Десето писмо

Скъпа Госпожо,

Трудно бе за мен да реша дали да пиша на нашия брат в Господа или не. Правя го само защото Вие го искате. Нали нямате нищо против да адресирате и изпратите писмото лично?

Вашата увереност в Бога е красива. Нека Той Ви благославя за това. Никога няма опасност да се предоверим на този наш Приятел. Той е толкова добър и толкова верен да не ни подведе нито в този свят, нито в бъдещия.

Моля се нашият брат да бъде достатъчно мъдър да извлече полза от своята загуба и да уповава на Бог напълно. Може би нашият Господ ще му даде друг приятел, който е по-силен и по-благоразположен. Все пак, Бог разполага със сърцата ни според Неговата воля.

Възможно е да има твърде много от света в любовта на нашия приятел. Той може да е прекалено привързан към този, когото е изгубил. Макар, че трябва да обичаме приятелите си, тази любов не трябва да пречи на любовта ни към Бог, Който трябва да бъде на първо място.

Помни какво те бях посъветвал да правиш: Мисли за Бог колкото можеш по-често, ден и нощ, във всичко, което правиш. Той е винаги с теб. Ако би било грубо да си тръгнеш и оставиш сам свой приятел, който е дошъл лично да те посети, тогава защо напускаме Бог и Го оставяме сам?

Не Го забравяй! Мисли често за Него; покланяй Му се непрестанно; живей и умри с Него. Това е истинската работа на един християнин; с една дума – това е нашата професия. Ако не знаем, че е така, трябва да го научим. Ще се моля за теб.

следваща глава Единадесето писмо