Съдържание Цялата книга на една страница

9 – Изпълване на къщата

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през сухи места, за да търси покой, но не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата, от която съм излязъл. И като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Същото ще се случи и с това нечестиво поколение.

(Матей 12:43-45) 

Тук много ясно се казва, че е възможно демон, който е бил изхвърлен не само да се върне, но дори да доведе със себе си други по-зли духове. Изводът е ясен. Ако „къщата“ се остави празна, пометена и наредена, тя изглежда като покана за нахлуването на по-голяма беда. Къщата трябва да бъде напълнена.

Описанието на същата случка може да се види в Лука 11:24-26. Нека разгледаме съдържанието на тези два откъса от Писанията. В описанието на тази случка в Лука, Исус изгони ням дух от човек, който не можеше да говори. Някои изказаха мнението, че Исус е направил това със силата на Веелзевул, началникът на демоните. Исус обясни, че ако това е вярно, то тогава сатанинското царство се е разделило против себе си и няма да може да устои. Тогава Той добави следното: „Ако Аз с Божия пръст изгонвам дяволите, то без съмнение Божието царство е достигнало до вас.“

Исус говореше на евреи, които си бяха изградили религия от забрани. Те бяха изхвърлили много неща от живота си, но какво бяха поставили на тяхно място? По този начин те бяха отхвърлили положителните неща, които Исус искаше да им даде. За да подчертае значението на думите Си, Той направи илюстрация, която можеха да разберат. След като бяха премахнали толкова много негативни неща, ако не изпълнеха живота си с нещо положително, те щяха да бъдат като човек, освободен от демони, който след това не влага в себе си нищо добро. След време те щяха да се окажат в по-лошо състояние, отколкото са били преди.

Контекстът в Матей още по-ясно обяснява това. Исус току-що беше обвинен, че в събота бере от посевите. Той беше изцелил мъжа с изсъхналата ръка в събота. Освен това фарисеите го обвиниха, че изгонва демони чрез Веелзевул. Исус им показа, че техните думи свидетелстват за наличието на зло сърце. Те бяха видели достатъчно, за да бъде променен живота им, но той не се беше променил. Ако не допуснеха промяна, състоянието им щеше да става по-лошо и по-лошо — както на оня човек, очистен от демони, който не напълни къщата си с нещата на Бога.

Исус всъщност казваше, че идва време, когато би било по-добре да сме съградили нещо положително в живота си. Винаги трябва да има баланс между положителните и отрицателните неща в живота ни. Всъщност причината да се освобождаваме от демони е, за да можем да приемем повече от Исус в нас!

С какво следва да напълним къщата? С ИСУС!

Да бъдеш изпълнен с Исус означава да бъдеш изпълнен с ЧИСТОТА и СИЛА. Тези две думи обобщават Неговата природа. Както ще разберем, нашата чистота идва чрез пребъдване в Христос и произтичащите от това ПЛОДОВЕ НА ДУХА: нашата сила идва чрез кръщението в Святия Дух и произлизащите от Него ДАРБИ НА ДУХА.

Имаме отчайваща нужда да разберем, че изпълването на къщата не става чрез обичайната молитва, която се води в края на службата за освобождение. Сърцето ми се е свивало неведнъж, когато съм чувал хора, след като са послужили на някого с освобождение, да казват: „Сега Господи, запълни всички празни места.“ Виждал съм много хора да загубват своето освобождение поради това, че не са знаели как да изпълнят своите къщи, нито с какво да ги запълнят.

Дарбите и плодовете на Духа трябва да заместят всеки демон, който сме изгонили. Това е отговорност на всеки човек, който е преживял освобождение. Служещият с освобождение трябва да подчертае отговорността всеки сам да изпълни къщата си с правилните неща.

Изпълване на къщата със силата на Духа

Едно от последните неща, които каза Исус преди да се възнесе на Небето беше: „Ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни“ (Деяния 1:5). Виждаме изпълнението на това обещание във втора глава на Деяния. Това е описанието на деня на Петдесетница:

И те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност.

