ПОКОРСТВО И ПОДЧИНЕНИЕ

Да се подчиняваме не означава непременно да сме покорни

В повечето случаи покорството причинява най-голямо объркване сред вярващите. В следващите три глави ще засегнем някои трудни въпроси. През изминалите десет години, докато поучавах за това да бъдем под прикритие, постоянно чувах някои от следните въпроси:

* Подчинението безусловно ли е?
*  Ами ако не съм съгласен с решението на своя лидер?
* Ами ако властта взема лоши решения?
* Ами ако властта ми каже да направя нещо нередно?
* Къде да тегля чертата?

Това са прекрасни въпроси, които трябва да получат отговор, ако искаме с готовност да се покоряваме на властта. Като начало нека да погледнем в книгата Евреи:

Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте имсе, (защото те бдят за душите викатоотговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радоста не с въздишанезащото дабдятс Въздишанене бибилополезно за вас“ (Евреи 13:17).

Авторът недвусмислено ни наставлява да правим две неща: (1) – да бъдем послушни на тези, които са над нас и (2) – да им се покоряваме. Това са две различни неща и тук много хора се объркват. Да сме послушни не означава непременно да сме покорни. За да го обясня, позволете ми да споделя един личен пример.

НЕ СМЕ ХРАНЕНИ

Както споменах в една от предишните глави, аз работех в голяма църква в южната част на Съединените щати след кратка кариера на инженерното поприще. Служих там четири години и половина като личен помощник на пастора. Това беше чудесна позиция за натрупване на опит и през първата година често преливах от благодарност, че Бог ми е позволил да служа по този начин в Неговото царство. Спомням си как си мислех: Би трябвало да Му плащамче ми позволява даправятоваТази фаза на медения месец продължи около година, след което започна да избледнява, в началото незабелязано, докато прерасна в бърз упадък.

Колкото по-близо се приближавах, толкова повече слабости виждах. Беше ми трудно да си обясня някои от нещата, на които бях свидетел. Не след дълго тези впечатления започнаха да ме завладяват. В повечето случаи бях несъгласен с начина, по който се правеха нещата, разрешаваха проблеми или се вземаха решения.

Правеха се коментари, които не се различаваха от острите забележки, които бях чувал в северна Америка. Ако споменатите бяха служители, знаех, че е само въпрос на време да бъдат уволнени или принудени да напуснат по собствено желание. Твърде често те бяха заменяни от такива, които аз считах за ласкателни, подмолни хора. Повечето от новодошлите като че ли набързо се озоваха в управленчески или други ключови позиции. Сякаш на пастора му бе по-приятно да бъде около тези хора, отколкото с благочестивите. Той се смееше и веселеше на техните безинтересни коментари, а се държеше незаинтересовано и разсеяно в компанията на искрените вярващи. Бях объркан от неговото поведение и скоро станах критичен.

Имаше и други противоречия и аз се фокусирах върху всички тях. Става въпрос за международно служение с голяма популярност в Съединените щати. Всички програми изискваха много човешки ресурс и пари, за да продължи движението на механизма. Имахме персонал от над 250 души и притежавахме всичко по отношение на таланти. Бяха вкарвани консултанти, които да помагат в изкарването на повече пари за съществуващите програми и за бъдещите идеи. Аз бях отговорен за посещението им. Само в тяхната компания чувах коментари за срещите им с моя пастор. Питах се вътрешно:Товаголямбизнеслиеилислужение?“ Колкотоповече чувах, толкова повече си мислех, че всичко е измамно. Наистиналиги е грижа за хората или са тук заради паритеЗащо пасторът се обгражда с такива хора?“

През цялото време бях обграден с приятели, които бяха не по-малко критични от мен. Ясно си спомням вечерята в дома на едно от семействата. И двамата с домакина обсъждахме директно пастора и неговата съпруга. Говорехме си как вече не получаваме нищо от служението. Спомням си как казах: „През последните шест месеца не ме е докоснало нищо, което се проповядва от амвона.“ Всички се съгласиха с изключение на съпругата ми, която си замълча.

Постоянно чувах твърдението: „Вече не се храним.“ Съгласихме се, че нашето време в това служение е към края си. Чувствахме се много духовни по отношение на всичко това и бяхме убедени, че Бог се приготвя да ни освободи в служенията, които е определил за нас. Изпълваше ни увереност, че дните ни в нашите тогавашни служения са преброени и че сме на прага на повишение.

ПРОБЛЕМЪТ БЕШЕ С МЕН

Няколко дни по-късно, докато бях в молитва, в Своята милост Бог ми припомни въпроса, който бяхме дискутирали в дома на онова семейство, фразата „не сме хранени“ не се бе откроила само нея вечер, но продължаваше шумно да изпълва мислите ми, докато слушах пастора да проповядва на всяка служба. Докато разсъждавах, че настоящото ми гладуване се дължи на това, че не съмхраненСвятият Дух недвусмислено ме информира: Проблемът не е в твоя пасторПроблемът е в теб!“ 

Бях изумен и направо не ми се вярваше: Бог бе казал това на мен? Преди когато преживявах подобен вид корекция много пъти имах мигове на колебания като подлагах под съмнение точността на чутото от Святия Дух. Умът ми задаваше въпроси:Сигурен лисичеговоришна правилниячовек?“ С нашетоизрастване този въпрос би трябвало да се задава все по-рядко, защото започваме да осъзнаваме колко малко знаем в действителност.)

Попитах направо защо проблемът е с мен. Господ отговори: Продължавашдаизтъквашлипсата нахранаКнигатаИсаяказваАко слушате драговолноще ядете благото на земята, но ако откажете и серазбунтувате ще бъдете изпоядени от ножзащото устата Господни изговориха това“ (1:19 20).

Знаех този стих твърде добре и си помислих: Бил съм съвсем покорен.“ Но Святият Дух продължи: Подчиняваш сенавсичко, което ти се каже да правиш в това служениено Аз не съм казал: „Послушайтеще ядете благото на земята“ но „ако слушате драговолно…“. И това да си драговолен касае твоето отношениеА то вони.“

Тогава Той ми напомни, че когато бях в гимназията любимото ми телевизионно шоу в сряда вечер беше „Борета“. Денят за събиране на боклука беше четвъртък и боклукчийският камион минаваше рано сутрин. Боклукът трябваше да се изкара навън от предната вечер и това беше моя отговорност. Сякаш всяка седмица точно в кулминационния момент на програмата майка ми влизаше и питаше: „Сине, вече изкарали боклука?“

Отговорът ми беше: „Още не.“

Мама казваше: „Искам да станеш и да го изнесеш точно сега!“

Отговарях: „Да, мамо , и го правех.

Ако някой наблюдаваше моето поведение, би похвалил покорството И точността ми. Но под носа си аз разпалено мърморех: „Не мога да повярвам, че тя ме кара да правя това точно по средата на любимото ми телевизионно шоу. Защо не може да почака десет минути, докато програмата свърши?“

Святият Дух каза: Ти се подчинявашено недраговолноТвоето отношение към майка ти не беше правилно.Причинатапоради която не си хранен (да ядеш от благото на Моето царствов тази църкваече се покоряваш,нонедраговолно.“

Видях как отношението ми към моя пастир ме бе довело до това положение да не получавам от Бога, а също и до една опасна територия. Евреи 13:17 започва със следните думи: Защото това не би било полезно за вас.“

Очите ми се отвориха. Покаях се незабавно. Следващата неделя отидох в църквата, седнах на същото място и слушах същия пастор да поучава същата поредица проповеди. Но оная сутрин всичко беше по-различно. Небесата се отвориха и аз бях изумен от откровението, което Бог ми даде чрез поучението на моя пастор. Седях и едва въздържах сълзите си, като се чудех какво съм изпуснал през изтеклите шест месеца заради моето лошо отношение към властта, под която Бог ме беше поставил.

Когато не се покоряваме на нашите делегирани власти, ние се противим на Божията власт, понеже те са поставени от Него! Бог иска да можем свободно да се радваме и да се облагодетелстваме от трапезата, която Той приготвя за нас чрез тези, които ни е предоставил.

Покорството е свързано с нашите ответни действия към властта, а подчинението – отношениетони към властта. Ето къде много от нас се провалят. Бог гледа на нашите външни действия и на скритото отношение в сърцата ни. Давид изрече следните думи на сина си Соломон, когато му предаваше трона: И тисине мой Соломонепознавай Бога на бащасии служи Му с цяло сърце и с драговолна душазащото Господ изпитва всичките сърцаи знаевсичките помисли на ума“ (1 Летописи 28:9).

По тази причина авторът на Евреи ни наставлява не само да бъдем послушни, но и да се покоряваме. Когато Павел каза: „Всеки човек да сеподчинява на властите“, покорството бе подплатено с драговолно отношение.

ПОКОРНО ОТНОШЕНИЕ, НО БЕЗ ПОСЛУШАНИЕ

Нека да изследваме думите на автора на Евреи от един друг превод: Бъдете послушни на вашите лидери и сепокорявайте на тяхната власт“ (13:17). Аз илюстрирах как може да сме послушни, без да сме покорни. Но не бива да бъде обратното. Може да сме покорни в отношението си, но не и послушни. Добър пример за това е притчата за двамата сина, представена от Исус, която дискутирахме в глава 3. Единият син имаше добронамерено отношение: „Да, татко. Ще отида и ще работя на лозето“, но не се подчини. Исус поясни, че той не извърши волята на бащата, макар умствено да се съгласи с нея.

Това се среща доста често в църквите днес. Имаме велики намерения, кимаме, усмихваме се и се съгласяваме с висшестоящите власти: „Ще го направя.“ Но после се отказваме, защото това просто не е важно за нас. Харесва ми да наричам подобно поведение красивонепокорство„. Не се мамете: красивото непокорство е не по-малко смъртоносно от откритото непокорство с преднамереност. И двете не са на почит в Църквата на Бога.

Исусовите приковаващи вниманието думи в книгата Откровение потвърждават това. Той поздравява всяка църква с Аззная твоите дела“ (Откровение 2-3). Църквите имаха добри намерения и една от тях наричаше себе си живано Исус каза, че заради тяхното непокорство на дело, тя е мъртвацърква. Не забравяйте, че Той е Този, който идевъздаде навсекиго според делата му“ (Римляни 2:6). Добрите намерения няма да устоят на Божия съд. Ще устои само истинската вяра, доказана чрез съответните действия на покорство.

КЪДЕ ДА ТЕГЛИМ ЧЕРТАТА?

Отново ще повторим Божията заповед: Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се.“ Както вече споделих, хората често ме питат съвсем чистосърдечно: „Къде да теглим чертата? Очаква ли Бог от нас да се подчиняваме на властта, независимо какво тя ни казва да правим? Ами ако ме накарат да извърша грях?“ Библията учи на безусловно покорство към властите, но не и безусловно подчинение. Спомнете си – покорството е свързано с отношението, а подчинението с изпълнение на това, което ни е казано.

Единственият случай – и искам да го подчертая, че това е единственотоизключение, при което не сме длъжни да сме послушни на властите – е, когато те ни карат да направим нещо в директно противоречие с Божието писано Слово. С други думи, от нас не се изисква послушание, когато лидерите ни кажат да съгрешим. Но дори и в тези случаи трябва да запазваме смирено и покорно отношение.

Навуходоносор, царят на Вавилон, беше брутален и унищожи много потомци на Израел и донесе разорение в земите им. Но Бог го нарече Свой служител (Еремия 25:9; 27:5-7), отново потвърждавайки, че Той е Този, Който дава власт на хората. Този цар отведе остатък от Божиите хора като пленници във Вавилон. Сред тях бяха Даниил, Седрах, Мисах и Авденаго.

Царят издаде указ, който изискваше всички хора да се поклонят на златния образ, щом чуят звука на музикалните инструменти. Указът предвиждаше последици за тези, които откажат: щяха да бъдат хвърлени в огнената пещ. Евреите се бояха от Бога повече отколкото от пещта и не се подчиняваха на този указ, защото той директно нарушаваше втората заповед, която Бог даде чрез Мойсей в Закона. Проявяваха неподчинение към човешкото постановление, за да бъдат послушни на Божието.

Не след дълго тяхното непокорство привлече вниманието на цар Навуходоносор. Той се разгневи на Седрах, Мисах и Авденаго и нареди да ги доведат пред него за разпит. Чуйте техния отговор: Навуходоносоренам не ни трябва дати отговаряме за това нещоАко е таканашият БогКомуто ние служимможе да ни отърве отпламенната огнена пещ и от твоите ръцецарюще ни избави; но ако непакда знаешцарюче набоговете ти няма да служими на златния образкойто си поставилняма да се кланяме“ (Даниил 3:16-18).

Те останаха твърди в покорството към Божията заповед но отговориха на царя, показвайки уважение. Обърнаха се към него с „царю“ („Ваше величество“ – в други преводи – б. пр.).

Не казаха: „Ти си нищожество, никога няма да направим това, което искаш!“ Да говорят с подобно неуважение би било бунт. Трябва да се покоряваме на властите, дори когато се налага да не изпълним тяхната заповед.

Виждаме Петър да изтъква това в инструкциите към съпругите Подобно и вие, жени покорявайте се на мъжете си,така щото даже, ако някои от тях не се покоряват на словотода се придобият без словоточрез обходата на жените сикато видятче вие се обхождате със страх и чистота“ (1 Петрово 3:1-2) Съпругата трябва да се подчинява (Тит 2:5), както и да почита своя съпруг с покорно отношение. Те трябва да са съчетани с живот на чистота и уважителност. Съпругата е наставлявана да поддържа почтително отношение към позицията на власт на своя съпруг. макар той да е невярващ. От нея не би се изисквало безусловно подчинение ако той я накара да съгреши, но тя е призована към безусловно покорство и почит към неговата позиция на власт.

Възможен пример затова е как вярваща съпруга вдига телефона, но нейният не иска да разговаря и я инструктира: „Кажи му, че не съм в къщи.

Един подходящ отговор би бил: „Скъпи, няма да излъжа Би ли искал да лъжа, че не можеш да разговаряш в момента?“ Тя не променя своето Уважение към позицията му на власт, но заедно с това не се подчинява на молбата му да излъже.

Петър продължава:

Вашето украшение да не е външносиречплетене косатакичене със златоили обличане със скъпидрехино скришният в сърцето животс нетленното украшение на кротък и тих духкоето е скъпоценно пред БогаЗащото така някога и светите женикоито се надяваха на Богаукрасяваха себе сикато сепокоряваха на мъжете сикакто Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господарИ вие стенейни дъщериако правите добро и не се боите от никакво заплашване“ (1 Петрово 3:3-6).

Сариното уважение бе явно от начина, по който тя почиташе Авраам като свой господар и се подчиняваше. Господарговори за покорното й отношение, а подчинението показва, че Сара не се предаваше на страха. Страхът е ужасен деспот. Той те преследва: „Не мога да се доверя на Бога, като се подчиня на съпруга си или на някоя друга власт. Трябва да предпазя себе си.“ Да не забравяме, Бог, а не някой жаден за власт човек е казал да се подчиняваме. Ако Му се подчиним, ще имаме Неговата защита.

ИЗКРИВЯВАНЕ НА ЗАПОВЕДТА

Натъжавал съм се, когато съм чувал как жени вземат заповедта за безусловно покорство, прилагайки я също така и в областта на безусловното подчинение. Имало е случаи на извращение, при което вярващите съпрузи са изисквали от съпругите си да гледат заедно порнографски видеокасети за създаване на сексуална възбуда и съпругите са се подчинявали, защото са смятали, че нямат библейско основание да откажат. Познавам съпрузи, които са искали съпругите им да постъпват нечестно заради тях и жените са го правили. Знам за съпрузи, които са забранявали на съпругите си да посещават каквито и да било църковни служби и съпругите не са ходили на църква. Подобни нареждания не изискват подчинение, понеже са в разрез със Словото.

Да отидем още по-нататък. Знам за случаи на побой над съпругите и децата от страна на съпруга, при които съпругите са прикривали този тормоз. Друг път деца са били сексуално малтретирани, а съпругите не са направили нищо. Това е в конфликт с всички изисквания, върху които Бог установява властта и жените в подобни ситуации трябва да разберат, че Той никога не би искал от тях да отстъпват и да стоят пасивни. Ако поведението на съпруга е животозастрашаващо, съпругата трябва да се отдели от него заедно с децата и да не се върне, докато не се увери, че има пълно покаяние.

Дори Давид, воин и силен мъж, не се разхождаше из палата докато Саул хвърляше копия. Той си тръгна и живееше в пустинята, но никога не загуби своето уважително отношение към Сауловата власт. Давид не престана да се покорява на царската власт, макар да избяга от присъствието на Саул и да чакаше или истинско покаяние, или праведно отсъждане от Бога.

БОГ ЩЕ БЛАГОСЛОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАТ НА ЗАПОВЕДИ, ВОДЕЩИ КЪМ ГРЯХ

Съществуват и други случаи, при които имаме неподчинение към властта. Фараон заповяда на еврейските баби да убиват новородените момченца на израилтяните. Но Библията отбелязва: Но бабите се бояха от Богата не правехакаквото им заръча египетския цара оставяха живи мъжките деца“ (Изход 1:17). Бог беше доволен от тяхното поведение, защото в Словото пише: И понеже бабите се бояха от БогаТой им направи домове“ (ст. 21). Бог ги възнагради за това, че не се подчиниха на заповедта, водеща към грях.

Синедриона заповяда на Исусовите ученици: Да не говорят никакнито да поучават в Исусовото имеА Петър иЙоан в отговор им рекохаПраво ли е пред Бога да слушаме васа не Богаразсъдетезащото ние неможем да не говорим това що сме видели и чули“ (Деяния 4:18-20). Как можеха да се подчинят на тези водачи, когато Христос вече им беше казал: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар^Марк 16:15)? Нямаше начин! Синедрионът беше заповядал на учениците да направят нещо в разрез със заповедта на Исус, затова те учтиво отказаха. Чуйте какво се случи в резултат на тяхното решение: И апостолите с голяма силасвидетелствуваха за възкресението на Господа Исусаи голяма благодат почиваше над всички тях(Деяния 4:33). Страхът им от Господа донесе голямо благословение и сила.

Виждаме обаче уважителното и покорно отношение на учениците в отговора на Павел към същия Синедрион. Когато бе изправен пред тях, първите му думи бяха: Братядо тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест(Деяния 23:1). При тези думи първосвещеникът Анания заповяда на стоящите близо до Павел да го удрят през устата. Тогава Павел каза: Бог ще удари тебестено варосана!“ След което четем: А стоящите наоколо рекохаБожияпървосвещеник ли хулишА Павел каза: „Не знаехбратяче той е първосвещеникзащото е писано: „Дане злословиш  началника на  рода си“ (Деяния 23:4-5).

След като разбра, че Анания е човек на власт, Павел се покая за своето отношение и думи. Учениците не се подчиняваха на заповеди, противоречащи на Словото, но поддържаха покорно отношение, защото знаеха, че „всяка власт е назначена от Бога“.

ДАНИИЛОВОТО РЕШЕНИЕ ДА СЕ ПОДЧИНИ НА ЕДИН ПО-ВИСШ ЗАКОН

В дните на Даниил бе издаден закон, че всеки, който отправи молби към който и да било бог или човек освен към царя, ще бъде хвърлен в рова с лъвовете. Завистливи управници бяха измислили закона, за да унищожат Даниил. Корумпирани лидери подведоха цар Дарий да подпише указа. Даниил дори не си помисли да се подчини на тази наредба; избра да следва Бога. Той направи като псалмиста: Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стенаИ Той ще чуе гласами“ (Псалм 55:17).

Прочетете за Данииловите действия: А Даниилщом се научиче била подписана писменатазабранавлезе удома сиикато държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалимпадаше на колената си трипъти на денмолещ се и благодарящ пред своя Богкакто правеше понапред“ (Даниил 6:10).

