ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Сега ще разгледаме три други начина, чрез които Сатана се опитва да направи вярващите тъжни, и как те могат да му се съпротивят.

Първо, Сатана може да атакува вярващите като казва, че те не са така радостни и доволни сега, както когато първо са повярвали в Христа. Сатана иска те да се съгласят, че не могат да бъдат истински християни, ако нямат мира и щастието, на които по-рано са се радвали.

Но Сатана не е прав, като ги кара да мислят така. Той се опитва да ги накара да уповават на чувствата си, вместо да имат вяра. Вярно е, че истинските вярващи може не винаги да се чувствуват щастливи или да имат мир – но това не значи, че те нямат вече благословението на Божието спасение. Утехи може да нямат, но Бог на утехата си остава техния небесен Баща. Те могат да изгубват радостта, но това не е нищо в сравнение с благословенията, които те никога не могат да изгубят като християни. Те може не винаги да се чувствуват радостни – но те не могат да спрат да принадлежат на Господ Исус Христос. Не могат да престанат да са Божии чада. Те не престават да участвуват в Божиите обещания – те все пак са Божия специален народ.

Разбира се, християните понякога се чувствуват нещастни, но те все пак са християни. Те не трябва да оставят Сатана да си служи с техните чувства, за да ги наскърбява! Исус извика на кръста:

„Боже Мой, Боже Мой,

защо Си Ме оставил?“

(Матей 27:46)

Или писателят на Псалм 42 казва:

„Защо си отпаднала душе моя?

И защо се смущаваш дълбоко в мене?

Надявай се на Бога;

Защото аз още ще Го славословя,

За помощта от лицето Му.“

(ст.5)

Вярващите могат да се чувствуват понякога неспокойни, но ако те продължават да уповават на Бога, те остават истински вярващи, каквото и да казва Сатана.

Вярно е, че понякога Святият Дух прави вярващите да чувствуват Божията любов по един специален начин. Вероятно повечето християни са изпитали време, в което са се чувствували особено близо до Бога. Все пак за много християни това не са всекидневни благословения. Някои християни чувствуват специална радост, когато за първи път идват до познание на Бога. Това се очаква, защото те току що са излезли от мрака и опасността, в светлината и сигурността на Божията любов. И все пак това силно чувство на щастие и блаженство няма винаги да продължава. Може да изчезне, но ако те наистина уповават на Исус Христос, всичко е добре за тях, както и да се чувствуват.

Също, Бог често ни донася чувства на радост и мир. Вярващите може временно да са нещастни, но Бог обикновено не оставя Своя народ да се чувствува нещастен. Божията любов винаги съдействува за тяхно добро и в Своето време ще направи да почувствуват Неговата любов отново. Вярващите трябва да очакват търпеливо чувството на Божия мир и радост пак да се върнат, и те сигурно ще намерят, че Бог ще ги благослови и укрепи отново.

„Ти, Който си ми показал много

и тежки притеснения,

Пак ще ме съживиш,

И от дълбочините на земята пак

ще ме извадиш.

Ще уголемиш величието ми,

И наново ще ме утешиш.“

(Псалм 71:20, 21)

Бог не иска Неговия народ да остане печален и обезсърчен. Сатана погрешно ги кара да мислят, че те не са християни само защото не винаги чувствуват Божия мир и радост.

Понякога Сатана иска да тревожи вярващите, като им припомня колко често са съгрешавали, дори и да не са искали това. Жалко е, разбира се, че Сатана въздействува на вярващите, като разколебава сигурността в спасението им и смущава тяхната съвест. Но това не значи, че те не са християни.

Библията показва, че истинските християни могат да изпадат понякога в същите грехове, за които те са се покаяли. Вярващите са свободни от контрола на греха, те са свободни от желанието да съгрешават; те са свободни от осъждението на греха; но те не са освободени от всичката сила на всеки определен грях. Някои грехове остават във всеки вярващ, за да го безпокоят, но не да го унищожат. Вярващите още са склонни да се отдалечават от Бога. Бог казва:

„Аз ще изцеля отстъплението им,

Ще ги възлюбя доброволно,

Защото гневът Ми се отвърна от него.“

(Осия 14:4)

Бог никога не е обещал, че вярващите ще бъдат напълно свободни от грях. Авраам например, често пъти скриваше истината от хората, поради страх за своята сигурност. Християните не искат да продължават да грешат, но те могат да изпаднат повторно в грях, за който са се молили, защото нямат достатъчно духовна сила, да се борят против греха напълно. Петър беше благословен от Бога, защото той разбра, че Исус Христос е Син на Живия Бог (Матей 16:15). Все пак малко по-късно, Исус каза на Петър: „Защото не мислиш за Божиите неща“ (Матей 16:23). Даже най-големите благословения не могат да пазят християните от съгрешаване. Те трябва да се борят против греха и е лошо за тях да продължават да съгрешават. Но не е право да мислят, че когато съгрешават, те не са християни.

Понякога Сатана ще накара вярващите да мислят, че не могат да са истински християни, след като са така често изкушавани. Това не е вярно. Изкушението не е грях. Всички християни са изкушавани и някои често страдат от много изкушения. Някои от най-силните вярващи са били изкушавани. Апостол Павел беше измъчван от някакво страдание, което той нарича „трън в плътта“. И въпреки това, че помоли Бог три пъти да му го отнеме, това страдание остана да го мъчи (2 Коринтяни 12:7, 8). Изпитанието и изкушението са част от живота на всеки християнин. Всъщност изкушенията могат да станат средство за благословение. Изкушенията могат да показват силата на греха, слабостите на вярващите и тяхната нужда от Бога за сила и помощ. Опасно е да се поддаваме на изкушението. Вярващите могат да устояват на изкушенията, като си спомнят всичко, което Бог е направил за тях и всичко, което е Бог. Те няма да искат да се поддадат на изкушения, ако желаят да почитат Бога и да Го любят. За да са верни на Исус Христос, Който ги люби и за да са угодни на Святия Дух, Който им помага, учи ги и живее в тях, те ще се противят на изкушението. Сатана винаги ще се опитва да ги изкушава.

Ако вярващите знаят малко за вярата си, Сатана ще ги изкушава с погрешни идеи за християнството. Ако вярващите са живи и уверени, Сатана ще ги изкушава да мислят, че те могат да се справят сами, без Божията помощ. Ако те са страхливи и неспокойни, Сатана ще ги плаши, че те не са истински вярващи. Ако тяхната съвест лесно се смущава, Сатана ще ги направи да се безпокоят за най-малкото нещо, което правят. И все пак, никое от тези изкушения не е грях. Най-малкият грях ще нарани тяхната съвест много повече и ще ги безпокои много по-надълбоко, отколкото всичките изкушения на света могат да направят това. Затова вярващите не трябва да оставят Сатана да ги кара да мислят, че изкушението е също като съгрешаване.

следваща глава ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА