в момента четеш
Помазанието Бени Хин 

Глава 6 – Необикновена жена на Бог

Поради това, че много млади хора, които срещам, не знаят почти нищо за Кетрин Кулман, искам да разкажа накратко за тази забележителна жена, която имаше такова влияние върху моя живот и чрез която бяха докоснати още много други хора по света. Ние можем да научим повече за това, какво Бог може да извърши в нашия живот чрез помазанието, като внимаваме на това, което Той извърши в нейния живот.

Родена на 9 май 1907 близо до Конкордия, Мисури, Кетрин израства като висока червенокоса тийнейджърка – палава, упорита и умна. Тя приема Исус за Господ на 14-годишна възраст по време на обичайно съживително събрание в една малка методистка църква.

Това преживяване предизвестява това, което ще се случи през следващите години. За учудване на нейното семейство, църквата и всички в града, тя е докосната мощно от Святия Дух и започва да плаче и да се тресе под силно обвинение на Духа.

“Целият свят се промени” – разказва тя години по-късно.

Само няколко години след нейното обръщане Кетрин се присъединява към пътуващото евангелизаторско служение на сестра си Миртъл и нейния съпруг. Не след дълго, подбудена от растящия товар за изгубените, тя започва свое собствено пътуващо служение. Придружавана от пианистката Хелън Гълифорд, тя служи на запад и в Средния Запад в продължение на няколко години. Накрая се установява в Денвър. Скоро започват да се трупат големи тълпи в складовото помещение, където тя провежда събранията си.

От тези събрания през 1933, когато е разгарът на Голямата депресия, се ражда съживителното служение “Денвър Ривайвъл Табернакъл”, което има голям успех. По това време Кетрин вече е стабилен проповедник на евангелието и води стотици души при Господ. Въпреки че както и в много други християнски служения, се случвали изцеления чрез молитва, на Кетрин й предстоял още дълъг път, докато влезе в мощното служение с чудеса. Очаквал я тежък удар. За щастие Бог има план, с който да се справи със слабостите на Кетрин.

През 1937 тя поканва висок, симпатичен евангелизатор на име Уолтрип да послужи в палатката. Той остава там 2 месеца. Въпреки че е женен, той напуска жена си и децата си най-безцеремонно. Кетрин губи всякакъв здрав разум и се влюбва в него. Когато най-накрая Уолтрип се развежда с жена си, Кетрин се омъжва за него въпреки молбите и предупрежденията на хората, които наистина държат на нея. Кетрин заминава с Уолтрип за Айова.

Нейното процъфтяващо служение претърпява провал, въпреки че е продължено частично от други лидери в Денвър.

Служението на Уолтрип в Айова също се проваля. Тогава двамата напускат щата и започват да пътуват из Средния Запад, понякога служейки заедно, но в повечето случаи Кетрин седи мълчаливо на платформата, докато той проповядва. Поради Божията благодат в тяхното служение често имало спасени и благословени хора, но щастието напълно си отива от личния им живот, особено от този на Кетрин.

Кетрин била оставила първата си истинска любов към Господ Исус Христос и сега тя умирала. Според Джейми Бъкингам, писател и пастир, Кетрин е знаела от дълги години, че това не трябва да е така. Призивът върху нейния живот бил толкова дълбок, толкова невъзвратим, че след около шест години тя повече не можела да издържа това бреме. Уолтрип също го знаел, но Кетрин поела инициативата.

В книгата “Дъщеря на съдбата”, написана за мис Кулман от Бъкингам след смъртта й, той цитира думите й относно този критичен момент на обръщане в нейния живот: 

Трябваше да направя избор – дали ще служа на човека, когото обичам, или на Бог, когото обичам. Знаех, че не мога да служа на Бог и да живея с Господина. (Тя нарича Уолтрип “Господин” от първия път, когато го среща.) Никой не познава болката на умирането така, както аз я познавам, защото го обичах повече от самия живот. И за известно време аз го обичах дори повече от Бог. Накрая му казах, че трябва да си отида. Бог никога не е вдигал от мен първоначалния Си призив. Не само че живеех с него, но аз трябваше да живея и със собствената си съвест. Обвинението на Святия Дух беше почти непоносимо. Уморих се да се опитвам да се оправдая. Уморих се. Един следобед аз излязох от апартамента и тръгнах по една сенчеста улица. Слънцето проблясваше през огромните клони на дърветата над мен. В края на блока видях улична табела. На нея просто пишеше: “Без изход”. В сърцето си чувствах болка, толкова голяма, че не може да се опише с думи. Ако си мислиш, че е лесно да отидеш на кръста, то това е, защото никога не си бил там. Аз бях там. И аз трябваше да ида съвсем сама. Не знаех нищо за чудесното изпълване със Святия Дух. Не знаех нищо за силата на могъщата трета личност на Троицата, която е на разположение на всички. Само знаех, че беше 16,00 часа през един съботен следобед и че бях дошла на мястото в моя живот, където бях готова да се откажа от всичко – дори от Господина – и да умра. Аз го казах на глас: “Скъпи Исусе, аз Ти предавам всичко. Давам всичко на Теб. Вземи тялото ми. Вземи сърцето ми. Всичко, което съм, е Твое. Аз го поставям в Твоите чудесни ръце.

