в момента четеш
Помазанието Бени Хин 

Глава 16 – Вземане на двойна доза

Би ли искал не само да получиш помазанието на Святия Дух върху живота си, но да получиш двойна доза от това помазание? Помисли за това – присъствието на Духа всеки ден от живота ти и двойна доза от силата.

Историята за Илия и Елисей предлага вълнуващ пример за това, как можем да получим двойна доза помазание в нашия живот. Най-огромното желание в сърцето на Елисей беше да получи двойна мярка от помазанието на Илия. Ние можем да се поучим от неговите стъпки на покорство, които го доведоха до този чудесен дар.

Нека започнем с това, че старозаветният Илия е преобраз на Господ Исус Христос, а Елисей е прототип на теб и мен. Уверил съм се, че всичко в Стария Завет е сянка на нещо, което ние реално получаваме чрез Новия Завет. Мойсей, Илия, Елисей и всички останали старозаветни пророци бяха в ролята на сянка и прототип, който да ни помогне да разберем как Бог иска да живеем и какво иска да правим.

Когато четете Библията, помнете, че Исус Христос е същността на Божието Слово и че пророците, които живееха преди Него, само отразяваха тази същност. Пророците само прокламираха идването на същинското. Казано с други думи, Старият Завет, макар и абсолютно верен, е само сянка на истината. Истината е Христос. Затова, когато четете Стария Завет, трябва да помните, че вие гледате на сянката на истинската същност, която живееше на Небето по онова време. Един ден Този, който говореше чрез образи във времето на Стария Завет, наистина дойде на земята, но и преди това Той винаги е съществувал.

Убеден съм, че всеки детайл в Библията – и от Стария, и от Новия Завет, е твърде значим, защото той представя Исус. Няма детайли без определен смисъл.

Следователно вярвам, че няма нищо нереалистично в това да искаме двойната мярка, за която Елисей копнееше.

Приготвяне на сцената

Трето Царе 19:16 разказва как Бог дава следната заповед на Илия: “Иуй, Намесиевия син, помажи за цар над Израел и Елисей, Сафатовия син, помажи за пророк вместо теб.”

Илия се покорява на заповедта, тръгва и открива Елисей, който оре с 12 двойки волове пред себе си. Това прави общо 24 вола и показва, че баща му Сафат трябва да е бил доста заможен човек, защото за богати хора по онова време се считаха тези, които имаха шест вола. Така че при първата ни среща с младежа ние го намираме мръсен, потен и здравата работещ – това не се вписва много в представите ни за пророк, нали? Но Бог си знаеше кого иска и кого е избрал, за да довърши служението на Илия.

Библията казва, че Илия се приближи до Елисей и “хвърли кожуха си върху него”, което го постави в позицията на този, който ще наследи служението на пророка. Елисей без колебание и явно горящ от нетърпение да последва Илия каза: “Моля те, нека целуна баща си и майка си и тогава ще те последвам.” Той искаше да покаже голямото си уважение към родителите си.

След това Елисей “взе двойка волове и с приборите на воловете опече месото им и даде на хората, та ядоха. Тогава стана, та последва Илия и му слугуваше.”

Какво означаваше неговото действие? То изразяваше неговото самоотричане от досегашния му живот. Бог никога няма да ви доведе до двойната мярка, ако носите тежести от миналото, които трябва да бъдат забравени. Павел говори за това със следните думи: “…като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка” (Филипяни 3:13).

Единствено ако се освободиш от миналото си, ще можеш да получиш обещанията за бъдещето.

Бог не избираше просто един най-обикновен човек, но човек с вяра, който искаше да стане ученик на пророка. Днес ти искаш ли това нещо в своя живот? Това е първата стъпка по пътя към двойната мярка помазание.

Пътуване

В 4 Царе 2 глава ние откриваме, че Илия пътуваше и посещаваше няколко места. Те имат смисъл за нас в това, къде трябва да ходим с Исус Христос.

Първо, откриваме пророка и ученика в Галгал, където облакът денем и огненият стълб нощем бяха престанали да се виждат. Това символизира място на религиозна активност, но без духовна сила.

Това е място, където живееше Исус Навин, както е записано Исус Навин 5 глава, и мястото, където той трябваше да забрави за Египет. “Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал и до днес” (Исус Навин 5:9). Това е мястото, където забравяш стария си живот, като заявяваш: “Сега аз съм новороден, греховете ми са измити. Това е чудесно.”

Но в стихове 10-12 се казва, че след като пазиха празника на Пасхата в Галгал, “те ядоха от старото жито на земята” (KJV).

Вижте, децата на Израел бяха зависими от Бог както за тяхното избавление от Египет, така и за посрещането на ежедневните им нужди. Бог снабдяваше нуждите им по чуден начин всеки ден. Всяка сутрин, когато се събуждаха, те намираха прясна манна, която да им стигне за деня. Въпреки това те бяха престанали да бъдат благодарни и дори се оплакваха, че им е омръзнало да ядат все едно и също. Те не ценяха чудото, което Бог правеше за тях, и когато им се отвори възможност, те ядоха от старото жито на земята. На следващия ден манната престана!

 Какво можем да се поучим от тук? Галгал за нас е място, където идваме след като се спасим – преобраз на спасението е излизането от Египет. Ние оставяме грешния живот и се затичваме в прегръдките на нашия Изкупител. Ние сме пълни с радост, че напускаме мястото, в което сме били държани пленници толкова дълго време.

Но скоро след като сме пристигнали в Галгал, ние забравяме ужаса на Египет и на робството и това, че сме се нуждаели от свръхестествена помощ, за да се измъкнем от там. Сега ние си живеем комфортно, вече не се чувстваме напълно зависими от Бог и ни се струва, че не се нуждаем от свръхестественото. Мислим си, че можем да се справим с нещата сами. Затова манната престава заедно със славата на Бог, изявена чрез облачния и огнен стълб.

Добре, тогава какви изводи можем да си направим от престоя на Илия и Елисей в Галгал? Както казах, Галгал е преобраз на религията без сила. Поначало никой от нас не иска да влезе в религията. Наистина никой не го желае, но много от нас свършват там. Много от нас започват да се чувстват толкова комфортно в Галгал, че цял живот не го напускат. Ние се радваме на новорождението и сме задоволени от религиозната активност – достатъчно ни е да си живеем посредствено в “Първа Галгалска църква”, без какъвто и да е растеж, без да се стремим към зрялост. Говорил съм с толкова хора, които казват: “Ех, да можех да почувствам пак това, което преживях, когато се спасих” или: “Ех, да можех да се чувствам така, както когато бях кръстен в Святия Дух”.

Въпреки тези неща, ние имаме едно утешение. Бог те довежда в Галгал с цел – да ти покаже, че животът без свръхестественото не е начинът, по който Бог е предопределил християните да живеят.

Приятели, ние трябва да продължим и след Галгал! Нашето отношение трябва да бъде като това на Елисей: “Няма да се застоявам тук. Ще продължа нататък, за да стигна до моята двойна мярка!”

На път за Ветил

След престоя в Галгал Елисей и Илия отидоха във Ветил (4 Царе 2:2), който е място на съдбоносни решения, място, където ти имаш възможност да се предадеш на Бог, място, където умираш за собствените си желания. Помислете за това. Ветил е споменаван много пъти в Стария Завет. Това беше мястото, където Авраам взе решение да живее за Бог. Това беше мястото, където неговият внук Яков обеща на Бог да Го следва и да Му служи. Това беше мястото, където Яков се върна, за да се бори с Бог и да бъде променен от Яков в Израел. Това беше мястото, където Самуил за първи път чу Божия глас. Това беше мястото, където Саул отхвърли Словото и загуби всичко, включително царството си. Някои, които пристигат в своя Ветил, успяват, а други се провалят.

Може да изглежда странно, но дори когато достигнеш Ветил и се предадеш на Бог, ти все още не получаваш двойната мярка помазание.

Във Ветил Илия каза на Елисей: “Остани тук, защото Господ ме праща до Ерихон.” Но Елисей веднага отговори: “Докато Господ живее и твоята душа живее, аз няма да те оставя!”

“Никога! – каза Елисей, – Няма да тръгнеш без мен. Тук няма двойна мярка помазание. То е някъде другаде. Отивам да го взема!”

Имаш възможност да решиш: Дали да останеш във Ветил, дали да се върнеш в посредствеността на Галгал или да продължиш напред и да се зарадваш в Божието благословение.

Ерихон – място на действие

Следващото място е място на битка – Ерихон. Когато Исус се срещна със сатана и беше изкушаван 40 дни и нощи, това се случи точно в околностите на Ерихон. Това беше мястото, където по времето на Исус Навиев стените рухнаха.

Когато отидеш в Ерихон, сатана ще ти се противопостави, като атакува твоите финанси, тяло, ум, твоето семейство. Тук ти воюваш с демони и с всички сили на тъмнината и ада, но това е и мястото, където ще се срещнеш с Господ на Войнствата. Можеш да бъдеш сигурен, че когато решиш да пожертваш себето и да последваш Бог, дяволът ще дойде да ти се противопостави. Но военачалникът на Господното войнство е тук със Своя меч, готов да ти съдейства. Можеш да си уверен, че победата не е далеч, защото битката е мястото, в което се раждат чудесата.

