Пета глава

Видях в съня си, че точно когато групата стигна до полите на един хълм, Набожност спря и извика:

– Уви! Забравих подаръка, който смятах да подаря на Християна и на другарите й. Ще се върна, за да го донеса! – при тези думи тя се обърна и затича обратно.
Християна още наблюдаваше отдалечаващата се Набожност, когато чу, че в градината, недалеч от мястото, където бяха спрели, някой пееше прекрасна песен:

През целия ми живот Твоята благост

Към мен щедро се показва,

И Твоят дом всякога

Моето жилище ще бъде.

Заслушана, тя долови и друг глас, който отговаряше:

Наистина, благ е нашият Господ

И милостта Му е от век във век;

Истината Му стои непоклатима

И ще пребъдва до веки веков.

Гласовете бяха чудесни. Християна попита Благоразумност кой пее толкова сладко.[1]

– Нашите полски птички – гласеше отговорът. Те пеят тези песни много рядко, само през пролетта, когато слънцето започне да топли по-силно и цветята се разпукват.

Те са опитомени и са свикнали да живеят вкъщи. Когато сме печални, те ни разведряват. Песните им развеселяват горите, градините и пустите места.

В това време Набожност се върна и показа това, което беше донесла на Християна:

– Виж, донесох ти скицирани всичките неща, които видя у дома. Когато пожелаеш да си ги припомниш за свое насърчение и утеха, разглеждай картините и им се любувай.

Като прехвърлиха хълма, започнаха да се спускат в Долината на смирението. Скатът беше стръмен, а пътят хлъзгав. Те обаче бяха доста внимателни и слязоха благополучно.

Когато стигнаха в долината, Набожност каза на Християна:

– Това е мястото, където твоят съпруг се срещна с омразния бяс Аполлон. Навярно си чула за това. Бъди смела! Не се страхувай! Докато Великосърдечен е ваш водач, ние сме уверени, че ще бъдете добре запазени.

Оставяйки ги на грижата на водача им, Благоразумност и Набожност се върнаха. Великосърдечен излезе напред, за да продължат пътя си.

Великосърдечен. Не трябва да се плашим толкова от тази долина. Тук няма нищо, което може да ни навреди, освен ако ние сами не си направим зло. Истина е, че именно тук Християн се срещна с Аполон и се би с него, но този бой беше последица от подхлъзванията, които съпътстваха слизането му по хълма. Всички, които подобно на Християн се подхлъзват при слизането, тук, в долината, имат борба. Оттук и неприятното име, с което пътниците наричат това място.

Когато простите хора чуят, че на някой му се е случило нещо страшно, в тяхното въображение се явяват ужасни таласъми или зли духове. Но на никой не му идва наум, че сполетялото този човек е последица от делата му. Тази долина, както всяка друга е много плодотворно място. Уверен съм, че ще попаднем на нещо, което ще ни обясни защо Християн е бил нападнат толкова свирепо.

Изведнъж Яков хвана майка си за ръка, като сочеше нещо напред:

– Мамо, виж отсреща онзи стълб. Струва ми се, че на него има нещо написано. Да отидем и да видим!

На стълба наистина имаше табелка с думите:

„Нека подхлъзванията на Християн, преди да дойде в долината, и битката, която той води в нея, да бъдат предупреждение за всеки, който идва след него.“

Ето, нали ви казах, че ще намерим нещо, изясняващо причината за нападението над Християн тук.

Поглеждайки към Християна, той продължи:

– Това не е унижение нито за Християн, нито за всички останали, които са пострадали като него. За човек е много по-лесно да се изкачи по този хълм, отколкото да слезе. За много малко възвишения в този свят може да се каже същото. Но нека оставим добрия човек на мира, той сега си почива. Християн издържа славна победа над врага!

Дано Този, Който живее във Висините, никога не допуска да ни сполети нещо по-лошо, когато дойде време да опитаме силите си в бой със злото.

Ние пак ще дойдем в Долината на смирението. Тя е най-богатата и най-плодоносна земя по тези места. Вижте колко е красива със своите ливади. Ако човек дойде тук през лятото, както ние сега дойдохме, и ако нищо не е чувал за нея преди това, ще бъде възхитен от прекрасната гледка. Очарователната зеленина и тихата прелест на маковете наистина я правят прелестна.[2] Познавам много добри хора, които притежават места в тази долина. А ние добре знаем, че Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.[3] Наистина тя е изобилно плодоносна. Мнозина желаят пътят, който води към дома на Отца, да минава през нея, за да избегнат катеренето, но всичко става, както Бог е благоволил, а не както на нас ни се иска.

Докато вървяха и си приказваха, те видяха момче, което пасеше овцете на баща си. То беше красиво и силно, но беше много бедно облечено. Въпреки това, със сияещо от радост лице, то пееше.

Великосърдечен каза:

– Слушайте, какво пее!

И те се заслушаха в песента:

Долу ли си, не се бой от падане;

Смирен ли си, гордост не ще те връхлети,

Който смирява себе си,

Сам Бог му е водач. 

Стига ми, което имам аз,

Било малко или много!

Винаги ще съм доволен

От това, което Бог ми е дал. 

Пътуващите от далеч

Лесно носят малък товар!

Сиромах ли си на земята,

Богат ще си на Небето. 

С блаженство и добрини

Бог ще ни обдари.

Нека бъде Нему слава!

Вечен живот Той ни дава!

– Чувате ли? – попита Великосърдечен. – Едва ли има по-радостно и честито момче на света от него. Много от хората, тънещи в злато и коприна, биха му завидели. Но да продължим започнатия преди разговор.

В миналото нашият Бог и Отец е имал тук своята лятна къща. Той много обичал да посещава тези ливади заради чистия и пресен въздух. Човекът, който тогава също живеел постоянно тук, не бил смущаван от напразен шум или пък от други неприятности. Навсякъде другаде вилнеят страсти, кавги, шум и омраза, тук обаче благочестивият човек е запазен от зли мисли и дела и никой не му пречи да изпълнява Божията воля. На всички, които пътуват към небето, пътят им минава оттук. Въпреки че Християн се срещна именно тук с Аполон и даже се би с него, аз ви казвам, че в миналото тук са живели ангели.[4] Тук хората са намирали бисери[5] и са чували думи на вечен живот.[6]

По времето когато нашият Бог и Отец е имал тук лятна къща и е обичал да се разхожда в тази долина, той оставил пари и поръчал да се помага на всеки, които минава оттук и обича да разглежда тази местност. Това е заслужена заплата на определеното време, за да бъдат улеснени в пътуването си по-нататък.

Самуил. Господине, разбрах, че тъкмо в тази долина баща ми се е бил с Аполон. Долината е много голяма! Аз искам да знам къде е станал боя.

Великосърдечен. Баща ти се е бил с Аполон, ей там в клисурата зад Забравливата поляна. Това е най-опасното място в долината. Опасността е особено голяма, когато пътешествениците забравят какви блага са получили, преди да стигнат дотук. На това място мнозина са срещали трудности в пътуването си и съм уверен, че ще намерим някакъв белег или паметник, който да свидетелства за борбата им с Аполон.

Милосърдна. Минахме през много места, но моят дух се чувства тук много по-добре, отколкото където и да е другаде.

Чудесно е да се намираш на място, където не се чува шум от коли и да размишляваш кой си, откъде си дошъл, за какво те е определил Царят и какво си направил за себе си. Тук дълбоките ти мисли могат да съкрушат сърцето ти и ти можеш да дадеш воля на сълзите си, докато очите ти станат като водоемите на Есевон.[7] За благополучно преминалите през нея Долината на плача се превръща в извор на сълзи на покаяние и дъжд, който Бог изпраща, за да напълни водоемите. В нея Царят ще върне лозята на своите избрани. Минаващите оттук ще пеят радостно, както пя и Християн, макар че се беше срещнал с Аполон.[8]

Великосърдечен. Така е. Минавал съм през много места, но най-добре се чувствам, когато се намирам в тази долина. Аз съм предвождал много пътешественици и винаги те са ми изповядвали същото.

