ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Сатана особено обича да напакостява на група християни – християни от една местна църква, или на християни живеещи на едно място. Сатана се удоволства да се опита да ги раздели. Той би искал да ги види да се нападат един друг, да нараняват чувствата си едни други, да си завиждат едни на други, да се заяждат. Ако Сатана може да ги раздели, може да направи голямо зло на Божието дело. Ето защо Новият Завет предупреждава вярващите да не се ожесточават един към друг. Апостол Павел казва:

„Но ако се хапете и се ядете един друг,

пазете се да не би един друг да се

изтребите.“

(Галатяни 5:15)

Има дванадесет начина, чрез които християните могат да намерят помощ да живеят в мир и любов един с друг.

Първо, християните винаги трябва да гледат на добрите неща, които Бог е направил в живота на другия, вместо да гледат само на всичките техни грешки и грехове. Всеки християнин има грехове и слабости. Не е удоволствие да мислиш за това, което е лошо в другите християни. Напротив, те трябва да мислят за това, което виждат от Божия нов живот в другите. Бог търси много повече знаци на Неговия живот в Своя народ, отколкото знаци на техния стар грешен живот. Има примери за това в Библията. Йов имаше Божия живот в себе си. Той беше търпелив и верен в страданието си. Йов също стана гневлив и себеправеден: Това беше неговия стар грешен живот, който се изяви. Но Бог погледна повече на търпението му. Когато Яков пише за Йов, той казва:

„Чули сте за търпението на Йов.“

(Яков 5:11)

Второ, единството дава сила. Един сноп пръчки не могат лесно да се счупят. Развържете снопа и всяка пръчка ще се счупи лесно. Християните, които са единни, могат да устояват на изпитанията. Християните трябва да се трудят много да запазят единството с всички истински вярващи.

Трето, Бог е заповядал на християните да се любят един друг. Исус каза:

„Нова заповед ви давам, да се любите един

другиго.“

(Йоан 13:34)

Четвърто, вярващите трябва да са съгласни с всичко, което казва Библията. Библията изяснява много факти. Християните не трябва постоянно да спорят за някои факти, които може да не са така ясни в Библията.

Пето, Бог обича мира – затова вярващите трябва да са в мир един с друг. Бог е Бог на мира; плодът на Святия Дух е любов, радост и мир. Божието благословение е там, където християните живеят в мир.

Шесто, вярващите трябва да са в мир с Бога. Те трябва да изповядват и оставят греха си. Те трябва да следват това, което казва Бог, че е добро. Ако не са в мир с Бога, те няма да имат мир с други християни. Ако има мир между тях и Бога, другите християни ще го разберат.

Седмо, вярващите трябва да помнят, че всеки друг християнин е брат или сестра в Христа. Всички християни заедно са като части на едно тяло. Всяка част от човешкото тяло помага на другите части и работи с тях. Така трябва да е с християните. Всеки трябва да помага на останалите а също да получава помощ и сила от другите.

„Ето колко е добро и колко угодно

Да живеят братя в единодушие!“

(Псалм 133:1)

Осмо, разногласие, разцепление между християните може да направи голямо зло на Божието дело. Хората не уважават християните, които се наскърбяват едни други; Бог и Христос са унизени, когато християните се карат; и хората, които търсят Бога, може да спрат да Го търсят, когато християните не са единомислени.

Девето, добре е да си пръв за постигане на мир между християните. Вярващите не трябва да чакат другите да поправят това, което е криво. Това е тяхно задължение – да внасят мир между християните всеки път, когато могат.

„И тъй, нека търсим това, което служи

за мир и за взаимно назидание.“

(Римляни 14:19)

Десето, когато вярващите са съгласни помежду си, че нещо е право, те трябва да го направят. Те може да не са съгласни за някои неща, но има много други, за които могат да се съгласят. Те трябва да оставят Библията да ги учи и тогава да вършат всичко, което Библията им казва да правят.

Единадесето, вярващите трябва да са по-скоро критични към себе си, отколкото към другите християни. Вярващите, които критикуват първо себе си, са винаги по-малко склонни да мислят лошо за другите.

Дванадесето, вярващите трябва да са смирени. Един смирен християнин ще търси мир с другите вярващи, ще прави добро, ще бъде радостен в страдание и твърд в свят живот. Един смирен християнин зачита другите и вижда доброто, което Бог върши в тях. Ако християните бяха повече смирени, няма да има толкова горчивина между тях и Сатана не ще може да ги настройва един срещу друг.

следваща глава ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА