ОЩЕ НЯКОИ ПОДРОБНОСТИ

Когато истински сме спасени и търсим волята на Богаще разпознаем законната власт на Църквата

В предишните глави нашият фокус беше преди всичко върху църковните или гражданските власти. Но както заявих по-рано, повечето от началствата включват всички категории на власт. В тази глава де дискутираме специфични инструкции, дадени в Божето Слово по отношение на различни области на власт, особено семейството. Повечето области спадат към специфична категория и затова трябва да бъдат адресирани поотделно. Би било лесно да напиша цяла книга върху това, което ще разглеждаме в настоящата глава. И ако вземем предвид принципите, които вече научихме, ще можем да ги приложим спрямо нещата в тази глава и книгата ще бъде написана в сърцата ни. Също така щепрегледаме някои основни инструкции, които не са достатъчно съществени, та да им посветим цялата книга. Ето защо съм нарекъл главата „Още някои подробности“.

СЕМЕЙСТВОТО

Преди да има църква, гражданско управление или обществена власт, имаше семейство- Неговата функция е най-решаваща, защото стабилността на останалите три области зависи от нея. Може да има пропуски в другите нива на делегираната власт, но семейството трябва да остане незасегнато и силно. Не е възможно обаче семейният ред да е нарушен, без това да рефлектира върху останалите нива. Властта в семейството е съществена основа за другите области. Словото посочва божествен ред за семейството:

Децапокорявайте се на родителите си във всичкозащото това е угодно на Господа“ (Колосяни 3:20).

Защото мъжът е глава на женатакакто Христос е глава на църквата (като сам Той еспасител натялото). Но както църквата се подчинява на Христатака и жените нека се подчиняват във всичко насвоите мъже (Ефесяни 5:23-24).

Тези заповеди, които също така се срещат и на други места в Новия завет, представят Божията структура за власт в дома. Децата трябва да се подчиняват на родителите си във всичко, което включва всякаобласт от живота. Тази заповед е неприложима само ако родителят каже на децата да направят нещо противно на Божието Слово – като подтикване към сексуални грехове, лъжа, кражба, настройване към другия родител и други подобни.

Добър пример за това изключение се случи в моето семейство. Докато учех машинно инженерство в университета Пардю,посветих живота си на Исус Христос. Не след дълго вече знаех, че съм призван да проповядвам Евангелието. През една от ваканциите се прибрах у дома и казах на родителите си, които бяха ревностни католици, че ще завърша инженерното училище и после ще отида в Библейски колеж. Новината ги разстрои и счетоха моето решение за неразумно и импулсивно. Майка ми дори каза: „Ще отидеш в Библейско училище само през трупа ми!“

Отговорих й смирено и с уважение: „Мамо, обичам те и съм благодарен за всичко, което си направила за мен, но трябва да се покоря на Бога.“ Тези думи ни най-малко не й харесаха, нито я успокоиха. Разстроиха я още повече.

Исус ни казва: „Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“ (Матей 10:37). Насърчен от тези думи и от много подобни евангелски пасажи, аз знаех, че трябва да избера между баща си и майка си, които обичах много, и Исусовия призив да Му служа. Решението ми бе твърдо.

В продължение на няколко години нещата между нас не вървяха особено добре. Аз продължавах да обичам и да уважавам родителите си – дори повече от преди, тъй като сега имах Божията благодат. След време те започнаха да виждат плода от това, което Исус е извършил в живота ми, и осемнайсет години по-късно, когато баща ми бе на седемдесет и девет, аз имах привилегията да се моля и с двамата си родители да приемат Исус като Господ. Сега те четат нашите книги, гледат наши видеокасети и ги дават на приятели. Взаимоотношенията ни са по-добри от всякога.

Исус се изправи пред подобна ситуация. Относно покорството към Неговите родители, четем: И Той слезе с тяхи дойдев Назарети там им се покоряваше“ (Лука 2:51). Но щом служението Му започна, мечът на Словото започна да пронизва и да разкрива техните сърца и мисли, според пророчеството на Симон след Ису-совото раждане (Лука 2:35). Силните послания на Исус притесняваха и ядосваха много хора, включително и Неговото семейство. Чувствата им ескалираха дотолкова, че Неговата майка Му се противопостави:

А своите Мукато чуха товаизлязоха за да Го хванатзащото казвахаче не бил на Себе Си… Дохождат,прочеемайка Му и братята Муи като стояха вън пратиха до Него да Го повикатА около него седешеедно множествои казват МуЕтомайка Ти и братята Ти вънтърсят ТеИ в отговор им казаКоя емайка МиКоисабратята МиИ като изгледа седящите около Него казаЕто майка Ми и братята Ми!Защотокойто върши Божията волятой Ми е брати сестраи майка“ (Марк 3:21, 31-35).

Исус се покоряваше на родителите Си във всичко, докато те не застанаха срещу заповедите на Отца Му. Добрата новина е, че няколко години по-късно семейството Му се намираше в горницата и прие изливането на Святия Дух. В определен момент те станаха последователи на Господаря.

НЕ МИ ПОТРЪГНА

Нека се върнем от изключението към правилото – заповедта децата да почитат и да се покоряват на своите родители е първата заповед с обещание: за да им бъде добре и да имат дълъг живот (Ефесяни 6:2-3; Колосяни 3:20).

Аз разбрах какви са последиците от неспазването на тази заповед по трудния начин. След като завърших колежа в Пардю,ме приеха на работа в Рокуел интернешъналЗапочнах да посещавам църквата, за която говорих по-рано. След втората ми служба там излязох да похапна нещо с няколко души на моята възраст. Срещнах се с един лидер от групата на несемейните. Той си търсеше квартира, а аз тъкмо се местех в града. След като поговорихме малко, решихме, че ще е страхотно да си поделяме един апартамент. Радвах се, защото щях да си спестя много пари – имайки предвид, че бях току-що завършил колеж и джобовете ми бяха празни.

На другия ден се обадих на татко и му съобщих новината. Смятах, че ще сподели радостта ми за спестяването на няколко стотачки всеки месец. Но не стана така. Вместо това, той каза: „Сине, тази работа не ми харесва. Не го прави. Не познаваш този човек.“ Опитах се да го убедя, като му казах колко изявен лидер е човекът в служението за несемейни, но това никак не промени мнението му.

Когато затворих телефона, стигнах до заключението, че баща ми не разбира тези неща, понеже не е вярващ. В крайна сметка, въпросният човек заемаше важна позиция. Пренебрегнах думите на баща си и на другия ден намерихме общ апартамент и подписахме договора. Когато отидохме да вземем наетия камион, моят нов съквартирант попита дали бих платил, защото си е забравил чековата книжка. Когато трябваше да платим депозита на апартамента, направи същото. Това му поведение продължи и в крайна сметка се наложи аз да платя целия наем за първите два месеца, както и сметките и неговите многобройни извънградски разговори.

Услужих му с колата си няколко пъти, понеже той нямаше такава. Всеки път колата бе връщана на следващата сутрин миришеща на цигарен дим. Той се извиняваше, че се е опитвал да помогне на хора в нужда. Една сутрин открих голяма вдлъбнатина от едната страна на колата. Много се ядосах, но не го показах. При друг случай излязох от спалнята си в 4 часа сутринта и открих съвсем непознат човек във всекидневната с кутия бира и цигара в ръка. Той ме погледна така, сякаш аз бях натрапникът.

Бях тормозен в собствения си дом, но като нов вярващ продължавах да мисля: Трябва да ходя в любовНе бива да сесърдяили да осъждам.“ Така че не вземах отношение към ситуацията. Споменавам само някои от ежедневните си случки с този човек.

След няколко мъчителни седмици разбрах, че моят съквартирант е хомосексуалист. Казах му да си замине незабавно, но той отказа. Бях плащал за всичко, докато той е живеел в грях. Горе-долу по същото време пасторът на групата от несемейни разкри какъв бе начинът му на живот и този човек бе отстранен от лидерство. Аз почти последен открих извратеността в живота му. Непокорството бе заслепило очите ми за разпознаване.

Понеже пренебрегнах бащиния си съвет, аз изгубих стотици долари, да не говорим за моя мир. Бях съсипан и това бяха двата най-трудни месеца, които някога съм преживявал. Извиках към Бога, щом всичко свърши: „Господи, защо това се случи? Доверих ти се за водителство.“

Господ ми каза, че ми е дал водителство, но аз съм го отхвърлил. Бях учуден и попитах: Каксимидалводителство?“

Отговори: Чрез твоя бащано ти не послуша.“ Но баща ми не е новороден“ – възразих аз.

Тогава Господ ми припомни, че Неговото Слово не казва: „Деца, покорявайте се на родителите си самоако са новородени.“ Обясни ми: Ти си Мое детезатова поставям мъдростта и наставлението Си в сърцата на родителите ти за твоеводителство и защита.“

Бързо отговорих: „Но аз вече се справям сам. Баща ми живее на повече от двеста километра разстояние и не плаща сметките ми.“

Господ каза: Само защото сам си плащаш сметките и твоите родители са двеста километра надалеч не означава,че Моята заповед да им се покоряваш вече не важи.“

Неговата заповед обещава, че ще ни бъде добре, ако я спазваме и аз мога да свидетелствам, че на мен не ми провървя.

Той ми показа в кой момент човек е освободен от властта на своите бащи и майки. От самото начало Бог заповяда: Затоваще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът“ (Битие 2:24).

Последната инструкция, която родителят дава на своето дете е благословението му върху брачния партньор. Ще отворя една скоба – след като бащата на Лиза ми даде своето благословение да се оженя за нея, тя ми каза, че се е изненадала. Попитах защо и Лиза ми отговори: „Понеже ми каза, че не те харесва, защото си християнин.“ Това свидетелство ми послужи като потвърждение, че сърцето на царя (тези, на които сме подвластни) е в ръката на Бога.

Да се върнем към Божията заповед – Неговите думи подчертават, че когато един мъж и една жена се съединят в брак, се установява нов ред на власт. Бог не споменава, че жената трябва да напусне своите родители, защото не тя установява новия семеен ред; мъжът оглавява властта.

Щом децата се задомят, от тях вече не се изисква да се подчиняват на родителите си, но те все още трябва да ги почитат. Спомням си как веднъж попитах моите родители защо не са дали съвет на съпругата ми и мен, когато са видели, че се насочваме към неприятности. Те просто казаха: „Вие никога не ни поискахте съвет.“ Колко библейски са постъпили. Виждал съм родители да се месят, като се опитват да инструктират децата си по същия начин, по който са го правили преди задомяването им. Това, че не са престанали да инструктират своите деца, е предизвикало наранени чувства и неразбирателство.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ДЕЦАТА

След неколкогодишно служение като младежки пастор, видях опасните пътища, по които много млади хора поемат. Бих искал да изтъкна някои специални съвети от Божието слово за това колко е важно да се почитат родителите. Правя го с надеждата, че всеки млад човек, който прочете настоящото, ще избегне греха, разпространяващ се сред младите – защото той е заразен и смъртоносен. Словото гласи: Проклеткойто се присмива на баща си или на майка сиИвсичките люде да кажатАмин!“ (Второзаконие 27:16).

В офиса ми дойдоха самотна майка и нейният син тий-нейджър. В хода на разговора младият човек постоянно се обръщаше към майка си с презрение, като че ли тя бе глупава или по-нисшестояща. Вече го бях поправил на няколко пъти. В края на съветването, за моя изненада, от устата ми се отрониха думите: „Млади човече, ако не се покаеш за своето отношение и поведение към майка си, ще се озовеш в затвора.“ Бях не по-малко от тях шокиран от думите си. Младежът се водеше за вярващ и бе член на нашата младежка група. Как би могло това да се случи?

Около шест години по-късно (вече не бях младежки пастор, но пътувах) майката на момчето ме видя една неделна сутрин след служба. Тя каза: „Пастор Джон, спомняш ли си как каза на сина ми, че ако не се промени, ще се озове в затвора? Е, вече от две години е в затвора.“

Бях почти забравил случката, но думите й ми я припомниха. Помислих се: Как може тази майка да се радва,когатосподеля такова нещо с мен?“ Разбрах причината. Жената продължи: „Сега той е запален за Бога. Свидетелства на останалите и е ангажиран в служението на затворниците. Чете твоите книги и много се храни от тях.“

Стоях в почуда как Божието осъждение върху живота на младия човек беше преобърнало всичко. Би било по-добре, ако не се беше наложило той да се научи чрез утес-нения и бе послушал думите, изговорени години по-рано.

Но важното беше, че сега сърцето му е изпълнено със силен копнеж към Бога.

Можем да видим сериозността на това деца да атакуват своите родители физически или словесно, като разгледаме какво бе наказанието към тях в Стария завет: Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви“ (Изход 21:15) и Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви“ (Изход 21:17). А Исус цитира старозаветните заповеди, когато каза: Почитай баща си и майка си“ и „Който злослови баща или майка,непременно да се умъртви“   (Матей 15:4).

Мойсей даде инструкции как трябва да се справят с непокорното дете:

Ако има някой упорит и непокорен синкойто не слуша думите на баща си или думите на майка сии привсече те го наказватпак той не ще да ги слушатогава баща му и майка му да го хванат и да го заведатпри старейшините на града му и при портата на местожителството муи да кажат на старейшините награда муТоя наш син е упорит и непокоренне слуша думите ниразблуден е и пияницаТогава всичкитемъже от града му да го убият с камънита да умретака да отмахнеш злото отсред себе сии целиятИзраил ще чуе и ще се убои“ (Второзаконие 21:18-21).

Ако днес се действаше според тези думи, в нашите църкви редовно щяха да бъдат умъртвявани млади хора. Макар този вид наказание вече да не съществува, ние все още виждаме, че Божието отношение към непокорното поведение е непреклонно и строго. Не се е променило, макар че формата на осъждение е различна. Не бива да допускаме непокорство в сърцата си, защото то е убиец.

Предупредил съм своите деца да се пазят от всяка форма на непокорство. Най-измамната и подмолна форма е оплакването. То показва презрение към властта, като заявява нагло: „Не ми харесва начина, по който ме ръководиш; ако аз бях на твое място, щях да го направя другояче.“ Това накърнява лидерството. Сега можете ли да видите защо оплакването допринесе израилтяните да не влязат в Обещаната земя? Тяхното оплакване отразяваше презрението им към Бога, макар да беше насочено към Мойсей. В крайна сметка, казваха на Бог, че не върши нещата както трябва и те биха водили по по-различен начин.

Почитта към нашите родители задейства чудесното обещание за дълъг и добър живот. Аз бих предпочел живота пред осъждението. Това трябва да бъде утвърдено в сърцата ни.

БРАКЪТ

Нека да насочим вниманието си към божествения ред в брака. Словото ни казва, че съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си „във всичко“ (Ефесяни5:24). Тази заповед се отнася не само за духовните неща, но и за естествените области от живота. Павел заявява: „На своите съпрузи…“ Другите мъже нямат власт над съпругата, а само съпругът. Един пастор има власт над нечия съпруга в областта на църквата и духовните въпроси, началникът има власт по отношение на работата извън дома, а гражданските власти упражняват власт в гражданските дела, но що се отнася до дома, съпругът е авторитетът над съпругата.

В средата на осемдесетте години двамата със съпругата ми станахме жертва на едно грешно поучение. Беше ни казано, че Новият завет е написан от шовинисти и не бива да се вслушваме в думите им относно властта между съпруг и съпруга. Учеха ни, че Исус е осигурил еднакво изкупление за всички. Това е съвършено вярно, но изкуплението не анулира властта. Години наред нямахме мир в дома си. Бяхме в постоянна борба за лидерство.

След години на смут, един ден казах на съпругата си: „Бог ме е направил глава на този дом и аз ще водя, без значение дали ме следваш или не.“ Нещата започнаха да се обръщат в моя полза, но не и за моята съпруга. Господ ми беше показал, че като водач аз никога не бива да насилвам хората под мен. Исус не постъпва така с нас. Ако онези, които са под нас, не ни следват, то е за тяхна сметка.

Влязох в божествена почивка и мир. Но Лиза продължаваше да носи цялото напрежение на дома. Тя бе убедена, че съм безотговорен лидер. Бях млад и имах много слабости, така че много от нейните притеснения се оказваха оправдани, като се имат предвид предишните ми грешки. Понякога страховете й дотолкова се усилваха, че тя ме будеше посред нощ, за да ми напомни, че не нося своя товар, а тя прави много повече, отколкото се изисква от нея. Аз просто предлагах да предадем всяка грижа на Бога и отново заспивах, докато тя оставаше будна до мен, страхувайки се от най-лошото.

Лиза се чувстваше все по-натоварена. Постоянно я нападаха притеснения. Умът й никога не бе в покой и бе подложен на постоянен обстрел, представяйки си какви ли не кризи, които могат да сполетят семейството ни.

