Съдържание Цялата книга на една страница

18 – Трябва ли да бъда служител на освобождението?

Много често ми задават следния въпрос: „Как си влязъл в служението на освобождение?“ Това със сигурност не беше нещо, което исках или търсех. Често казвам на хората: „Ако се вгледаш, ще видиш следи от тътренето на моите обувки, докато Бог ме довличаше в тази работа.“ Господа не просто ме „призова“ в тази област на служение—Той направо ме „хвърли“ в нея! В Матей 9:38 Исус казва на Своите последователи да се молят на Господаря на жетвата „да изпрати“ работници. Буквалният превод на тази дума е „хвърлям“ или „изтиквам“ работници. Това е начинът, по който аз преживях „призоваването“. Господа не ме пита. Той ми заповяда!

Вълнуващо откровение беше за мен да науча, че Исус е „същият вчера, днес и завинаги“ (Евреи 13:8). Когато преживях кръщението в Святия Дух открих, че чудесата не са свършили със смъртта на апостолите или когато се е изпълнил канонът на писанията. Чудесата са за днес. Отидох да чуя Кетрин Кулман и по време на тази служба станах свидетел на много чудеса на изцеление. Вярата ми беше възкресена и започнах да си мисля за приятели, които имат нужда от изцеление.

Един пастор беше много силно в сърцето ми. Исках да го видя изцелен, повече от който и да било друг. В продължение на 16 години той страдаше от главоболие, получено в резултат от нараняване на главата. Лекарите не предлагаха никакъв изход. Предписваха мозъчна операция, за да направят изследване, но Фред не беше съгласен да се подложи на такава опасна операция с такава малка вероятност тя да му помогне. Поради болката той не можеше да спи и нервите му направо се разпадаха. Той не можеше да изучава Словото и да се подготвя както трябва за службите. Постоянната болка го правеше сърдит и раздразнителен. Семейството му беше под напрежение. Децата не можеха да вдигат никакъв шум. Всичко се въртеше около страданието на Фред.

Казах на Фред, че ще се моля за него, докато не го видя изцелен. В продължение на една седмица всеки ден прекарвах време в молитва за него. Една сутрин докато се молех, Господ ми каза, че проблемът на Фред се дължи на зъл дух. Наистина ли бях чул гласа на Бога? Как можех да споделя подобно откровение с моя приятел? Какво щеше да си помисли? В края на краищата, какво знаех аз за демоните? Няколко пъти по време на събрание бях чувал да ги споменават, но не бях чел нищо по въпроса. Как можех да бъда сигурен? Какво трябваше да направя?

Желанието да споделя с Фред моето откровение не ме напусна, но дори се засили. Един ден, докато бяхме заедно, аз предпазливо подхванах темата. „Фред, обещах да се моля за теб, докато Бог те изцели“, напомних му аз. „Моля се за тебе всеки ден и Господ ми каза какъв е твоят проблем.“ Спрях, за да видя реакцията на Фред. Цялото му внимание беше насочено към мен. „Е, слава на Господа“, каза той, „Какво ти каза Господ?“. „Фред, не знам какво ще си помислиш за това“, започнах аз, като много внимателно си подбирах думите, „но Господ ми каза, че твоето главоболие е причинено от демон“. Сдържах дъха си докато наблюдавах лицето му, за да видя реакцията му. Не знаех, че Фред значеше за демоните повече от мен. „Е, слава на Господа!“, възкликна той и дори изглеждаше обнадежден. „Нали Библията казва, че демоните могат да бъдат изгонени? Искам да изгониш този демон от мен.“

„Чакай малко“, запротестирах, „аз не зная нищо за изгонване на демони, но мисля, че мога да намеря някой, който може да го прави. Дай ми само няколко дни да се моля затова и да видя, кой може да го направи за теб. Ще ти се обадя веднага щом намеря някого.“

Застанах веднага в молитва и помолих Бог да ме доведе до служител с освобождение. Господа ми каза: „Ти го направи.“ Започнах да се моля отново. Внимателно обясних на Господа колко неквалифициран съм. Сигурно съм звучал по-зле от Мойсей, който пред горящия храст се извиняваше, че не може да изведе народа от Египет. Господа не ми даде никаква друга алтернатива. Аз трябваше да извърша служението.

В главата ми нахлу порой от мисли. Какво щеше да се случи с мен, ако атакувах в лицето демонични духове? Дали нямаше да си направят специална мишена от мен? Със сигурност щях да имам проблеми. Перспективите бяха плашещи.

Седмица по-късно говорих с Фред. Казах му за резултата от моите молитви. Не изглеждаше много смислено аз да му послужа с освобождение, но той беше напълно готов да го приеме. Решихме да се молим още една седмица и да изучаваме, какво казва Словото по този въпрос. Тогава щяхме да се съберем заедно със съпругите си и щяхме да видим, какво щеше да се случи.

Дойде денят, в който щяхме да се опитаме да извършим служението. Фред и съпругата му трябваше да дойдат в къщи за вечеря и след това щяхме да отидем в сградата на църквата за молитвено събрание или каквото щеше да бъде. Бях доволен, че денят ни беше зает. Трябваше да пътуваме но работа извън града. Върнахме се в къщи два часа преди пристигането на Фред и неговата съпруга. На стълбите имаше малка книжка, затисната с камък. Един от приятелите ми беше минал през града и като не ме намерил вкъщи ми я беше оставил. Не можех да повярвам на очите си, когато прочетох заглавието – „Въведение към изгонване на демони“ от Дерек Принс. Моят приятел не знаеше за предстоящото служение. Моментът беше подбран перфектно. Трябваше да е Бога!

След няколко минути поглъщах съдържанието на книжката. Тя разглеждаше въпроса в практичен аспект и беше пълна с полезна информация. Докато демонът излиза можехме да очакваме някакво проявление. Поне се чувствах малко по-уверен за цялото нещо. Когато Фред и съпругата му пристигнаха, преди да започнем освобождението ги накарах да прочетат книжката.

Преди да предизвикаме демона прекарахме известно време в молитва. По онова време мислех в термините само на един демон. Моето разбиране се простираше само до там. Фред все още беше на колене, когато аз реших да започнем да говорим на демона. Аз и жена ми положихме ръце на главата му и двамата казахме: „Заповядвам на демона да излезе от него в името на Исус.“ След като бях издал тази заповед и жена ми я беше повторила, чакахме да видим какво г-це стане. Накрая попитах: „Фред, почувства ли нещо? Мислиш ли, че стана нещо?“ Фред поклати отрицателно глава. Той не беше почувствал нищо. Проведохме кратка консултация и решихме отново да опитаме.

Още няколко пъти издадохме същата заповед. Какво ставаше с Фред’? Лицето му се изкриви! Той се опитваше да говори, но не излизаха никакви звуци. Изглеждаше сякаш се задушава. Не беше време да забавяме темпото. Продължавахме да заповядваме на демона да излезе. Фред силно започна да кашля. Това продължи около минута. После той падна настрани на пода и лежеше неподвижен. „Излезе ли, Фред?“, попитах аз. „Мисля, че да“, прошепна той. Приятелят ми едва говореше. „Толкова съм слаб, че не мога да се изправя“, обясни той. Ние се молихме за Фред и благодарихме на Бога за неговото освобождение. Той можа да седне, чак след като минаха най-малко пет минути.

През цялото време съпругата на Фред седеше и се молеше. Сега я чух да пее нежно. Разпознах и мелодията на известен химн „Удивителна благодат“. Мислех си да се присъединя към нея и да запея, но докато слушах, за да чуя думите, разбрах, че тя пееше на езици. Няколко седмици преди това се бях молил да получи кръщение в Святия Дух, но тя можеше да изговори само няколко кратки изречения на езици. Сега тя пееше с пълна свобода. И четиримата ликувахме.

