Дванадесета глава

Докато пътниците стояха в Беула и чакаха да настане честития час, из града се разнесе вестта, че бил пристигнал ангел от Небесния град с много важни известия за Християна. Той бързо намери къщата, където живееше тя и й предаде писмо. Съдържанието му беше следното:

„Радвай се, мила съпруго! Искам да ти съобщя, че Господарят те зове и очаква да застанеш пред Него най-късно до десет дни, облечена в дрехата на Безсмъртието.“
След като Християна прочете писмото, вестителят й доказа, че е истински пратеник от Небесния град. Белегът беше една стрела, чието острие беше изработено от любов. Пътешественицата лесно я прие в сърцето си. Стрелата не й причини никаква болка, острието й обаче действаше постоянно и толкова силно, че щеше да я принуди да отиде на определеното й време.

Като видя, че часът й е наближил, и че тя първа от групата на тези пътници, щеше да премине реката, Християна повика Великосърдечен и му разказа за писмото. Той от сърце се зарадва за известието, което беше получила, като каза, че би се радвал два пъти повече, ако такава вест бе дошла и за него. Тогава тя го помоли да я посъветва как да се приготви за заминаването си от този свят.

Християна повика децата си, благослови ги и им каза, че много се е радвала на белега, поставен на челата им; че е благодарна на Бога, че ги вижда сега тук при себе си и че е безмерно щастлива, задето са опазили дрехите си чисти.

После тя остави всичките си спестени пари на бедните и заповяда на синовете и на снахите си да са готови и те достойно и с радост да посрещнат вестителят когато дойде да повика и тях.

След Великосърдечен и децата Християна повика Дързостен за истината:

– Господине – каза му тя, – ти винаги си бил сърдечен в отношенията си с нас. Бъди верен докрай и моят Цар ще ти даде венеца на живота![1] Ще те помоля да наглеждаш и моите деца, и ако видиш някога, че са обезсърчени, дай им съвет и ги насърчи в доброто. Снахите ми винаги са били към верни, затова краят им ще бъде изпълнение на обещанието.

На г-н Постоян тя даде един пръстен, а на Честен каза: „Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавщина“.[2]

Старецът й отговори:

– Желая ти щастлив ден, когато тръгнеш за Сионската планина. Ще се радвам да те видя как преминаваш реката като по чудо.

– Било като по сухо или като по вода, аз много желая да стигна! – засмя се тя. – Каквато и да бъде реката при моето отиване, там ще имам доста време и да поседна, и да си почина, и да изсуша намокрените си дрехи.

Когато Kуцук-Kуцук влезе при нея да я види, тя го посрещна с думите:

– Твоето пътуване беше трудно дотук, но затова пък успокоението ти ще бъде много сладко. Бди и бъди готов! Защото, вестителят идва във време, когато не го очакваш

След това дойдоха г-н Обезсърчен и дъщеря му Многострахливка. На тях Християна каза:

– Трябва винаги да си спомняте с благодарност за освобождението си от ръката на исполина Отчаяние и от Крепостта на съмнението. То стана по Божия воля! Чрез милостта стигнахте дотука. Дерзайте! И не се поддавайте на страха! Бъдете трезвени и вярвайте докрай!

Накрая дойде и Слабоум. Думите й към него бяха:

– Ти беше избавен от устата на Доброубиеца, за да живееш в светлината на живите и да си уверен за себе си, когато видиш своя Цар. Съветвам те да престанеш да се страхуваш и да вярваш в Неговата благодат до момента, докато Той прати да те извикат! Да не стане така, че когато дойде, да застанеш пред Него разтреперан и да те е срам!

И така денят, в който Християна трябваше да замине, наближи. Мястото пред къщата й беше пълно с хора, дошли да я видят, когато излиза. Изведнъж отсрещният бряг на реката се покри с коне и колесници. Те идваха отгоре, за да я придружат до Градската врата. Тя излезе и нагази в реката, като махаше с ръка за довиждане на онези, които я гледаха. Последните думи, които каза бяха:

– Ида, Господи, за да бъда с Тебе и за да Те славословя!

Воинството отнесе Християна до вратата и тя влезе в Небето, тържествено посрещната по същия начин, както и мъжът й Християн. Когато тя замина, децата й и приятелите й се върнаха у дома си. Синовете и снахите й плакаха при преминаването й, защото им беше много мила, Но Великосърдечен и Дързостен свиреха от радост на китара и на кимвал.

След време пак дойде ангелът-вестител, за да прибере Куцук-Куцук. Като го намери, той му каза:

– Праща ме Този, Когото си обичал и макар и с куцане си следвал. Той те очаква в Неговото Царство в първия ден на празник Възкресение Христово. Бъди готов за това пътуване!

Даде му също доказателство, за да го увери, че е истински вестител, като добави: „Счупил съм твоята златна чаша и съм скъсал сребърната ти верига“.[3]

Куцук-Куцук свика другарите си пътници и им съобщи:

– Дойде вест и за мене. Вероятно Бог скоро ще посети и вас.

Тогава се обърна към Дързостен и го помоли да му напише завещанието. Целият му имот беше двете патерици. Завещанието гласеше: „Тези патерици оставям на сина си. Да ходи по моите стъпки, като горещо му пожелавам да бъде по-добър от мене!“ Когато стигна до самата река, той каза:

– Сега тези патерици вече не ми трябват. Насреща ме чакат коне и колесници.

Последните му думи бяха:

– Ела, живот!

След него Слабоум получи известие, ангелът-вестител затръби с рога си на самата врата на стаята му и му каза:

– Дошъл съм да ти съобщя, че Господарят ми те вика горе на работа и скоро ще видиш в светлина лицето Му. Нека белег за истинността на моето известие ти бъдат думите: На онези, които гледат през прозорците, ще се стъмни.[4]

Тогава Слабоум повика приятелите си и им съобщи какво известие му е било пратено и какъв знак за истинност му е бил даден.

– Понеже нямам нищо – каза той, – което да завещая на някого, няма да правя и завещание. Колкото до слабия ми ум, него смятам да оставя тук. Вече не ми трябва! Там ще имам по-добър! Дързостен, когато замина, искам да го заровиш в някое бунище.

Последните му думи бяха:

– Постоянствайте във вяра и търпение.

След много години пристигна призовка и за г-н Обезсърчен. Пощенският вестител дойде и му извести:

– Треперещи човече! Бъди готов до утре да отидеш при Царя си! Там ще скачаш от радост, защото ще бъдеш освободен от всички съмнения. За да знаеш, че известието ми е истинско, ето ти доказателството!

Ангелът му даде един скакалец да му тежи.[5]

Дъщерята на Обезсърчен, Многострахливка, заяви, че ще замине с баща си. Той пък от своя страна каза на приятелите си:

– Знаете как сме живели и аз и дъщеря ми, и колко мъка сме ви причинили. Нашето завещание е следното: „Нашето обезсърчение и робски страх да си останат непокътнати. От денят на заминаването ми никой да не ги взима, защото съм сигурен, че след смъртта ми някой ще се опита да ги предложи на хората. Вярвайте ми! Те са зли духове, които ние допуснахме в себе си още в началото, когато станахме пътници и повече не успяхме да се отървем от тях. Знайте, че те обикалят и търсят прием у пътуващите. Ако ги видите, че идват към вас, затворете здраво вратата си!“

На следващия ден те отидоха на брега на реката. Последните думи на Обезсърчен бяха:

– Прощавай нощ, денят дойде!

Дъщеря му премина реката с песен, но за съжаление никой не разбра думите й.

Скоро след това ангелът-вестител дойде в града, попита за Честен, намери къщата му и му даде следното писмо: Заповедта към тебе е до 15 дни да бъдеш готов да се представиш пред Господаря си в дома на Отца Му. Вестоносецът показа, че известието му е истинско с думите: Всички дъщери на песента ще се смирят.[6]

Честен повика приятелите си и им каза:

– Аз умирам. Завещание няма да правя! Единствения ми имот – моята честност – ще дойде с мене. Това кажете на наследника ми.

Когато настана денят на заминаването му, той се приготви да премине реката. Точно тогава на някои по-ниски места тя бе преляла от бреговете си, но Честен имаше стара уговорка с един човек на име Добросъвестен да го посрещне там и последният наистина го стори, като му подаде ръка и му помогна да излезе на отсрещния бряг. Последните думи на Честен бяха:

– Благодатта царува!

След това се чу, че изпратили призовка и за г-н Дързостен. Знакът за истинност, който вестителят оставил бил: Водоносът ти се строши при Източника.[7] Когато той разбра това, каза на приятелите си:

– Аз отивам при Отца си. Независимо че стигнах дотук през големи премеждия, не съжалявам за труда си. Това, което спечелих, е много! Сабята си оставям на онзи, който ще живее след мен живот на пътник, а дързостта и изкуството си за отбрана на този, който ги спечели. Белезите и раните си ще взема със себе си като свидетелство, че съм се подвизавал с подвига на Този, Който сега ще бъде мой Мъздовъздател.

Когато дойде денят Дързостен да отиде оттатък, мнозина излязоха да го придружат до реката. Когато той нагази в нея, каза:

– Къде е, о, смърт, жилото ти? – А когато навлезе в дълбоките води, извика: – Къде е, о, Ад, победата ти?[8]

Той премина и всички тръби в небето затръбиха в негова чест.

Дойде същата вест и за г-н Постоян. Той беше онзи човек, когото пътниците намериха, молещ се на колене в Омайната земя. Ангелът-вестител му я донесе отворена и му я подаде. Тя гласеше, че Господарят му желае той да бъде близо до Него и затова трябва да се приготви да замине от тука. Постоян се замисли, като я прочете, но вестителят настоя: Не се съмнявай за истинността й! Ето ти ясен знак: Колелото се развали над кладенеца.[9]

Тогава Постоян повика Великосърдечен и му каза:

– Господине, нямах честта, докато пътувахме, да бъда дълго време с тебе, но откакто се познаваме ползата от другарството ни е огромна за мен. Когато напуснах дома си, оставих жена си с пет малки дечица. Моля те, когато се върнеш (защото съм сигурен, че ще се върнеш отново в дома на Господаря си и ще водиш други пътници насам) да разкажеш на децата ми или да им изпратиш писмо за всичко. Особено за това, което ще се случи оттук натам. Кажи им за настоящото ми блажено състояние и за благополучното ми пристигане в Небесния град. Кажи им също за Християн и за жена му, как и тя и децата й дойдоха след него, как тя завърши живота си блаженно на земята и как отиде там – отново в блаженство. Нищо не мога да изпратя на децата си освен своите молитви. Разкажи им за тях! Дано да им подействат за добро!

По това време реката беше много тиха. Виждайки това, когато навлезе в нея, Постоян се спря и каза на изпращащите го приятели:

– Тази река е била ужас за мнозина. Тя беше страшилище и за мене. Дори мисълта за нея ме плашеше. Сега обаче съм спокоен. Стъпих на това, на което стъпиха носещите ковчега на завета свещеници, когато Израилтяните преминаваха река Йордан.[10] Водите й наистина са горчиви за устата ни и студени за стомахът ни, но мисълта за мястото, където отивам и за тези, които ме чакат отвъд, гори като разпален въглен в сърцето ми. Разбирам, че съм на края на своето пътуване. Трудните дни за мене вече свършиха. Отивам да видя онази изстрадала, увенчана с тръни Глава и скъпото Лице, Което оплюха заради мене. Досега аз живеех със слушане и вяра, но сега отивам там, където ще живея чрез виждане. Ще живея с Този, у Когото изпитвам най-голяма сладост. Обичах да слушам, когато говореха за моя Господар. Където виждах следа, оставена от стъпките Му на земята, желаех и моят крак да стъпи там. Името му за мене беше най-сладкото благоухание. Гласът му за мене беше, най-приятният. Желаех да гледам Лицето Му повече, отколкото хората, копнеещи постоянно да гледат светлината на слънцето. Събирах думите Му като безценни зърна на най-прекрасната храна и като сигурно предпазно средство против моите слабости. Той ме пазеше и отдалечаваше от всяко беззаконие. Стъпките ми винаги бяха устойчиви в Неговия път, заздравявани от Него Самия.

Докато говореше така, лицето му се промени. Силният мъж се прегърби и с думите: „При Тебе ида, Господи, приеми ме!“ стана невидим за всички.

Славна гледка бе да види човек как оттатъшният бряг беше пълен с ангели, свирещи на тръби, с коне и колесници, с певци и музиканти със струнни инструменти в ръце, които, посрещайки пътниците, излизаха и влизаха през прекрасната Врата на Града.

Не дочаках да видя преминаването на Християнините деца – четиримата сина, които тя доведе с жените и децата им дотук. След като се върнах, чух от един мой познат, че те били още живи. Още работели и за известно време щели да служат за израстване на Христовата Църква на земята и местната църква на мястото, където се намират сега. Ако ми се отдаде случай да отида пак натам, с удоволствие ще разкажа всичко, което науча, на желаещите да узнаят нещо повече за тях.

С това завършвам повестта си и казвам на читателите си с`Богом.

 

КРАЙ



[1] Откровение 2:10.

[2] Йоан 1:47.

[3] Еклесиаст 2:3.

[4] Еклесиаст 12:5.

[5] Еклесиаст 12:5.

[6] Еклесиаст 12:4.

[7] Еклесиаст 12:6.

[8] I Коринтяни 15:55.

[9] Еклесиаст 12:6.

[10] Исус Навин 3:7.