ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Сега ще размишляваме за други два метода, чрез които Сатана се опитва да попречи на вярващите да служат на Господ Исус Христос. Сатана може да им внуши всякакъв вид недостойни мисли в ума им, докато те се опитват да се молят, да четат Библията или да размишляват за Бога. Той ще води мислите им далече от Бога в незначителни и глупави неща. Или второ, Сатана ще ги кара да се чувствуват доволни от живота си като християни, така доволни, че те повече няма да се безпокоят, да се молят или четат Библията, или да живеят като християни.

Нека размишляваме върху първия метод. Сатана е довел по този начин много хора до небрежност относно служението им на Бога. Той е приспал желанието им да слушат Божията истина, да се срещат с други християни, или да се молят, но винаги насочва мислите им далеч от християнски предмети. Сатана може даже да вложи в ума им толкова много недостойни мисли и тревоги, че те се плашат да се молят, или да мислят за Бога. Те се уморяват да служат на Бога. Те не са радостни, нямат благословение или полза от служение на Бога, защото Сатана постоянно ги смущава чрез мислите, които влага в техния ум. Какво могат вярващите да правят, когато им е трудно да се молят или четат Библията, или да мислят за Бога, защото умът им е пълен с безполезни и неподходящи мисли?

Първо, вярващите се нуждаят да имат по-висши мисли за Бога: За Неговата слава и великолепие, за Неговото величие и святост. Когато почнат да разбират колко силен, чист и велик с Бог, техните мисли за Него ще станат по-велики и другите мисли ще изгубят силата си. Когато вярващите имат нищожни мисли за Бога в ума си, тогава Сатана лесно ще може да ги отвлече да мислят за друго. Няма нищо по-добро от това да се спрат блуждаещите мисли. Когато вярващите идват при Бога, трябва да знаят, че Бог е навсякъде, че знае всичко, че е силен и напълно съвършен и прекрасен, че Той не може да гледа на греха. Хората в небето нямат недостойни мисли. Мислите на ангелите не са глупави и празни. Те са пълни с Божията слава!

Второ, вярващите могат да се пазят от безполезни мисли, като постоянствуват в молитва, четене на Библията и размишления за Бога, даже ако ги безпокоят погрешни мисли. Много християни са открили, че Сатана окончателно ги е оставил, ако те просто са продължили да се молят, или да четат, или да мислят за Бога. Ако безполезните мисли карат вярващите още повече да търсят Бога и да искат Неговата помощ, тогава Сатана спира да ги безпокои с безполезни мисли. Когато Исус се съпротиви на изкушенията на Сатана в пустинята, Сатана Го остави за малко. Ако вярващите продължават да търсят Бога, когато Сатана се опитва да ги отклони от Бога, те също ще открият, че Сатана окончателно ги е оставил.

Тогава какво трябва да правят вярващите с безумните мисли, които Сатана влага в техния ум? Трябва ли да ги слушат? Има много мисли, които безпокоят хората – но тези мисли не са грях, ако вярващите отказват да им позволят да останат в ума им. Само когато безумните и безполезни мисли са приети в ума на вярващите, тези мисли могат да станат грехове.

Ако вярващите съжаляват, когато имат недостойни мисли в ума си и ако те правят усилия да ги пропъждат, това е знак, че Божията благодат работи в тях и че тяхната християнска вяра е реална. Грешните мисли покваряват живота. Грешните мисли водят към грешни действия; водят към безкрайна скръб. Затова вярващите трябва да се борят против грешни, празни мисли.

Над всичко, вярващите могат да се пазят от недостойни мисли, като желаят да бъдат изпълнени с новия живот, който идва от Бога. Това е което Павел искаше за Ефеските християни. Той казва:

„Да се изпълните с цялата Божия пълнота.“

(Ефесяни 3:19)

Павел искаше да види толкова много от Божия живот в тях, колкото е възможно за тях да имат!

Вярващите имат нужда да станат по-силни в тяхната любов към това, което е свято. Хората най-много мислят за това, което най-много обичат;

„Колко обичам аз Твоя закон!

Цял ден се поучавам в него.“

(Псалм 119:97)

Псалмопевецът обичаше това, което Бог казва и мислеше с Божиите мисли през целия ден. Ако вярващите обичат това, което е свято, те ще мислят и вършат угодното на Бога.

Накрая, ако вярващите не искат Сатана да ги безпокои с недостойни мисли, те не трябва да бъдат много заети с дейности в този свят. Такива дейности могат да изпълнят ума им с грижи. Мислите им ще бъдат пълни с безпокойствие и грижи, дори когато се обърнат към Бога. Така че, вярващите трябва да се пазят от неспокойните мисли на този живот и да насочат ума си към Божията слава и величие. Тогава Сатана не би могъл лесно да ги отклони с безполезни мисли. Сега нека помислим за втория начин, чрез който Сатана прави вярващите да забравят Бога. Той прави хората да се чувствуват доволни от молитвите си, от четене на Библията и от приятелството им с други християни. Такива вярващи започват да мислят, че могат да приемат живота по-леко и да не са толкова сериозни като християни.

Когато Сатана изкушава вярващите така, те трябва да помнят тези четири важни факта:

Първо, всичко, което вярващите са правили или ще правят, е несъвършено. Дори и в молитвата, или четене на Библията, или друга християнска дейност, няма за какво да се гордеят. Ето защо Давид, който служеше на Бога така добре, все пак каза:

„И не влизай в съд със слугата Си;

Защото пред Тебе няма да се оправдае

ни един жив човек.“

(Псалм 143:2)

Второ, Бог благославя вярващите, когато те се молят или четат Библията, или слушат да се проповядва. Ако не се правя тези неща, това значи загуба на благословение.

Трето, вярващите не са спасени от грях чрез техните молитви или четене на Библията, нито чрез нещо което те правят, но чрез това което Исус Христос е направил за тях. Те трябва да уповават само на Христа, за да бъдат спасени от грях. Искреността на такова упование се вижда от ревността им да живеят угодно за Бога. Онези, които уповават на Исус Христос и неговата правда, няма да слушат Сатана, който им казва да уповават на това, което те сами са направили.

следваща глава ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА