ГЛАВА СЕДМА

Сатана води вярващите в грях като им казва, че християните срещат опозиция и много трудности, защото са святи. Той казва, не само че грешниците се радват на добър живот, но хората които се отвръщат от греха имат страдания и трудности. „Да си свят, значи да имаш неприятности’ – казва Сатана. „Сигурно по-добре е да живееш така, че да не си причиняваш неприятности. Грешниците не страдат толкова, колкото благочестивите хора“.

Какво трябва да мислят вярващите, когато Сатана ги изкушава с такива идеи? Първо, те трябва да запомнят, че всички трудности, които имат вярващите, са предназначени за тяхно добро. Бог никога не изпраща страдания на Своя народ без една добра цел, въпреки че те не могат да видят доброто веднага. Ето някои от добрите последствия, които често произлизат от страданията на благочестиви хора: Те научават колко лош е грехът; страданието може да ги накара да се откажат от греха; страданието може да ги приготви да се пазят от греха в бъдеще. Бог дисциплинира, наказва и учи вярващите за тяхно добро, така че те да могат да споделят Неговата святост (Евреи 12:10, 11). Даже ако Божията дисциплина е мъчителна за времето, тя произвежда добър живот и голямо благословение в живота на вярващите.

Бог обучава Своя народ, като ги прави духовно способни и здрави, а страданието е част от този обучаващ процес. Страданието може да ги смирява и прави съвестта им чувствителна към учението на Святия Дух. Страданието може да доведе вярващите по-близо до Бога и да ги накара да се молят по-предано.

„Преди да бях наскърбен, аз заблуждавах,

Но сега държа Твоето Слово.

(Псалм 119:67)

Страданието също укрепва духовния живот на вярващите – те стават по- силни в любов към Бога и към Неговия народ; по-силни във вяра, надежда и в радост.

Второ, вярващите трябва да запомнят, че трудностите не могат да засегнат това, което е най-важно за християните, а именно, че Бог ги люби. Трудностите могат да ги направят да страдат в тяло и ум и даже да им отнемат живота, но не могат никога да ги отделят от Божията любов.

Трето, вярващите трябва да помнят, че трудностите, които имат християните, са за кратко време и траят само за момент. Давид казва:

„Защото гневът Му е само за една минута,

А благоволението Му е за цял живот;

Вечер може да влезе плач да пренощува,

А на сутринта иде радост.“

(Псалм 30:5)

В действителност има много кратко време между познаване Божията благодат тук на земята и радостта на славата в небето. Защото още малко, „И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави“ (Евреи 10:36,37). Това кратко време на страдание скоро ще свърши и вярващите ще бъдат с Христа завинаги!

Четвърто, вярващите трябва да помнят, че трудностите които изпитват, идват от Божията вечна любов към тях. Господ Исус казва: „Ония, които любя. Аз ги изобличавам, и наказвам“ (Откровение 3:19). Бог приготвя вярващите за небето, и това понякога е болезнено. Въпреки това, самия факт, че Бог така се грижи да ги приготви за небето, показва, че Той много ги обича.

Пето, вярващите не трябва да гледат на причинените трудности, а да очакват духовните резултати, придобити от тях. Божията цел е да бъде видян резултатът на страданията. Йосиф пострада в Египет и беше хвърлен в затвор. Въпреки това Божията цел беше Йосиф да спаси живота на семейството си. Йосиф стана главен началник в Египет. И Давид беше заобиколен от неприятели и в голяма опасност в ранните си години. Все пак той стана силен цар и беше почитан от народа си. Това беше Божията цел за Давид, и все пак страданието го заведе до тази цел. По същия начин, вярващите трябва да съдят за своите страдания, не чрез трудностите, които го изпитват, но чрез духовните резултати получени от тях.

Шесто, Божията цел, като изпраща трудност, никога не е с цел да увреди вярващите или да ги доведе до отчаяние. Бог не иска да ги съкруши и унищожи със страдание. Бог иска да ги изпита и да ги укрепи, но никога не цели да ги унищожи. Мойсей припомни на Израел това:

„И да помниш целия път, по който Господ

твоя Бог те е водил през тия четиридесет

години из пустинята, за да те смири и

да те изпита, за да узнае що има в сърцето

ти.“

(Второзаконие 8:2)

– това беше Божията цел, а не да ги съкруши и да ги изтреби.

Накрая, вярващите трябва винаги да помнят, че скръбта и нещастията, които следват греха, са много по-големи и тежки от коя да е скръб, съпроводена от благочестие и святост. Скръбта, която донася грехът, няма нищо добро в себе си. Тя няма надежда, нито добра цел.

Исая казва:

„А нечестивите са като развълнувано море;

Защото не може да утихне,

И водите му изхвърлят тиня и кал.

Няма мир за нечестивите, казва Бог.“

(Исая 57:20, 21)

Скръбта, която излиза от греха, съдържа само онова, което е страшно и ужасно: т.е. Божия свят, справедлив гняв; Божието противопоставяне на злото и неговия гняв.

следваща глава ГЛАВА ОСМА