Глава ІІІ
Отнасяща се до обещанието за големите пет дена и половина.
1.Бог каза на Адам: “Наредил съм на тази земя да има дни и години. Ти и потомците ти ще вървите и живеете в тях докато те се изпълнят. Тогава ще изпратя Словото, което ви създаде и срещу което извършихте престъпление; Словото, което ви принуди да напуснете градината и което ви вдигна когато бяхте паднали. 2. Да, Словото, което пак ще ви спаси щом се изпълнят петте и половина дни. 3. Когато Адам чу тези думи, не разбра значението им. 4. Той си помисли, че до края остават наистина само пет и половина дни. 5. Адам заплака и помоли Бог да му обясни. 6. Тогава Бог, изпълнен с безкрайна милост към него, когото беше сътворил по свой образ и подобие, му обясни, че всъщност става въпрос за 5500 години. След това ще дойде Един и ще спаси него и потомците му. 7. Преди това обаче Бог беше сключил завет с нашия баща Адам при същите условия. Това се случи преди да напусне градината когато бяха до дървото, от което Ева откъсна плода и му даде да яде от него. 8. Когато баща ни Адам излезе от градината, той мина покрай същото дърво и видя как Бог беше променил външния му вид и колко беше изсъхнало. 9. Тогава беше обхванат от страх и падна на земята. Бог милостиво го изправи и сключи този завет с него. 10. А когато Адам беше до вратата на градината, видя един разгневен херувим, който носеше блестящ огнен меч и го гледаше неодобрително. Адам и Ева се уплашиха и помислиха, че има намерение да ги убие. Паднаха по лице, треперейки от страх. 11. Той обаче се смили над тях. Обърна се, влезе в рая и се помоли на Бога: 12. “Господи Ти ме изпрати да пазя вратата на градината с огнен меч. 13. Когато слугите ти Адам и Ева ме видяха, паднаха по очи и лежаха като мъртви. О, Господи, какво ще правим със слугите Ти?” 14. Тогава Бог се смили над тях и изпрати Ангела си да пази градината. 15. Божието Слово отиде при Адам и Ева и ги вдигна. 16. И Господ каза на Адам: “Казах ти, че в края на петте и половина дни ще изпратя Словото си за да ви спаси. 17. Затова укрепете сърцата си и останете в пещерата на съкровищата, за която ви говорих.” 18. Когато Адам чу това, той се успокои. Защото Бог му каза как ще го спаси.