Не отлагай пътуването

В моя личен Ерихон сатана се опита да разконцентрира моето служение. Това стана през 80-те. Спомням си, че капаните на самодоволство, монотонност, досада бяха навсякъде около мен. Съществуваше ужасен риск да започна да се отнасям небрежно към помазанието, но през цялото време двойната мярка помазание беше само на крачка от мен. Винаги е така. Всичко, което трябваше да направя, беше да отворя очите си, за да видя как военоначалникът на Господното войнство достига победата в духовната битка срещу разконцентрирането.

Посланието е много просто: Не се разконцентрирай, и то най-вече от плътта! Разконцентрирането е враг на душата ти.

Например, преди изцелителни събрания аз имам следното правило: не искам никой да ми говори. Казвам на хората: “Не ми говорете нищо, не искам да знам къде какво е станало, просто не ме занимавайте с нищо.” Ако в такъв момент се ангажирам с приказките на хората, моите емоции започват да играят и ми е трудно да се концентрирам и да бъда с ясен ум. Аз трябва да фиксирам ума си и сърцето си върху Бог и само върху Бог. Не мога да позволя на сатана да ме разконцентрира и ти не трябва да позволяваш! Когато срещу теб дойде такава атака, помни, че Бог ти дава сила да пробиеш в победа.

На път към Йордан

И така, какво ще се случи в Йордан – следващата спирка? Там Бог отваря очите ти и ти получаваш духовно зрение. Йордан беше мястото, където Йоан Кръстител видя Святия Дух да слиза като гълъб върху Исус. Това беше мястото, където Исус започна служението Си.

Йордан е мястото, където ти започваш да виждаш отвъд естественото и влизаш в областта на свръхестественото. Това е място, където Елисей получи своята двойна мярка помазание. Вижте този чудесен пасаж от Словото:

И като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо. И когато преминаха, Илия каза на Елисей: “Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от теб.” И рече Елисей: “Моля, нека бъде в мен двоен дял от духа ти.” А той рече: “Трудно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така.” И докато те още ходеха и се разговаряха, ето, огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг. И Илия възлезе с вихрушка на небето. А Елисей като гледаше, извика: “Татко мой, татко мой, колесницата израилева и конницата негова!” И не го видя вече. И хвана дрехите си и ги разкъса на две части. И като повдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан (ІV Царе 2:8-13). 

В тези стихове е скрит велик преобраз на това, което се случва на Йордан, мястото на духовното видение. Елисей направи две неща. Той разкъса дрехите си, което означава, че скъсва с миналото си и се освобождава от стария човек. След това той вдигна падналата мантия и разбра, че е получил двойния дял. Когато идват нови неща, кажи сбогом на миналото. Освободи се от старото, така че Бог да върши нови неща в живота ти!

Ти не можеш да получиш своя двоен дял помазание, докато не си наясно с обещанията на Бог и не очакваш да ги получиш чрез вяра в Него. Авраам трябваше да уповава на Бог за сина, който му беше обещан. Упованието в собствените сили или в собствените дела не донесе обещания син. Авраам трябваше да види Исаак чрез вяра, преди да го е получил. Когато гледаш през очите на вярата, тогава обещанието започва да се приближава към теб с пълна сила.

В Лука 18:35-43 се говори за Вартимей, слепецът, който носеше традиционното облекло на слепите според еврейския обичай. За всеки, който носеше такива дрехи, се знаеше, че е сляп, безпомощен и се нуждае от помощ за най-елементарни неща като хранене, обличане и т. н. Когато Господ Исус го чу да вика, Той каза: “Доведете го при Мен.” Незабавно Вартимей захвърли дрехата си. Още преди да беше получил своето чудо, той захвърли дрехата си, като с това показа своята пълна зависимост от Бог. Той остави старото, за да получи новото.

Когато чрез вяра видя себе си като дете на Бог, аз вече не ходя със сведена глава, с поглед в земята, мънкайки: “О, Господи, аз съм толкова недостоен да ходя в Твоето присъствие.” Не, аз влизам в Светая Светих не с чувство на вина, а свободен от осъждение. Тъмнината, която някога ме е държала в робство, вече не затъмнява моите духовни очи. Аз виждам! Когато чета Божието Слово, аз го вярвам и влизам в тронната зала като дете на Бог.

Това е пътят, по който можеш да достигнеш до двойната мярка помазание.

Недей да оставаш в посредствеността на Галгал, продължи към Ветил. Там ще умреш за себе си и ще избереш Бог веднъж завинаги. В Ерихон ти ще воюваш с всеки демон, който идва срещу теб и ще победиш, защото Господ Исус е до теб. При Йордан ти ще започнеш да виждаш небесните обещания за теб и ще ги грабнеш. Ти ще се превърнеш в сила за Бог, която ще разтърси небето и ада.