ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Има още два начина, чрез които Сатана се опитва да направи вярващите тъжни и угнетени. Понякога Сатана казва на вярващите, че в тяхната християнска опитност няма нищо специално – че много други не християни имат подобни опитности. Вярата, ще им каже Сатана, не е дар от Бога, но само една идея в техния ум. Тяхната грижа и интерес за Божието дело е само един вид дълбок интерес, който хората имат към най-различни неща. Сатана също ще ги накара да мислят, че техният духовен прогрес не е различен от прогреса, който невярващите правят в доброта или себе контрол. Сатана ще им посочи всякакъв вид хора, които живеят добре, имат приличен, правдив живот и ще каже на вярващите, че тяхното християнство не е по-различно от добротата на другите, невярващите хора.

Когато Сатана прави тези внушения, вярващите трябва да запомнят, че Бог работи в живота на хората по два начина. Бог дава някои определени благословения на всички хора. И Бог дава специални благословения на Своя специален народ. Вярващите не трябва никога да мислят, че благословенията, които Бог дава на много от хората, са специалните благословения, които Той дава на християните. Да ги разграничим не е лесно, защото някои от благословенията, които Бог дава на невярващите, изглеждат много подобни на благословенията, които дава на християните. Например много невярващи знаят много за християнската вяра. Те познават Библията и разбират християнското учение. Все пак това не ги прави християни. Много не християни живеят добър, полезен, правдив живот, както християните. Но това не значи, че християните са същите, като добрите, полезните и правдиви невярващи.

Има голяма реална разлика между духовните благословения, които християните имат и благословенията, които невярващите имат. Новият живот от Бога, който един християнин има, е много различен от живота на не християнина. Например, християнинът е направен нов вид човек, който показва нещо от Божията слава във всекидневния си живот. Християнското разбиране, чувства, дела – всички части на живота са променени, направени чисти и нови. Този, който не е християнин, от друга страна, не е променен така: Божието благословение в нехристиянския живот е по-ограничено. Да, Бог благославя не християните, но само, за да ограничи техния грях и да контролира последствията от техния грях. Но това не е една вътрешна промяна.

Второ, когато Бог работи в живота на християните, Той им дава дълбок личен интерес в духовните реалности: в Бога, в Исус Христос, в Божиите обещания, Божието царство и в небето. Хората, които не са благословени по този начин, може да са запознати с християнското учение или с Библията, или с църковните служби, но те не искат да познават Бога или да се радват на Божиите благословения за себе си.

Също така, когато Бог наистина работи в живота на хората, те се удоволствуват да бъдат угодни на Бога: Те се молят, четат Библията, срещат се с други християни с истинска радост. Ето как псалмистът описва щастливия човек:

“ … но се наслаждава в закона на Господа.“

(Псалм 1:2)

Сега тези, които наричат себе си християни, но които Бог не е променил в Свой народ, нямат този вид радост. Те не се удоволствуват да служат на Бога, но мислят, че това ще бъде досадно и неприятно.

Когато Бог благославя някой по специален начин, като го прави истински християнин, този човек ще стане внимателен в живота си. Божият живот във вярващите ги прави да внимават на себе си. Но хора, които само по име са християни, без Божия живот в тях, обикновено критикуват повече другите хора, отколкото себе си.

Хора, които са благословени от Бога с нов живот, искат да живеят свято, независимо колко трудно ще бъде това. Хора, които само се наричат християни, без благословението на Божието спасение, не продължават в свят живот, щом живота стане труден. Исус Христос говори за такива хора в притчата Си, в Матей 13:20,21. За семето, посято на камениста почва, Исус Христос казва, че е човека, който слуша истината от Бога и я приема на драго сърце за малко време, но изгубва интерес в християнството, когато дойдат смущения или гонения. Истинският християнин цени следването на Христа, даже когато е много по-трудно, отколкото да се радва на удоволствията в този живот.

Още, благословени от Божия нов живот, искат да вършат духовни неща поради духовни причини. Те искат да се молят на Бога, да слушат Бога – всичко от любов към Бога и защото знаят, че е добро да бъдат угодни на Бога. Хора, които са християни само по име, могат да вършат някои от тези неща, но не от любов към Бога. Ако християни по име се молят или работят усърдно, то е защото те искат другите хора да мислят добре за тях. Те нямат интерес да бъдат угодни на Бога.

Човекът, който Бог благославя с нов живот, иска да остави греха напълно и да бъде послушен на всички Божии заповеди. Той е като Халев, за когото Бог казва:

„Той напълно Ме последва.“

(Числа 14:24)

Хора, които действуват като християни, но не са истински вярващи, следват Бога с половин сърце и само когато им се иска.

Но над всичко друго хората, които са благословени с Божията специална любов и милост, мислят за Исус Христос, като за най-голямото от всички благословения. Хората, които изглеждат да са християни, но не са истински вярващи, много мислят за хвалбата, наградите и всички други интереси, следващи от това да си християнин. Но те не ценят Господ Исус Христос над всичко. Истинските християни, от друга страна, са като Симон Петър. Те казват:

„Господи при кого да отидем? Ти имаш

думи на вечен живот; и ние вярваме и

знаем, че Ти Си Христос, Син на Живия

Бог, Святият Божий.“

(Йоан 6:68, 69)

Обичате ли Господ Исус Христос повече от всичко друго? Ако Го обичате, Сатана ще ви каже, че вашият живот е фалшив и нереален.

Също така има втора лъжа на Сатана – че невярващите се борят против греха, както християните. Ако за невярващите хора е нормално да се борят против греха, дали наистина християнството прави вярващите различни?

Всяка част от вярващите християни е против греха. Умът им е против, волята им е против, чувствата им са против греха също. Това не е вярно за невярващите. Например умът на невярващите може да е против гордостта – те могат да мислят и да казват, че гордостта е грях. И все пак те продължават да се чувствуват горди в себе си. Християните, от друга страна, са напълно против греха: против гордостта в тях, както и в другите. Така че, християните искат да се борят против греха по всякакъв начин; а не да са безразлични.

Християните искат да се борят против всякакви грехове; невярващите се борят само против някои грехове – обикновено греховете, които всеки може да види. Християните искат да се борят против греха поради духовни причини: защото те обичат Бога, защото Духът ги променя. Християните се борят против греха през всичкото време; невярващите се борят против греха от време навреме и след това се примиряват с греха. Християните напредват, като се борят против греха: грехът надделява над невярващите все повече и повече, даже когато те се борят против него. Така че, има голяма разлика между християни, които се борят против греха и невярващи, които вършат същото. Християните трябва да се борят против греха до края на живота си. Но те не трябва да вярват на Сатана, когато казва, че тяхната борба не е различна от борбата на невярващите.

следваща глава ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА