ТРУДНО Е ДА РИТАШ СРЕЩУ РЪЖЕН

Трудно е да разбереш принципите на царството с демократично настроен ум

Пред мен се изправя едно предизвикателство, което не мога да посрещна без благодатта на Бога. То е да се опитвам да поучавам за властта в свят, който с всеки изминал ден допуска все повече безобразия. Ето защо много от нещата, които ще кажа в настоящата книга, ще бъдат в противовес с начина на мислене на този свят. В толкова много отношения сме програмирани да мислим различно от основните принципи, пред които трябва да се изправим. Но точно такава е настоящата тактика на сатана, врага на душите ни – той прави нещата, които ни завличат в робство, да изглеждат желателни, дори добри, а представя освобождаващите истини като тежко иго.

Така се започна в самото начало. Спомнете си Едемската градина; неговият метод проработи толкова добре и не се е променил оттогава насам. Ето защо към нас е отправено сериозно предупреждение: Не се заблуждавайтелюбезнимои братя“ (Яков 1:16) и И недейте се съобразява с тоя векно преобразявайте се чрез обновяването наума сиза да познаете от опит що е Божията воля, – товакоето е доброблагоугодно Нему и съвършено(Римляни 12:2).

Опитът ми показва, че западняците (живеещи в демократичните нации в Америка и Европа) са едни от най-закоравелите хора спрямо Божието Слово. Затова има съществена причина. Трудно е да разбереш принципите на царството с един демократично настроен ум. Демокрацията е добра за народите по света, но ние трябва да запомним, че Божието царство си е царство. То се управлява от Цар и има рангове и власт. Законите на Неговото царство не се ръководят от общественото мнение, нито се определят чрез гласуване. Законите не се поклащат от онова, което ние считаме за добро за себе си, както Ева беше толкова хитро подмамена да повярва. Затова по примера на Самуил, който обясни на людете как ще се редицарствотои като го написа в книга“ (1 Царе 10:25), днес трябва да бъдем инструктирани относно принципите на царството, тъй като обществото не ни възпитава в тях.

Ако като вярващи се опитваме да живеем с общоприетото отношение към властта, в най-добрия случай ще бъдем неефективни, а в най-лошия – изложени на опасност. Нашето снабдяване, както и защитата ни, могат да бъдат блокирани или дори отсечени, ако прекъснем връзката си с Източника на истинския живот. Все едно да играеш бейзбол, докато Бог ръководи футболен шампионат. Друг пример за това е да се опиташ да използваш електрически уред, без да го включиш в контакта.

Днес твърде често, ако не сме съгласни с властта, отправяме предизвикателство към нея чрез оплакване или протести. В крайна сметка, управлението би трябвало да бъде „от хората, чрез хората и за хората“, нали? Тази и други демократични нагласи са се прокраднали в християнството и са тласнали мнозина към измамния път на самоуправлението. С напредването на този път обикновеното предизвикателство към властта прераства в открита съпротива. Има и хора, които са навлезли в още по-дълбока степен на презрение към властите, като демонстрират това чрез тотално пренебрегване на тяхното съществуване. По този начин те показват, че напълно са загубили страха си от Господа.

Нито един от тези подходи обаче няма да донесе свободата, към която се стремим. Защото Словото казва:

И ако послужат и служат на Негоще прекарат дните си в благополучие и годините си във веселияноако не послушатще загинат от мечи ще умрат без мъдрост“ (Йов 36:11-12).

„Него“ не е никой друг, а Бог. Забележете обещанието: снабдяване и защита в замяна на нашето покорство на надвисналата опасност, съпровождаща пренебрегването на Неговото управление. Свободата, към която се стремим, съпротивлявайки се на властите, бива загубена поради непокорството ни към нея. Съпругата ми обича да казва: „Има свобода в подчинението и робство в непокорството.“ Това обобщава прочетеното в горните стихове от книгата на Йов.

Някой може да каже: „Подчинявам се на Бога, но не и на човека, ако не съм съгласен с него.“ Ето как може да попречи нашето възпитание и неправилно църковно мислене. Не можем да разделим покорството си към Божията директна власт от това към делегираната Му власт. Всички власти са от Него! Ето какво ни наставлява Словото:

Всеки човек да се покорява на властитекоито са над негозащотонямаВласткоятоданееот Богаиколкото властиимате са отредени от БогаЗатовакойто се противи на власттапротиви се на Божиятанаредбаа които се противятще навлекат осъждане на себе си“ (Римляни 13:1-2).

Този пасаж е достатъчно богат на теми за размишление и ние ще се поровим из него по-късно, но сега искам да коментирам само няколко въпроса. Първо, Бог определя всички съществуващи управници. Истината е, че никой не може да се издигне до позиция на законна власт без Божието знание. Трябва да приемем тази идея в сърцата си. Второ, надигането срещу властите е надигане срещу постановлението на Господа, или самия Бог, и онези, които го правят, си навличат осъждение. Не бива да забравяме, че нашият Отец – не някой жаден за власт водач-е потвърдил, че цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). Само защото хората са преиначили нещата, не означава, че в основата им не стои Бог.

Макар да не им се ще да си го признаят, мнозина считат себе си отговорни само пред Бога, не и пред властите. Мислещите по този начин са се изправили точно срещу Онзи, когото наричат Господ. Спомнете си думите на Исус към Савел (който щеше да стане Павел): Трудно е да риташ срещу остен“ (Деяния 9:5). Земеделците в библейско време са използвали остени. Обикновено един остен е представлявал прав клон от дъб или друго здраво дърво с размер от два метра и половина, чиято кора се е боядисвала. В предната част е имало заострен шип, с който да се мушкат воловете по време на оран. Волът със сигурност не би се съпротивил на подобен остър инструмент, който би могъл да му нанесе доста голяма болка и рани. Ето защо в Павлово време се е използвал този преносен израз, за да опише колко е безполезно да се съпротивляваш на по-висша власт или сила.

Онези, които се съпротивляват на Божията власт, било директно, подобно на Савел, или косвено – към Неговата делегирана власт, всъщност ритат срещу остена в ръцете на Бога. В повечето случаи това може да се окаже болезнено преживяване и урок, който повечето от нас научават по трудния начин.

КАК МОИТЕ ОЧИ СЕ ОТВОРИХА

Като говорим за болка, аз си спомням как моите очи бяха болезнено отворени за факта, че съпротивата към делегираната власт е съпротива към Божията власт. За мен това преживяване се запечата като вечен паметник на глупавата идея да риташ срещу остен.

В средата на 80-те години ми предложиха да стана младежки пастор в голяма интернационална църква. След молитва и едно изумително потвърждение, приех позицията със съзнанието, че това е волята на Бога.

Бях доста развълнуван, защото нямах опит с младежкото служение, а се озовах сред служителите на една от най-бързо растящите и най-влиятелни църкви в Америка. Започнах да чета с насърчение книги и наръчници за младежкото служение. Една от книгите бе написана от главния младежки пастор на църква в Луизиана, осъществяваща забележителна младежка програма. Помолих секретарката си да се обади и да попита дали бих могъл да ги посетя за два дни и да прекарам известно време с групата. Водачите изявиха дружелюбно съгласие и ние уточнихме датите.

Още с пристигането ме грабнаха за едно младежко събиране в сряда вечер. Бях изумен. Имаха собствена младежка зала с 1500 места, повечето от които бяха заети. Не играеха игри, а проповедите им бяха безкомпромисни. Словото беше с чистота и сила. На всичко отгоре младежите се вълнуваха, че са там. Аз бях докоснат и се чувствах сигурен, че съм избрал правилната група, от която да се уча.

На другия ден се срещнах с лидерите в църквата. Отново не можех да повярвам на очите си. Имаха собствена младежка административна сграда, две секретарки и четирима младежки пастора служеха на пълен работен ден. Прекарах следващите два дни на различни събирания с четиримата водачи. Статистиките бяха главозамайващи. По онова време те имаха 1250 младежи в гимназиалното служение и цифрата растеше с изумителна скорост.

И четиримата пастори свидетелстваха едно и също. Успехът на служението се дължал на „партитата“, които организирали всяка вечер на повече от сто места в града. Партитата всъщност представлявали домашни групи с цел спасение на млади хора.

Идеята беше достатъчно проста, но същевременно и дълбока. Трудно е да заведеш неспасени тийнейджъри на църква, но е лесно да ги закараш на парти. През седмицата всеки член от младежката група бил насърчаван да си набележи един човек в училище и да го заведе на неговото парти в петък вечер. По време на партито се предлагала храна, ставали запознанства и се пускала съвременна християнска музика. После избраният водач ученик от гимназията или студент – започвал групова дискусия, която в крайна сметка насочвала разговора към темата за спасението. След което на присъстващите се предлагала възможността да предадат живота си на Исус. В резултат на всичко това много от отишлите за първи път се спасявали. Били отвеждани настрана и инструктирани за важността на общението и църквата, разменяли си имена и телефони и хората били канени на вечерни младежки служби в сряда.

Посетих партитата и се въодушевих, когато няколко неспасени студента предадоха живота си на Исус. Върнах се в моята църква и споделих с помощника си какво съм научил. След това усетихме подтик да направим същото с нашата група. Разказах за видяното и за нашите намерения на главния пастор, докато бяхме на паркинга след една неделна служба. Той ме насърчи: „Страхотно, братко. Давай напред!“

ОСЕМ МЕСЕЦА НА ПЛАНИРАНЕ И РАБОТА

Докато се молех, Бог ми даде план. Трябваше незабавно да започна училище за подготовка на лидерите си. Съобщих това вторник вечер пред цялата младежка група и за моя радост седемдесет от тях се записаха за лидерския клас следващата неделя сутрин. През следващите шест месеца щях да ги поучавам ежеседмично относно принципите на лидерството като вярност, характер, посвещение, служение и видение.

След пет месеца Бог отново ми проговори в молитвите и каза: Избери двайсет и четирима души от лидерския си класизапочни с тях група за ученичествоТака ще избереш твоите първи лидери за партитата.“ Започнах незабавно да обучавам тези лидери за първите домашни групи.

През следващите два месеца подготвих лидерите за домашните партита и представих видението за тях пред основната младежка група във вторник. Двамата с помощник-пастора ми работихме върху лидерската програма и върху много детайли, като локализиране на партитата, разделяне на града според училищните райони и пощенски кодове, както и за това как групите, като се разраснат, ще поемем новоповярвалите. Отдадохме се на това начинание, мотивирани от целта да достигнем погиващите души.

Всички се вълнуваха. Видението слезе от водачите към обикновените посетители на младежките служби. Младите хора вече дискутираха кого искат да поканят най-напред на своите партита. Молеха се Бог да докосва сърца, които да откликват, виждайки нуждата си от Исус, и да се спасяват. Аз и помощника ми си представихме цялото светилище изпълнено с 2500 души във вторник вечерите. С две думи, бяхме покорени от видението и обзети от ревност.

СЪБИРАНЕ, КОЕТО НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ

Три седмици преди започването на първите партита влязох на седмичното пасторско събиране, напълно неподготвен за онова, което предстоеше да чуя. Главният пастор сподели с нас, единадесетте си помощник-пастори, следните поразяващи думи: „Братя, СвятиятДух ми показа, че пътят на тази църква не минава през домашните групи. Затова искам да отложите всички събирания на малки групи, които провеждате по домовете!“

Не можех да повярвам на ушите си! Трябваше да има някаква грешка или объркване. Разменихме смутени погледи с моя помощник-пастор. Опитах се да се успокоя с мисълта: Тойнямапредвидмладежите… говорисамоза другитепастори.„Пасторите на несемейните, на възрастните, на семейните двойки и останалите имаха домашни групи, но не се справяха много добре и не акцентуваха кой знае колко на служението си. Освен това, бях споделил своята идея с главния пастор преди няколко месеца на паркинга и той каза: „Давай!“ Ето защо стигнах до заключението, че младежкото служение прави изключение от този мораториум.

Повече не можех да се сдържам. „Извинявай, пасторе. Имаш предвид с изключение на младежкото служение, нали?“ Той се обърна към мен и каза: „Джон, Святият Дух ми проговори и ми каза, че пътят на тази църква не минава през домашните групи.“

Възразих: „Пасторе, спомняш ли си, че преди няколко месеца летях до Луизиана да видя една младежка група? В групата си имат 1250 ученика от гимназията. И четиримата пастора казаха, че това се дължи на техните домашни групи.“

Главният пастор ме погледна и каза: „Джон, Святият Дух ми проговори и каза, че пътят на тази църква не минава през домашните групи.“

Аз отново се обадих с нарастващо напрежение, като междувременно си мислех: Тойнеразбира.“ Започнах да споря: „Пасторе, трудно е да доведем неспасени млади хора в нашата църква, но можем да закараме почти всеки гимназиален ученик на парти, което, както ти обясних преди няколко месеца, в крайна сметка ще бъде домашна група с цел спасение на погиващите.“

Той повтори: „Джон, Святият Дух ми каза, че пътят на тази църква не минава през домашните групи.“

Започнах доста да се разпалвам и продължих да оспорвам: „Но, пасторе, можем да напълним залата си с 2500 ученика. Бихме могли да видим всички младежи от Орландо, Флорида, спасени!“

Той повтори същите думи.

Спорих с него около 15 минути. Всички в стаята можеха да усетят нарастващото напрежение. За мой късмет, единствените думи, които продължаваха да излизат от устата на пастора, бяха същите – тези, които Бог му бе вложил.

Най-после утихнах, но вътрешно кипях. Не можах да чуя нищо друго до края на събирането. Мислех си само:Работимвърху това от осем месецаТой знаече го правимказах му го още в началотоКак може да спирасредствотокоето би довело стотици или дори хиляди в царствотоСпира развитието на Божието делоКакво ще кажа намладежитеКакво ще си помислят младите лидериЛетях чак до ЛуизианаКакво прахосване на парина времеНемога да повярвамче това наистина се случва!“ Мислите ми нямаха край и във всички тях аз бях прав и на Божията страна, а пасторът бъркаше!

Когато събирането приключи, изхвърчах от конферентната зала. Един от по-възрастните и по-опитен пастор се опита да ме спре и да ме настави в мъдрост и въздържаност, но аз го погледнах и казах: „Фред, не желая да говоря!“ Той видя, че няма да постигне нищо и се отдръпна.

Паркирах колата пред вкъщи, отворих предната врата и чух поздрава на съпругата си. Аз не й отвърнах, но само казах с много притеснен глас: „Няма да повярваш какво направи той!“

Като чу тона ми, тя отвърна със загриженост: „Кой и какво е направил?“

„Пасторът! Отмени партитата в домашните групи! Това, върху което работим от месеци. Отмени ги! Можеш ли да повярваш!“

Тя ме погледна и каза с изключително дискретен и сериозен глас: „Е, като че ли Бог се опитва да ти даде урок за нещо.“ После мина през коридора и отиде в спалнята.

Сега се ядосах на нея. Влязох шеметно в кухнята, вдигнах краката си на един стол, загледах се през предния прозорец и продължих да размишлявам колко греши моят пастор. Сега към обзелите ме вече мисли се прибавиха и други относно това колко нечувствителна и непроницателна е съпругата ми.

СРЕЩА С ГОСПОДАРЯ

Докато реех поглед през прозореца, Святият Дух проговори в сърцето ми. Каза: Джончие служение изграждаш?Моетоили твоето?“

Промърморих: „Твоето, Господи!“

Той бързо отговори: Нене е такаИзграждаш собственото си служение.“

Казах: „Господи, не можем да заведем повечето от неспасените ученици в църквата. Можем обаче да ги закараме на партитата…“ Започнах да Му излагам всичките доводи и планове – като че ли Той не знаеше. Колко лесно можем да се заблудим!

Господ ме изчака да приключа, а после каза: Джонкогато те доведох в тази църква да служиш на този човекАзтенаправих част от служениетокоето съм поверил на НегоПризовахте да бъдеш негови ръце и кракапоставилсъмсамо един човек в отговорност на служението. „

Припомни ми за Мойсей. Библията казва: И Мойсей беше верен в целия Божий дом“ (Евреи 3:5). Той беше лидерът, поставен от Бога над обществото.

После ме накара да се замисля за Яков от Новия завет. Яков беше лидерът на Ерусалимската църква. Припомни ми случая, когато сред вярващите беше поставен въпросът с обрязването (Деяния 15). Павел, Варнава, Петър, Йоан и всички останали апостоли и старейшини на църквата в Ерусалим се събраха, за да го обсъдят.

Някои от вярващите фарисеи, които също бяха лидери, се изказаха най-напред. После Петър взе думата. След това Павел и Варнава споделиха какво Бог извършва между езичниците. Щом приключиха, Яков се изправи, обобщи казаното и после отсъди: „Затова…“ Като глава той взе решението, а всички останали, включително Петър, Павел и Йоан, се подчиниха на неговото решение.

Видях същия принцип, илюстриран в Словото, когато ангелът изведе Петър от затвора. Апостолът каза на вярващите в дома на Мария: Явете това на Якова и на братята“ (Деяния 12:17). Същото важеше за Лука и за Павел. Лука пише във връзка с пристигането им в Ерусалим: Братята ни приеха с радостИ на следния ден Павел влезе с нас приЯковагдето присъствуваха всичките презвитери“ (Деяния 21:17-18). Защо Петър и Павел споменават Яков в тези два случая? Това, че специално е споменат по име, говори, че е бил водач.

Щом Святият Дух ми даде да разбера това, той продължи: Джонкогато се изправиш пред Мен за съд за периода,вкойто съм те поставил да служиш на този пасторти няма на първо място да даваш отчет колко младежи сидовел до спасение в ОрландоФлоридаПреди всичко ще бъдеш съден за това колко верен си бил към пастора,подкогото съм те поставил.“

После заяви нещо, което ме шокира: Дори би могъл да спечелиш всички младежи в Орландоно ще се изправиш предМен в съд заради товаче не си се подчинил и не си бил верен на пасторакойто съм поставилна дтеб.“ При тези думи усетих с нова сила страха от Господа! Отказах се от всяка самозащита, защото се усетих като мека глина в ръцете на Господаря.

Той продължи: Джонако не промениш посокатамладежите ще тръгнат на една странаа църквата на друга.Щепредизвикаш разделение в нея.“ „Разделение“ означава „две видения“ (игра на думи от англ. – б. пр.)! Защо толкова много църкви и домове се разделят днес? Има повече от едно видение, което означава, че някой не се подчинява на Божията постановена власт. Бог поставя определен човек за лидер, защото всяка организация с две глави е обречена на разделение!

ОТКЛИКЪТ И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОКАЯНИЕТО

Незабавно се покаях за бунтовническото си отношение. След молитвата вече знаех какво трябва да направя. Взех телефона и се обадих на главния пастор. Щом вдигна слушалката, аз казах: „Пасторе, Джон Бивиър е на телефона. Обаждам се, за да си поискам прошка. Бог ми каза, че съм бил непокорен на твоята власт и съм съгрешил много. Моля те, прости ми.“ Щом затворих телефона, чух Святият Дух да ми задава следния въпрос: Сега как ще съобщиш новината на твоите двадесети четирима лидери този уикенд?“

Видях себе си във видение да влизам в стаята, с лидерите и с тъжен, монотонен глас да обявявам: „Момчета, няма да повярвате какво се случи.“

Те ме погледнаха със загриженост и попитаха: „Какво?“

Аз продължих с натежал, безизразен глас: „Знаете, че сме работили върху това месеци наред, но пасторът отмени домашните групи. Няма да организираме петъчните си партита.“

Видях как всички започват да плачат и да ридаят, разочаровани от решението. Беше лесно да се забележи, че са недоволни от главния пастор. Всички бяхме негови жертви и, разбира се, аз бях представян в добра светлина за негова сметка.

