ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Сега ще видим, че Сатана иска да увреди невярващите, както и вярващите. Той се опитва да попречи на хората да вярват в Исус Христос. Той ще направи всичко, което може да попречи на хората да уповават на Христа за прошение на техните грехове.

Понякога Сатана ще накара невярващите да мислят, че греховете им са толкова големи, че те не могат никога да бъдат простени. Сатана ще внуши, че Бог може да прости на другите хора, но че Той няма никога да прости на наистина лоши грешници като тях. Тези, които мислят така, трябва да им се припомни, че колкото по-големи са греховете им, толкова повече те се нуждаят от Христа. Здравият човек няма нужда от лекар, но болният. Колкото по-голяма е болестта, толкова повече има нужда от лекар. Нашият Господ Исус Христос обичаше да донася милост и прощение на големи грешници.

Бог е обещал прощение на онези, които се обръщат към Него. Даже най- големите им грехове не могат да ги задържат от Неговата милост. Бог казва:

„Нека остави нечестивия пътя си,

И неправедния помислите си,

Нека се обърне към Господа,

и Той ще се смили за него,

И към нашия Бог,

защото Той ще прощава щедро.“

(Исая 55:7)

Някои от най-големите грешници са били простени от Бога. Павел казва, че той е бил яростен и жесток към християните, но че придобил Божията милост (1 Тимотей 1:13). Бог никога не казва в Библията, че има някои хора, на които Той никога няма да прости. Далеч от това! Исус е в състояние да спаси напълно онези, които идват при Бога чрез Него (Евреи 7:25). Даже може да се каже, колкото по-голям грешник е човек, толкова повече той е от значение за Исус Христос, защото най-големите страдания на Христа бяха от полза за най-големите грешници.

Греховете стават по-силни, колкото повече човек се отвръща от Исус Христос.

Така че, мисълта за силата и големината на греха не трябва да спира хората да идват при Христа. Да познаем Исус Христос е най-благотворното, чисто, пълно, задоволително и вечно благословение, което човек може да познава. Онези, които не вярват в Исус Христос, ще бъдат осъдени заради греховете си.

„Който вярва в Сина има вечен живот; а

който не слуша Сина няма да види живот,

но Божият гняв остава върху него.“

(Йоан 3:36)

Има друг начин, чрез който Сатана убеждава някои от невярващите, за да им попречи да дойдат при Христа. Той ги кара да мислят, че те не са достойни да бъдат простени от Бога. Но никъде в Библията Бог не очаква хората да бъдат достатъчно добри, за да им прости. Точно обратното! Единствените хора, които някога са получавали прощение, са били онези, които не са били достатъчно добри. Закхей не беше достатъчно добър – той беше нечестен, бе взел пари от много хора. Все пак спасението дойде за Закхей. Той беше простен! Павел беше атакувал християните и беше жесток и непримирим към тях – и все пак той също придоби милост. Тези хора не бяха достойни за Божията любов! Никой не е достоен за Божията любов!

Никой няма да дойде при Христа, ако хората чакат да станат достатъчно добри. Божият начин е първо те да уповават на Христос недостойни, каквито са, и тогава като вярват в Исуса Христа, те стават достатъчно добри за Бога.

Има трети начин, чрез който Сатана се опитва да попречи на невярващите да повярват в Исус Христос. Сатана им казва, че те не са готови да повярват. Те се нуждаят от някои опитности, преди да са готови да уповават на Христа, казва той. Сатана казва на някои хора, че не са достатъчно смирени още, за да станат християни. На други казва, че не чувствуват достатъчно дълбоко греха. По един или друг начин, Сатана ще се опита да ги накара да мислят, че не са достатъчно добре подготвени да повярват в Исус Христос.

Разбира се, Христос спаси някои хора, които изглеждаха, че не са никак подготвени. Исус каза на Матей: „Върви след Мене“ (Матей 9:9) и Матей стана и го последва. Не е казано, че Матей почувствува дълбоко греха си, или че беше особено смирен, или някак си приготвен. Матей просто последва Исус Христос и Бог промени живота му. Бог не призовава всички християни по същия начин. Някои хора са привлечени към Христа след бури на духовно безпокойство и загриженост; други идват при Христа кротко и смирено. Святият Дух върши делото Си по Свой начин. Хората не трябва никога да казват, че те трябва да се чувствуват много смирени, или много загрижени относно греха, или много ужасени от пъкъла, преди да са готови да уповават на Христа. Библията казва, че който повярва в Христа, няма да погине, но ще има вечен живот (Йоан 3:16). Библията не учи, че хората се нуждаят от някакви опитности, или чувства, преди да уповават на Христа. Вярно е, че всеки вярващ изпитва съжаление за грях и се срамува от греха – но това идва от вяра в Христа. Вярата е основата, върху която съжалението за грях ще расте. Но нищо в Писанията не ни учи, че човек трябва да е в голяма скръб за грях, за да може той (или тя) да дойде при Христа. Поканата е да дойдем при Христа такива, каквито сме. Не е правилно да мислим, че е необходимо специално приготовление.

следваща глава ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА