Четвърто писмо

Скъпа моя сестро в Господа,

Съчувствам ти в твоята трудна ситуация. Мисля, че най-доброто, което можеш да направиш за себе си е да се освободиш от сегашните си отговорности и да се посветиш изцяло на молитва. Бог не иска много от нас, но припомняйки си за Него, хвалейки Го, молейки за Неговата благодат, предавайки проблемите си на Него или благодарейки Му за това, което ти е дал, винаги ще ти дава утеха. Когато се храниш или по време на ежедневните си задължения, издигай сърцето си към Него, защото и най-малкото припомняне за Него Му е угодно. Няма нужда да се молиш силно на глас; Той е по-близо отколкото можеш да си представиш.

Не е необходимо да стоиш в църквата за да останеш в Божието присъствие. Можем да направим от сърцата си параклис, където можем да отиваме по всяко време и да говорим насаме с Бога. Тези разговори могат да бъдат изпълнени с толкова любов и нежност, а и всеки може да ги има.

Така, че защо да не започнем? Той може да ни чака да направим първата стъпка. Понеже имаме отредено толкова малко време за живот, би трябвало да прекараме останалото време с Бога. Дори и страданието ще е по-лесно, ако сме с Него, но без Него дори и най-големите удоволствия ще бъдат безрадостни. Нека Той бъде благословен във всичко! Постепенно тренирай себе си да показваш любовта си към Него, като молиш за Неговата благодат. Не ограничавай любовта си към Него с правила или специални посвещения. Пристъпи във вяра, с любов и смирение.

Оставам твой слуга в Господа.

следваща глава Пето писмо