За неговото неподчинение бе докладвано на царя, който бе принуден да хвърли Даниил в рова с лъвовете. Но Данииловото покорно отношение никога не се промени, дори в лицето на несправедливостта. Бог го избави и затвори устите на гладните лъвове – нищо не му се случи през нощта. Когато царят видя какво е станало, хвърли тези, които бяха намислили зло срещу Даниил, на освирепелите животни и те ги разкъсаха.

НЕ ВИНАГИ ПРИНУДИТЕЛЕН ИЗХОД

Бог избави тези светии, но не винаги става така. В Евреи четем:

Жени приемаха мъртвите си възкресениа други бяха мъчениза да получат подобро възкресениетене приемаха да бъдат избавениДруги пък изпитваха присмехи и бичуванияа още и окови и тъмницискамъни биваха убитис трион претритис мъки мъчениумираха заклани с ножскитаха се в овчи и козикожи и търпяха лишениебедствияи страданиятеза които светът не беше достоен“ (11:35-38).

Тези мъже и жени понесоха грубо и несправедливо отношение от страна на управниците.

Тертулиан, учител в ранната Църква, живял от 140 до 230 г. сл. Хр., напомня на римските водачи и граждани, че тяхното преследване само прави християнската кауза по-силна. Пише: „Колкото повече ни посичате, толкова повече броят ни нараства. Кръвта на християните е семе“ (Апология, гл. 50).

Позволете ми да повторя думите на онзи неизвестен римлянин, който описва гонените вярващи:

„Те живеят в своите селища просто като пътници. В плът са, но не живеят по плът. Изживяват земните си дни, но са жители на небето. Подчиняват се на писаните закони, но ги надминават чрез живота си. Онези, които ги мразят, не могат да дадат никакво обяснение за своята омраза“ (Писмо до Дибентус, глава 5).

Те са се подчинявали и покорявали, но са надхвърлили простото подчинение чрез своето уважително и покорно отношение. Поведението на тези вярващи спрямо несправедливите водачи, както видяхме в Петровото наставление, ги е смайвало и е спомагало някои от тях да бъдат спечелени за Господа.

НИКАКВИ САМООТЛЪЧКИ

Без значение дали властта е гражданска, семейна, църковна или социална, Бог изисква от нас покорно отношение и ние трябва да се подчиняваме на дело, освен ако властта ни кара да правим нещо, което Словото недвусмислено определя като грях. Нека да наблегнем на думата недвусмисленоВ споменатите случаи вярващите не са се подчинявали когато им е заповядано да се отрекат от Христос, да убият, да се поклонят на други богове или директно да нарушат заповед на Исус. Не е имало самоотлъчка или осъдително отношение.

Ето един пример за самоотлъчка, който съм чувал от щатни служители: „Пасторът ми каза да не съветвам и да не се моля за хора по време на работа в офиса на църквата, но това не е Божията любов, а да не ходя в любовта, е грях. Затова трябва да го правя.“ Това е осъдително отклонение от хора, които трябва да са подвластни. Така те виждат нещата. Пасторът не ги кара да нарушават Божието Слово. Нещо повече, плаща им се, за да печатат, да подреждат файлове, да обработват информация или да вършат нещо друго, а не да се молят.

С две думи, поради неподчинение ще се окаже, че всъщност тези хора крадат. Ако наистина имат сърце да се молят за другите, би трябвало да поискат разрешение от пастора да повикат нуждаещите се от молитва в свободното за тях време. Но все пак пасторът може да не одобри идеята, ако чувства, че работещите в администрацията не са добре обучени да съветват хората, които се обръщат към служението за помощ. Ако пасторът е взел решението в това отношение, той ще отговаря пред Бога, но не е работа на подвластните му да съдят. Това е само един от стотиците примери, но същността е една и съща: можем да проявим неподчинение към властта само когато има ясно нарушение на Словото.

Все пак можете да запитате: „Но ако властта в моя живот ми каже да направя нещо, с което не съм съгласен? Или пък нещо напълно глупаво? Или ако властта ми нареди да извърша противоположното на това, което ми е показано в молитва?“ Ще дам библейски отговори на тези въпроси в следващата глава.