Съдържание Цялата книга на една страница

1 – Прасета в хола

Демоничните духове могат да завладеят и да населяват човешкото тяло. Това е една от техните цели. Когато населяват тялото на даден човек, те получават по-голямо преимущество при упражняването на контрол върху него, отколкото ако действат отвън. Когато демон населява тялото на даден човек, ние казваме, че човекът „има“ зли духове, е „със“ зли духове или е „обладан“ от демони (виж: Марк 9:17; Лука 4:33; Марк 1:23; 5:2; Матей 4:24). Думата, която е преведена „обладан“ в King James версията на Библията е гръцката дума „daimonizomai“. Много специалисти по гръцки са на мнение, че този превод е неточен. Смятат, че тази дума трябва да се преведе „демонизиран“ или „имам демони“. Много голямо неразбиране е дошло в резултат от употребата на думата „обладан“. Смисълът на тази дума означава — пълно притежание. В този смисъл, вярващият в Христос никога не може да бъде „обладан от демон“. Той не може да бъде собственост на демони, защото е собственост на Христос.

 

Като знаете, че не с тленни неща — сребро или злато — сте били изкупени, но със скъпоценната кръв на Христос.

(1 Петрово 1:18-19) 

Какво? Не знаете ли, че вашето тяло е храм на Свития Дух, Който е във вас, Когото сте получили от Бога и вие вече не сте свои си? Защото сте били с цена купени: затова прославете Бога в тялото си и в духа си, КОИТО СА БОЖИИ.

(1 Коринтяни 6:19-20) 

Християните трябва да се отнасят към населяващите ги демони като към ненужни и нежелани НАРУШИТЕЛИ. Нарушителят е човек, който незаконно и тихомълком навлиза в чужда територия. Нарушителите могат да продължават своите незаконни действия, докато не се появи някой, който да ги конфронтира и предизвика въз основа на законните права на собственика. Исус е купил вярващия със собствената Си кръв и го е направил настойник на собствения му живот. Дяволът няма никакво законно право над вярващия, така че от самия човек зависи, дали той ще защитава правата си. Никой демон не може да остане, ако вярващият силно желае той да си тръгне! „Съпротивлявайте се на дявола и той ще бяга от вас.“ (Яков 4:76).

Демоните считат тялото на човека, което населяват за техен „дом“.

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през сухи места, за да търси покой, но не намира. Тогава казва: ще се върна в КЪЩАТА СИ, откъдето съм излязъл.

(Матей 12:43-44а) 

Не е нещо необичайно демоните да говорят през човека, на когото се служи с освобождение (виж: Марк 1:23,24). Често пъти съм чувал злите духове да заявяват: „Това е моят дом“. Под къща те разбират тялото на човека и търсят начин да измамят самия човек и служителят, който му служи с освобождение, така че те да си помислят, че той наистина има право над това тяло. Никой демон не може да обоснове такава претенция. Всички демони са лъжци и измамници. Те нямат никакво право над телата, изкупени чрез кръвта на Господ Исус Христос.

 Когато на демоните им бъде заповядано да излязат от даден човек, те понякога казват: „Аз съм бил тук отдавна“, като че ли периодът на пребиваването им дава някакво право над това човешко тяло. Вярващите трябва да са сигурни, че никакъв демон няма легалното право да населява техните тела.

Двайсет и пет пъти в Новия Завет демоните са наречени „нечисти духове“. Думата „нечист“ е същата дума, която е използвана, за да се опишат определени животински видове, които израилтяните не е трябвало да ядат (виж: Деяния 10:11-14). Свинята е била едно от тези „нечисти“ животни. Според Старозаветния Закон те не е трябвало да ги ядат, нито да се докосват до тях. Новият Завет премахва тази забрана като обяснява, че тези същества са духовни прототипи. 

Бог обезоръжи началствата и властите, които воюваха срещу нас и смело ги изобличи, извади ги на показ, явно, триумфирайки над тях чрез Него и чрез кръста. И така никой да не ви осъжда заради онова, което ЯДЕ­ТЕ И ПИЕТЕ или относно някой празник, или новомесечие, или събота. Тези неща са само СЯНКА на онова, което ще дойде и те имат само СИМВОЛИЧ­НО значение. Но реалността на тяхната същност, непоклатимият факт за всичко онова, което е предначертано принадлежи на Христос.

(Колосяни 2:15-17 Разширената Библия) 

Точно това, което е свинята в областта на естественото, същото нещо е демоничният дух в областта на духа. Точно както израилтяните ревностно пазеха себе си от контактуване със свине, християните трябва да се пазят от контактуване със зли духове.

Какво би направил, ако стадо мръсни свине се вмъкнат в твоята всекидневна и започнат да се разполагат като у дома си? Би ли приветствал такова нещо? Ще ги оставиш ли необезпокоявани, надявайки се да напуснат по собствено желание? Би ли могъл да изчистиш мръсотията толкова бързо, колкото те я нанасят. Ти не би направил нито едно от тези неща. Би ги изгонил, колкото е възможно по-бързо и безцеремонно! Такова трябва да бъде и нашето отношение към демоничните духове. Веднага щом бъдат открити, те трябва да бъдат изгонвани.

Във всяко от четирите Евангелия се описва как Исус почиства храма. Това е едно нетипично действие за нашия Господ. Той беше изпълнен с праведно негодуване срещу онова, което намери в храма. Тогава не беше време за говорене, но време за действие. Той самият започна решително да изчиства храма от всяко нечисто нещо. Това е праобраз за очистването на нашите тела от всичко нечисто, защото те са храмове на Святия Дух. Демоничните духове не носят нищо добро, а само замърсяват. Те нямат място в нас точно, както животните, птиците и среброменителите нямаха място в старозаветния храм. Ние можем да действаме в същата власт, в която действаше Исус, когато очистваше храма и да се освободим от всички нечисти зли духове. Исус не произнесе приятни речи, нито проведе дебати с онези, които замърсяваха храма – Той ги изгони!

Колкото и нелогично да изглежда, някои християни не желаят достатъчно силно да се отърват от населяващите ги демони. Някои от тях са объркани и не искат да си признаят, че се нуждаят от освобождение. Това объркване не бива да се поражда от факта, че хората имат демон, но пo-скоро от неспособността им да действат по правилния начин, за да ги изгонят. Други хора за толкова дълго време са ходили в съгласие с определени духове, че вече не желаят да се променят. Всъщност не всички вярващи искат да живеят в чистота. Някой са като онези, които са приятели с прасетата. Но дори и блудният син, когато се озова при свинете, дойде на себе си и реши да се махне от там и да се върне при баща си. Нека се молим, всяко едно Божие дете, което съжителства с духовна свиня да прогледне и да види, че има и по-добър живот.

 Един учен по биохимия ми разказа за един експеримент, в който участвал. Целта била да се открият и идентифицират факторите, определящи миризмата на свинските кочини. Ако се определи причината поради, която прасетата миришат би било възможно да се намери противосредство срещу нея. По този начин бихме могли да направим прасетата по-съвместими с обществото на хората. Обаче нашата цел не е да направим демоничните духове по-приемливи. Ние не търсим начини, чрез които да направим по—лесен съвместния си живот с демоните, но търсим пътища как да се отървем от тях. Ние не искаме прасета в нашите холове!