(Деяния 2:4)

Каква беше целта на това кръщение в Святия Дух? Исус обясни, че това ще бъде обличане със сила (виж: Деяния 1:8). Когато кръщението дойде по време на Петдесетница, по какъв начин беше изявена силата? Това е интересен въпрос, който не можем да разгледаме в пълнота, но можем да забележим, че силата на Святия Дух, проявена чрез учениците, действаше чрез деветте свръхестествени дарби на Духа. Тези дарби са изброени в 1 Коринтяни 12:7-11. Те са: (1) Слово на мъдрост, (2) Слово на знание, (3) Дарбата вяра, (4) Дарби на изцеление, (5) Вършене на чудеса, (6) Пророчество, (7) Разпознаване на духовете, (8) Говорене на езици, (9) Тълкуване на езици.

Цялата книга Деяния ни показва как силата на Святия Дух действа чрез тези дарби на Духа. Петър и Йоан послужиха на куция човек чрез дарбата изцеление (глава 3); Анания получи слово на мъдрост и знание, за да отиде и да послужи на Павел (глава 9); Павел чрез дарбата разпознаване на духовете се справи с предсказвателния дух в девойката, която му пречеше да служи (глава 16); Петър говори слово на вяра към Анания и Сапфира и те паднаха мъртви (глава 5); чрез Петър беше извършено чудо на възкресение, което върна към живот Тавита (глава 9); докато Петър проповядваше в дома на Корнилий, там се прояви дарбата говорене и тълкуване на езици (глава 10); и чрез пророк Агав църквата беше благословена с пророчество (глава 11).

Демоните презират дарбите на Духа и карат хората също да ги презират. Защо? Защото действието на тези свръхестествени дарби на сила разобличава действието на демоните. Демоничното присъствие и злини се изобличават когато функционират дарбите разпознаване на духовете и слово на знание. Тяхното зло се разрушава чрез слово на мъдрост, вяра, дарбите на изцеление и вършене на чудеса. Техните планове да навредят се подкопават по време на пророчество или молитва на езици, придружена с тълкуване на езици. Не е чудно, че демоните се противопоставят толкова силно на тези дарби!

Тези девет дарби са дадени на Църквата за нейното изграждане. Сатана е неин враг и си е поставил за цел да се противопоставя на всичко, което е предназначено да изгражда Христовото Тяло. Той атакува много ожесточено дарбите, особено тази, която се изразява в говорене на езици, защото тя има специално място в изграждането на всеки вярващ (виж: 1 Коринтяни 14:4).

Ако човекът, който преживява освобождение не е бил кръстен в Святия Дух, той трябва да бъде насърчен да приеме това кръщение и да копнее за духовните дарби. Виждали сме много хора, които са получили кръщение в Святия Дух като кулминация на служението на освобождение. Силата на Святия Дух е важна, за да запазим освобождението си.

Онези, които вече са получили това кръщение трябва да бъдат насърчавани да „копнеят искрено за по-големите дарби“ (1 Коринтяни 12:31), а по-добрата дарба е тази, която ще послужи на хората около теб, когато са в нужда. Много често пречките, заставащи на пътя на дарбите се отстраняват чрез освобождение. Има демони, които са специализирани в това да блокират действието на духовните дарби. След освобождението къщата трябва да бъде изпълнена със силата на Святия Дух.

Изпълване на къщата с плодовете на Духа

Плодовете на Духа са описани в Галатяни 5:22,23. Те са: (1) Любов, (2) Радост, (3) Мир, (4) Дълготърпение, (5) Благост, (6) Милосърдие, (7) Вярност, (8) Кротост и (9) Самоконтрол. Деветте плода на Духа представляват самата природа на Исус. Когато плодовете на Святия Дух се проявяват в живота на един вярващ, човекът започва да се идентифицира с характера на Исус.

Демоните са пълна противоположност на характера на Исус. Те влизат в даден човек само, за да проявяват своята зла природа чрез него. Това, което ние целим с освобождението е да изгоним демоните и да премахнем тяхното влияние, за да ги заменим с Исус и плодовете на Духа. Ако не разберем това и не си го поставим като ясна цел, каквато и полза да сме придобили чрез освобождението, тя в последствие би могла да се изгуби.

Ето защо, за да получим трайна полза от освобождението, „къщата“ трябва да бъде изпълнена и да се поддържа пълна. В противен случай злите духове ще се върнат и дори могат да дойдат с по-голяма сила.

Преди да продължим по-нататък, ние трябва да разберем много ясно как се произвеждат плодовете на Духа. Отговорът на този въпрос можем да намерим в притчата за лозата и пръчките:

Пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене.

(Йоан 15:4) 

ЗАБЕЛЕЖКА: Плодовете не се произвеждат със самостоятелни действия или със собствени усилия. Те идват само чрез пребъдване в лозата! И така КЛЮЧОВАТА ДУМА е „пребъдвам“. Да пребъдваш в лозата означава да останеш свързан с Исус, за да може животът на Христос да протече през пръчката и в резултат от това да се роди плод. Какво означава пребъдване? Стих десет дава отговор на това: „АКО ПАЗИТЕ ЗАПОВЕДИТЕ МИ, ЩЕ ПРЕБЪДВАТЕ…“ Пребъдвам е синоним на това да пазя Божиите заповеди. И какво ще имаме поради това покорство-пребъдване? Чети по-нататък! „МОЯТА ЛЮБОВ… МОЯТА РАДОСТ“ — първият от плодовете на Святия Дух!

Когато ние се покоряваме, ние имаме общение с Господа и получаваме Неговата любов, Неговата радост и Неговия мир. Когато не се покоряваме, общението с Него е нарушено и сатана е получил достъп до нашия живот. Нека се научим от примера на Исус. Какво говореше Исус в контекста непосредствено преди притчата за лозата и пръчките?

Иде князът на този свят (сатана), ТОЙ НЯМА НИ­ЩО В МЕНЕ… КАКВОТО МИ Е ЗАПОВЯДАЛ ОТЕЦ, ТОВА ВЪРША.

(Йоан 14:30-31) 

Тук Исус обяснява, че дяволът няма нищо в Него. Това беше така поради факта, че Той беше напълно покорен на Отец. Той никога не каза дума, нито извърши нещо извън волята на Отец. Ето защо Исус можеше да заяви:

Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

(Йоан 15:10) 

Плодът, наречен любов

Преди около 12 години, господин А. беше преживял нервна криза. Той беше останал инвалид в емоционално отношение, въпреки усиленото лечение и болнични фижи. Най-накрая той чул за служението на освобождение и от него били изгонени демоните, причиняващи му емоционални проблеми. Той също така получил изцеление на мозъка и областите в паметта му, които били блокирани вследствие на лечението с електрически шок, започнали да се възстановяват. С възвръщането на паметта си г-н А. си припомнил и името на един дежурен лекар от болницата, който бил извършил сериозна несправедливост спрямо него. Открил, че е изпълнен с дълбоко огорчение и омраза срещу този човек, след което той допуснал тази мисъл в ума си и започнал да размишлява върху идеята да намери този човек и да го убие.

Тогава, господин А. дойде при мене за по-нататъшно освобождение. Обясних му, че трябва да се покае от своята омраза и с решение ма волята да прости на този човек. Показах му също така, че според Матей 18:32-35 той не може да бъде избавен от „мъчителите“, докато не реши да прости на този човек. В първия момент той не откликна на моя призив. В продължение на повече от пет минути седя мълчаливо като се опитваше да реши дали да задържи своята омраза или да отговори на Божиите изисквания за освобождение. Той положи всяко възможно усилие и най-накрая каза: „С помощта на Исус аз прощавам на този човек.“ С това свое действие той построи пътя за получаване на своето освобождение.

Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости па вас. Но ако вие не простите на човеците техните прегрешения, то и вашият Отец няма да прости вашите.

(Матей 6:14-15) 

Познавам и други хора, които както и този мъж са спечелили толкова много благодарение на освобождението. Когато демоните на огорчение, омраза, негодувание, гняв, насилие и убийство бяха изгонени, г-н А. веднага ги замени с любовта на Исус — любов, която прощава на врага. Веднага духовният живот на този човек започна да процъфтява. Реките на жива вода започнаха да изтичат от него и той започна да служи на хората с истина и живот. Душата му беше напоена с мира и радостта на Господа. Той се беше покорил на заповедта на Бога да прости на своя враг и беше получил плода на това покорство. Омразата беше заменена от любов.

Плодът, наречен радост

Д. П. имаше много проблеми, независимо от това, че беше само на пет години. Родителите му бяха пред прага на развода. В този дом имаше много напрежение и смут още от неговото раждане. Майка му се обърна към нас като каза, че Д. П. е изпълнен със страх и непрекъснато се държи за нея. Беше очевидно, че той беше много нервен и неспокоен. И като цяло беше доста нещастно дете. Майка му го беше довела за служение с освобождение. Докато ние служехме на едни по-възрастни брат и сестра, момчето започна да пълзи на ръце и колене и искаше да разбере кога ще дойде неговият ред. Въпреки детската си възраст той сякаш усещаше, че нещо важно ще се случи. Беше сериозен и нетърпелив.

Когато назовахме първите демони в Д. П., тези зли духове го накараха да стисне устните си предизвикателно -жест, който несъмнено означаваше: „Нямаме намерение да излизаме.“ Но в името на Исус те бяха принудени да се покорят. Излязоха с пяна на устата му и с плюене. Битката не беше от най-трудните, но продължи тридесет минути. Д. П. си тръгна и с широка усмивка заяви: „Трябва да намеря огледало. Чувствам се толкова добре, би трябвало и да изглеждам по-различно!“ И това наистина беше така. Лицето му сияеше. Когато демоните си бяха заминали, радостта вече можеше да излезе от него.

Има много млади и стари хора, които са тъжни като Д. П. Животът е станал бреме за тях, няма победа и няма надежда в него. Колко обещаващи са за онези, които нямат радост думите на Исая, с които той описва служението на Христос и Неговата Църква:

Духът на Господа е на мене, защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора за вързаните. Да проглася годината на Господното благоволение и деня на въздаянието от Нашия Бог; да утеша всичките наскърбени; да наредя за наскърбените в Сион; да им дам красота вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух, за да се наричат дървета на правдата, насадени от Господа, за да се прослави Той.

(Исая 61:1-3) 

Плодът, наречен мир

Госпожа Б. беше освободена от дух на мъчение. Беше се отворила за него поради голям страх. Словото казва: „Страхът има в себе си мъчение“ – (наказание в българския превод) (1 Йоан 4:18). Тя обясни как в определени моменти неистовото вълнение идвало върху нея и напълно я превземало. Тя не можела нито да действа, нито да мисли по обичайния трезв и стабилен начин. Когато се намирала в такова състояние тя често казвала: „Защо се държа по този начин? Това не съм аз.“ Когато напрежението, което активирало проявлението на този дух на мъчение отслабвало, тя започвала да разбира, че зъл дух поражда в нейния ум криза, несъществуваща в действителност.

Всеки път, когато духът си тръгвал, тя се чувствала като болна, горяща и кипяща отвътре и пълна с осъждение. Словото казва: „Доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички хора“ (Римляни 12:18). Този тормозещ дух разрушавал мира не само в нейния ум, но също и в цялото семейство.

Когато той и другите придружаващи го духове бяха изгонени, тя беше обзета от дълбок мир. На другия ден тя продължи да говори за мира вътре в нея. Духът обаче продължаваше да прави опити да предизвиква смущения в ума н., които евентуално биха отворили врата за неговото връщане. На два пъти той успяваше да се върне и отново трябваше да бъде изгонван. Обаче жената бързо започна да схваща триковете на този демон и с вяра и упование в Бога затвори вратата пред него. Днес тя има пълна свобода в тази област. Това я направи способна да бъде канал за плода на Духа, наречен мир, който да тече през нея към другите.