Едва седмица по-късно видях Фред отново. Бях нетърпелив да чуя какво е станало с главоболието му. Бях уверен, че ще ми каже, че всичко е минало. „Франк, не знам какво да правя“, започна той, „но все още имам главоболие. Нямам никакво подобрение.“ Обзе ме болезнено чувство на разочарование. Как може едно служение да бъде толкова драматично и да не бъде ефективно? И двамата бяхме объркани.

Фред ми каза, че е приел призванието да пастирува църква в друг щат. Той щеше да се премести там веднага. Шест месеца изминаха преди да го видим отново. Бяхме на пътуване в близост до новото му място и пропътувахме още няколко мили, за да го посетим. След като се молихме заедно, решихме отново да послужим на Фред. През изтеклите месеци бяхме научили повече за демоните. Можеше да има повече от един. Може би не бяхме изгонили този, който причиняваше главоболието. Този път щяхме да проявим повече настойчивост.

Сложихме Фред да седне на един стол и се събрахме около него. Той активно ни сътрудничеше. Беше готов да направи всичко, което му даваше дори и лъч надежда, за да се отърве от тази непрестанна болка, която разрушаваше живота му. По това време ние не знаехме как да установяваме наличието на определени духове и никога не бяхме получавали свръхестествено разпознаване на специфични демони. И така заповядахме на всички демони, които са вътре да излязат. Всеки път, когато заповядвахме на някой демон, Фред започваше да кашля. Той чувстваше напрежение в гърлото си, което се освобождаваше чрез кашляне. Това се случи около шест пъти. „Тръгна ли си главоболието ти?“, подпитах аз. „Не, боли ме повече от всякога“, обясни Фред. Разбрахме, че във Фред беше останало още нещо. Спомних си, че слушах касетка за освобождение, в която служителят заповяда на демоните да си кажат имената. Решихме да опитаме и това.

„Как се казваш?“, попитах демона, за който бях сигурен, че е все още във Фред. „В името на Исус, заповядвам ти да ми кажеш името си.“ Лицето му започна да се изкривява точно както първия път, когато му служихме. Продължихме да му заповядваме да си каже името. Устните на Фред се издадоха напред и устата му се изкриви в ръмжене. Много бавно и с глас, който едва се чуваше беше произнесена думата — „Б..о..л..к..а“.

Звучеше толкова просто. Защо не се бяхме сетили? „Демон на болка, излез от Фред!“ Думите ни бяха настойчиви. „В името на Исус, излез от него!“ Съпругата на Фред сигурно беше усетила в духа, какво ще се случи. Тя грабна от масичката един вестник и го хвърли на пода между краката на Фред. Веднага Фред се закашля и изплю две големи топки слуз върху хартията. Демонът беше изгонен! Болката също беше вън! Изминали са вече почти пет години и Фред все още е изцелен. Бог отговори на нашите молитви.

Преодоляване на страха

Страхът пречи на много хора да станат служители на освобождението — страхът от демони и страхът от човеци. Моята първоначална теория за дявола беше, че ако аз го оставя на мира и той ще ме остави на мира. Нищо друго не е толкова далече от истината. Да оставиш дявола на мира, означава да му позволиш да действа безнаказано. Нямаме причина да се страхуваме от дявола и неговите демони, защото Исус ги е победил. В 1 Йоан 3:8 ни се напомня, че Исус дойде в света с ясната цел да разруши делата на дявола. В Колосяни 2:15 е показано, че чрез кръста Исус ограби началствата и властите, изведе ги на показ и напълно триумфира над тях.

За да можем без страх да действаме срещу злите началства и власти, ние трябва да разберем, че на сатана не му е оставена легална власт. Той е лъжец, измамник, узурпатор, престъпник и крадец (виж: Йоан 16:11). ДНЕС ОТГОВОР­НОСТ НА ЦЪРКВАТА Е ДА ИЗПЪЛНИ ТАЗИ ПРИСЪ­ДА. Когато се изправим срещу демоните във властта на името на Исус и силата на пролятата от Него кръв, демоните нямат друг избор, освен да се покорят. Ние няма нужда да се страхуваме, от който и да е лишен от своите оръжия враг (виж: Лука 11:22). Той е абсолютно беззащитен. Единственото нещо, от което християнинът трябва да се страхува е самия страх.

Сатана този стар лъжец и измамник ще се опита да те накара да си мислиш, че той ще ти отмъсти. Той ще ти каже, че ще атакува теб и семейството ти с болести, наранявания или нещо НАИСТИНА зловещо. Но ти трябва да го тъпчеш под краката си и „нищо няма да те повреди“ (Лука 10:19).

Ако ние не слушаме лъжите, които демоните шепнат в нашите уши, те ще ни атакуват с лъжи от устата на човеци. Някой постоянно ме пита: „Чул ли си за доктор Този-и-този и брат Този-и-този (видни служители с освобождение)? Чух, че са се провалили в служението си и са се оплели в демони. Повече никой никъде не ги кани да служат.“ Но аз знам със сигурност, че тези Божии мъже имат повече покани за служение, отколкото могат да поемат. Това са лъжи от дявола, които идват с цел да предизвикат страх.

Няколко пастора, които познавам, започнаха освободително служение и дяволът им каза, че или ще изгубят членове от църквата или, че потенциалните членове ще бъдат изплашени. Несъмнено дяволът ще направи, така че някои от тях да се обидят или изплашат, но когато пасторът започне да пази своето малко царство, за сметка на неподчинение на Божието поръчение, той ще изгуби много повече хора, отколкото се е надявал да запази.

„Чу ли, че пастор Еди-кой—си изгонва демони от християните?“ Ако дяволът не може да те победи със страх и лъжи, той ще прибегне към критицизъм от устата на другите. Двама служители си говорели; първият казал: „Трябва да сме много внимателни в тези дни за фалшиви доктрини и фалшиви поучения. Чул ли си, че един проповедник на име Хамънд ходи из района и изгонва демони от християни?“ (Вторият служител използвал възможността да каже: „Точно в този момент Хамънд служи с освобождение на моето събрание.“) „Всичко, за което Хамънд мисли е дяволът. Аз мисля, че ние трябва да държим ума си на Исус.“ Дяволът сигурно много се удоволства да включи някого в този хор. Той ще опита всеки трик, за да попречи на Божиите хора да водят духовни битки, а от това той само може да спечели.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ

ЛИЧНОСТТА НА СЛУЖИТЕЛЯ С ОСВОБОЖДЕНИЕ

Исус посъветва Своите последователи да пресметнат цената на ученичеството. Служението на Господа изисква лични жертви. Ако човек не е готов да плати цената, той не бива да се посвещава на това. Ето някои от изискванията, които се поставят към личността на служителя с освобождение, които трябва да имаме предвид.

1. Време – Освобождението изисква много време. Това е истина от гледна точка на часовете, които трябва да бъдат прекарани с един човек и от големия брой хора, на които трябва да се послужи. Днес има такава нужда от освобождение, че човекът, който посвещава себе си на това служение твърде скоро разбира, защо Словото казва следното нещо за Исус: „Той влезе в една къща и не искаше да знае никой за това, но не можа да се укрие.'“ /Марк 7:24/

2. Енергия – Има случаи, когато служителят с освобождение ще служи в продължение на часове. Много пъти нашият тим е служил почти цяла нощ и отвън са оставали хора, които да чакат да им се послужи. На няколко пъти сме служили по 16 часа дневно за период от една седмица. В такива моменти сме получавали допълнителна сила от Господа. Но служителите с освобождение могат да бъдат видени, подобно на Исус и Неговите ученици, да търсят почивка.

И каза им: Елате вие сами на уединено място и починете си малко. Защото мнозина идваха и си отиваха и те нямаха свободно време, дори да ядат.

