Съдържание Цялата книга на една страница

2 – Нашите духовни врагове

Демоните са наши духовни врагове и е отговорност на всеки християнин да се справи с тях в лична духовна битка. 

Най-после братя, бъдете силни в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете цялото Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу злините на дявола. Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу управителите на тъмнината в този свят, срещу духовното нечестие във високи места.

(Ефесяни 6:10-12) 

Защото ако и да ходим в плът, по плът не воюваме: (Защото оръжията на нашето воюване не са плътски, но са мощни пред Бога за събаряне на крепости).

(2 Коринтяни 10:3-4) 

Писанията използват аналогия между борбата и нашето воюване срещу сатана и неговите войски. Борба е много точно и ясно описание на същността на нещата. Тя говори за близък конфликт, за лична схватка със силите на тъмнината. Повечето от нас биха предпочели да използват гигантски топове, за да взривят тези врагове от километри разстояние, но това е невъзможно. Битката е много лична и е в твърде близък план. Врагът е духовен. Оръжията са духовни.

Борбата предполага и тактики за упражняване на натиск. Това ни показва, че стратегиите на сатана включват упражняване на натиск върху нас. Той ги прилага в областта на нашия мисловен живот, чувства, воля и върху нашите физически тела. Често пъти, по един или друг начин, вярващите се чувстват притиснати от врага. Когато човек е невеж относно плановете на сатана, той може да се обърне за помощ към успокоителни таблетки, приспивателни и дори към съвета на психиатър. Обаче духовното воюване е Божието лекарство за победа над демоничната опресия. Библията ни показва как християните могат да оказват натиск върху демоните и да ги побеждават! Те трябва да се научат на практическите начини, по които се прави това. Трябва да отхвърлят неефективните плътски оръжия и да вземат мощните духовни оръжия. Вярващите трябва да познават както своето въоръжение и това как да го прилагат, така също и тактиките на врага и начина, по който да го разгромяват.

Ефесяни шеста глава дванадесети стих ни открива четири основни неща за нашия духовен враг. Първо там се казва, че се борим срещу НАЧАЛСТВА. Гръцката дума за началства е „archas“. Тази дума се използва за описание на поредица от управляващи длъжности например: лидери, управители и магистрати. „Последователност“ от лидери или управители описва техния ранг и начинът им на организация. И така думата „началства“ ни показва, че царството на сатана е добре организирано. Вероятно войските на сатана имат организация подобна на тази в армията на една страна, в която главнокомандващ е президентът, който има подчинени на него генерали, полковници, майори, лейтенанти и така нататък, докато се стигне до редниците. Сатана е главнокомандващ в своето царство и на неговото управление са подчинени голям брой управляващи духове. Определението на английската дума „началство“ е „територия или юрисдикция на принц или държавата, която дава титла на принца“ (тълковен речник на Уебстър). Оттук разбираме, че тези управляващи духове се назначават над определени територии – нации и градове. Това се потвърждава и от написаното в Данаил десета глава. Данаил търсеше слово от Господа, като се молете и постеше. След три седмици се появи ангел с послание от Бога, който му обясни, че се е забавил, защото е воювал с „принца на Персия“. Тук не се говори за земен принц, защото обикновен човек не може да устои пред небесен пратеник. Говори се за демоничен принц. Оттук става ясно, че над нациите и градовете има управляващи демонични духове, поставени от сатана, за да изпълняват неговите зли цели. Проблеми, които се появяват постоянно в църквите и домовете на вярващите са индикатор за това, че специални зли агенти са назначени, за да причиняват злини в тези области. Ние откриваме, че нашето духовно воюване обхваща много повече от нашия личен живот. Ние се борим за благополучието на нашите домове, общества и нации. Врагът има цялостна организация. Неговите действия са мотивирани от зли цели.

Второ казва се, че нашето воюване е срещу ВЛАСТИ. Гръцката дума, преведена като „власти“ е „exousias“. Тя ни показва, че на демоните, които се поставят над различни области и територии се дава власт да изпълняват нарежданията, които им се дават. Войникът християнин не бива да се плаши или обезсърчава когато разбере, че на тези, които среща лице в лице в битката е дадена власт, защото властта, която е дадена на него е по-велика от тяхната. Той е облечен във властта в името на Исус. 

И тия знамения ще следват повярвалите: В МОЕ ИМЕ ще изгонват дяволи.

(Марк 16:17) 

Този стих ни казва, че вярващият има по-голяма власт от властта на демоните. Демоните са принудени да се покорят на властта в името на Исус.

Писанията ни казват, че демоните не само имат власт, но и сила. В Лука десета глава и единадесети стих четем за „силата“ на врага. Думата, използвана тук за „власт“ е гръцката дума „dunamis“. Думите – динамо и динамит произхождат от тази дума. И все пак този факт не бива да обезкуражава християните войни, защото те имат обещанието на Божието Слово, че им е дадена по-велика сила от тази на врага.

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух.

(Деяния 1:8)

Силата идва върху вярващия в момента, когато той се кръсти със Святия Дух. Исус знае, че за да се справят с врага Неговите последователи се нуждаят както от власт, така и от сила. Когато изпрати дванадесетте в служение, Той ги изпрати напълно екипирани.

Тогава Той извика дванадесетте ученици и им даде СИ­ЛА (dunamis) и власт (exousia) над всички демони, а също така и да изцеляват болести.

(Лука 9:1) 

Малко по-късно, в Своето служение, Исус изпрати седемдесетте двама по двама и когато се върнаха те съобщиха, че са се справили успешно с демоничните сили в мощното име на Исус.

И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: „Господи, в Твоето име и дяволите ни се покоряваха“. А Той им каза: „Видях сатана да пада от небето като светкавица. Ето давам ви власт (exousia) да настъпвате на змии и на скорпии и над цялата сила (dunamis) на врага; и нищо няма да ви навреди.“

(Лука 10:17-19) 

Поръчението, което Исус даде на Своята Църква осигурява същата власт и сила. В Марк шестнадесета глава, седемнадесети стих Бог ни казва, че вярващите трябва да изгонват демони в името на Исус. Това обещание не включва само апостолите или учениците, живели през първи век, но то е за всички вярващи от всички времена.

Поръчението, записано в Матей двадесет и осма глава от осемнадесети до двадесети стих започва с изявлението „даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Затова идете…“

Днес ние имаме същата власт и сила за служение, каквито първоначално бяха дадени на Църквата. Без тази сила и власт би било пълна глупост да излезеш срещу демоничните духове. Властта идва чрез спасението; силата идва чрез кръщението със Святия Дух (виж: 1 Коринтяни 12:7-11). Дарбите на Духа: като свръхестествени думи на знание и разпознаване на духовете са незаменими в духовното воюване. Силата и властта в името на Исус са дадени на вярващия, за да може да надделява над демоничните сили.

Полицаят е пример за власт и сила. Той става сутрин и преди да отиде на работа, облича униформата и си слага значката. Когато видят униформата и значката му, всички разпознават неговата „власт“. Но съществуват беззаконни личности, които нямат респект към тази власт. Затова на едното си бедро той окачва палка, а на другото револвер. Сега вече той има „силата“, която върви заедно с тази власт! По същия начин би било глупаво, ако християнинът излезе срещу демоничните сили без своята сила и власт.

Ние не трябва да очакваме Бог да дойде и да ни избави. Сега не е време да се молим Бог да ни осигури сила и власт. Той вече е осигурил нашето спасение и кръщението ни в Святия Дух. Следователно Той ни чака да разпознаем, че вече ни е осигурил това, което ни е необходимо и ние сами трябва да започнем духовно воюване и да станем онази войнствена Църква, за която е пророкувано следното:

Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята Църква; и портите на ада няма да й надделеят.

(Матей 16:18) 

Трето ние научаваме, че се борим срещу УПРАВИТЕЛИТЕ НА ТЪМНИНАТА В ТОЗИ СВЯТ. Гръцката дума, преведена като „светски управители“ е „kosmokratoras“. Думата може да бъде преведена и като „господари на света“ или „принцове на този век“. Този начин на назоваване на врага подчертава неговото намерение да упражнява контрол. В Писанията за сатана се говори, като за „богът на този свят“ (2 Коринтяни 4:4).

Когато, поради своя грях, Адам падна, сатана спечели господство над целия свят. Затова и Исус не отрече претенциите, които дяволът предяви когато го изкушаваше в пустинята:

Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и Му казва: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш“.