Ще погледна на онзи, – казва Царят – който е сиромах и духом съкрушен, и на онзи, който се бои от Словото Ми.

Докато говореха, те стигнаха до мястото, където Християн се беше срещнал с Аполон. Великосърдечен каза на Християна и на децата й:

– Ето, това е мястото. Християн стоеше тук, а оттам излезе Аполон. Вижте, нали ви казах, че ще намерим някакъв белег за тази борба! Тук по камъните има капки от кръвта на мъжа ви. Погледнете наоколо, ето някои от пречупените стрели на Аполон! Вижте отъпканото от краката им място. Наистина! Тук Християн се показа голям герой. Би се толкова храбро, колкото би го сторил и самия Херкулес.

Когато Аполон бе победен, той се оттегли в Долината на Смъртната сянка, в която ще стигнем след малко. Ето там има и паметник, на който е изобразена тази битка.

Понеже паметникът беше край пътя, те се приближиха до него и прочетоха следните думи:

На това място бой стана.

Християн с Аполон тук се би.

С ярост твърде голяма.

И страшно той надви. 

Аполон едва се отърва

В своето мрачно убежище.

Този паметник е построен

На всички да свидетелства.

Като преминаха това място, стигнаха до пределите на Смъртната сянка. Тази долина беше дълга и много страшна. Тук обитаваха всякакви чудовища. Въпреки това жените и децата можаха да я преминат бързо и лесно, защото беше светло, а и Великосърдечен беше с тях.

Когато навлязоха в долината, земята се разлюля и на тях им се зави свят. Чуваха съскане на змии, но не виждаха нищо. Момчетата, изплашени, попитаха:

– Не сме ли стигнали още края? Водачът ги ободри с думите да вървят бързо, като внимават къде стъпват, да не би да попаднат в някоя примка.

Яков се почувства зле, вероятно от страх. Майка му му даде една чаша от питието и три хапчета. Това бе лекарството, приготвено от г-н Изкусен. След като момчето се съвзе, те продължиха да вървят, докато стигнаха средата на долината. Изведнъж Християна каза:

– Струва ми се, че виждам нещо на пътя пред нас.

– Какво, мамо? – попита Йосиф.

– Грозно, нещо!

– На какво прилича, мамо?

– Такова нещо друг път не съм виждала. Прилича. . . какво да ти кажа? . . .не зная на какво прилича. Ето го, съвсем близо е.

Великосърдечен. Който се страхува от него, нека да стои по-близо до мене.

Той беше разпознал свирепия бяс, приближаващ се към пътниците. Воинът тръгна решително срещу него и докато жените и децата успеят добре да го разгледат, чудовището изчезна от очите им.

Тогава си спомниха казаното от апостол Яков:

Съпротивете се на Дявола и той ще побегне от вас.[9]

Скоро след като бяха продължили, Милосърдна се обърна назад и видя един лъв, който тичаше след тях. Той така изрева, че цялата долина заеча и всички, освен Великосърдечен, се разтрепериха от страх. Водачът пропусна жените и децата да минат напред и остана да посрещне лъва.[10] Звярът се приближаваше бързо, но като видя, че Великосърдечен е решил да му се възпротиви, спря, дръпна се назад и не посмя да приближи до тях.

Пътниците продължиха пътя си, докато стигнаха до един ров, изкопан напречно на пътя, за да спира движещите се. Докато мислеха как да го прескочат, се спусна гъста, черна мъгла и нищо не се виждаше.

– Уви! Какво ще правим сега? – възкликнаха пътниците. Последва спокойният отговор на Великосърдечен:

– Не се страхувайте, запазете спокойствие! Ще видите, че ще се справим и с това препятствие. Стоейки там, им се стори, че чуват шум и гласовете на неприятелите. Видяха, че от рова се издигат огън и дим. Християна каза на Милосърдна:

– През какви страшни места е минал моя съпруг! Бях чувала ужасни описания на местността, но никога не съм си я представяла такава, каквато сега я виждам. Горкият! Той е минал оттук през нощта. Бесовете са се трупали и са ръмжали около него, готови да го разкъсат на късове.

Мнозина са разказвали за тази Долина на Смъртната сянка, но никой, който не я е видял, не е в състояние да я опише.

Само сърцето знае своята тъга и чужд не споделя радостта му.[11]

Страшно нещо е да бъдеш на това място сам.Великосърдечен. Това е все едно да се бориш с дълбоки и силни води или да слизаш в бездната; да си всред морето и да слизаш до основите на планините. Струва ти се, че земята те е заобиколила с всичките си прегради завинаги. Но нека ходещите в тъмнина да възложат надеждата си на Господното име и да се доверят на Своя Бог.[12] Вече ви споменах, че съм минавал през тази долина често. Случвало се е да съм в по-голямо утеснение, отколкото сме сега, но все пак, както виждате, съм жив и здрав. Не желая да се хваля с това, защото от всичките тези опасности не съм се избавял сам. Така че надявам се скоро да се избавим от злото, което ни заобикаля. Трябва да се помолим за светлина на Този, Който може да просветли тъмнината, и Който може да забрани на всички дяволи на бездната да ни докосват.

Тогава всички се помолиха, като викаха силно към Бога. В отговор Той им изпрати светлина и избавление, така че всички пречки бяха премахнати от пътя им. Дори и рова, който преди малко ги беше спрял, бе изчезнал.

Краят на долината беше далеч. Предстоеше им още немалко път. Продължавайки по-нататък, те усетиха смрад и най-отвратителни гнусни вони, които ги накараха да повръщат. Тогава Милосърдна каза на Християна:

– Каква разлика има между това място и домовете на Тълковника и там, където си починахме!

– Лошо и страшно е да минаваш оттук – обади се едно от момчетата, – но много по-лошо и по-страшно е да останеш завинаги на това място. Доколкото разбирам, една от причините, поради които трябваше да минем оттук, е небето да ни стане още по-приятно и радостно място.

– Браво, Самуиле – каза водачът, – говориш като възрастен човек.

– Минавайки оттук – продължи момчето, – смятам, че ще оценя по-добре хубавия път, отколкото през целия си живот.

Великосърдечен. Скоро ще излезем от това мрачно място.

Те продължаваха да вървят.

Йосиф. Дали не може вече да се види краят на тази долина?

Воинът предупреди:

– Гледайте пред себе си и внимавайте къде стъпвате, защото наближаваме клопки и препятствия. Всички се вгледаха пред себе си и вървяха предпазливо. Въпреки това примките ги притесняваха много. Близо до пътя видяха човек, хвърлен в един ров от лявата страна. Месата му бяха разкъсани.

Водачът поясни:

– Това е Небрежко, който, минавайки оттук, е бил много невнимателен и непредпазлив. Един човек на име Грижльо е бил с него. Когато злите духове хванали Небрежко и го убили, Грижльо успял да се измъкне от ръцете им и да избяга. Не можете да си представите колко много хора загиват тук! Въпреки това мнозина лекомислено тръгват на този дълъг и опасен път без водач. Горкият Християн! Учудващо е как е преминал през това място жив и здрав! Той имаше добро сърце и Неговият Бог го беше възлюбил. Иначе не би могъл да се избави от злините на Смъртната сянка.

Наближиха края на долината. Бяха стигнали мястото, където Християн, когато минаваше оттук, беше видял една пещера. Точно от нея излезе исполинът Чукан. Този Чукан беше свикнал да обира пътниците с измама. Той повика по име Великосърдечен, все едно че му бе приятел, и му каза: Колко пъти ще ти се забранява да вършиш тези работи?

– Кои работи? – запита Великосърдечен.

– Кои работи ли? – отвърна му исполинът. – Знаеш много добре кои. Аз обаче ще сложа край на твоето занимание.

Великосърдечен. Разбирам, че искаш да се бием, но преди да започнем, нека добре да се разберем.

Жените и децата се разтрепериха изплашени и не знаеха какво да правят.

Чукан. Ти обираш земята ни по най-долния начин.

Великосърдечен. Това са общи думи, кажи нещо по-определено и ясно.

Тогава исполинът му каза:

– Ти крадеш хора. Ти събираш жени и деца и ги водиш на страшно място, като с това отслабваш държавата на моя господар.

Великосърдечен. Аз съм слуга на Небесния Бог. Моята работа е да приканвам грешните хора да се покаят за сторените от тях грехове и да обещаят повече да не ги вършат. Заповядано ми е да се старая, да обърна към Бога мъже, жени и деца, да бъдат откъсвани от тъмнината към светлината, да бъдат изтръгвани от ноктите на Сатана, и да бъдат заведени при Него. Ако това е истинската причина на заядливостта ти, то аз съм готов да се бия с тебе заради тях.

Исполинът тръгна към Великосърдечен. Воинът побърза да го посрещне. Чукан носеше тежка тояга, а Великосърдечен извади меча си. Боят започна. Още с първия удар исполинът накара Великосърдечен да падне на коляно. Жените и децата нададоха писък, страхувайки се за своя защитник и за себе си. Но опитният воин веднага скочи, нападна яростно исполина и го нарани по ръката.

Боят продължи около час. Великанът се запъхтя и ожесточи толкова много, че дъхът му излизаше от устата и носа му като пара от вряща в котел вода.

Разбраха се да спрат да се бият за малко, докато си починат и двамата. Великосърдечен използва това време да коленичи в молитва към Бога.

Жените и децата пищяха и плачеха, страхувайки се да не би да победи исполинът и да бъдат заробени.

След кратката почивка боят бе подновен. Точният удар на Великосърдечен свали исполина на земята.

– Чакай да стана – помоли той.

Боецът го изчака, и след малко двамата отново бяха на крака в смъртната борба. За малко великанът щеше да пръсне главата на Великосърдечен с тежката си тояга, но последният изпревари ударът му, спусна се светкавично срещу него и заби меча си между ребрата му. Силите на исполина го напуснаха и той не можеше вече да се държи на крака. Следващият удар на Великосърдечен отне живота му. Воинът отсече главата на мъртвия Чукан.

Жените и децата дойдоха на себе си. Те изтриха сълзите си и въздадоха слава на Бога за избавлението и за подкрепата, която бе дал на водача им.

След това издигнаха стълб и поставиха на върха му главата на исполина. В основата на този своеобразен паметник те написаха следното:

Притежателят на тази глава

Измъчваше всички пътуващи.

Той препречваше пътя им винаги

И взимаше всичко що имаха. 

Но дойде ден Великосърдечен

група пътници да предвожда.

В бой той влезна с исполина

И сломи злокобната му сила

И видях, че групата се запъти към едно високо място, което бе издигнато, за да могат пътниците да видят добре околността. Това бе същото място, от което Християн съгледа за първи път своя приятел Верен. Тук Великосърдечен даде почивка. После се нахраниха и отново въздадоха слава заради избавлението си от опасния враг. По време на яденето Християна попита водача има ли някакви рани от борбата. Великосърдечен й отговори:

– Слаба работа, само натъртване, което не само не ми пречи, а, напротив, то е доказателство за моята любов към Господа и към вас. То ще ми послужи и за увеличаване на наградата ми.

Християна. Водачо! Не се ли уплаши, когато го видя да идва насреща ти с тази тежка тояга?

Великосърдечен. Мой дълг е да не съм самоуверен и да не се облягам на своята собствена сила, но винаги да се надявам на най-силният от всички.

Християна. А какво си помисли, когато те свали на земята с първия си удар?

Великосърдечен. Спомних си, че така стана и с Господаря ми, но накрая победителят бе Той.[13]

Матей. Мисля си, че Бог беше безкрайно добър към нас, като ни изведе от тази долина и ни избави от ръцете на злия враг. Бих прибавил, че ние трябва винаги да се доверяваме на Бога, Който ни даде такова голямо свидетелство за любовта Си към нас.

След тези думи те станаха и продължиха пътуването си.

Наблизо, встрани от пътя, се намираше един голям дъб. Когато стигнаха до него, видяха, че под него лежи стар човек. По дрехите, тояжката и пояса му разбраха, че е пътник. Той беше дълбоко заспал.

Великосърдечен го събуди. Старецът отвори очите си, видя воинът и попита:

– Какво има? Кой си ти? Какво търсиш тук?

Великосърдечен. Не се сърди толкова, приятелю! Ние не сме лоши хора и нищо няма да ти сторим.

Старецът стана предпазливо и попита с кого разговаря.

Великосърдечен му каза името си и че е водач на пътуващи към Небесната страна хора.

Честен – така се казваше стареца – каза:

– Моля, простете ми! Помислих си, че сте онези, които преди известно време обраха парите на Маловерен. Сега обаче виждам, че сте добри хора.

Великосърдечен. Добре, ами ако наистина бяхме онези хора, какво щеше да направиш, за да се избавиш?

Честен. Какво ли? Щях да се бия с вас до последен дъх. Сигурен съм, че нямаше да можете да ме надвиете. Християнинът не може никога да бъде победен, ако сам не се предаде.

Великосърдечен. Добре го каза, дядо. Говориш истината и разбирам, че си добър човек.

Честен. Последните ти думи показват, че познаваш правия път, защото всички мислят, че от нас, християните, няма по-слаби хора на света.

Великосърдечен. Е, разбрахме кой какъв е! Моля те, сега кажи ми, как се казваш и откъде си.

Честен. Името си не мога да ти кажа. Идвам от Глупецово. То е на четири километра от Погибелово.

Великосърдечен. А, от този град ли си? Май знам името ти. Ти си Честност нали?

Честен се изчерви и каза:

– Не, Честност е отвлечено име. Аз се казвам Честен. Дай Боже моят характер да съвпада с името ми. Аз обаче съм изумен, господине, как успя само от името на града да познаеш кой съм?

Великосърдечен. Чувал съм за тебе от Господаря си. Той знае всичко, което става на земята. Много пъти съм се питал как от град Глупецово, който е по-лош от Погибелово, са могли да тръгнат пътници към небесните жилища?

Честен. Да, ние сме настрана от топлите и светли лъчи на слънцето и затова сме по-студени и по-нечувствителни. Но и на ледена планина да е човек, след като го огрее Слънцето на Правдата, замръзналото му сърце ще усети топлината и ще започне да се размразява. Така стана и с мене.

Великосърдечен. Вярвам, дядо Честен! Вярвам, защото добре зная, че това е истина.

Честен поздрави всички останали със свята целувка и ги попита за имената им. Помоли ги да му разкажат за пътуването им дотук.

Християна му отговори:

– Сигурно си чувал за мен. Християн беше мой съпруг и това са четирите му деца.

Можете ли да си представите какво направи Честен, когато разбра с кого говори? Не мога да опиша радостта и задоволството, което той изпита в този момент. Благослови ги с множество благословения и каза:

– Чувал съм много неща за твоя съпруг и за борбата с трудностите по време на пътуването му. Нека ти кажа за насърчение, че името на твоя мъж е известно по всички части на земята. Неговата вяра, смелост, търпение и искреност във всичко и винаги са направили името му много прочуто.

След като каза това, Честен отправи погледа си към момчетата:

– Матей – започна той, – бъди по добродетели като Матей Митарят по добродетелта си,[14] Самуиле, бъди като пророк Самуил, човек на силната вяра и на усърдната молитва,[15] Йосифе, бъди целомъдрен и бягай от изкушения като Йосиф в дома на Петефрий.[16] А ти, Якове, бъди като праведния Яков и като Яков, брата на Господа.[17]

Разбирайки коя е Милосърдна и как е оставила своя град и своя род, за да тръгне на път с Християна и синовете й, Честен добави:

– Името ти е Милосърдна. Чрез милосърдие ще бъдеш подкрепена и преведена през всички трудности, които ще придружават пътя ти, докато стигнеш там, където ще гледаш вечно Изворът на милосърдието.

Великосърдечен беше много доволен от Честен и му се усмихваше радостно.

Тръгнаха заедно и водачът попита стареца, дали познава някой си Боязливко. Последният бил излезнал от околностите на град Глупецово, където живеел, и тръгнал на път към небето.

Честен отговори:

– Познавах го много добре. Той започна много добре, но беше един от най-досадните пътници, които съм виждал през живота си.

Великосърдечен. Виждам, че си го познавал добре. Описа го много точно.

Честен. Разбира се. Аз бях негов приятел и почти не се разделях от него. Когато той за първи път се замисли върху онова, което щеше да стане с нас в бъдещето, аз бях с него.

Великосърдечен. Аз пък му бях водач от дома на Господаря си до вратата на Небесния град.

Честен. Тогава ти знаеш много добре, че беше досаден, нали?

Великосърдечен. Да, но аз го търпях. Бях свикнал. На нас, водачите, често ни поверяват такива хора, за да ги водим към Бога.

Честен. Разкажи ми, моля те, как се държа, докато беше под твоето водителство.

Великосърдечен. Все се страхуваше, че няма да стигне до мястото, за което беше тръгнал. Всичко, което касаеше трудностите при пътуването, го плашеше. Чух, че лежал и плакал цял месец край Тинята на отчаянието. Не смеел да навлезе в нея, макар че виждал мнозина да преминават пред него на другата й страна. Повечето от тях му подавали ръка, за да го преведат. Не искал и назад да се върне. Често казваше, че ще умре, ако не отиде в Небесния град и при все това губеше кураж при всяка срещната трудност и се препъваше във всяка съчка, хвърлена от външни хора на пътя му.

След като дълго време стоя пред Тинята на отчаянието, една сутрин видях, че той събра смелост и се опита да я премине. Когато излезе на отсрещния бряг, не му се вярваше, че е успял. Струва ми се, че имаше подобна тиня в ума си, която носеше навсякъде със себе си. Иначе не би бил толкова страхлив.

После стигна до вратата, от която започва пътя. Стоя пред нея, стоя и мисли дълго време, преди да похлопа. Когато най-после го стори и вратата се отвори, той уплашен се отдръпна, като направи път на други да влязат преди него. Докато се реши и той да пристъпи, вратата се затвори отново.

Горкият! Стоеше там и трепереше – да го съжалиш, като го гледаш! Чудеше се и не знаеше какво да прави. Нито пристъпваше напред, нито искаше да се върне обратно. Най-накрая хвана чукалото, което висеше на вратата, и похлопа с него няколко пъти. След като вратата отново се отвори, той пак се дръпна назад както по-рано.

Вратарят се приближи до него и го попита:

– Какво искаш, Треперко?

– Вместо да отговори, Боязливко падна на земята. Вратарят се чудеше, като го гледаше да мълчи и да трепери.

После го насърчи:

– Мир на тебе! Стани! Вратата е отворена. Влез. Ти си благословен.

След тези ободрителни думи Боязливко стана и влезе, треперейки като лист. Вътре обаче закри с ръка лицето си и от срам не смееше да погледне намиращите се около него. Постоя известно време така и след като му показаха накъде да върви, продължи пътя си. Така стигна до нашия дом. Но което се случи при първата врата, се повтори и при вратата на Господаря ми Тълковник. Въпреки че Боязливко стоя там и дълго време мръзна преди да посмее да почука, той не искаше да се върне назад. Носеше в себе си препоръчително писмо до Господаря, в което се казваше да му бъде оказано нужното гостоприемство и да му се даде добър водач, понеже е много страхлив. И при все че това писмо беше в джоба му, пак се страхуваше да почука на вратата. Стоейки така часове, той премаля от глад и краката му отказваха да го държат. Точно тогава аз погледнах през прозореца и като го видях, излязох при него. Попитах го кой е. Вместо да чуя отговор от устата му, забелязах, че очите му се пълнят със сълзи и тутакси разбрах какво иска. Влезнах вътре и казах на Господаря си. Той ме изпрати да го повикам, но докато го склоня да влезе, доста зор видях. Накрая все пак успях. Господарят ми го прие с радост и се отнесе към него много любезно. За обяд приготвиха най-хубавото ястие. Боязливко подаде на Господаря писмото и Той каза, че ще задоволи желанието му. След като престоя известно време вкъщи, той се посъвзе и поотпусна. Господарят ми, както знаете, е много милостив и снизходителен към всички, които се страхуват и този Треперко получи особено насърчение от Него.

След като разгледа дома, Боязливко се приготви да продължи пътуването си към Града. Господарят ми му даде, както по-рано даде и на Християн, шише вино и няколко вкусни неща за ядене. И така, тръгнахме. Аз вървях напред, а Боязливко, който говореше много малко, силно въздишаше зад мен.

Стигайки до едно място, където висяха обесени трима души, го чух да си говори: Съмнявам се да не би и моя да бъде същия. Но когато по-натам видя кръста и гроба, много се зарадва и пожела да остане малко, за да погледа. Като продължихме пътя си, изглеждаше по-весел. Не се уплаши от хълма Мъчнотия, нито го беше страх от лъвовете. Трябва да знаете, че проблемите му не произлизаха от трудностите и пречките по пътя, а от страха дали ще бъде приет.

С голяма мъка го въведох в дома, наречен Красен. Запознах го с девойките, но той се срамуваше да дружи с тях. Предпочиташе да бъде сам, но много обичаше да слуша полезни разговори и често пъти се криеше зад завесата, за да ги следи. Особено интересни му бяха разказите за древността и той дълго в ума си размишляваше за нея. Когато си тръгнахме от това място, той призна, че му е било много приятно да бъде в последните два дома.

Когато се спускахме от Kрасния дом надолу по хълма в Долината на смирението, Боязливко слезе много лесно. Стори ми се, че той чувстваше като личен приятел тази долина. Толкова весел и доволен не го бях виждал до този момент. Играеше си като дете, прегръщаше земята и целуваше цветята.[18] Ставаше рано в зори и се разхождаше с наслада в Долината на смирението.

Когато обаче стигнахме до Долината на Смъртната сянка, се уплаших да не го загубя. Щеше да умре от страх. Викаше: „О, вампирите ще ме грабнат! О, зверовете ще ме разкъсат!“ и аз с голяма мъка успявах да го успокоя. Плачеше и викаше толкова много, че ако вампирите наистина го бяха чули, нямаше да закъснеят да го нападнат.

Едно нещо обаче ми направи силно впечатление: тази долина беше неимоверно тиха, когато минавахме през нея. Никога друг път не е била такава, нито преди това, нито след това. Струва ми се, че обитателите й нарочно бяха възпрени от нашия Господ и им беше заповядано да не правят нищо, докато не премине Боязливко.

Ако ви разкажа всичко подробно, сигурно ще ви отегча, затова ще ви разкажа само още няколко неща. Когато стигнахме при Суетния панаир, Боязливко беше готов да се бие с всички, които бяха там. Много се страхувах някой да не го удари по главата и да го убие. Така ги ядосваше с разобличаването на тяхното безумие! В Омайната земя беше много внимателен. Когато обаче стигна до моста на реката, пак много се уплаши. „Сега! – каза той – ще се удавя и ще загина завинаги. Никога няма да видя с радост Лицето, заради което пропътувах толкова дълъг път.“

И тук видях едно доста забележително нещо – водата на онази река беше много по-плитка, отколкото когато и да било преди. Той я премина без дори да си намокри краката. Когато отиваше към вратата, аз се сбогувах с него, пожелавайки му добро приемане горе. Той ми отговори: Да, да!, след което се разделихме и оттогава не съм го виждал повече.

Честен. Предполагам, че най-после е бил увенчан с успех, нали?