(Марк 6:31) 

3. Търпение – Винаги има хора, които не запазват своето освобождение. Те възприемат бавно и трябва неколкократно да бъдат учени и насърчавани. Съществува изкушението да прекарваш повече време с ония, които са по-възприемчиви, но Господ би искал ние да бъдем търпеливи и с бавно възприемащите.

 

СЛУЖИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОСВЕТЕН

Като човек вече включен в това служение или като един, който го е наблюдавал бих могъл да кажа, че то изисква пълно посвещение. Посвети себе си на Христос и на другите. Когато Неговите ученици се провалиха в опита си да освободят душевно болното момче от демонична опресия, те потърсиха причината за своя провал. Исус им даде следния отговор:

О, НЕВЯРВАЩО И ИЗВРАТЕНО поколение, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мене.

(Матей 17:17) 

Исус каза, че те са „невярващи“. Буквалното значение на думата е неверен или непостоянен. Те бяха обвинени, че не са били напълно посветени на Христос. Нещо повече, Той ги нарече „извратено поколение“. Думата ‘Извратено“ тук означава обърнато настрани. Учениците бяха но—заинтересувани от други неща, отколкото от Божието царство. В описанието на същата случка в евангелието на Марк ние четем, че учениците спореха помежду си кой трябва да е най-великият. Не е чудно, че Исус ги нарече неверни и отклонили се встрани. Не е чудно, че те бяха безсилни.

1. Любящ и мъдър

Той също така трябва да изпитва истинско състрадание към другите. Служителят с освобождение ще има много възможности да покаже истинската същност на своята любов. Той винаги трябва да е готов да извърви втората миля и да обърне другата си буза. В нашето служение сме открили, че често пъти е необходимо да каним хората да прекарат известно време в дома ни, за да може да им се послужи по подходящ начин. Това изисква любов, но е необходима също и мъдрост. Демоните в такива хора се опитват да вземат надмощие над дома ти, да управляват твоя живот и да изговарят обвинения и осъждение. След като човекът е освободен той ще оцени факта, че ти си разпознал разликата между него и това, което са говорили демоните.

2. Свободен от вина

Преди да бъде готов да служи на другите, служителят с освобождение сам трябва да бъде свободен от демонично влияние. Ако не подложи себе си на необходимото освобождение, той ще усеща вътрешна съпротива и борба, коя- то сериозно ще пречи на ефективността му. Научих това от личен опит, когато веднъж се опитах да служа с освобождение на жена си. Ние разбрахме, че демони са причина за определено напрежение в нашите взаимоотношения. Един ден, когато си бяхме сами в къщи, решихме да си послужим един на друг в тези области. Когато заповядвах на демоните да я освободят, те я хвърлиха на пода и злите духове започнаха да говорят през нея. Единият демон изрече директни обвинения срещу мене. Аз знаех, че съм виновен за това, за което демонът ме обвиняваше. Това ме постави под такова осъждение, че не можех да продължа с освобождението. Трябваше да изповядам греха си, да я помоля за прошка и да оставя тя да изгони от мене демона на осъждение, преди аз да мога да продължа да й служа. Това ни свърза в любов и прошка и затвори вратата пред всяка друга намеса на врага. 

3. Носене бремената на другите

Служителят с освобождение ще се наложи да изслушва много мръсни истории за греховни действия и отношения. Може да се наложи да служи на уважавани служители в църквата, които никога не са споделяли вътрешните си провали и конфликти с другите. Това са случаи, когато той ще служи поверително и с любов, носейки бремената на другите, като но този начин изпълнява Христовия закон. Онова, което чува не би трябвало да повлияе на неговото взаимоотношение с този човек. Той не може да си позволи да помни грехове, които Христос е простил или да размишлява върху грозните неща, очистени чрез освобождението.

