейската запазена марка.

Апостол Павел изцяло се противопоставя на тази позиция, като настоява, че „човек не се оправдава чрез дела изисквани от Закона, а само чрез вяра в Исуса Христа“ (2:16). По всяка вероятност Павел се обръща към църквите, които е основал по време на Първото си мисионерско пътуване – в Антиохия, Икония, Листра и Дервия. Те са разположени в южната част на римската провинция Галатия (Деяния 13, 14). Когато апостолът се завръща в Антиохия (49 г. Сл. Хр.), той научава, че някакви юдаисти разстройват тези църкви. Малко преди Съвета в Ерусалим (50 г. Сл. Хр.) Павел пише своето Послание към галатяните, като се опитва да наложи великата доктрина, че спасението идва по благодат, чрез вяра и че не зависи от делата на Закона.

„Посланието към Галатяните“ може да бъде представено чрез следния план:

1. Павловата защита на неговото апостолство (глави 1 и 2)

2. Павловото разглеждане на въпроса Закон – благодат (3:1 – 5:12)

3. Павловата проповед за живота в Духа (5:13 – 6:10)

В последната част от своето „Послание към Галатяните“ апостолът представя образен контраст между делата на плътта и плода на Духа. Изброявайки седемнадесет лоши дела, той описва ходенето в плътта като начин на живот, който е егоцентричен, търсещ удоволствия и напълно пренебрегващ волята на Бога. От друга страна, ходенето в Духа е представено като носещо удовлетворение и пълнота. Също така то е победоносно и изобилващо; чрез постоянно подчинение на водителството на Духа, плодът на Духа ще бъде произведен в християнския живот. Гроздът с девет разклонениея, описан от Павел включва любов, радост, мир, дълготърпение (търпение), благост (любезност), милосърдие, верност, кротост (смирение), себеобуздание (себеконтрол). Първите три плода (любов, радост, мир) свидетелстват за взаимоотношенията на вярващия с Христос. Вторите три (дълготърпение, благост, милосърдие) трябва да бъдат проявени при взаимоотношенията с другите. Третата група (верност, кротост, себеобуздание) са качества, необходими за водене на победоносен християнски живот. Каква чудесна християнска благодат!

Ключови стихове в Павловото послание към галатяните са: 2:16,20; 3:11; 4:4-7; 5:1, 22-25; 6:14.

следваща глава ЕФЕСЯНИ