Съдържание Цялата книга на една страница

3 – Воювай в добрата битка

Отрезвяващо откровение за Църквата днес е разбирането за това колко организирани са силите на сатана и колко систематично работи той срещу нас. Повечето от нас сме били поучавани, че отговорност на всеки вярващ е да бъде свидетел за Исус Христос и дори сме били обучавани и насърчавани да свидетелстваме, но в същото време не сме били научени, че задача на всеки вярващ е да бъде войник за Христос, активен в духовно воюване. Колко християни са били обучавани в „СЪБАРЯНЕ на крепости“ (2 Коринтяни 10:4) или как да се „СЪПРОТИВЯВАТ на дявола“ (Яков 4:7) или как да се „БОРЯТ срещу началствата… властите… управителите на тъмнината в този свят и духовното нечестие във високи места“ (Ефесяни 6:12).

Като войници на Христос ние трябва да получаваме практично знание. Когато през Втората световна война бях на военно обучение изучавах какви са оръжията и тактиките на врага. Учиха ме и какви оръжия и тактики да използвам срещу него. Днес, Божията армия е лагер за обучение. Ние се учим как да бъдем войници на Христос и как „да воюваме доброто воюване“ (1 Тимотей 1:18).

В Ефесяни 6:10 Бог ни увещава да сложим цялото Божие въоръжение и да устояваме срещу „злините на дявола“. Думата, преведена като „злините“ е „methodeia“, която означава да „следваш определен метод или установен план, като използваш измама, лукавство и коварство“ (Тайер). Сатана има метод — установен план—да покори всеки един от нас, заедно със семейството му, църквата, обществото и нацията му. Обаче Бог е осигурил оръжия за защита и оръжия за нападение. Чрез тях ние можем да се съпротивим на всяко нападение срещу нас и да започнем атака, която да отблъсне врага!

Битката за себе си

Ударението в тази книга е поставено върху личното освобождение. Това е изходната точка за цялостно духовно воюване. Когато ние се занимаваме с врага на нивото на личното освобождение, ние воюваме срещу предните позиции на войските на сатана. Офицерите от „най—високия ранг“ са отзад и преди да свърши битката, ние трябва да достигнем до тях. Първата цел в духовното воюване е да освободиш себе си.

Всеки ли се нуждае от освобождение? Аз лично не съм срещал изключения. Докато сме ходили в невежество и тъмнина, врагът е успял да си проправи път към душата на всеки един от нас. Ние трябва да се научим как да го изгоним и как да го държим далеч от себе си.

Говори високо на демоните! Може да се чувстваш глупаво и неловко, докато свикнеш да го правиш, но това е една ефективна и необходима тактика на духовното воюване. Очевидно е, че когато изгонваме демоните, трябва да говорим. Ние трябва да говорим и на демоните, които ни нападат отвън. Например в случаите когато някой демон ни казва следното: „Еди кой си мисли, че си глупав“. Демоните говорят в ума на хората. Това е начинът, по който те посаждат семена на огорчение и подозрение. Ти можеш: бързо да се научиш да различаваш дали дадено нещо е от теб, от Бога или от сатана. Можеш да кажеш на демона нещо такова „Ти си лъжец, дяволе. Аз отхвърлям тази мисъл за моя приятел Моят ум е под протекцията на кръвта на Исус Христос. Аз те  връзвам и не те допускам в моите мисли. Заповядвам ти да ме оставиш в името на Исус.“

Това е един пример как да се съпротивляваме на дявола. Ние знаем, че Библията ни казва „съпротивявай се на дявола“, но ние може да не сме открили практическия начин, по който да приложим този принцип. Независимо какви думи използваш, ти трябва гласно да изразиш своята позиция в Христос и да се съпротивиш на демоните, като използваш името и кръвта на Исус. Те са нарушители и когато им се противопоставяме по този начин, те трябва да „бягат“. Нито веднъж не ги оставяйте, без да им припомните това. Демоните могат да са много упорити, затова продължавайте да им се съпротивлявате, докато в ума ви дойде мир.

