в момента четеш
Призивът Рик Джойнър 

Глава XIV – Призивът

Погледнах към Мъдростта, която ме обърна така, че отново можех да видя Голямата зала. Сепнах се, когато разпознах стоящи точно зад мен всички, които бях видял там преди. Дори изненадата ми се увеличи от това, че сега изглеждаха още по-славни.

„Не те са се променили“ – каза Мъдростта. „А ти. Очите ти са отворени повече, отколкото можеше да виждаш преди. Колкото по-ясно можеш да видиш Мен, толкова по-добре ще Ме виждаш в другите“.

Погледнах към апостол Павел. Изглеждаше по-величествено, отколкото може да се опише. Имаше толкова голяма власт и достойнство и беше пак така смирен, че най-незначителният човек или грешник би се чувствал напълно удобно, приближавайки се до него. Изпълни ме желание да бъда и аз такъв.

Погледнах другите и ги почувствах като най-близки приятели. Невъзможно е да опиша колко ги обичах и как разбирах, че и те ме обичат. И най-доброто приятелство на земята не можеше да се сравни с това, би било само бледа негова сянка. Тук нямаше никаква борба за власт. Всеки познаваше напълно другия и любовта бе източник на всяка мисъл. Вечността с това семейство щеше да бъде нещо по-добро от всичко, което си бях представял. Силно исках да ги взема всички с мен, но знаех, че те не могат да напуснат сегашното си обиталище.

Мъдростта отново отговори на мислите ми: „Те ще бъдат с теб, както съм и Аз. Спомни си, че те са големият облак от свидетели. Дори когато не ги виждаш, те ще са толкова близо до теб, колкото и сега. Всички, които са Ми служили от началото, са едно тяло и също ще бъдат с теб в това, което предстои да дойде, а Аз ще бъда в теб“.

Почудих се как нещо, което сме преживели във вечността, може да бъде по-добро от това, което можеше да се намери в залата на Съда. Съдът беше излагането на показ на всяка мисъл. Това не беше съд за наказание, а за свобода, ако не се опитваш да скриеш нещо. Свобода идваше от всичко, което беше осветено, така че имаше желание недостатъкът на всяко сърце да бъде изобличен. Любовта беше толкова голяма и аз знаех, че всичко щеше да бъде покрито и поправено.

Всичко, което чувстваш в Моето присъствие, е истина“ – продължи Мъдростта. „Преживяната любов и близост с братята ти тук е реална. Вие всички сте едно в Мен и ще растете в тази любов, когато пораствате в Мен. Докато ти правиш това, любовта ще помогне на другите да влязат в свободата, в която ти влезе тук. Когато Моите хора днес по земята прегърнат истинските Ми съдби, ще ходят в свободата, която Ми дава възможност да докосна света с Моята любов.

Не желая да погине никой или да понесе загуба, когато идва тук. Аз искам всички да съдят сами себе си, така че Аз да не ги съдя. Ето защо Моите съдби скоро ще дойдат на земята. Те идват на все по-големи вълни, за да може светът да повярва и да се покае. Всеки звук на тръба ще бъде по-силен от предишния. Това е работата на Моите пратеници да помогнат на света да разбере свиренето на тръбите.

Помни, че тези, с които трябва да вървиш на земята, са също части на Моето Тяло. Те все още не са се прославили, но ти трябва да ги виждаш такива, за каквито са призвани, а не каквито са сега. Трябва да ги обичаш и да виждаш авторитета и благодатта в тях такива, каквито ги виждаш сега в тези хора тук. Помни, че тези, с които сега ходиш на земята, гледат на тебе така, както ти гледаш на тях. Трябва да се научиш да ги виждаш не според това как изглеждат, а според това кои ще станат.

Само тези, които живеят според Моите съдби и които пребъдват в Мен като тяхна мъдрост, могат да видят Моята власт в другите. Въпреки това, недей да се стремиш да накараш хората да видят Моята власт в теб. Не се грижи за това дали другите те виждат какъвто си; стреми се да разпознаваш другите такива, каквито са и как да виждаш Мен в тях. Когато започнеш да мислиш за това как другите те виждат, ти губиш властта си. Когато властта стане твоя цел, ти ще започнеш да губиш истинската власт. Ти знаеш служението и властта, които съм ти дал; не карай хората да се обръщат към теб с името на позицията, която заемеш, а с твоето име. Тогава ще направя името ти по-велико от твоята позиция.

В Моето царство властта идва от това кой си, а не от титлата ти. Служението ти е твоята дейност, а не ранг. Тук рангът се придобива чрез смирение, служение и любов. Дякон, който обича много, е повече от апостол, който обича по-малко. На земята пророците могат да бъдат употребени да разтърсят нации, но тук те ще са познати по любовта си. Това също е твое призвание – да обичаш с Моята любов и да служиш с Моето сърце. Тогава ще бъдем едно“.