След като тази сцена премина през ума ми, чух Святият Дух да пита: Така ли ще постъпиш?“

Отговорих: „Не!“

На следващото събиране влязох в изпълнената с лидери стая с увереност и с усмивка на лицето. С развълнуван и ентусиазиран тон съобщих: „Момчета, имам страхотна новина.“

Те се надигнаха в трепетно очакване: „Какво?“

Продължих: „Бог ме предпази от това да родим и да изграждаме нещо, което не е от Него. На едно събиране на ръководството тази седмица главният пастор ми каза, че планът на Святия Дух за църквата не е да имаме домашни групи. Това автоматично изключва партитата!“

Сякаш моето видение се предаде и на тях и те единодушно извикаха: „Да, добре!“ Нямах нито един проблем с тях! Не само аз израснах чрез това преживяване, но то бе от полза и за останалите. Повечето от тези двайсет и четирима младежи са на щатно служение и сега се справят чудесно.

СЪКРУШЕНО И РАЗКАЯНО СЪРЦЕ

Като се обърна назад, все повече се убеждавам, че това беше повратен момент в моя живот и служение. Ако не се бях съкрушил, а бях продължил упорито да отстоявам доводите си, днес щях да съм на много по-различно място. О, можеше да отменя партитата поради липса на друг избор, но сърцето ми да си остане непокорно, гордо и закоравено. Никога не забравяйте, Бог не желае само външно покорство, а съкрушено и разкаяно сърце, което гладува и жадува за Неговата воля. Ето защо Давид казва: Защото не щеш да Ти принеса жертвавсеизгаряния не Ти са угодниЖертви на Богаса дух съкрушенсърце съкрушено и разкаяноБожеТи няма да презреш“ (Псалм 51:16-17).

В живота си можем да правим големи жертви, да служим дълги часове, да се трудим без заплащане, да се лишаваме от сън, да търсим начин да достигнем повече хора и да вършим какво ли още не, защото в служението списъкът е безкраен. Погълнати от всички тези жертви, можем да си въобразим, че угаждаме на Бога чрез усилията си. Възможно е обаче в цялата ни активност нашият основен мотив да е подмолно подхранван от самоувереност.

Чуйте следното: Бог се удоволства в подчинение, което води до истинско покорство. Целта на настоящата книга е не само да разкрие важността на покорството към Божията власт, но също да създаде любов и горещо желание да се подчиняваме.

Разбирам, че в умовете си може да имаме много въпроси относно даденото свидетелство. Вероятно един от тях е: „Не ти ли беше казал Бог в молитва да организираш тези домашни групи?“ А друг: „Ами ако пасторът е сгрешил за насоката на църквата? Ако е трябвало да имате домашни групи, но той е грешил, а ти си бил прав? Ако не е чул правилно?“ Като напредваме в настоящото учение, ще отговорим на тези въпроси и на много други.

Но преди да продължим дискусията си за делегираната власт, трябва най-напред да подчертаем важността на покорството към Божията директна власт. Уочман Ний пише:

Преди да можеш да се подчиниш на Божията делегирана властти трябва найнапред да се срещнеш сдиректнатаМу властЦялото ни взаимоотношение с Господа се определя от това дали с ме сесрещнали с властта.Ако сме гонаправилище откриваме властта навсякъде и бидейки по този начин покорни на Богаще започнем дабъдемизползвани от Него („Духовната власт„).

Най-напред трябва да бъде поставена твърда библейска основа на важността да се придвижим към Самия Бог. Едва след това можем да се приближим към значението на покорството пред делегираната власт. Върху този крайъгълен камък ще надграждаме всичко останало.

следваща глава РАЗКРИВАНЕ НА ГРЕХА