Изучавай внимателно седемте начина за откриване на нуждата от освобождение (виж: глава 6). Бъди честен със себе си. Помоли Бог да ти помогне да разбереш как са влезли демоните. Това не означава да размишляваш върху стари грехове и неприятни спомени от миналото. Трябва просто да разпознаеш демоните, които са се възползвали от грехове и обстоятелства в живота ти, за да може тези натрапници да бъдат изгонени и вратите след тях да бъдат затворени.

Търси помощ от служение за освобождение там, където живееш. Подобна помощ е много по-достъпна, отколкото преди няколко години и Бог издига много нови служители, които да поучават и да служат с освобождение. Ако наблизо няма помощ, моли се и Бог ще я осигури. Срещай се с други вярващи от Тялото Христово, които се интересуват от това. Възможно е Бог да ви насочи как да се научите да си служите един на друг. Най— накрая освобождението трябва да бъде възстановено в Църквата. То е също толкова важно служение пред Бога както проповядването, поучението и изцелението. Исус изпълняваше всяко едно от тези служения и упълномощи Църквата да продължи да ги прилага.

Започни да практикуваш самоосвобождение. Избери една област от твоя живот, в която знаеш, че те безпокоят демони и им заповядай да си тръгнат в името на Исус. Когато демоните разберат, че ти напълно ги отхвърлят и говориш във вяра, те ще се подчинят. Не им позволявай да останат нито ден повече, без да си ги предизвикал! „Божието царство е… праведност, мир и радост в Святия Дух“ (Римляни 14:17). Това е Божието наследство за теб СЕГА! Ти трябва да си го вземеш.

Битката за дома

В много домове, днес независимо от това, че съпругът, съпругата и децата могат да са приели Исус в сърцето си, съществуват конфликти, разделение, объркване и хаос. Време е дяволът да поеме своя дял от вината. Време е също семействата да се научат как да го изритат от своите домове.

Идеалната стартова позиция за победа е всеки член на семейството отново да посвети живота си на Исус Христос. След това всеки един от тях трябва да преживее освобождение. В една църква, където нашият тим беше поканен да служи, се случи нещо много хубаво. Пасторът беше поучавал радикално относно мястото на мъжа като глава на дома. Един по един мъжете излизаха напред, за да се запишат за освободително служение за тях и техните семейства. Това служение бе толкова важно за тях, че те си вземаха отпуски и освобождаваха децата си от училище, за да могат да дойдат с тях и да им бъде послужено. Това е именно начинът, по който тези неща трябва да стават. Насърчавам семействата да получават освобождение заедно. Когато цялото семейство се е събрало заедно и членовете му се уважават взаимно, дяволът много бързо претърпява поражение.

В някои домове обаче има по-големи препятствия. Възможно е не всички членове на семейството да са вярващи. Някои може би са отстъпили и са изгубили интерес към духовните неща. Какво трябва да се направи, ако само един човек е поел товара за благоуспяването на цялото семейство?

Проблемите на госпожа Д. са характерни и за много други, на които съм давал съвет. Тя беше правила всичко възможно, за да живее за Христос, но съпругът н> се противопоставял през цялото време. Когато отивала на църква, той я ругаел. Пиел много и се занимавал с хазарт. Тя споделила, че проявявал физическа грубост и се страхувала за себе си и за децата. Трите № малки деца започнали да проявяват признаци на психически смущения. Те били уплашени, несигурни, необщителни и нервни. Госпожа Д. се молела много за съпруга си, но нещата вместо да се подобрят се влошили. Тя планувала да се разведе с него.

Госпожа Д. се съгласи да й бъде послужено с освобождение. Ние знаехме, че ще й бъде трудно да запази напълно освобождението си, преди да се промени обстановката в семейството, но бяхме сигурни, че ще получи облекчение от сълзите и напрежението.

Тогава решихме да влезем в духовна битка срещу демоните, които контролираха живота на съпруга й и го заслепяваха за духовните истини.

Но ако благовестието е скрито, то е скрито за онези, които са изгубени — за тия невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.

(2 Коринтяни 4:3-4) 

ВОЮВАНЕТО НЕ Е МОЛИТВА! То е едно допълнение към молитвата. Няма никакъв смисъл да молим Бога за нещо, което вече ни е дал. Бог ни е дал сила и авторитет срещу дявола. Не бива да очакваме Бог да свали дявола от нашите гърбове. Той вече е поразил сатана и ни е дал способността и отговорността да се грижим за себе си. Тази истина е ново откровение за много вярващи — това са добри вести! Не е чудно, че толкова много молитви са останали неотговорени. Трябва да спрем да заливаме Небето с молитви за нещо, което вече ни е осигурено и да започнем да използваме онова, което Бог вече ни е дал.

Ние започнахме да воюваме в духа на страната на съпруга на госпожа Д. Тя трябваше от опит да се научи как се води духовна битка, за да може след това да продължи сама. Ние започнахме да се молим с власт: „Вие демони, които безпокоите господин Д., ние вземаме власт над вас в мощното име на Исус. Вие искате да разрушите този дом, но ние няма да ви разрешим да направите това. Ние седим заедно с Христос в позиция на духовна власт. Ние знаем каква е нашата позиция и какви са нашите права. Ние ви връзваме в името на Исус. Махнете ръцете си от неговия живот. Освободете неговата воля, за да може да приеме Христос като свой Спасител.“

За няколко седмици господин Д. се променил напълно—станал ново създание в Христос. Той преживял новорождение и кръщение в Святия Дух. Семейството започнало да ходи заедно на църква и господин Д. заел позицията си на духовен лидер в семейството.

Не искам у вас да остава впечатление, че всички духовни битки завършват толкова бързо и победоносно както за семейство Д., но съм видял достатъчно победи вследствие на духовно воюване, за да съм сигурен, че то е ефективно. Някой битки отнемат наистина много време, а други могат да продължават с месеци, след като са започнали.

Духовното воюване на страната на друг човек не е упражняване на контрол върху неговата воля. То просто връзва силата на демоничните сили и освобождава волята на дадената личност да взема решения без натиск от страна на демонично влияние. Демоните не са изгонени от човека, но тяхната сила е вързана за определено време. Този тип духовно воюване е в пълно съгласие с принципа за духовно воюване, заложен във 2 Коринтяни 10:3 и Ефесяни 6:12. Тези стихове ни учат, че нашето воюване е срещу духовни врагове и трябва да се води с духовни оръжия. Напълно безполезно е да се въвличаме в плътски конфликти.

По-добре е да се говори силно на демоничните сили, когато излизаме срещу тях, но не и в присъствието на човека, за когото се молим или в присъствието на други хора, които не биха одобрили или разбрали, какво правим всъщност. Не е абсолютно задължително да говорим високо. Може да говорим тихо от духа си и в присъствието на човека, за чието освобождение от демонично робство се молим.

Цел на всеки един дом трябва да бъде да запази Божия образец за божествена власт — съпругите да се покоряват на съпрузите си, съпрузите да обичат съпругите си, както Христос възлюби Църквата Си и деца, които да се покоряват на родителите си в Господа. Това би снижило до минимум възможностите на дявола да се намесва в даден дом.

Битката за Църквата

Сатана проявява особен „интерес“ към Църквата. Можем да сме сигурни, че той ще направи всичко, което е по силите му, за да отклони, попречи, отслаби и разруши служението на Църквата. Планът на дявола включва назначаване на принц—управляващ демон над всяка локална църква. Много църкви имат история, белязана от едни и същи повтарящи се проблеми. Управляващият принц над дадена църква може много лесно да се разпознае по специфичните проблеми в нея.

В някои църкви може да се открие съществуването на дух на вражда — членовете враждуват помежду си. Това е едно от основните оръжия на Сатана. Той ще разпали ревност и състезание между хората. Християни ще се възгордеят, мислейки че са нещо повече от другите и мислейки за себе си по—високо, отколкото трябва да мислят. Докато християните се боричкат помежду си, те със сигурност не воюват срещу дявола. Именно това е неговата цел. Ако успее да го направи, той е спечелил битката.

Други църкви са контролирани от доктринални демони. При някои от тях, това са фалшиви доктрини.

А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, слушайки съблазнителни духове и доктрини на демони.

(1 Тимотей 4:1) 

В други случаи доктрината може да не е фалшива, но дяволът да направи, така че хората да са обсебени от нея. Той може да накара дадена група толкова да се концентрира върху една частица от истината (например: спасението или второто идване на Господа), че да спре да поучава целия съвет на Бога. В този случай църквата се е отклонила от пътя.

Някои демони са специалисти в това да накарат дадена църква да действа пo-скоро, основавайки се на човешки таланти и способности, отколкото на силата на Святия Дух. „Имащи вид на благочестие, но отречени от силата му“ (2 Тимотей 3:5). Днес някои продължават да са заслепени за великото изливане на Божия Дух и продължават да действат в човешките си сили.

Има управляващи принцове на деноминационализъм и сектантство. Тяхната цел е да държат Христовото Тяло разделено. Веднъж като видях надписа на входа на една църковна сграда, който я определяше като „независима, фундаменталистка“, усетих как те публично са заявили, кой е управляващият демон над това събрание. Други църкви се отличават с изолация и духовна гордост.

Демони на светлина и материализъм управляват над някои локални събрания. Те са изпуснали от погледа си духовното служение. Ударението е поставено върху търговия, бизнес, партита и други подобни.

Списъкът продължава по-нататък—формализъм, ритуалност, контрол от страна на пастора или от определена група, самодоволство, безразличие, песимизъм, обезсърчавате, обсебване от неразрешими проблеми и т.н.

„Затръбете в Сион и огласете тревога в святия Ми хълм…“ (Йоил 2:1). Втора глава на Йоил призовава Божиите хора да се надигнат и да се сражават с ужасните войски на нечестието. Обаче преди това се дава призив за покаяние и връщане към Бога.

Но казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание. Раздерете сърцето си, а не дрехите си и се обърнете към Господа Вашия Бог.

(Йоил 2:12-13а) 

Това е викът на Бога към Църквата днес. Нека всяко локално събрание се откаже от греховете си и се смири пред Бога. След това нека се надигне в Божията сила срещу духовните врагове, които са се съюзили срещу него. Църквата трябва да се научи да отива в небесни места и да излиза срещу „духовното нечестие във високи места“ (виж: Ефесяни 1:20,21; 2:6; 3:10; 6:12. Високи места = Небесни места).

Тези управляващи принцове над църкви могат да бъдат вързани и накарани да замълчат. Бог е дал силата на Своите хора. От тях зависи дали те ще го направят. 

Битката за обществото и държавата

Ангелът, който се яви на Данаил каза, че се е срещнал и се е сражавал срещу „принца на Персия“, който всъщност е управляващият демон, назначен за тази нация. Тези стихове свидетелстват за това, че над всяка нация на света, а също така и над всеки град и общество, сатана е назначил силен демон-управник. Управляващият принц над града, в който бях пастор ми беше открит от Бога чрез видение. Видението представляваше огромно същество, подобно на октопод, което се беше разпростряло над целият град. На главата му беше написано „ревност „. Пипалата му се протягаха надолу и обвиваха и разрушаваха всяка частица от живота в обществото — църкви, училища, бизнес, домове, обществен живот, управление, отдих и човешки взаимоотношения. Пипалата представляваха конфликти, критицизъм, завист, отстъпничество, алчност, клюка, себичност и пожелание.

Когато започнахме да размишляваме върху видението, можахме да осъзнаем колко точно беше то. Ревността и всичките й помощници бяха стегнали цялото общество като в менгеме. Когато за първи път се преместих в града и започнах да служа, двама пастори дойдоха при мен и ми казаха, че нито съм нужен, нито съм желан. Те ме подканиха да си тръгна, тъй като техните църкви били достатъчни да служат на този град. По този начин духът на завист се прояви в отношенията между църквите. Чрез видението Бог ми показа, че аз не се боря срещу служители, а срещу „власти и сили“ на дявола.

Надеждата за обществата и държавите, в които живеем не се крие в социалните и правителствените програми. Нито в образованието и науката. Нашите проблеми в основата си са духовни. Бог ни е дал духовни оръжия и ресурси, за да победим. Църквата има отговора. Докато все още не е станало късно, тя трябва да премине в настъпление срещу редиците на демоничните сили. Как става това? Като влезем в духовна битка с тези сили. Изразявай гласно своята позиция в Христос и заявявай твоята власт над тези демонични сили, точно както би го направил в битка за самия себе си. Слава на Бога, че християните по целия свят овладяват техниките на духовната битка. Това освобождава съживление!