Великосърдечен. Да! Никога не съм се съмнявал в това. Той беше човек с изряден дух, но почти винаги се страхуваше от нещо. Това правеше живота му отегчителен не само за него, но и за другите.[19] От всички останали той чувстваше греха най-силно. Изпитваше панически страх да не би да направи някакво зло на някого. Много пъти се отказваше от принадлежащи му неща, от страх да не съблазни някого с нещо.[20]

Честен. Kаква беше причината за неговото вечно лошо настроение и страх?

Великосърдечен. Причините бяха две. Първата – такава е волята на премъдрия Бог – едни да свирят и да се веселят, а други да тъгуват и да плачат. Г-н Боязливко свиреше на бассо гусла. Неговите приятели също свиреха на гуслите си.[21] Гласът на тези музикални инструменти е по-тъжен, отколкото на останалите. Някои обаче твърдят, че бассото е основата на музиката. Първата струна, която музикантът докосва, искайки да настрои инструментите, е струната на бассото. Когато Бог иска да доведе човешката душа в съгласие със Себе Си, Той докосва първо тази струна. Единственият недостатък на г-н Боязливко беше, че той никога, дори и в напреднала възраст, не беше свирил на други музикални инструменти.

Позволявам си да говоря в преносен смисъл, за да събудя умовете на младите читатели. Също в книгата Откровение спасените са сравнени с група музиканти, които свирят с тръбите и китарите си и пеят песни пред престола.[22]

Честен. От това, което ми разказа за него, може да се заключи, че той е бил много ревностен човек. Не се е страхувал от трудностите, лъвовете и от Суетния панаир. Грехът и Пъкълът са карали косите му да настръхват от ужас, защото се е съмнявал, че ще има честта да влезе в Небесната земя.

Великосърдечен. Да, прав си. Тези неща – относно практичната страна на живота на пътниците – го смущаваха и както ти спомена, те произлизаха от слабостта на неговия ум, а не от слабостта на духа му.

За него е вярна пословицата, която казва, че той с гола ръка може да извади горяща главня от огъня, ако се наложи. Но онова, от което той се притесняваше най-много, бе, че никой досега не е могъл да се отърве лесно от себе си.

Християна. Разказът за Г-н Боязливко е много поучителен. Аз си мислех, че няма друг като мене, но сега виждам, че си приличаме с този добър човек. Всъщност само две са нещата, в които се различаваме. Неговите страхове са били толкова големи, че никога не е могъл да ги скрие от хорските очи, докато аз успявам да прикрия моите в себе си. Неговите смущения са го притеснявали и измъчвали, спирали са го дори да търси подслон в гостоприемните домове, докато, напротив, моето смущение ме е окуражавало да хлопам по-силно на вратите, за да намеря прием.

Милосърдна. Вълнувах се при този разказ. Трябва да призная, че нещо боязливо е имало и в мен.

Винаги съм се страхувала повече от езерото – да не изгубя мястото си в рая – отколкото загубата на каквото и да е друго нещо. Мислех си: колко щастлива бих била, ако имах жилище там! Готова съм да бъда лишена от всичко в този свят, стига да спечеля това.

Матей. Страхът ме караше да мисля, че все още нямам в себе си това качество, което съпътства спасението. Човек като Боязливко го е имал, защо и аз да не бъда променен?

Яков. Без да имаш страх от Бога, не можеш да получиш благодат от Него. Също можеш и много да се страхуваш от пъкъла и пак да не получиш благодат.

Великосърдечен. Отлично, Яков! Точно така е! „Начало на мъдростта е страх от Господа!“ Който няма началото, не може да има нито средата, нито края. Нека оставим спомена за г-н Боязливко, като изпеем една песен за него:

Добре, че от Бога се боеше,

О, драги ни Боязливко,

И страх те беше да направиш,

Каквото вредно бе за теб.

Но дали се бе уплашил

От езерото и от ровът?

Да! – де вси да се бояха!

Сами себе си погубват,

Нямащите твоят ум.

И видях, че те продължиха разговора си. След като Великосърдечен завърши разказа за Боязливко, Честен започна да им разказва за друг човек, наречен Вироглав. Той казвал, че е пътник, но Честен и досега продължаваше да твърди, че последният никога не е минавал през вратата, от която започва сигурният, прав път.

Великосърдечен. Разговарял ли си някога с него за това?

Честен. Да, разговарял съм, и то неведнъж и два пъти. Той винаги си оставаше такъв, какъвто е, независимо че се преструваше. Не го беше грижа нито за хората, нито за доброто. Правеше само това, което му идваше наум. Никой не можеше да го накара да направи нещо друго, дори да е по-добро.

Великосърдечен. А към какви принципи се придържаше? Надявам се, че ще можеш да ми отговориш.

Честен. Той твърдеше, че човек може да подражава както добродетелите, така и пороците на пътниците. По този начин той ще придобие опитност и ще бъде спасен и избавен от злото.

Великосърдечен. Той щеше да има право, ако беше казал, че и най-добрите хора могат да бъдат повлияни от пороците. Всъщност всички сме уязвими, към който и да е порок, освен ако винаги сме нащрек и постоянстваме в борбата с него. Струва ми се обаче, че Вироглав не се е стремял към това. Да не би да искаш да кажеш, че е твърдял, че както и да постъпва човек, винаги е прав?

Честен. Да, точно така! Той вярваше в това и постъпваше съобразно разбиранията си.

Великосърдечен. Но на какво е основавал своето твърдение?

Честен. Казваше, че се обляга на Свещеното Писание. То го подкрепяло.

Великосърдечен. Г-н Честен, би ли ни разказал по-подробно за това.

Честен. С удоволствие. Г-н Вироглав казваше, че тъй като възлюбеният от Бога цар Давид е прелюбодействал с Вирсавее, същото можел да прави и той. Мъдрият Соломон, Давидовият син, имал много жени, значи и той може да има повече от една жена. Разказваше за Сара и набожните баби от Египет, които лъжели, същото вършела и спасената Раав, ерихонската блудница, защо да не може да лъже и той?! Твърдеше, че учениците на Исус Христос отишли и взели по Негова заповед чуждо осле, същото можел да прави и той. Яков придобил благословението на баща си с измама, откъде накъде тя ще е забранена за него.

Великосърдечен. Страшна логика! А ти сигурен ли си, че е твърдял това сериозно? Да не би да се е шегувал?

Честен. Аз лично съм го чувал да защитава това убеждение. Дори го подкрепяше със стихове от Писанието. Излагаше и много други доводи.

Великосърдечен. Но такова твърдение изобщо не заслужава внимание! Не трябва да бъде търпяно!

Честен. Искам да ме разберете добре. Той не казваше, че всеки човек може да постъпва така. Само тези, които имат добродетелите, принадлежащи на хората, които вършат тези неща, могат да им подражават и в пороците.

Великосърдечен. Възможно ли е да има по-неправилно заключение от това? Излиза, че след като добрите хора са грешали от слабост, то и ние можем да грешим без страх от наказание, стига да имаме добродетели. Колко е опасно човек да се заслепи дотолкова от похотта, че да търси доводи, за да я оправдава! Но Писанието е вярно: „За тези, които се противят на Бога, Христос е камъкът. Отхвърлен от зидарите, камък за препъване и съблазън, в Който да се спъват, противейки се на Словото. Те са определени за това“.[23] А да мислиш, че такива хора могат да притежават добродетелите на благочестивите, е също толкова голяма измама, колкото е и другата. Да „яде някой греховете на Божиите хора“,[24] е както кучето, което ближе мръсотиите на хората. Не вярвам някой да приеме това като доказателство, че то притежава техните добродетели. Смятам, че мислещият като г-н Вироглав няма вяра и любов към Бога. Предполагам, че ти си му възразил по подобаващ начин. Можа ли той да каже нещо в свое оправдание?

Честен. Каза, че е правилно човек да постъпва така, както мисли, а не да лицемерства, като престъпва убежденията си.

Великосърдечен. Колко погрешен отговор! Наистина лошо е, когато се противопоставяме на разюздването на нашите похоти, макар и мнението ни да е против това? Но сто пъти по-лошо е, когато грешиш и искаш хората да търпят твоя грях. Едното е съблазън за наблюдаващите, а другото ги увлича в примката.

Честен. Мнозина мислят така, макар че не го признават. Именно поради тази причина малко хора тръгват по пътя към Небето.

Великосърдечен. Да, за съжаление това е истина. Този обаче, който се страхува от Царя на Рая, ще се отдели от тях.

Християна. Има много странни мнения по света. Познавах един, който казваше, че смъртния ни час е твърде далеч и ще има достатъчно време да се покаем за греховете си.

Великосърдечен. Тези хора нямат ум. Няма ли да е глупав един човек, ако трябва да пътува 8 часа през цялата седмица, да отложи пътуването за последния й час?
Честен. Въпреки това повечето от тези, наричащи себе си пътници, постъпват така. Аз съм стар човек. Пътувам дълго време по този път и съм научил много неща. Виждал съм хора, които в началото, когато тръгваха,щяха като че ли да преобърнат целия свят пред себе си, но за няколко дни умираха, както онези в пустинята, и никога не видяха обещаната земя. Имаше обаче и такива, които тръгваха на път, без да обещават нищо. Като ги гледаше човек отстрани, си мислеше, че те ще живеят ден до пладне, но те се оказваха много здрави и издръжливи пътници. Срещал съм и такива, които тичаха много бързо напред и изведнъж се връщаха назад със същата бързина както и при тръгването. Виждал съм други, които много се хвалеха с живота на пътниците, но не след дълго време започваха да говорят против него. Чувах и за някои, които тръгвайки на път към Рая, казваха уверено, че има такова място – рай. Стигнали обаче почти дотам, те се връщаха назад и казваха, че такова място няма. Други пък се хвалеха, че биха направили чудеса, ако някой им се възпротиви, но които без особени причини се изплашваха и оставяха вярата, пътя и всичко.

Групата продължаваше да се движи. Интересният разговор изведнъж бе прекъснат от един човек, който тичаше срещу тях. Приближавайки на достатъчно разстояние, за да бъде чут, той извика:

– Господа, и вие, които сте по-слаби, ако ви е мил живота, пазете се! Пред вас има разбойници.

Великосърдечен си каза: Това сигурно са тримата, които нападнаха Маловер. Добре! Ние сме готови да се разправим с тях! Продължавайки пътя си, те се оглеждаха на всеки завой, за да видят дали злосторниците не ги причакват някъде. Последните обаче не се показаха изобщо. Може би бяха чули думите на Великосърдечен „Готови сме да се разправим с тях“, или пък имаха друг план за нападение върху него и другарите му.

Християна. Колко хубаво би било наблизо да има гостоприемница, за да си починем! Аз и децата сме много уморени от пътуването.

Честен. Такова място има и не е далеч оттук. Един Христов ученик на име Гай живее там.[25]

Предложението да отидат в домът на Гай бе одобрено от всички, още повече че и старецът препоръча това място. Когато стигнаха къщата, те влезнаха, без да почукат, защото на вратата на страноприемница не се хлопаше. Вътре повикаха господаря на къщата и той дойде при тях. Те попитаха дали има място за пренощуване в дома.

Гай. Тук винаги има място за добри хора, моят дом е за такива.

Християна, Милосърдна и момчетата се зарадваха много. Господарят им даде две стаи. Едната за двете жени и момчетата, а другата за Великосърдечен и Честен.

Великосърдечен. Скъпи Гай, какво имаш за вечеря? Тези пътници са уморени и гладни. Днес изминаха много път.

Гай. Нямам нищо приготвено, а вече е късно за закупуване на продукти. Ще ви нагостя с каквото Бог е дал.

Великосърдечен. Ние ще сме благодарни, каквото и да ни дадете. Зная, че при тебе винаги ще се намери полезна храна.

Гай поръча на готвача си Добровкусен да сготви набързо каквото може и се върна при пътниците. Поздрави ги с „добре дошли, мили гости“ и изказа радостта си, че може да им даде подслон. Тогава им предложи да поговорят за нещо полезно, докато се приготви вечерята. Те се съгласиха и той попита:

Гай. Коя е тази възрастна госпожа и чие е това момиче?

Великосърдечен. Възрастната дама е съпруга на пътника Християн. Това са четиримата му сина, а момичето е нейна позната, която пътува с нея към Небесния град. Всички момчета следват примера на баща си и желаят да вървят по неговите стъпки. С особена радост откриват местата, където старият пътник е минал, и когато някакъв знак им покаже какво е преживял там, те искат да направят на това място същото, което е правил техния баща.

Гай. Това са жената и децата на Християн? Аз познавах бащата на твоя мъж. Познавах също и неговия дядо. Мнозина от този род бяха добри хора. Техните прадеди в началото са живели в Антиохия.[26] Християновите прадядовци (предполагам, че си чувала от мъжът ти да говори за тях), бяха достойни хора. Много добродетелни, с голяма дързост за Господарят на пътниците, за пътищата Му и за онези, които Го обичат, те бяха повече от всички, които познавам. Слушал съм за онези от неговите роднини, които са устояли храбро срещу всички изпитания и изкушения заради истината. Стефан, един от първите в този род, беше убит с камъни.[27] Яков, друг роднина, беше убит с меч.[28] Няма да говоря за Павел и Петър в старо време, членове на същото семейство. Също Игнатий, който бе хвърлен на лъвовете и разкъсан от тях за удоволствие на тълпата. Роман, чиято плът бе свлечена от костите и бе нарязана на късове. Имаше един, когото провесиха гол в една кошница на слънцето, за да го жилят осите. Друг пък увиха във вретище и го хвърлиха в морето да се удави.

Не могат да се изброят всички от това семейство, които са претърпели мъки и смърт заради любовта си към Небесния Цар.

Душата ми се радва, като виждам тези четири кротки и смирени момчета, които Християн ти е оставил да отгледаш и възпиташ в доброто. Надявам се, че няма да посрамят името на баща си, вървейки по неговите стъпки, ще стигнат при него в блажения рай.

Великосърдечен. Да, господине, те са добри момчета и доброволно са тръгнали по пътя на баща си.

Гай. Точно затова е сигурно, че Християновото семейство ще се разпространи по цялата земя и ще бъде многочислено и щастливо. Нека Християна да намери добри момичета за синовете си, те да им бъдат предани и верни и родът на баща им няма да се забравя никога в света.

Честен. Жалко ще бъде неговият род да изчезне

Гай. Той не може да изчезне, но е възможно да намалее. Ако Християна обаче последва моите съвети, семейството й ще нараства и укрепва.

– Всъщност, Християна – обърна се към нея Гай, – нека да ти дам един съвет. Много се радвам, че тук заедно с вас е и твоята приятелка Милосърдна. Тя, струва ми се, обича най-голямото ти момче Матей. Защо не ги ожениш? От една страна, и двамата ще са доволни, от друга, ще се възпроизведе благочестиво потомство на земята.

Милосърдна и Матей наистина се обичаха и отдавна желаеха да се оженят, така че Християна прие съвета на Гай. Годежа им направиха веднага, а скоро отпразнуваха и сватбата. Но за това ще ви разкажа по-нататък.

Във връзка с новата брачна двойка Гай реши да изясни нещо.

Гай. Иска ми се да ви кажа някои принципни неща за жените. Те вечно са онеправдани и търпят укори отвсякъде. Това не е правилно, макар че смъртта и проклятието дойдоха чрез жената,[29] чрез нея дойдоха и животът и избавлението – Бог изпрати Сина Си, за да ни спаси, и Той се роди от жена.[30] Раждането на деца е благословение за дома, а не проклятие. То заздравява връзката между мъжа и жената и увеличава взаимната им любов. Нямат ум тези, които се гнусят от делото на майката и порицават женитбата. Когато Спасителят дойде, първите, които се зарадваха за него, бяха жени.[31] Жени жертваха за Него от имота си, следваха Го с изумителна преданост и Му прислужваха.[32] Жена изми със сълзите си краката Му и Го помаза с миро за погребението Му.[33] Жени плачеха, когато бе отведен на Голгота, за да бъде разпнат.[34] Жени присъстваха на полагането на тялото Му в гроба.[35] Първи жените отидоха, носейки аромати, да го помажат в онзи първи ден на седмицата.[36] Те първи чуха и зарадвани съобщиха на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите.[37]

Следователно жените имат място заедно с нас мъжете в благодатния живот и тук на земята, и там на небето.

Готвачът съобщи, че вечерята е готова. Гай нареди да сервират масата.

Наблюдавайки изпълнението на това нареждане, Матей каза:

– Приготовленията за вечерята разпалват апетита ми. Гладен съм, както никога досега.

Гай. Дано всички праведни ученици, които ще срещнеш в живота си, да породят в тебе още по-голямо желание да седнеш на трапезата на Великия Цар, за да вечеряш с Него в Царството Му. Всяка проповед на Божието Слово тук на земята, сравнена с угощението, което Господ ще ни даде в дома Си, не е нищо повече от чинията и солта на масата.

Вечерята бе поднесена.

Най-напред сервираха печен бут и гърди. С това ястие Гай целеше да покаже, че храненето трябва да започне с молитва и хваление на Бога. Принасяйки бедна, Давид възвишаваше сърцето си към Бога, а на гърдите си, там където беше сърцето му, облягаше китарата си, когато пееше хваления.[38] Ястията бяха много вкусни и всички се хранеха с удоволствие.

След това донесоха вино, червено като кръв.[39] Гай каза:

– Пийте спокойно! Това е Истинският Сок на Лозата. Той удовлетворява сърцето на Бога и на човеците.

Виното развесели всички.

Скоро поднесоха чиния с мляко, Гай каза:

– Дайте го на момчетата, за да растат чрез него.[40]

Тогава едно след друго донесоха няколко чинии, пълни с масло и мед. Гай поясни:

– Яжте от това! То е добро за разумното ви мислене. Това бе храната на нашия Господ, докато беше дете. „Масло и мед ще яде, докато научи да отхвърля лошото и да избира доброто“.[41]

Поставиха на трапезата ябълки и други вкусни плодове.

Матей. Може ли да ядем от тях? Приличат на онези, чрез които змията прелъсти нашата прабаба Ева?

Гай. Чрез плод бяхме прелъстени. Грехът обаче, а не плодът, оскверни душата ни. Ако ядем от забранения плод, кръвта ни се покварява, но когато ни е позволено да ядем от него, той е полезен.

Матей. Подвоумих се, защото преди известно време бях болен от ядене на плодове.

Гай. Забраненият плод разболява, но не и оня, който нашият Господ ни е позволил да ядем.

Докато още говореха за плодовете, им поднесоха и друго ядене, направено от орехи. Някои от присъстващите на вечерята казаха, че орехите развалят зъбите, особено на децата. Като чу това, Гай каза:

– Трудните текстове в Писанието са орехи, чиито черупки крият ядка. Орехите ви се поднасят, за да ги чупите и да ядете ядките им.

Честен. Господарю, докато чупим орехите, отгатни ни тази гатанка:

Имало един човек, когото смятали за луд. Колкото повече имот разпръсквал, толкова повече имал.

Всички замълчаха, за да чуят какво ще каже Гай. Той помълча известно време и после каза:

Който раздава имота си на бедните, ще получава десеторно пъти повече.

Йосиф. Аз си мислех, господарю, че гатанката ще те затрудни.

Гай. Млади момко, тази гатанка е действителност в моя живот. Нищо друго не ни учи така добре, както личната ни опитност. Научил съм от моя Господ да бъда благ и зная, че съм спечелил много от това. Един постоянно дава, но печели повече и повече, а друг непрекъснато се стиска и вечно е в недоимък. Някой се смята за богат, но няма нищо, а друг се счита, но има всичко.[42]

Самуил се наведе към майка си и й прошепна:

– Мамо, този дом принадлежи на прекрасен човек. Нека тук да направим сватбата на бате Матей с кака Милосърдна и чак след това да си заминем.

Дочул това, Гай каза:

– Съгласен съм на драго сърце, приятели.

След вечерята уморените от път момчета пожелаха да си легнат. Гай нареди да ги отведат в стаята им.

Другите останаха цялата нощ заедно. Не искаха да се разделят. Бяха се сближили много. След дълъг разговор за Господаря, за тях самите и за пътешествието, Честен започна да клюма. Великосърдечен се засмя:

– Да не би да ти се дреме? Хайде разсъни се! Чуй една гатанка.

Честен. Казвай – ококори се старецът.

Великосърдечен. „Който желае да побеждава, трябва първо да бъде победен. Който иска да живее в чужбина, трябва да забрави своя дом.“

– Ха! – възкликна Честен. – Не е толкова лесно за отгатване! Трудно се тълкува. Господарю – предложи той на Гай, – кажи ти значението й.

Гай. Не! Тя беше зададена на тебе и ти трябва да я обясниш.

Честен се замисли: „Който желае Божията благодат да го ръководи, трябва първо да умъртви греха в себе си; който иска да докаже, че е новороден, трябва първо да умре за себе си.“

– Отговорът е точен – каза Гай. – Здравото учение учи и опитността го потвърждава, че докато благодатта със своята слава и мощ не дойде и не победи душата, човек не може да се съпротивлява резултатно на греха. Та грехът е въжето за примки на Сатана. Той връзва с него душата. Как може тя да се съпротивлява и да се развърже сама? Никой нормален човек няма да повярва, че някой може да бъде жив паметник на благодатта, докато е роб на разтлението. Искам да ви разкажа една случка във връзка с това.

Двама души тръгнали на път. Единият тръгнал още когато бил млад, а другият – чак когато остарял. Младият трябвало да се бори с многобройни и жестоки изкушения, докато изпитанията на стария били по-слаби, той бил телесно по-слаб. И двамата обаче извървели пътя си еднакво, и двамата пътували радостни и доволни. Кой от тях според вас е блестял по-ярко със своите победи?

Честен. Без съмнение по-младият. Този, който преодолее по-голямо съпротивление, доказва, че е по-силен от онзи, който се сблъсква и надвива по-малки трудности, както в случая стария човек. Забелязал съм също, че старите хора считат отслабването на телесните им сили за благодатна победа над греха. Това, разбира се, не е вярно. Истина е, че благочестивите старци са по-компетентни, щото имат богат опит, те дават съвети на младите как да се предпазват от злото и как да се борят с него. Но когато стар и млад човек тръгнат заедно по пътя, младият има предимството да открива най-резултатната работа на благодатта вътре в себе си. Изкушенията на стария естествено са по слаби.

Когато станаха от масата, Християна помоли Яков да прочете една глава от пророк Исая. Яков прочете 53 глава. Когато свърши, Честен запита:

– Защо е пророкувано, че Спасителят трябва да произлезе от суха земя? И още: Той няма изглед, нито великолепие?

Великосърдечен. На първия ти въпрос отговорът е, че Юдейската църква (народ), от която произлезе Исус Христос, по това време почти беше изгубила смисъла си и религиозния дух. Относно втория въпрос бих казал следното: Тези думи се отнасят за невярващите, у които липсват очи, способни да виждат сърцето на нашия Княз. Те съдят за Него по скромната Му външност. Приличат на хора, които не знаят, че скъпоценните камъни почти винаги са покрити с почва, и когато намерят такъв камък мислят, че е обикновен и го захвърлят.

Гай. Много се радвам, че сте в дома ми и понеже зная, че г-н Великосърдечен е изкусен в боравенето си с оръжие, искам да ви предложа нещо. Нека след закуска да излезем на полето и да опитаме да извършим едно добро дело. На половин час път оттук живее исполинът Доброубиец. Той върши множество престъпления по Царския път. Аз зная скривалището му. Главатар е на няколко крадци-разбойници. Добре ще е, ако можем с Божията помощ да го премахнем и да освободим тези места от злините му.

Предложението се прие единодушно и след закуска групата тръгна.

Великосърдечен – както бе въоръжен със сабя, щит и шлем, а другите – с копия и тояги.

Скоро стигнаха до пещерата, където се намираше исполина. Хайката току-що бе хванала един човек на име Слабоум. Исполинът го беше ограбил и понеже беше и човекоядец, тъкмо се канеше да го изяде.

Като съгледа Великосърдечен и приятелите му с оръжия в ръце, той извика разярен:

– Какво искате?

Великосърдечен му отговори:

– Тебе търсим. Дошли сме да ти отмъстим за пролятата кръв на толкова пътници, за всички, които си отвлякъл от Царския път, ограбил и изял. Излез от пещерата. Ще отговаряш за всичко това!

Доброубиец взе оръжието си и излезе. Започнаха да се бият. Докато се сражаваха, исполинът процеди през зъби:

Доброубиец. Защо сте дошли в земята ми?

Великосърдечен. Да отмъстим за кръвта на невинните пътници.

Боят продължи повече от час. По едно време исполинът надделя над Великосърдечен. Воинът обаче се съвзе бързо и внезапно удари с такава сила Доброубиец по главата, че последният изпусна оръжието си от ръце. Използвайки този момент, Великосърдечен го порази и го уби. Отряза главата му и я взе. Взеха също и Слабоум със себе си и се върнаха в страноприемницата. Показаха на всички главата на исполина, а после я окачиха на високо, както бяха правили по-рано с главите на други разбойници, за назидание на всеки, който би пожелал да последва тяхното злосторничество.

След това разпитаха Слабоум как е попаднал в ръцете на исполина.

Слабоум. Както виждате – слаб човек съм – и по ум и по физика. И тъй като смъртта чукаше всеки ден на вратата ми, аз си помислих, че ако остана вкъщи, няма да живея много дълго. Затова реших да пътувам. Така стигнах до град Неизвестен, откъдето е родът ми. Както вече ви споменах, аз съм човек, умствено и телесно слаб, но въпреки това ми се искаше да прекарам живота си в пътуване. И понеже не бях в състояние нормално да вървя, затътрих се пълзешком. Когато стигнах до вратата, откъдето започва пътя, Господарят на онова място ме прие много добре, независимо, че бях ненормален. За из път ми даде някои най-необходими неща, като ме посъветва да не се отчайвам, но всеки ден да се надявам на Божията помощ. Придвижих се след това до къщата на Тълковника. Там също се отнесоха към мене с голяма благост. Виждайки, че хълма Мъчнотия ще бъде много голямо препятствие за мене, един от неговите слуги ме заведе до върха. Истината е, че много пътници са ми помагали, но никой не желаеше да пътува така бавно и ненормално, както пътувах аз. Затова ме задминаваха и ме оставяха да вървя сам. На раздяла всички ме съветваха да не губя надежда, като ме уверяваха, че волята на техния Господар е да даде утеха и подкрепа на малодушните.[43] Така бавно и мудно стигнах до Нападни улица. Там ме срещна този исполин. Уви! Нали бях слабодушен, имах голяма нужда от подсилващо лекарство, за да се браня, но кой да ми даде! Той се нахвърли върху мен и ме сграбчи. Предположих, че ще ме убие. Но когато ме заведе в пещерата си с добро, си помислих, че ще изляза жив оттам. Чувал бях, че според законите на провидението нито един, насила поробен пътник, не умира от ръката на врага си, стига да остане верен на Господаря си. Очаквах да бъда само ограбен и наистина той ме обра. А както виждате, по волята на моя Цар и с вашата помощ останах жив. Очаквам да ме сполетят и други насилия, но съм решил каквото и да става с мене, да тичам, когато мога; да вървя, когато се уморя от тичане, и да пълзя, когато не мога повече да вървя. За всичко благодаря на Бога, Който ме е възлюбил. Решението ми е окончателно: ще пътувам напред. Независимо че съм слабоумен, умът ми е оттатък реката, на която няма мост.

Честен. Познаваш ли един пътник на име Боязливко?

Слабоум. Познавах го. Той беше от град Глупецово, намиращ се на север от Погибелово. Всъщност познавам го по-добре от много други, защото ми беше чичо. Приличахме си много, само че той беше по-нисък от мене.

Честен. Приличаш много на него. Личи си, че сте били сродници. Очите ти са също като неговите, а и говорът ви е еднакъв.

Слабоум. Всеки, който е познавал и двама ни, казва същото. Ние и по характер си приличахме доста.

Гай. Дерзай, приятелю – каза добрият Гай, – много съм радостен, че мога да те приема в дома си. Всичко, от което се нуждаеш, можеш свободно да получиш. И каквото пожелаеш слугите ми да направят за тебе, ще го сторят с готовност.

Слабоум. Това е неочаквана, голяма любов към мене. Все едно слънцето изгрява зад тъмен облак. Може би Доброубиец е знаел, че тук ще намеря толкова добрини. Сигурно затова не ме пускаше да продължа пътя си? Да, мислеше си, че щом съм в ръцете му, няма да мога да стигна до гостоприемния Гай. Но Бог промисли да стигна.

Докато г-н Слабоум мислеше на глас, дойде един човек и каза, че недалеч оттук намерил един пътник на име Kрив. горкият човек бил убит на място от мълния, както си седял.

Слабоум. Така ли? Убит? Той ме настигна, няколко дни преди да дойда тук, и пожела да ми бъде спътник. Беше с мене, когато Доброубиец ме зароби, но благодарение на това, че можеше да тича, успя да избяга! Интересно, тогава се измъкна, за да бъде убит сега, а пък аз бях пленен, за да остана жив.

Дълго стояха гостите в този благословен дом. Повече от месец. Матей и Милосърдна се венчаха. Стана и още една сватба. Гай даде дъщеря си Фива за съпруга на по-малкия син на Християна, Яков. Милосърдна, както и преди, кроеше и шиеше дрехи за бедните. Трудът й стана известен на всички и навсякъде се говореше добро за пътниците.



[1] Песен на Песните 2:11-12.

[2] Песен на Песните 2:1.

[3] Яков 4:6, I Петрово 5:5.

[4] Осия 12:4-5.

[5] Матей 13:46.

[6] Притчи 8:3-5.

[7] Песен на Песните 7:4.

[8] Псалм 84:5-7; Осия 2:15.

[9] Яков 4:7.

[10] I Петрово 5:8-9.

[11] Притчи 14:10.

[12] Исая 50:10.

[13] II Коринтяни 4:10,11; Римляни 8:37.

[14] Матей 10:3.

[15] Псалм 99:6.

[16] Битие 39.

[17] Деяния 1:13.

[18] Плачът на Еремия 3:27-29.

[19] Псалм 83.

[20] Римляни 14:21; I Коринтяни 8:13.

[21] Откровение 5:8; 14:2-3.

[22] Откровение 14:2-3.

[23] I Петрово 2:7-8.

[24] Осия 4:8.

[25] Римляни 16:23.

[26] Деяния 14:16.

[27] Деяния 7:59-60.

[28] Деяния 12:2.

[29] Битие 3 гл.

[30] Галатяни 4:4.

[31] Лука 1:42-46.

[32] Лука 8:2-3.

[33] Лука 7:37-50; Йоан 11:2;12:3.

[34] Лука 23:27.

[35] Матей 27:55-56; Лука 23:55.

[36] Матей 27:62; Лука 24:1.

[37] Лука 24:22-23.

[38] Левит 7:32-34; 10:14-15; Псалм 25:1; Евреи 13:15.

[39] Второзаконие 32:14; Съдии 9:13; Йоан 15:5.

[40] I Петрово 2:1-2.

[41] Исая 7:15.

[42] Притчи 11:24; 13:7.

[43] I Солунци 5:14.

следваща глава Шеста глава