ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Тази глава се отнася за други два начина, чрез които Сатана се опитва да накара вярващите да съгрешават. Първо, Сатана ще им каже, че даже най-добрите хора в Библията са съгрешавали – така че и те могат да съгрешат. Второ, след това Сатана ще каже на вярващите да не се безпокоят за греха, защото Бог винаги ще им прости. Нека видим защо тези две идеи са погрешни.

Първо, Сатана понякога казва на вярващите че най-добрите хора са съгрешавали, така че и ти можеш да съгрешиш. Давид бе човек, когото Бог обичаше и все пак съгреши с жената на друг. Така Сатана ни казва, че грехът не е бил осъдителен. Ной получи Божието благоволение (Битие 6:8). Все пак, в Битие 9:21 виждаме, че този същия Ной се е напил. И така, Сатана казва на вярващите, че да се напиеш не е грешно. Исус казва, че Петър е бил благословен от Господа (Матей 16:17), но в Матей 26:74 същият този Петър се заклева, че даже не познава Исус! Така Сатана казва на вярващите, че постъпки като тези не могат да са погрешни.

Е добре, прав ли е Сатана? Давид, Ной и Петър и много други добри хора, които Бог обичаше, също съгрешиха и то сериозно съгрешиха. Това означава ли, че вярващите не трябва да се безпокоят за греха?

Забележете първо, че Сатана казва половината от истината за хората в Библията като Давид или Петър. Давид съгреши, но той също се и покая. Псалм 51 е писан за Давид, неговите чувства и покаянието му, след като беше съгрешил. Той каза: „Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми“ (Псалм 51:2). Това не са думи на някого, който е безразличен към греха си. Давид се отврати от греха си, намрази го и потърси Божията милост. По същия начин, след като Петър беше проклинал и беше казал, че не познава Исуса, той излезе вън и плака горчиво (Матей 26:75). Защо плака Петър? Защото той знаеше, че е съгрешил и мразеше злото, което беше направил. Така, когато вярващите мислят, че те могат да съгрешат, защото добри хора в Библията са съгрешили, те би трябвало да се запитат: „Кая ли се, както тези хора са се покаяли?“ Тези библейски личности са мразели греха, даже и понякога да са грешали. Вярващите трябва да мразят греха по съшия начин и да се пазят настрана от него.

Второ, забележете че тези добри хора не продължиха да съгрешават. Те съгрешиха неволно. Но те нямаха намерение или мисъл да продължават да грешат. Когато съгрешиха, те не го сториха с цялата си душа. Но Сатана иска да накара вярващите да съгрешават така често, че грехът да стане естествен за тях. Той иска те да съгрешават без даже да мислят за това! Той иска те да са щастливи като грешат. Това е съвсем различно от начина, по който Давид или Петър някога са съгрешили. Те веднага търсеха Божието прощение за злото, което са извършили.

Запомнете, че Давид и други, колкото и да бяха добри, страдаха много за греховете си. Давид каза, че било мъчително, както ако има строшени кости (Псалм 51:8). Бог каза, че поради Давидовия грях ще има винаги насилие в неговия дом и така беше.

Греховете на хора като Давид и Петър са в Библията, за да предупреждават вярващите и да им помагат. Бог не иска вярващите да се отчайват когато съгрешават, затова Той показва, че даже и най-силните вярващи понякога съгрешават. Все пак Бог предупреждава вярващите да не съгрешават. Ако вместо това вярващите мислят, че грях може да има, те не мислят за греха по начина, по който Бог мисли.

Все пак Сатана ще се опита да накара вярващите да са невнимателни към греха. Сатана казва: „Не се безпокой“. Опасно е да слушаш Сатана, когато говори така поради тези пет причини:

Първо, когато някои не се безпокоят за греха, това е признак, че Бог е против тях. Ако някой не се смущава, когато съгреши, тогава бъдете сигурен, че Бог го съди. Ужасно нещо е, когато Бог оставя хората да съгрешават. Бог казва това за израилтяните: „Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения“ (Псалм 81:12). Това беше част от Божието осъждение върху тях. Когато Бог оставя хората сами, те не се безпокоят, е съгрешават.

Второ, Бог е праведен, както и милостив. Сатана скрива част от истината като казва, че Бог ще бъде винаги милостив. Когато Адам съгреши, Бог справедливо го изпъди вън от Рая. Когато целият свят стана нечестив, Бог справедливо изпрати потоп. Ако грешниците не се покаят, Бог не може, да им прости.

Трето, много голямо зло е да съгрешаваме против Божията милост. Божията милост идва преди Божието осъждение, но когато хората не обърнат внимание на Божията милост, тогава следва Божието осъждение. Това е редът, в който Бог върши своята работа. Давид пее първо за Божията любов и след това за правосъдието Му (Псалм 101:1). Това е Божият ред. Бог предлага на вярващите първо своята милост и благост. Но ако те не обръщат внимание на Неговата милост, Бог ще ги съди. Бог показа голяма милост и благост към израилтяните, обаче те забравиха всички Божии добрини и се отвърнаха от Бога. Исус каза, че камък върху камък няма да остане от техния храм (Марк 13:2) и така стана. Ерусалимският храм беше разрушен. Хората бяха избити или отведени в плен. Онези, които се бяха радвали на Божията благост, но се бяха отвърнали от Бога, получиха Божието правосъдие. Колкото повече вярващите са благословени, толкова по-строго ще бъдат съдени, ако забравят тези благословения.

Четвърто, вярващите никога не трябва да мислят, че поради факта, че те се радват на някои от Божиите благословения, всичко е добре. Всеки се възползува от Божията добрина по един или друг начин; но Божията специална благост е само за хора, които Го любят и Му са послушни. В Библията е казано, че Божията неизменна любов окръжава човека, който уповава на Него (Псалм 32:10). Уповавате ли на Бога? Ако уповавате, вие няма да искате да съгрешавате.

Пето, Божията милост е една много силна причина, за да не съгрешаваме. Божията благост никога не може да бъде извинение за грях. Библията казва, че поради всичките Божии милости, вярващите трябва да предадат себе си на Бога – тяло, ум и всичко което са – на Него, за да ги употреби за Негова служба (Римляни 12:1). Божията благост трябва да подтиква вярващите да любят Бога, а не да съгрешават против Него. Ако някой казва, че Божията благост означава, че грехът е без значение, този човек показва, че в действителност не цени Божията благост. Да разберем правилно Божията благост, значи да бъдем така привлечени към Него, че желанието за грях против Него да е победено.

следваща глава ГЛАВА ПЕТА