Трета глава

Продължавайки да сънувам, видях, че те вървяха и пееха, водени от

Великосърдечен. Не след дълго стигнаха до мястото, където товарът на Християн падна от гърба му и се изтъркаля в един гроб. Там се спряха и благодариха на Бога.

– Сещам се за това, което ни казаха при вратата, че ще получим прощение с думи и на дело – с думи, чрез обещанието и на дело по начина, чрез който се извърши спасението. Какво е обещанието, мисля че знаем. Какво обаче е да получим прощение чрез дело, това не знаем. Великосърдечен, моля те обясни ни как става всичко това?

Великосърдечен. Прощението на дело се изработва от личност, която съвсем не се нуждае от прощение, но го подарява на друг, който има нужда от него. Прощението, което ти, Милосърдна, и тези момчета приехте, е изработено от Онзи, Който ви пусна да влезете през вратата. Той е пролял кръвта Си, за да ви измие от греховете ви и е извършил правда, за да ви покрие.

Християна. Добре, но след като Той е дал Своята правда на нас, какво е останало за Него?

Великосърдечен. Той има достатъчно правда за целия свят.

Християна. Не ми е много ясно това, ще ни го обясниш ли?

Великосърдечен. Разбира се, но преди всичко трябва да ви кажа, че Този, за Когото ще говорим сега, няма подобен на Себе Си! Той има две естества, събрани в една Личност, които ясно се различават, но е невъзможно да се разделят. На всяко едно от тях принадлежи по една правда и всяка правда съответства на естеството, което я притежава. На тези два вида правда ние не можем да станем участници. Освен тях тази личност притежава трета правда, която Му приписва длъжността на Ходатай между Бога и нас, и още една, четвърта правда, която се състои в покорност и вършене на Божията воля. Тази, последната, е правдата, която Той вменява на грешниците. Чрез нея се покриват греховете им. За това е казано:

– Както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозина, така чрез послушанието на един, много ще станат праведни.[1]

Християна. Другите видове правда не ни ли ползват?

Великосърдечен. Разбира се, ползват ни. Въпреки че те не могат да бъдат дадени на друг, чрез тях се дава възможност за четвъртата правда, да ви оправдае.

Християна. Сега разбирам какво значи да сме простени с думи и на дело. Милосърдна, нека се стараем да помним това! Деца мои, помнете го и вие! Господине, това ли отвърза товара и даде радост в сърцето на добрият ми съпруг Християн?

Великосърдечен. Да. Вярата в Христа прерязва връзките, които не могат да бъдат скъсани по друг начин. За да се убеди в това, Християн трябваше да носи товарът си до кръста.

Християна. Сега съм десет пъти по-радостна, отколкото преди. Уверена съм, че дори и най-обремененият човек на света би скачал от радост, ако види това, което видяхме ние, и повярва, както вярвам аз.

Великосърдечен. Гледайки и размишлявайки върху тези неща, ние не само получаваме облекчение от товара, но се изпълваме и с приятно чувство. Кой не би се трогнал от начина и средствата, с които е извършено изкуплението! Кой не би се възхищавал на Онзи, Който го е изработил!

Християна. Сърцето ми се къса от скръб, когато си помисля, че Той е пролял кръвта Си за мене. О, любящи! О, блажени! Ти Си ме изкупил! Ти заслужаваш да ме притежаваш изцяло, защото Си платил за мене десет хиляди пъти повече, отколкото струвам.

Никак не се учудвам вече, че мъжът ми ронеше сълзи от умиление и вървеше радостно по пътя. Да! Той искаше и аз да бъда с него. Нещастна окаяница, колко глупаво постъпих! Оставих го да отиде сам. О! Милосърдна, да бяха тук баща ти и майка ти! Да беше тук и г-жа Страхливка! Вярвай, от все сърце желая тук да бъде и г-жа Развратница. Ни най-малко не се съмнявам, че сърцата им щяха да изпаднат в умиление. Не биха могли нито страхът на едната, нито похотта на другата да ги принудят да се върнат у дома. Не! След всичко, което щяха да видят, те биха пожелали да станат пътници като нас.

Великосърдечен. Ти говориш под влияние на любовта. Смяташ ли, че винаги ще е същото? Запомни: не всеки, който е видял пролятата кръв на Исуса, разбира тези неща. Имаше хора, които стояха наблизо, гледаха как тече кръв от сърцето Му и бяха толкова далече от всичко това, че вместо да плачат, Му се присмиваха и вместо да станат Негови ученици, ожесточиха сърцата си против Него. Всичко, което имате, дъщери мои, го имате по благодат. Помнете, че кокошката чрез обикновеното си крякане не дава храна на пиленцата си. Храната се дава чрез благодат.

Видях в съня си, че стигнаха до мястото, където Простьо, Лентьо и Смелчо лежаха, когато Християн мина покрай тях. Тримата обаче сега висяха обесени на отсрещната страна.

Милосърдна. Кои са тези и защо са обесени?

