Шесто писмо

Скъпа сестро,

Както обещах, аз се моля за теб, макар и молитвите ми да са слаби. Нямаше ли да сме щастливи, ако можехме да открием пълнотата на съкровищата, описани в Евангелията? Нищо друго не би имало значение. То е безкрайно; колкото повече го разработваме, толкова повече богатства ще намираме. Нека никога не спираме да търсим, докато не открием всичко от него!

Не знам какво ще стане с мен. Изглежда, че ведрост и спокойствие идват в душата и духа ми дори докато спя. Понеже аз си почивам, изпитанията от живота не ми причиняват никакво страдание. Не знам какво Бог е приготвил за мен, но се чувствам толкова спокоен, че всъщност няма значение. От какво да се страхувам, когато съм с Него? Стоя с Него доколкото мога. Нека Той бъде благословен във всичко!

Амин.

следваща глава Седмо писмо