ГЛАВА ОСМА

Тази глава е относно други два начина, чрез които Сатана води вярващите в грях. Първо, Сатана ги прави да мислят, че понеже други хора са по-лоши от тях, те трябва да са спокойни и могат да грешат. Второ, Сатана ги кара да мислят, че християнството е пълно с глупави идеи и грешки.

Ние ще разгледаме всеки един от тези методи, с които си служи Сатана. Първо, той иска вярващите да мислят като фарисеите, които се молеха:

„Боже, благодаря Ти, че не съм като

другите човеци, грабители, неправедни,

прелюбодейци …“

(Лука 18:11)

Това състояние не е честно. Вярващите трябва да гледат първо на собствения си живот и да видят греха, който е там, преди да са забелязали греховете на другите. Вярващите не трябва да се сравняват с други хора, но с Библията, която е Божият стандарт за техния живот.

Когато Сатана кара вярващите да се сравняват с по-грешни хора, те трябва да помнят, че всички хора, които не се покаят за греховете си, ще страдат в пъкъла. Големи грехове ще получат големи наказания; по-малки грехове ще бъдат по-малко наказани. Ще бъде ли от полза да знаем, че страданията на някои в пъкъла ще бъдат по-леки от страданията на други? Истината е, че наказанията в пъкъла – и малки и големи, остават завинаги. Затова никой не трябва да вярва на Сатана, когато казва, че те не са толкова големи грешници, колкото са другите и затова не бива да се тревожат за греховете си.

Второ, Сатана се опитва да убеди дори и вярващите, че християнството не може да се вземе сериозно. Той ще им каже, че Библията е пълна с грешки, че Исус Христос никога не е живял, че историите в Библията са написани само да ни дадат представа за събития и нищо повече; че те просто трябва да правят това, което тяхното вътрешно естество ги кара да правят и да не ги е грижа за това, какво Библията казва за греха.

Забележете, че целта на Сатана във всичко това е да подтиква вярващите към грях, не да им помогне да мислят правилно. Сатана може да им внуши, че те са много умни и прогресивни в мисленето си, но единствената му цел е да ги накара да съгрешават. Божията цел е различна. Бог е така против кривото мислене, както и против вършене зло. Римляни 1:28 казва:

„И понеже отказаха да познаят Бога, Бог

ги предаде на развратен ум да вършат

това, което не е прилично.“

Хората мислеха погрешно – искаха да оставят Бога вън от мислите си, и те стигнаха до там да вършат това, което не трябва да се прави: Да грешат.

Следователно, вярващите трябва да запомнят, че Божията истина в Библията трябва да проникне във всяка част на техния живот. Те се нуждаят от истината в ума си, и във всичко което вършат и казват. Само така те ще мислят правилно, ще взимат мъдри решения и ще бъдат освободени от глупави и незначителни начини на живот.

Това са погрешни идеи, които Сатана иска вярващите да следват, които ще ги увредят и ще ги отдалечат от Божията истина. Апостол Павел казва на вярващите, че Бог им е дал истинската основа за тяхното мислене и живеене в Самия Исус Христос (1 Коринтяни 3:11-15).Ако те градят нищожни неща върху тази основа, тогава в деня на Божия съд всички техни нищо и никакви идеи и дела ще бъдат изгорени. Само Божията истина ще остане. Колко глупаво е тогава да прекараш всичкото си време във вярване на неверни идеи, само за да ги изгубиш в края на живота. Всяко учение, което води до грешен, безбожен живот, трябва да бъде отхвърлено. Павел казва, че църковният водач трябва да държи твърдо на сигурната вест, на която е бил научен, така че той да може да помага на другите чрез неговото здраво учение, и да покаже на хората, които са били против истината, че са били на погрешен път (Тит 1:9). Бог е дал на Своя народ Неговата истина да ги ръководи, да ги укрепва и да ги направлява. Те трябва да приемат тази истина смирено. Бог излива Своята благодат върху смирени хора, които са изпразнени от своите собствени идеи, точно както питието е налято в една празна чаша. Колкото повече Божията благодат измива вярващите, толкова по-малко ще бъдат увредени от погрешни идеи. Затова вярващите не трябва да се доверяват на Сатана, когато им казва, че християнството е пълно с грешки.

следваща глава ГЛАВА ДЕВЕТА