ГЛАВА ДЕСЕТА

Сега ще размишляваме за други два начина, чрез които Сатана се опитва да попречи на вярващите да живеят свят живот. Първо: Сатана може да се опита да ги накара да мислят, че е трудно да следват Христа. Сатана би искал вярващите да се безпокоят за това, колко трудно е да се молят; колко трудно е да размишляват за Бога; или колко досадно може да бъде да съучаствуват в работи с други християни.

Сатана не е прав, и то поради няколко причини. Християните трябва да следват Христа: Добро и право е да живеят свят живот, и те трябва да мислят повече за нуждата от служение на Христа, отколкото за проблемите, които възникват от следването Му. Вярващите трябва да служат на Христа, за да изявят благодарността си към Бога. Те имат нужда да растат в святост, за да побеждават греха. Те се нуждаят да бъдат послушни на Бога, за да вършат Божието дело в този свят. Вярващите имат нужда да следват Христа както Той ги учи, за да станат по-смели, по-дръзновени като Божий народ. Като вършат всичко това те могат да имат затруднения и проблеми; но трябва да мислят повече за важността да служат на Исус Христос, отколкото за проблемите, които това ще им причини.

Вярващите трябва да запомнят също, че когато те наистина искат да служат на Господ Исус, Той ще направи служението им леко. Може да не изглежда лесно преди да започнат; но като вършат Божията воля, те ще открият, че има голяма радост в нея. Хората се смееха на Неемия, когато той и неговите сподвижници послушаха Божия зов да поправят стените на Ерусалим. Но Неемия знаеше, че като градят стените, Бог ще бъде с тях. Ето какво каза той:

„Небесният Бог, Той ще ни направи да

благоуспеем; затова ние, слугите Му,

ще станем и ще градим. Вие обаче, нямате

дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.“

(Неемия 2:20)

И Исая казва за Бога:

„Посрещаш с благост този, който

радостно върши правда,

Дори ония, които си спомнят за

Тебе в пътищата Ти;“

(Исая 64:5)

Вярващите се нуждаят също да размишляват какви мъчнотии издържа сам Исус. Той никога не бягаше от страданието, но посрещна най-страшното страдание от всички в тялото и душата Си, за нашето духовно и вечно добро, както и за нашето добро в този земен живот. Тъй като Исус пострада толкова много за нас, ние трябва да сме Му послушни и да живеем за Него, даже ако не страдаме толкова.

Когато Сатана казва на вярващите, че е трудно да следват Христа, и че трябва да се откажат, те трябва да помнят, че следване Христа е трудно само за техния стар, грешен, човешки начин на живот. Всички вярващи християни имат два вида живот: Божия нов живот и техния стар, грешен живот. Новият живот от Бога не намира за трудно да следва Христа. Само тяхното грешно естество не обича да върши Божията воля. Павел казва:

„Колкото за вътрешното ми естество, аз

се наслаждавам в Божия закон.“

(Римляни 7:22)

Вярващите знаят, че това е истина. Има нещо в тях, което се радва да угажда на Бога. Те не трябва да оставят Сатана да ги заблуждава относно този факт.

Накрая: Има голяма награда за следване Христа, въпреки трудностите. Ще има награда в бъдеще. Ние четем за Авраам, че той продължаваше да е послушен на Бога, защото гледаше напред към наградата от небето, „града, който има вечни основи, на който архитект и строител с Сам Бог“ (Евреи 11:10). Но и в този живот има награда за онези, които следват Христос въпреки трудностите. Псалм 19:11 казва, че в опазването на Божиите заповеди има голяма награда. Колко са глупави вярващите тогава, ако оставят Сатана да ги отвлича от тези големи награди.

Сатана може да употреби друг метод да спре вярващите да служат на Бога. Той може да се опита да ги накара да мислят погрешно за това, което Христос е направил за тях. Сатана може да внуши, че понеже Исус Христос е извършил всичко за Своя народ – простил им е, възстановил ги е пред Бога, отнел е греховете им; за тях не остава тогава нищо друго, освен да са весели и да се радват. Сатана може да ги накара да мислят: „Христос е понесъл Божието наказание за нас. Христос е на небето сега и ни приготвя място. Христос е извършил всичко за нас; следователно няма нужда да се молим, да се покайваме, да разучаваме Библията, да се срещаме с други християни. Христос ни е спасил – няма нужда да Му служим.“

Като внушава това, Сатана е взел част от истината и я е обърнал в лъжа. Библията ни показва, че Христос очаква един начин на живот от Своя народ. Вярно е, че не би имало никакви християни, ако Исус не бе извършил това и ако не продължаваше да го върши. И все пак да си християнин включва повече от приемане на това, което Исус е сторил. Библията казва:

„И вие не сте свои си,

защото сте били с цена купени;

затова прославете Бога с телата си.“

(1 Коринтяни 6:19, 20)

Християните принадлежат на Христа; и те Му принадлежат, за да вършат Неговата воля с благодарност към Него. Така че Сатана не е прав като внушава, че един път спасени от Христа, нямаме нужда да Му служим.

Всъщност това което Христос е направил за вярващите и го прави, би трябвало да е възможно най-голямата причина, за да Му служат. Христос ги е освободил от силата на греха, от Божия гняв, от горчивината на смъртта и страданията в пъкъла, и следователно те трябва да са радостни да Му служат с веселие и благодарност. Павел писа на Тит:

„Исус Христос . . . даде Себе Си за нас,

за да ни изкупи от всяко беззаконие и

очисти за Себе Си люде за Свое

притежание, ревностни за добри дела.“

(Тит 2:14)

Фактът, че Христос е дал Себе Си за вярващите, трябва да ги направи ревностни да вършат добро. Ето защо истинските вярващи винаги са били дейни да служат на Христа. От друга страна, ако те не искат да служат на Бога, те трябва да се запитат дали въобще са истински вярващи. Апостол Йоан писа:

„Който казва: Познавам Го, а заповедите

Му не пази, лъжец е и истината не е в

него.“

(1 Йоан 2:4)

Още един път, Сатана не е прав: Човек, който е спасен от греха, е внимателен да служи на Христа. Новороденият вярващ иска да служи на Христа с цялото си сърце, колкото и да му струва това, защото Христос е страдал толкова много, за да спаси всеки.

следваща глава ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА