Глава LVІ

Главата на Божията утеха.

 

1. Тогава дойде Божието Слово и каза на Адам: 2. “О, Адаме, погледни градината на радостта и земята на изпитанията, виж, градината е пълна с ангели а ти си сам със сатана на тази земя защото му се покори. 3. Ако все още Ми се подчиняваше и беше опазил Словото Ми, щеше да бъдеш в Моята градина с Моите ангели. 4. Когато обаче вие съгрешихте и се подчинихте на сатана, станахте негови гости сред ангелите му, които са изпълнени със зло. Вие дойдохте в тази земя, която ви донесе само тръни и магарешки бодили. 5. О, Адаме, помоли този, който ви измами, да ви даде божествена природа или да ви сътвори градина както Аз направих; или да ви изпълни със същото сияйно естество, което Аз ви дадох. 6. Помоли Го да ти даде тяло като това, което Аз ти създадох или да ти даде почивен ден както Аз ти дадох; да създаде в теб благоразумна душа както Аз я създадох; да те заведе от тук в друга земя както Аз те заведох. О, Адаме, той не би могъл да изпълни дори едно от нещата, за които ти говорих. 7. Признай сега Моята благосклонност, Моята милост към теб, Моето създание. Ето, Аз не ти отмъщавам за престъплението ти към Мен. В милостта Си към теб ти обещах, че на края на 5500 дни ще дойда и ще те спася.” 8. Тогава Бог пак каза на Адам и Ева: “Станете и слезте от това място преди херувимът с пламтящия меч да ви е унищожил.” 9. Сърцето на Адам се беше успокоило от думите на Бога и се покланяше пред Него. 10. Бог заповяда на ангелите си да придружат Адам и Ева до пещерата, за да дойде радост на мястото на страха, който изпитваха. 11. Ангелите взеха Адам и Ева от планината до градината и ги изпратиха с псалми и песни до пещерата. Там ангелите започнаха да ги успокояват и да им дават сила. После се върнаха в небето при Създателя си, който ги беше изпратил. 12. След като си тръгнаха, сатана дойде срамежливо, застана на входа на пещерата, повика Адам и му каза: “О, Адаме, остави ме да ти говоря.” 13. Адам излезе от пещерата, мислейки че е дошъл някой Божи ангел за да му даде добър съвет.