Седма глава

В домът на Мнасон пътниците престояха дълго. Градът беше много по-спокоен, отколкото по времето на минаването на Верен и Християн. Докато му гостуваха, Мнасон даде дъщеря си Благодат за съпруга на Самуил, а дъщеря си Марта – на Йосиф. Християна бе щастлива.

Пътниците се запознаха с много хора в Суета. В лицето на някои от тях те намериха добри приятели. Както навсякъде преди това, и тук Милосърдна шиеше дрехи за бедните. Те й благодаряха от все сърце и я благославяха. Тя бе истинско украшение на името си. Не по-малко плодотворни обаче бяха младоженките Благодат, Фива и Марта. Христовото име се прославяше в града и по целия свят чрез тях.

Докато пътниците още гостуваха на Мнасон, в околностите на града се появи чудовище. То убиваше много хора. Отвличаше кърмачки, унищожаваше децата им и ги караше да кърмят малките му зверчета. Хората бяха толкова изплашени, че никой не смееше да излезе насреща му. Бягаха стремглаво още щом чуеха рева му.

Чудовището не приличаше на обикновен звяр. Тялото му беше като на змей, имаше седем глави и десет рога. Командваше се от една жена.[1] Когато хванеше жертвата си, Чудовището й предлагаше условия. Който ги приемеше и му се покореше, беше оставян да живее на земята. Звярът обаче погубваше душата му за небето.

Великосърдечен реши да събере група силни хора, да отиде да се бие със звяра и да избави града и жителите му от смърт.

И така, опитният воин, придружен от въоръжените и готови да се бият до смърт Съкрушен, Свят, Нелъжливко и Покаян, излезе срещу звяра. Чудовището се оказа много надменно и гледаше с презрение на своите неприятели. Нападнаха го всички заедно, биха се смело и го принудиха да избяга.

Върнаха се в домът на Мнасон, като мислеха, че са го прогонили. Скоро обаче чуха, че звярът подновил набезите си върху деца от града. Групата отново тръгна да го търси. Святите мъже го причакваха и нападаха много пъти. При едно от нападенията те го раниха зле. Чудовището изгуби единия си крак, след което престана да напада децата. Всички вярваха, че в края на краищата този звяр ще умре от нанесените му рани.

С това си дело Великосърдечен и другарите му станаха известни в град Суета. Много хора, които по-рано не бяха съгласни с техните убеждения, сега започнаха да ги почитат и уважават. Намираха се, разбира се, и някои от по-низшите съсловия, които не можеха да оценят храбростта и подвизите им и не показваха някаква особена почит към тях. Това обаче бе достатъчно, докато бъдат в града, пътниците да не видят никакво зло от жителите му.



[1] Откровение 17:3.

следваща глава Осма глава