Глава ХLІV

Властта на огъня над човека.

 

1. Адам и Ева все още стояха и гледаха ужасени огъня, неспособни да се приближат към пещерата. 2. Сатана продължаваше да носи дърва и да ги хвърля в огъня докато пламъците се издигаха високо и покриваха цялата пещера. Той си мислеше да я унищожи с голям огън. Ангелът на Бога обаче я пазеше. 3. Все пак не можеше да прокълне сатана, нито да го обиди защото нямаше власт над него. Не си позволи и сам да изрече такива думи. Ангелът изтърпя и не каза лоша дума до идването на Словото на Бога. Божието Слово каза на сатана: “Махни се от тук. Веднъж вече измами слугите Ми, а сега искаш да ги унищожиш. 5. Ако не бе милостта Ми, бих унищожил теб и множествата ти. Обаче ще бъда търпелив към теб до свършека на света.” 6. Тогава сатана избяга от Господ. Огънят продължи да гори цял ден. Беше 46-ти ден откакто Адам и Ева излязоха от градината. 7. Когато усетиха, че горещината намалява, тръгнаха към пещерата както обикновено за да влязат, но не можаха. 8. Двамата заплакаха защото огънят ги разделяше от нея, приближаваше към тях и това ги плашеше. 9. Адам каза: “Виж огъня. Част от него се намира и в нас самите. Преди той отстъпваше от нас, но вече не е така. Откакто престъпихме границите на творението, положението и естеството ни се промениха. Огънят обаче не се е променил откакто е създаден. Затова в момента има власт над нас и когато ни приближава, обгаря плътта ни.”