Великосърдечен. Тези тримата бяха лоши хора. Те никога не са имали намерение да бъдат пътешественици. Нещо повече, на всеки, на когото можеха да попречат – пречеха. Препоръчваха мързела и безумието, като залъгваха хората, че ще сполучат и успяваха да направят мнозина като себе си. Когато Християн мина оттук, те спяха, а сега, както виждате, са обесени.

Милосърдна. Разкажи ни повече за делата им. Кого заблудиха?

Великосърдечен. Успяха да уговорят някой си Муден да прави същото като тях. Убедиха Запъхтелко, Малодушка, Плътскогледка, Сънла и една млада жена на име Тъпоумка, да се отклонят от пътя и да станат като тях. Освен това разнесоха лъжлив слух за Господаря и убеждаваха другите, че е жесток тиранин. Говореха лошо за добрата земя и хулеха слугите Му. Считаха най-добрите от тях за мръсни хора, които се месят в чужди работи. Те се гавреха с много неща: наричаха Божия хляб – „рошкови“, удобствата на чадата Му – „мечти“ и мъката на пътешествениците Му – „празна работа“.

Християна. Щом са били такива, не съжалявам за обесването им. Те са получили това, което са заслужавали. Добре е също, че стоят близко до пътя, за да ги виждат и другите, които минават оттук и да се пазят.

Би било полезно също, ако престъпленията им бяха изрязани и записани върху стоманена плоча, която да се постави тук, на мястото, където са правили злините, за назидание на всички лоши хора.

Великосърдечен. Това е направено. Ако се приближиш по-близо до оградата, ще видиш.

Милосърдна. Нека висят и изгният, а престъпленията им да живеят винаги против тях! Ние сме щастливи, че са обесени, преди да достигнем тук, иначе кой знае какво щяха да ни направят. Като каза тези думи, тя запя:

Висете вий трима и знак бъдете

На всички, които се опълчват

против истината.

И нека, който идва след това

да се бои от такъв край,

Ако на пътешествениците е неприятел.

А ти, душо моя, пази се от всеки,

Който е на святостта противник.

Така неусетно стигнаха до полите на хълма Мъчнотия, където добрият Великосърдечен се възползва от случая да им разкаже какво се бе случило, когато Християн мина оттам.

Той ги заведе първо при извора.

– Ето тук, от този извор, Християн пи, преди да се изкачи на хълма. Тогава беше бистър и сладък. Сега е размътен от краката на тези, които не желаят пътниците да утоляват жаждата си.[2]

– Колко са завистливи? – възкликна Милосърдна.

– Въпреки това водата е добра за пиене. Ако се налее в чист съд и се остави да се утаи, калта ще падне на дъното и течността ще се избистри отново.

Християна и другарката й направиха това. Наляха вода в стомната, да се утаи, и след това пиха от нея.

Великосърдечен им показа двата пътя в подножието на хълма, където Обрядолюб и Лицемер се изгубиха.

– Това са опасни пътеки – каза той. – Когато Християн мина оттук, двама бяха изхвърлени. При все това пак има хора, които предпочитат да се отклоняват от тук, вместо да прехвърлят хълма.

Християна. „Пътят на беззаконниците е жесток“.[3] Интересно как минават по тези пътища, без да си строшат главите.

Великосърдечен. Чудно е, но се наемат. Дори и тогава, когато някои от Царските съдии ги предупреждават, че са сбъркали пътя и им посочват опасността, която може да ги сполети, те отговарят с ругатни:

– Заради словото, което ти говори в името на Царя, ние няма да те слушаме, но непременно ще направим всичко, което излиза от устата ни.[4] Ако погледнете по-натам ще видите, че пътеките са препречени не само от колове, изкопи и желязна верига, но и от специална ограда, и въпреки това пак се намират хора, които предпочитат да минават по тях.

Християна. Те са мързеливци и не обичат да се трудят. Стръмният път не им е приятен. Казано е: „Пътят на ленивият е изплетен като с тръни[5]„, но те предпочитат да ходят всред примки, отколкото да се изкачват по този хълм.

След кратка почивка те започнаха да се изкачват по височината. Преди да стигнат до върха, Християна се запъхтя и каза:

– Струва ми се, че с право този хълм е наречен „запъхтяващ“ и никак не е чудно, че тези, които мислят за спокойствието си повече, отколкото за душата си, избират по-лекия път.

– Аз ще седна – каза Милосърдна.

Децата заплакаха от умора.

– Хайде, хайде! – каза Великосърдечен. – Не сядайте там, защото малко по-горе е беседката на Княза. Тогава той хвана най-малкото момче за ръка и го поведе.

Като стигнаха до беседката, всички насядаха да си починат.

– Колко сладка е почивката за тези, които се трудят[6] – каза Милосърдна, – и колко добър е Князът към пътниците, промисляйки толкова места за почивка! Много бях слушала за тази беседка, но не я бях виждала досега. На това място, след като заспал, Християн пострада много. Да внимаваме, да не заспим и ние.

– Как сте сега момчета? – попита Великосърдечен. – Какво мислите за пътуването?

– Господине – отговори най-малкото, – почти бях изгубил ума си, но благодаря ти, че ми помогна. Спомням си това, което ми казваше мама, че пътят към Небето е като стълба, а пътят към пъкъла е като стръмен склон надолу. Аз обаче повече обичам да се изкачвам по стълбата към живота, отколкото да слизам по наклона към смъртта.

– Поговорката гласи, че слизането надолу е по-лесно – каза Милосърдна.

– Идва ден, когато слизането надолу ще бъде най-трудното нещо – отговори момчето Яков.

– Чудесен отговор! Ти си добро момче – каза Великосърдечен.

Яков се изчерви, а Милосърдна се позасмя на тези думи.

– Хайде – каза Християна – да похапнем малко и да се подкрепим, докато почиваме. Имаме парче нар, малко мед и шише с питие. Това ми даде Тълковникът при излизане на вратата.

– Да, спомням си, че ти даде нещо, когато те извика настрана – каза Милосърдна.

– Той го даде на мен, но както ти казах по-рано, ти ще участваш във всичките блага, които имам, защото доброволно ми стана другарка.

– Господине, ще хапнеш ли с нас? – предложи Християна на Великосърдечен.

– Вие ще пътувате още дълго време – отвърна той, – а аз ще се върна скоро вкъщи, където ще имам всичко в изобилие. Подкрепете се с това, което имате.

Като се нахраниха, поговориха, пиха още малко и водачът им каза:

– Денят преминава вече. Хубаво ще е да се приготвите и да вървим.

Без да чакат втора покана, те веднага потеглиха. Момчетата вървяха напред, а жените след тях. По едно време Християна се сети, че е забравила шишето с питието и изпрати малкото си момче да го вземе.

– Мисля, че това е мястото – каза Милосърдна, – където се губят нещата. Тук Християн си изгуби свитъка, а ти забрави питието. Каква е причината за това, господине?

– Причината е сън и забравяне – отговори водачът. – Някои спят, когато е нужно да са бодри, а други забравят, когато е необходимо да помнят. Пътниците трябва да бдят! Те трябва да помнят това, което са приели, защото иначе радостта им ще завърши със сълзи и блясъкът на слънцето им – с облак. Точно това е, което се случи с Християн тук.

Скоро стигнаха до мястото, където Съмненко и Страхливко срещнаха Християн и го убеждаваха да се върне назад, заради лъвовете. Там забелязаха нещо като покрив, а пред него, с лице към пътя, една широка плоча, на която бяха написани няколко стиха:

Запомни това място и внимавай

На своето сърце и език;

Да не би и на тебе да се случи

Това, което се случи с други.

А под стиховете беше написано: „Това място е за наказание на всеки, който поради съмнение или страх се отказва от пътуването.“

Тук също се изгориха с нажежено желязо езиците на Съмненко и Страхливко, защото се помъчиха да попречат на пътуването на Християн.

Продължавайки малко по-натам, те достигнаха и до мястото, откъдето се виждаха лъвовете. Великосърдечен беше силен човек и не се страхуваше от лъв, момчетата, които вървяха напред, започнаха да изостават, уплашени от зверовете.

– Момчета – каза засмяно водачът им, – обичате да вървите напред, когато няма опасност, а оставате назад, когато се появиха лъвовете!

Продължиха напред и Великосърдечен си изтегли сабята с намерение да проправи път. Тогава се появи един човек, който по всичко личеше, че подкрепя лъвовете.

– Защо сте дошли тук? – попита той. (Името на този човек беше Жесток. Той убиваше пътниците и беше от родът на исполините.)

Великосърдечен. Тези жени и деца са пътници и трябва да минат през това място, независимо че ти и лъвовете искате да им попречите.

Жесток. Пътят им не е този. Аз съм излязъл да се възпротивя и ще подкрепям зверовете.

Пътят беше обраснал с трева. Поради свирепостта на лъвовете и жестокото поведение на исполина по него никой не бе минавал скоро.

Великосърдечен се приближи до Жесток и нападна със сабята си. Принуди го да отстъпи.

Жесток. Искаш да ме убиеш в собствената ми земя!

Великосърдечен. Това е Царският път и ти си имал смелостта тук да поставиш лъвове? Помни, че ние не се страхуваме. Ще вървим напред!

Като каза това, още веднъж го удари и той падна на земята. С този удар счупи шлема му, а със следващия отряза едната му ръка. Тогава гигантът изрева толкова страшно, че изплаши жените. Те обаче се зарадваха, като го видяха паднал на земята.

Лъвовете бяха завързани и сами не можеха да направят нищо. Щом Жесток умря, Великосърдечен каза на пътниците:

– Хайде сега, вървете след мене. Лъвовете не могат да ви сторят нищо.

Те тръгнаха покрай тях, като силно трепереха. Момчетата бяха така пребледнели, че изглеждаха като мъртви. Всички минаха безпрепятствено.



[1] Римляни 5:19.

[2] Езекиил 24:18-19.

[3] Притчи 13:15.

[4] Еремия 44:16-17.

[5] Притчи 15:19.

[6] Матей 11:28.

следваща глава Четвърта глава