ГЛАВА ШЕСТА

В тази глава ние ще разгледаме още два от методите на Сатана да накара вярващите да съгрешат. Понякога Сатана показва на вярващите, че грешните хора се радват на добри неща в този живот, въпреки че те съгрешават. Сатана казва, че съгрешаването е допустимо, щом като грешниците живеят така добре. Понякога Сатана въвежда вярващите в грях, като ги кара да интимничат с хора, чиито живот е грешен, или да се намират на места, където стават лоши неща. „Ти можеш да дружиш с пияници, без ти сам да се напиваш“- внушава той. „Можеш да прекараш времето си с неморални хора, без да вършиш нещо лошо; можеш да присъствуваш на всякакви лоши места, без да бъдеш засегнат от тях“ – казва Сатана. Въпреки това много често идвайки в близост с нещо грешно, ние падаме в грях.

Библията предупреждава вярващите относно места и хора, които могат да ги насърчат да съгрешават. В 1 Солунци 5:22 се казва на вярващите да избягват всякакъв вид зло. И Старият Завет казва:

„Не влизай в пътеката на нечестивите,

И не ходи в пътя на лошите;

Отбягвай от него, не минавай край него;

Отклони се от него и замини.“

(Притчи 4:14, 15)

Избягвай всичко, което не е добро, благотворно и свято. Не прави нищо, което загатва за грях. Ако хората не искат да се изгорят, те трябва да се пазят от огъня. Ако не искат да съгрешават, те трябва да стоят настрана от всичко, което би ги водило към грях.

Библията ни разказва за Йосиф, който се отвърна от греха и беше угоден на Бога. Жената на Петефрий, началника на Йосиф, насърчаваше Йосиф да има сношение с нея. Но Йосиф не искаше да я послуша. Въпреки че тя говореше на Йосиф всеки ден, той отказа даже да бъде с нея (Битие 39:19). Ако искате да се радвате на Божиите благословения, бъдете като Йосиф и избягвайте всичко, което ви насърчава да съгрешавате.

Когато вярващите се отвръщат от неща, които биха могли да ги въведат в грях, това е знак, че Божията благодат работи в тях. По този начин Авраам живя благочестив живот между безбожни хора; Данаил беше верен на Бога в една страна, където се кланяха на фалшиви богове. В Новия Завет, Тимотей живя един самообладан живот между развратни ефесяни. Вярващите не трябва да слушат Сатана, когато им говори, че могат да са близо до греха, но да се пазят от него. Божието учение в Библията е ясно; отвръщай се веднага от всичко, което води до съгрешаване и следвай това което е добро.

Има друг начин, по който Сатана въвлича вярващите в грях. Той понякога насочва вниманието ни към грешници, които се радват на добър живот и нямат никакви трудности. „Погледни на тези“ – казва той. „Те продължават да грешат, но имат щастлив живот, изпълнен с добри неща. Те никога нямат тревоги. Присъедини се към тях; съгрешавай като тях, и ще ти бъде добре!“

Бог понякога е добър в този живот към хората, които осъжда. Начинът, по който вярващите виждат Бог да се отнася към хората, не винаги показва какво Бог мисли за тези хора. По същия начин понякога Бог допуска трудности в живота на хора, които Той люби. Слънцето грее еднакво върху тръните и върху плодните дървета. Добрите дарове от Бога получават лоши хора, както и добри хора. Добрите и лошите хора еднакво се радват на добро здраве, богатство, слава, или страдат от болести и загуба.

Бог е против хората, които си служат с Неговата доброта, като причина за съгрешаване. Божият гняв е особено силен против хора, които злоупотребяват така с Неговата благост. Вярващите никога не трябва да мислят, че Божията благост значи да им бъде дадена свобода да съгрешават. Тя е предназначена да ги води към покаяние.

Хората трябва да бъдат много загрижени, че животът им е бил изпълнен с Божии благословения, но без изпитание или наказание. Ако Бог никога не им е изпращал някакво изпитание, ако животът им е бил винаги спокоен, те са във възможно най-лошото състояние. Когато Бог спре да наказва и изпраща изпитания на някого, това лице е загубено. Вярващите могат да се чувствуват щастливи, ако Бог не ги наказва, но това чувство на щастие е фалшиво. Макар да показват, че всичко им е добре, може никак да не им е добре.

Грешниците се радват на добрите неща в живота – но тези благословения са нищо в сравнение с благословенията, които нямат. Грешниците могат да се радват на пари, сила, приятели, здраве и щастие; но те не познават Бога, Христос или Святия Дух; те нямат мир с Бога или прошение; те не са чада на Бога; те не са свободни от силата на греха; те нямат надежда за небето. Какво са всички благословения в този живот на земята, ако хората нямат Божията любов, прощение на греховете, присъствието на Исус Христос и надеждата за славата? Също добрите неща в живота са смесени и с лоши неща. Парите и силата донасят безпокойство и страхове, както и доволство. Псалм 92:7 казва:

„Нечестивите изникват като тревата,

И всички, които вършат беззаконие, цъфтят;

Само, за да се изтребят вечно.“

Защото Бог често ще накаже с духовни наказания хора, които са най- малко наказвани в този живот. С духовни наказания искам да кажа: Да не желаят да се покаят, да не са заинтересовани от Исуса Христа, да нямат никакво разбиране за истината относно Бога – наказания като тези са далеч по-лоши, отколкото всички мъки и изпитания в този земен живот.

Един ден Бог ще иска да знае как вярващите са употребили благословенията на този земен живот. Ако Бог е бил благ към тях ден след ден, Той ще ги попита, какво са направили с Неговата благост? Какво ще покажат на Бога за всички благословения, които им е дал? Бог е търпелив и благ сега, но Неговото търпение и благост са назначени да водят вярващите към Него, а не далеч от Него в грях. Вярващите не трябва да вярват на Сатана, когато им казва, че Божията благост и търпение дават да се разбере, че няма нищо лошо в това да се греши. Те трябва да стоят далеч от греха и близо до Господ Исус Христос!

следваща глава ГЛАВА СЕДМА