През всичките тези шест години Кетрин е знаела, че се опитва да заблуждава себе си. Тя е проповядвала и е търсила Божието благословение, без да живее по Неговите стандарти. Тя е била в грях. Но в онзи съботен следобед тя се покаяла и се обърнала. Тя умряла. Превърнала се в семе, което желае да падне в земята и да бъде погребано. Според думите на Бъкингам тя “се обърнала и тръгнала обратно по улицата, по която дошла.” Била сама, насаме с любящия, прощаващ Бог. “Никой – казваше тя години по-късно – няма да узнае какво ми струваше това служение. Само Исус.”

Говорих за “умирането” на Кетрин с Маги Хартнър години по-късно и тя ми даде разбиране – разбиране, от което всеки един от нас има нужда да се поучи. По време на своето обръщане и покаяние Кетрин била смазана от скръб и чувство за вина. Веднъж Господ я попитал: “Кетрин, не съм ли ти простил?” Тя отговорила: “Да”. Тогава Бог казал: “Аз съм го забравил и в Моята книга то никога не се е случвало.”

 От този момент нататък почти до края на живота си Кетрин никога не проговорила за това събитие и гледала на него така, както Бог й казал, че гледа.

 Според Писанието, Бог хвърля греховете, за които сме се покаяли, зад Себе Си и повече никога не поглежда към тях. Те са толкова далеч от Него, колкото изтокът от запада. Ако ти постоянно се връщаш, за да търсиш прощение, Бог наистина не знае за какво Му говориш. Най-после отговор. Покаяние. Измиване в кръвта. Прощение. Чисто бяла плоча. Коя беше Кетрин, че да гледа на греха по начин, противоположен на Бог? Това никога не се бе случвало.

Вратата се отваря

Две години по-късно след много издигания и падания, след много отхвърляне поради това, че е жена, която се бе омъжила за разведен мъж, мис Кулман слиза от автобуса във Франклин, Западна Пенсилвания. Най-накрая вратата се отваря.

Тя започва продължително служение в Госпъл Табернакъл и по това време започва радиослужение, което ще се разрасне и чрез станции ще достига до цяла Америка. Тя се установява в Питсбърг, който ще се превърне в седалище на нейното удивително служение.

По времето, когато е във Франклин, Кетрин започва да се бори с предмета за изцелението. Преди тя е проповядвала за изцелението и хора са се изцеря-вали, но не върху това е било ударението в нейното служение, а по-скоро върху довеждане на хората до новорождение чрез Христос. “В сърцето си знаех, че има изцеление” – казва тя на Бъкингам преди много години. – Доказателство бяха изцеленията, на които бях свидетелка. Това беше нещо реално и истинско, но къде беше ключът?”

Един ден Кетрин вижда обява за събрание в палатка, провеждано от изцеряващ евангелизатор, и решава да отиде. Може би там ще открие ключа. Но ключът не бил там, поне не за нея. Евангелизаторът бил шумен, наперен и се държал демонстративно – нещо, което било възможно най-далечното от нейното служение. Публиката направо полудявала, когато той започвал да вика срещу нея; хората крещели, виели и се гърчели. Тя разпознала фалша в призивите за изцеление и това само я накарало да се разплаче. Хората били критикувани, че им липсва вяра, което ги хвърляло в отчаяние и безнадеждност.

Но макар и със съкрушено сърце, Кетрин продължавала да вярва в Божието Слово и се обърнала към Него за помощ.

Резултатът от това търсене и изучаване на Словото бил, че на 27 април 1947 тя започнала да поучава серия от уроци за Святия Дух. Поместил съм част от тези уроци така, както са записани в книгата на Бъкингам, защото те съдържат истини, върху които се формира цялото служение на мис Кулман през останалата част от живота й: 

Мога да си представя как Трите Личности на Троицата са се събрали в заседателната зала преди сътворението на земята. Бог Святият Отец е казал на другите, че въпреки че ще създаде човека, за да общува с Него, човекът ще съгреши и ще наруши това общение. Единственият начин това общение да бъде възстановено, ще бъде някой да плати цената за греха. Ако цената за греха не бъде платена от някой друг, тогава човекът ще продължи да я плаща сам в нещастие, болест, смърт и накрая в ада. След като Отец споделил това, Неговият Син Исус взел думата и казал: “Аз ще отида. Аз ще приема естеството на човек и ще сляза на земята, за да платя тази цена. Готов съм да умра на кръст, така че да бъде възстановено съвършеното общение на човека с Нас.” Тогава Исус се обърнал към Святия Дух и казал: “Но Аз не мога да отида, ако Ти не дойдеш с Мен, защото Ти си Този, който има силата.” Святият Дух отговорил, казвайки: “Ти тръгвай, а когато дойде времето, Аз ще се присъединя към Теб на земята.” И така, Исус дойде на земята. Роди се в един обор, порасна и стана мъж. Но въпреки че беше Божий Син, Той беше безсилен. Тогава дойде този величествен момент при реката Йордан, когато Исус, излизайки от водата, след като беше кръстен, погледна как Святият Дух слиза на Него под формата на гълъб. Това трябва да е било едно от най-великите преживявания, които Исус е имал, докато ходеше в плът по земята. Аз почти мога да чуя как Святият Дух прошепва на ухото Му: “Сега вече съм тук. Движим се точно по график. Сега нещата наистина ще започнат да се случват.” И те наистина започнаха. Изпълнен със Святия Дух, Исус изведнъж получи сила да изцерява болните, да възстановява зрението на слепите, дори да възкресява мъртъвци. Това беше време на чудеса, което продължи три години. И накрая Библията казва, че Исус “предаде Духа Си” и Святият Дух се върна при Святия Отец. След като Исус бе в гроба за три дена, могъщата Трета Личност на Троицата се завърна. Исус излезе от гроба с прославено тяло. Той не извърши повече чудеса през краткото време, в което беше отново на земята, но даде едно велико обещание на Своите последователи – това беше най-великото обещание в Библията. Исус каза, че същият Свят Дух, който живееше в Него, ще се върне да живее във всички тези, които отворят живота си за силата Му. Нещата, които Исус вършеше, и учениците Му щяха да ги вършат. Всъщност, дори и по-велики дела щяха да бъдат вършени, защото сега Святият Дух нямаше да бъде ограничен в едно тяло, но ще може свободно да изпълва всеки, който Го приеме. Последните думи на Исус, казани преди да се възнесе, бяха: “И ще приемете сила, когато Святият Дух дойде върху вас.” Бог Отец бе дал на Сина Си дар и сега Исус го предаваше на църквата. Всяка църква трябва да преживява чудесата на Петдесятница. Всяка църква трябва да вижда изцеленията от книгата Деяния на апостолите. Дарът е за всички нас.

Резултатът не закъснява

На следващата вечер, когато Кетрин се изправила да проповядва, една жена се затичала към платформата с издигнати ръце: ”Кетрин, мога ли да кажа нещо?” – попитала тя.

Въпреки че мис Кулман не била свикнала да я прекъсват по такъв начин, отвърнала с любов, в която много служители се нуждаят да пораснат, и казала: “Ела, скъпа, разбира се, че можеш да кажеш нещо.”

“Миналата вечер, докато ти проповядваше, аз бях изцерена.” – казала тя меко.

Кетрин може би за първи път в живота си, останала безмълвна. Тя не беше докоснала жената, не беше се молила специално за нея, дори не я беше видяла.

“Къде беше ти?” – най-накрая успяла да проговори Кетрин.

“Просто си седях там сред публиката.”

Кетрин казала: “Откъде знаеш, че си изцерена?”

“Имах тумор. Диагнозата бе поставена от моя лекар. Докато ти проповядваше, нещо се случи в моето тяло. Бях толкова сигурна, че съм изцерена, че отидох при моя лекар, и той го потвърди. Туморът вече го няма.”

Чудотворното помазание беше дошло.

Още изцерения се случили следващата неделя и следващата, и следващата, и така Божията сила действаше чрез нейното служение до момента, когато Господ си я прибра у дома през 1976.

Не всички от нас са призовани или изпълнени със силата да изцеряват, както Кетрин. Но ако си готов да дадеш всичко на Бог, независимо колко ти струва, Той ще помаже живота ти и ще те води във вършене на велики дела за Него чрез силата на Своя велик Дух.

Готов ли си да платиш цената? Запомни, че ти не можеш да надминеш Бог в даването. Каквото пожертваш и Му го дадеш, Той ще ти го върне чрез помазание, за което дори и не си мечтал.

следваща глава Глава 7 - Какво е то