ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Сатана има друг начин да уврежда християните. Ако не може да накара вярващите да съгрешат или да ги направи безполезни, той ще ги направи нещастни и нерадостни като Божий народ. Това познато ли ви е? Може би сте много мрачен и започвате да се питате: „Аз наистина ли съм християнин? Наистина ли принадлежа на Божието семейство?“ Така Сатана изпълва ума ви със съмнения. Или може би се питате: „Надявам ли се наистина на вечния живот? Сигурен ли съм в него? Дали християнската ми радост е само едно радостно чувство и нищо повече?“ Това също може да е атака на Сатана, изпълвайки ума ви с въпроси. Един от начините на Сатана да напада християните, е като ги изпълва със съмнения, неяснота, несигурност и така ги прави нещастни.

Сатана си служи с три метода да прави вярващите нещастни, недоволни и пълни със съмнения и страх.

Първо, Сатана ще се опита да направи вярващите да се безпокоят през всичкото време за греховете си. Той ще направи греховете им да изглеждат толкова големи, че да не мислят за нищо друго – дори не и за техния Спасител. Никой християнин не трябва да мисли така за греха. Вярно е, че има грях около нас и че вярващите още съгрешават; и все пак, грехът няма сила да ги осъди. Господ Исус Христос не отнема всичкия грях, но Той е отнел силата на греха да ги осъжда.

„Сега прочее, няма никакво осъждение на

тия, които са в Христа Исуса.“

(Римляни 8:1)

Вярващите вече не съгрешават своеволно и радостно. Те виждат колко е опасен грехът и искат да се борят против него. Това показва, че грехът не ги контролира повече. Сатана не е прав като казва: „Никой истински християнин не трябва да мисли за друго освен за греха“. Силата на тези грехове е била отнета от Исус Христос.

Вярващите трябва също да помнят колко често Бог обещава прощение в Библията. Те трябва наистина да се борят против греха. И все пак до края на живота ще има винаги някои грехове, които те не са победили. Но Бог прощава на всички, които наистина се покайват. Бог казва това:

„Аз, Аз Съм, Който изличавам твоите

престъпления заради Себе Си, И няма да

си спомня за греховете ти.

(Исая 43:25)

Христос е заплатил цената за греха на целия Свой народ. Никой друг не би могъл да заплати тази цена. Павел казва:

„Който за нас направи грешен Онзи, Който

не е знаел грях, за да станем ние чрез

Него праведни пред Бога.“

(2 Коринтяни 5:21)

Вярващите не биха били скръбни, ако те дължаха на някого пари и друг е заплатил дългът им! Христос заплати греховния дълг, който всеки вярващ дължи на Бога. Така че, грехът няма право да прави нещастен християнина.

Това обаче не значи, че вярващите трябва да са безгрижни относно греха. Сатана иска да ги държи винаги на страх и в тревога, поради техния грях – това не е право. Бог иска вярващите да са загрижени относно греха и това е добре. Загрижеността относно греха ще държи вярващите в смирение, облягайки се на Божията помощ, за да му бъдат угодни. Истинската загриженост към греха ще кара вярващите да се облегнат на Исус Христос за прощение и сила; това ще ги прави внимателни към другите, които съгрешават и ще им даде желание да богатеят за небето.

Вярващите, които са угнетени, нещастни и ужасени поради грях, трябва да се покаят от това състояние на ума. Те трябва да разберат, че Божията любов е пълна, свободна, богата и вечна – да прости всичкия им грях и да го забрави завинаги. Страданията на Христа бяха големи, силни и ефикасни, за да отнемат всичките грехове на всичките хора завинаги. Святият Дух донася всички благословения на Божията любов и Христовото прощение в живота на всеки вярващ. Така че, не трябва да оставят Сатана да ги гнети и да ги завлича с чувство на виновност за техните грехове.

Има втори начин, по който Сатана прави вярващите да се чувствуват нещастни, виновни и нищожни. Той ги довежда до мисълта, че да си християнин е едно високо положение, което те не могат да достигнат. Но това не трябва да прави вярващите нещастни.

Сатана обича да кара християните да мислят, че тяхната вяра не е достатъчно добра. Той ги убеждава, че вярата е такъв рядък и специален дар, че никой не може да го има. Сатана се опитва да каже на вярващите, че вярата означава никога да не се съмняват, но винаги напълно да вярват, че всичките им грехове са простени. Ако вярващите някога са се съмнявали, или са си задавали въпрос, или са били загрижени, Сатана би искал те да мислят, че нямат вяра.

С това Сатана прави вярата да означава много повече, отколкото Бог казва, че означава. Защото Бог казва на вярващите в Библията, че те могат да имат истинска вяра, без да бъдат сигурни, че въобще имат вяра. Иначе защо Йоан казва:

„Това писах на вас, които вярвате в името

на Божия Син, за да знаете, че имате

вечен живот.“

(1 Йоан 5:13)

Те вярваха, но не знаеха, че имат вечен живот. Йоан им писа, за да им покаже, че те имат вечен живот. Все пак преди да знаят, че имат вечен живот, те бяха повярвали – те имаха вяра. Бог ни казва, че вярата означава да приемем Христа:

„А на ония, които Го приеха, даде право

да станат Божии чада.“

(Йоан 1:12)

Но Сатана иска вярващите да мислят, че вярата означава да са сигурни и никога да не се съмняват, че Бог ги обича и че те ще отидат на небето. Така че, Сатана прави мерилото да бъдеш християнин по-високо, отколкото Бог го е направил. Вярващите не трябва да слушат Сатана. Да са сигурни, че са християни не е същото нещо, като да вярваш в Христа. Вярата идва първо, да си сигурен идва след това.

Трето, Сатана би искал вярващите да мислят, че Бог е винаги твърд и строг към тях. Сатана понякога ги кара да мислят, че понеже живота им е труден, Бог не ги обича. Те се молят за нещо, но не получават. Те очакват нещо добро, но са разочаровани. Те се трудят много, но те не получават каквото искат. И така те почват да мислят, че Бог не се грижи за тях.

Такива вярващи трябва да помнят, че много неща може да са против техните желания, които не са против тяхното добро. Дали Авраам, Йов, Мойсей или Павел винаги получаваха това, което искаха? Не – но Бог ги благослови изобилно. Божията любов е с вярващите, даже когато изглежда животът да е против тях. Мъчнотиите и трудностите водят към благословение и духовно благополучие, когато Бог работи в техния живот. Животът на Йосиф беше тежък, когато бе продаден като роб и затворен, но по-късно Бог го употреби, да спаси живота на семейството си. Животът може да е загадъчен, особен и тежък за вярващите понякога; но Библията показва, че във всички тези неща Бог никога не е против тях, но че Той работи за тяхното благословение и за доброто на другите. Бог се грижи за Своя народ. Вярващите не трябва да оставят Сатана да ги победи с гняв и горчивина против Бога.

следваща глава ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА