ГЛАВА ТРЕТА

В тази глава ще размишляваме за още два начина, по които Сатана може да води вярващите в грях. Те са, като убеждава вярващите, че грехът е здравословен, нормален и даже добър за тях, и също като им казва, че някои грехове са много малки и следователно не са от значение.

Нека първо размишляваме как Сатана заблуждава вярващите, като им казва, че грехът всъщност е нещо съвсем естествено – нормално, приемлив в добре пригодения личен живот. Може би вярващите мислят много повече за техния външен изглед – техните дрехи или външното им представяне. „Разбира се’, казва Сатана, „Това не значи да си горд – това е съвсем нормално. Всеки иска да е спретнат, прибран и чист“. Или може би вярващите са лакоми. Сатана им казва, че лакомията и алчността не са грехове – това е съвсем нормално – да имаш колкото се може повече и да го пазиш. Всеки върши това. Или понякога човек се напива. „Това не е грях“, лъже Сатана. „Да се напиеш е съвсем нормално. То е част от това да си приятелски настроен и да се развеселиш“. По начини като тези Сатана се опитва да ни накара да мислим, че вършеното зло не е нищо друго, освен да си жизнерадостен, топлосърдечен, здрав, нормален човек.

Ако Сатана се опитва да те впримчи в грях така, запомни четири важни факта:

Първо, грехът е винаги лош и зъл, въпреки че може да изглежда нормален и здравословен. Истината за нещата не винаги е ясна на вярващите. Сатана обича да скрива истината за греха от тях. Той обича да скрива от тях и истината за себе си. Новият Завет казва, че Сатана може да се преправя и като ангел на светлината (2 Коринтяни 11:14). Но Сатана е все Сатана, даже и да се представя понякога за светъл ангел.

Второ, колкото по-добър и желателен изглежда грехът, толкова по-опасен е всъщност. Хората, които най-много се отклоняват от правия път са онези, които мислят, че да си горд, похотлив и лаком е нормалния начин на живот. Злото и грехът са станали за такива хора добри и почтени. Когато хората мислят, че това което Бог казва е погрешно, а всъщност е право и добро, те са заблудени много зле. Те са в най-голяма опасност, когато мислят, че да съгрешаваш е нещо свято.

Трето, вярващите се нуждаят да виждат греха такъв, какъвто с той всъщност. Един ден всеки ще разбере истината за греха. Когато всички хора застанат пред Святия Бог – Праведния Съдия, те ще видят колко лош е грехът. И когато хората умират, те ще знаят колко ужасен и пагубен е грехът. В живота грехът може да изглежда красив, желателен, забавен, нормален и прав; но в смъртта хората ще знаят, че грехът е страшен и ужасен. Човек може да е болен, много преди да се почувствува зле. Така също хората могат да са болни от грях и пак да мислят, че са здрави и нормални. Но по-късно те изпитват злото на греха и страдат. Съвестта може да е в заспало състояние дълго време. В смъртта, на Съдния ден, съвестта ще се събуди и ще покаже, че грехът е горчив и вреден. Така че, вярващите трябва да се научат сега да виждат греха такъв, какъвто е всъщност. Такъв, какъвто вечността, Бог и съвестта един ден ще го открият за всички.

Четвърто, даже грехове, които изглеждат привлекателни, причиниха смъртта на Господ Исус Христос. Господ Исус дойде от славата при Отца; Той беше роден като бебе; Той живя в този грешен свят, беше изкушаван, гладен и жаден; Той, Господа на живите, беше умъртвен и бе в агония – всичко това заради греха, който може да изглежда така привлекателен. Когато вярващите мислят за Господ Исус, Който проля Своята кръв заради тях, те би трябвало да видят колко е лош грехът, да се отвратят от него и да се борят в живота си.

Друг начин Сатана да накара християните да съгрешават, е когато той ги мами към грях като казва, че малките грехове са незначителни. „Малките грехове няма да ви напакостят“, казва той, „Вие пак ще живеете“.

Когато Сатана изкушава така, трябва да си припомним следните факти:

Първо, греховете, за които ти може би мислиш, че са малки, често пъти са получили от Бога най-голямото осъждение – даже и най-малкият грях против Святия Божий Закон. Даже и за най-малкия грях, за който не можем и да се сетим, си остава грях против Божията велика слава и благост.

Второ, един малък грях често пъти води към по-голям грях. Грехът обхваща хората постепенно. Той се разпростира в живота им малко по малко. Ако продължават да съгрешават с „малки грехове“, тогава грехът ще ги обхване напълно. Цар Давид съгреши по незабележим начин, като пожела, за себе си Витсавее, жената на друг мъж, защото тя беше красива. В резултат на това Давид съгреши още повече. Въпреки че тя беше омъжена за друг, той я взе за жена. След това Давид направи така, че да убият мъжа й в битката. Когато човек почне да греши даже и в малки неща, край няма на неговото съгрешаване. Обикновено той почва с „малки грехове“ и отива към „по-големи“.

Трето, едно от най-жалките неща, които един вярващ може да направи, е да се отдалечи от Бога поради един малък грях. Когато са изкушавани в малко нещо и съгрешават, не показват ли с това колко са зли? Те биха предпочели да се радват малко на онова, което Бог казва, че е зло, отколкото да се радват на пълно общение с Бога! Ако двама вярващи не се разбират помежду си поради нещо съвсем незначително, не е ли това най-голямата форма на нелюбезност? Ако се разделят с добър приятел без сериозна причина, не са ли глупави и зли? По същия начин неразумно и грешно е да се отделиш от Бога поради някакъв „малък“ грях. Бог е велик в Своята добрина към вярващите; затова, голям грях е да се отделиш от Него поради някаква малка причина.

Четвърто, понякога в един малък грях има най-голяма опасност. Малки грехове могат да се запазят в живота дълго време, докато причинят зло. Малка дупка в корпуса на голям кораб полека пропуска вода, докато корабът потъне. Един малък грях може постепенно да унищожи един живот. Много вярващи често пъти са предпочитали да страдат много, вместо да съгрешат малко. Данаил и неговите приятели можаха лесно да съгрешат, но вместо това те бяха готови да страдат. Те знаеха, че в малките грехове се крие голяма опасност и увреждат много Божията чест.

Накрая, когато Бог показва на вярващите колко силен може да бъде и най-малкият грях, те знаят, че не могат да устояват против него. Египтяните нарекоха малките въшки и мухи, изпратени от Бога като язва, „Божий пръст“. Те бяха малки животинки, но силни, когато Бог ги употреби за наказание. Така също, когато Бог показва на вярващите злото даже на „малките“ грехове, те знаят, че не могат да са лекомислени относно тях. Библията казва, че грехът дава заплата, и че заплатата му е смърт (Римляни 6:23). Всеки грях, било малък или голям, донася духовна смърт. Затова не вярвайте на Сатана, когато казва, че малките грехове не вредят!

следваща глава ГЛАВА ЧЕТВЪРТА