Глава LІІІ

Пророчество за западните земи и голямото наводнение.

 

1. Още не бяха далеч от пещерата, когато сатана се приближи и се насочи към Адам и Ева, преобразен като два ненаситни лъва, гладни от три дни, за да ги разкъса на парчета и да ги погълне. 2. Те заплакаха и молеха Бог да ги спаси от лапите им. 3. Тогава дойде Божието Слово и изгони лъвовете. 4. Бог каза на Адам: “О, Адаме, какво търсеше на западната граница? Защо по собствено желание изостави източната, където е жилището ти? 5. Върни се в пещерата и остани там, за да не може сатана да те измами или да изпълни това, което е намислил за теб. 6. Защото на западната граница, о, Адаме, от теб ще излязат потомци, които ще изпълнят целта му, ще се осквернят с греховете си и отстъпването пред сатана. 7. Затова ще изпратя върху тях голямо наводнение, което ще потопи всички. Ще спася тези от тях, които останат праведни. Ще ги заведа в отдалечена земя, а земята, в която живееш сега ще бъде пуста и обезлюдена. 8. След като Бог каза това, те се върнаха в пещерата на съкровищата. Плътта им обаче беше изсъхнала, бяха се изтощили от постене, молитва и от болката, че са станали нарушители спрямо Бога.