Служителят с освобождение трябва да бъде като свещеника в Стария завет, който ядеше приносите за престъпление и грях. Според Числа 18:8, само Аарон и синовете му трябваше да ядат месото от тези приноси. „Всеки мъж трябва да го яде.“ Другите приноси можеха да се ядат от семейството на свещеника, но само на свещеника му беше позволено да яде приносите за престъпление и грях. Тяхно ЗАДЪЛЖЕНИЕ беше да ги ядат. „Мъжът “ представлява сила. Изисква се силен човек, който да извърши това служение. В Новия завет всички вярващи са свещеници. Като свещеници – наше задължение е да „ядем“ приносите за престъпление и грях на другите. Това, което е донесено пред нас в духа на изповедта и покаянието се поглъща и не се споделя, дори и с членове на нашето семейство.

Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните (т.е. силните в Господа) поправяйте такъв с кротък дух: внимавайте за себе си, да не би да бъдете изкушени. Носете бремената си един на друг и така изпълнявайте Христовия закон.

(Галатяни 6:1-2) 

4. С пост и молитва

Исус изясни факта, че някои видове демони са по-силни от други, като каза:

Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

(Марк 9:29) 

Учениците се бяха провалили в опита си да освободят един млад мъж от ням дух. Всъщност Исус отдаде техния неуспех на липса на духовно посвещение. Ние можем да се провалим поради същите причини. Исус препоръча молитва и пост, като лек за тяхното духовно състояние. Днес концепцията за поста се възстановява в Църквата. Постът не е начин да се пазарим за Божията сила, но начин да разпънем плътта, за да може нашето внимание да е поставено на нещата, които са горе, а не на земните неща. Без пост и молитва, никой не може да приеме онези духовни ресурси, които ще са му необходими при всяка среща с врага.

БЛАГОСЛОВЕНИЯ И ПОЛЗИ

Не бива да остава впечатление, че освободителното служение представлява само трудности и жертви. То носи много благословения и ползи. Има много поводи за радост. Дори и самият процес на освобождение е възможност за поклонение и хваление. Словото на Бога заема важно място, тъй като то е „мечът на Духа“, който пробожда врага. Много стихове също така се използват за поучение, корекция, инструкция и увещаване. Наред с това има молитви с разбиране и молитви в Духа, молитви на прошение, ходатайство, благодарение и хваление. Има песни, които издигат Христос и Неговата жертва и песни на обожание. Има ликуване заради това, че пленниците са освободени и вълнението от победата намира израз в кресчендо на хвала. Когато освобождението се извършва в такава духовна атмосфера се генерира сила, която разчупва съпротивата на врага. Превъзходството на Исус е изявено, а слугите на Господа получават сила и изграждане. Чрез това служение съм срещнал едни от най-чудесните хора в Божието семейство. Моето сърце е благословено от това да видя колко много християни търсят възможно най-пълния израз на духовния живот. Всяко лицемерие и преструвка са сложени настрана и ти много бързо виждаш, какви са хората. Никога няма да мога да изчисля цената на приятелствата, които съм спечелил чрез контакти, възникнали по време на освободително служение.

Каква радост е да видиш множествата доведени до победа. Най—разочароващата част от пасторското ми служение е било съветването. Бях готов да изслушвам, да предлагам съвет и да давам насърчение, но в повечето от случаите нямаше резултат. Сега ние достигаме до корените на проблемите и намираме отговори там, където преди това нямаше надежда. Християните биват спасявани от живот на разруха и поражение и биват довеждани до стабилност и плодовитост.

Често съм споделял, че едно от най-големите благословения, които съм получил чрез това служение е откровението за духовната област. Открил съм, че съществува ярка разделителна линия между областта на светлината и областта на тъмнината. Съзнателността за духовното е изострена. Злините на сатана биват разпознати още по-бързо. Пътят на праведност пред Бога е по-ясно очертан, отколкото преди. По-лесно е да се пазиш от конфликти с другите в плътта и да водиш битката в Небесни места.