(Матей 4:8-9) 

Абсолютно задължително е да разпознаем сатана като победен враг. Той е лишен от своята сила и царство. Ние имаме пълното право да се отнасяме към него като към нарушител.

Нека да предположим, че притежаваш част от гора. В своята собственост ти поставяш табели: „Влизането забранено!“. Това означава, че ти притежаваш тази земя и имаш легално право да не пускаш другите в нея. Ако някой ловец минава, без да обръща внимание на забраните и навлезе в твоята собственост, когато го откриеш там, можеш да го принудиш да напусне. Той няма право да остане. Важно е да разберем, че демоничните духове нямат законно право над живота на християните. Те биха могли да навлязат незаконно в нашата територия, но когато ние сме готови да вземем инициативата и наистина да им се противопоставим, те са длъжни да напуснат.

Исус обясни Своята способност да изгонва демони със следните думи:

Но ако аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то без съмнение Божието царство е достигнало до вас. Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. Но когато един по-силен от него го нападне и го надвие, взема му ВСИЧКОТО ОРЪЖИЕ, на което е разчитал и разделя плячката.

(Лука 11:20-22) 

Исус заявява, че оръжието на силния човек е отнето от него. Това означава, че сатана е останал напълно беззащитен. Изразът „всичкото му оръжие“ е гръцката дума „panoplia“. Panoplia е използвана още веднъж в Новия Завет. В /Ефесяни 6:11/ християните са увещавани да вземат от Бога ЦЯЛОТО ВЪ­ОРЪЖЕНИЕ. Християнинът няма уязвими места, а дяволът е уязвим навсякъде!

Сатана продължава да търси начини да управлява света и трябва да признаем, че той е напреднал доста в това. Защо? Защото Църквата не се е надигнала във властта и силата, които са ни дадени. Днес обаче голяма част от Тялото Христово разпознава врага и своето духовно въоръжение и сила, и заема нападателна позиция срещу сатана и неговите войски. Колкото повече християни влязат в тази битка, толкова повече загуби ще претърпи сатана.

Четвърто, Писанията казват, че ние се борим срещу ДУ­ХОВНОТО НЕЧЕСТИВ ВЪВ ВИСОКИ МЕСТА. Ключовата дума в този израз е „нечестие“. Тази дума предполага нещо, което нанася големи щети и е разрушително по своя характер. Тези зли сили имат само една цел – нечестие. Те може да се появят като ангели на светлината и чрез своята измама да привлекат мнозина в своите мрежи на разрушение. Исус изобличи техните нечестиви цели със следните думи:

Крадецът идва само да открадне, да заколи и да разруши.

(Йоан 10:10а) 

Тези четири израза от (Ефесяни 6:12) ни представят една много жива картина на царството на сатана. То е добре организирано, за да може да изпълнява своите цели. Демоничните сили са подредени в боен ред и им е дадена власт от сатана да контролират целия свят и да го поразяват с гибелно зло. Нямаме никаква полза да пренебрегваме силите и методите на сатана. Това само му дава разрешение да работи незабелязано и необезпокоявано. Да пропуснем активно да се въвлечем в духовно воюване е все едно да заявим, че не ни е грижа какво става с нас, с любимите ни хора, с нашето общество, с нацията ни и със света, в който живеем. Повечето от християните не са се включили в духовната битка, защото никой не ги е учил за важността ib и как трябва да се води. Днес както никога преди в човешката история сатана парадира със своята сила чрез спиритизъм, окултизъм, фалшиви религии и култове. Църквата е принудена да преосмисли отново ресурсите, с които разполага.

Един национален вестник цитирал следните думи на Били Греъм: „Всички ние, които сме въвлечени в християнска работа сме постоянно съзнателни за факта, че трябва да водим битка със свръхестествените сили и власти… За нас, духовните работници, е напълно очевидно, че хората могат да бъдат обладани от демони, да бъдат нападани и контролирани от тях. Повече и повече служители ще трябва да се научат как да си служат със силата на Бога, за да освобождават хората.“

Днес Бог издига мощна армия, която с духовни оръжия да настъпва напред. Резултатите са впечатляващи! Чрез служението на освобождение, хиляди хора са били избавени от опресията на демонични духове.