Глава ХVІ

Първата изненада. Адам и Ева мислят, че ще изгорят в огън.

 

1. След това Адам и Ева останаха в пещерата, молейки се и плачейки докато зората изгря над тях. 2. Когато видяха, че светлината се връща при тях, те се освободиха от страха и сърцата им се укрепиха. 3. Тогава Адам излезе от пещерата. Когато излезе от нейната паст, той се обърна и застана с лице на изток. Видя пламтящите лъчи на изгрева и почувства тяхната топлина по тялото си. Той беше уплашен и помисли в сърцето си, че този пламък ще го порази. 4. Тогава заплака и се биеше в гърдите. Падна на земята по лице и отправи молбата си, казвайки: 5. “О, Боже, не ме поразявай, нито ме унищожавай. Не вземай живота ми от земята.” 6. Защото той помисли, че Бог е слънцето. 7. Защото докато беше в градината чу гласа на Бога и шума, който Той предизвикваше и се уплаши от Него. Адам не беше виждал блестящата слънчева светлина, нито изгарящата топлина някога беше докосвала тялото му. 8. Затова се уплаши от слънцето щом лъчите достигнаха до него. Той помисли, че Бог възнамерява да го унищожи заедно с всичките дни, които му беше отредил. 9. Адам си каза наум, че щом Бог не го унищожи с мрака, Той сигурно е предизвикал слънцето да го унищожи с изгаряща топлина. 10. Докато си мислеше така, Словото на Бога дойде при него и му каза: 11. „О, Адаме, изправи се. Това слънце не е Бог; то е създадено да осветява деня, за който ти говорих в пещерата; зората ще дойде и ще бъде светло. 12. Но Аз съм Бог, който те успокоява през нощта.” 13. И Бог престана да разговаря с Адам.