Не след дълго напрежението, което тя понасяше, стана почти непоносимо. Налагаше се да стои дълго под душа или във ваната в опит да облекчи натиска. Една нощ, по време на една от онези бани, докато тя се е оплаквала от мен, Господ й е проговорил: Лизас читаш личе Джон е добър лидер?“

Жена ми бързо отговорила: „Не, не мисля. Нямам му доверие.“

Лизати няма защо да имаш доверие на Джон“ – отвърнал Той. – Нужно е да уповаваш единствено на МенНе мислиш,че Джон се справя твърде добре като глава на този домналиСмяташче ти можеш да се справиш подобре?Напрежението и безпокойствотокоето преживявашса тежестта и натискаопределени за главата на дома.Затеб това е бремено е мантия за твоя съпругСвали го от плещите си.“

Лиза веднага схвана, Бог, а не някой жаден за власт мъж, й бе казал да се покорява на съпруга си. Да ръководи дома бе потискащо за нея, понеже не й бе определено да заема тази позиция. Бог бе допуснал тя да преживее товара на отговорността, без помазанието или благодатта да го понесе – него, което Той дава на съпруга. Лиза излезе от банята плачеща и молеща за прошка. Тя влезе в мир и почивка, в които аз бях влязъл няколко месеца по-рано и нашият дом за пръв път от години преживя истинска хармония.

Работата на Святия Дух в нея онази нощ й помогна да осъзнае, че Бог казва да се подчиняваш, а не само ако си съгласен или харесваш онова, което съпругът ти избира и решава. Тя разбра, че само когато се подчинява на Божията заповед, ще има Неговата закрила. Правил ли съм грешки след това? Естествено. И то много. Но Бог е предпазвал Лиза въпреки моите грешки и й е давал мир. Когато е покорна, има Неговата защита, независимо колко неразумни решения взема нейният съпруг.

НЕРАЗУМНИ ИЛИ НЕСПАСЕНИ СЪПРУЗИ

Заповедта съпругите да се подчиняват на своите съпрузи не е дадена само за жените, които имат вярващи съпрузи. Петър казва: Подобно и виеженипокорявайте се на мъжете ситака щотодаже ако някои оттяхне сепокоряват на словотода се придобият без словоточрез обходата на жените си“ (1 Петрово 3:1).

Нека най-напред да разгледаме фразата Подобно и вие, жени…“. Петър току-що е приключил коментара как да се справяме с несправедливо отношение от страна на властите. (Разгледахме това подробно в глава 13.)

Веднага след което предлага подобни инструкции за съпругите по отношение на техните съпрузи. Ако трябваше да съедините тези думи, би се получило:

Слугипокорявайте се на господарите си с пълен страхне само на добрите и кроткитено и на опърничавитезащото това е благоугодноако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления,като страда несправедливо… Подобно и виеженипокорявайте се на мъжете ситака щотодаже ако някои оттяхне се покоряват на словотода се придобият без словоточрез обходата на жените си“ (1 Петрово 2:18-19; 3:1).

Тъжно е, но е истина. Срещал съм някои „вярващи“ съпрузи, които са по-безмилостни като лидери от невярващите. Но, като общо правило, най-трудно е подчинението на онези съпрузи, които не са спасени. Отново искам да подчертая, че ако съпруг иска от съпругата си да поеме в посока противоречаща на Божието Слово, тя не е длъжна да се подчини на неговата заповед, а трябва да поддържа покорно отношение.

Петър продължава, като показва как това покорно отношение ще бъде най-мощното свидетелство за съпруга, дори надминаващо проповядваното слово. Познавам една жена, чийто съпруг не беше вярващ. Години наред тя му проповядваше, Оставаше брошури на неговото работно място, Библии до леглото му и на неговите любими места за сядане и християнски списания на масичката за кафе. Когато канеше семейни двойки на разни събирания, мъжете винаги бяха вярващи и тя се надяваше да свидетелстват на съпруга й.

Един ден Бог й проговорил: До кога ще възпрепятстваш спасението на съпруга си?“

Тя попитала шокирано: „Аз възпрепятствам спасението на съпруга си. Как?“

Господ й показал как докато му проповядва и манипулира обстоятелствата, тя не изпълнява Божията инструкция. Насочил я към стиха в 1 Петрово и я наставил: Махни брошуритесписанията и библиите и престани да каниш стратегическидвойки за вечеря.“

Тя ми каза: „Джон, аз просто го обичах и му се покорявах и след не повече от два месеца съпругът ми предаде живота си на Исус.“ Отсядал съм в техния дом и знам, че този човек обича Господа много.

Ако само вярвахме, ако се доверявахме и подчинявахме на това, което Божието Слово казва, бихме видели чудеса в домовете си и бихме се радвали на мир, който надминава всяко разбиране, че Бог, а не покварени, манипулиращи и жадни за власт лидери са дали това слово. Той го е изговорил за наше снабдяване и защита, както отчасти ще видим в следващата глава. Посред трудностите можем да се доверим и на Неговото обещание: Защото аз зная мислитекоито мисля за вас,казва Господмисли за мира не за злоза да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11).

ОБЩЕСТВЕНА ВЛАСТ

Новият завет ни дава специфични инструкции и по отношение на работните места и училищата. Павел наставлява:

Увещавайслугите да се покоряват на господарите сида имугождават във всичкода им непротиворечатда не присвояват чуждоа да показват винаги съвършена вярностза да украсяват въввсичко учението на Богана нашия Спасител“ (Тит 2:9-10).

Радвал съм се, когато съм чувал невярващи началници или бизнесмени да споделят с мен как виждат Исус в своите подчинени не защото им проповядват, но понеже изявяват Неговия характер в трудни ситуации и в работната си етика. Казвали са ми: „Никога не спорят, не се оплакват и не ми отвръщат“ или „Работят по-упорито от останалите“ или „Те са най-честните и доверени служители, които имам.“ Тези хора са отворени да слушат Исус благодарение на свидетелството на техните подчинени.

Но съм преживявал и обратното. Веднъж в самолета седях до човек, притежаващ втората по големина таксиметрова компания в големия град. Разговорът ни бе приятен, докато той не разбра, че съм Божи служител. Млъкна и вече не му се говореше толкова. Тъй като донякъде бяхме постигнали добър тон на разговора, не беше трудно да го попитам защо поведението му се промени.

Той каза: „Добре, ще ти кажа. Имаше една жена, която работеше за нашата компания. Тя беше от онези „новородени“ християни. Проповядваше на всички в офиса, намалявайки своята и продуктивността на другите служители. Когато напусна моята компания, отнесе неща, които не са нейни и ме остави с осемстотиндоларова телефонна сметка за извънградски разговори със сина й, който живееше в Германия.“

Бях съкрушен. За всички в онзи офис щеше да бъде трудно да слушат Божието Слово след нейното непокорство и кражба. Ето защо Павел ги предупреждава да не отвръщат и да не противоречат, нито да крадат, като вземат неща уж с малка стойност, но да доказват себе си истински лоялни и напълно надеждни и верни във всичко. Когато се покоряваме, работим упорито и се подчиняваме на правилата и законите на нашите работодатели и училища, ние сме свидетели за благодатта на нашия Господ Исус Христос.

На друго място апостолът напътства:

Слугипокорявайте се във всичко на господарите си по плъткатоработитене за очи като човекоугодницино със сърдечна простотабоейки се от ГосподаКаквото и да вършитеработете от сърцекато на Господаа не като на човеци“ (Колосяни 3:22-23).

Обърнете внимание на фразата подчинявайте се във всичко„. Няма значение колко неразумен може да изглежда вашият началник или учител. Покорството ви към него всъщност е покорство към Господа.

Павел продължава: Понеже знаетече за награда от Господа ще получите наследствотоСлугувайте на Господа Христа“ (Колосяни 3:24). Ако онази жена знаеше, че в действителност краде от Господа, тя никога не би го направила. Липсвало й е разбиране, както и страх от Бога.

В следващия стих Павел продължава: Който върши неправдаще получи според неправдата сии то безлицеприятие.“ Харесва ми начина, по който друг превод представя това: Мудният работниккойто извършвадолнокачествена работаще бъде държан отговоренТоваче е християнинне компенсира лошатаработа.“

По всяка вероятност на жената няма да търси отговорност собственика на таксиметровата служба или градското управление, но Господ ще я държи отговорна и ще й търси сметка на Христовото съдилище: Затова и ревностно се стараембилоу дома или отстраненида бъдем угодни на НегоЗащото всички трябва да застанем открити предХристовото съдилищеза да получи всеки според каквото е правил в тялотобило добро или зло“ (2 Коринтяни 5:9-10).

ОБЩИ ВЪПРОСИ

Много хора казват, че няма да слушат лидери, които не живеят това, което проповядват. Но дали подобно мислене произлиза от покорство или от естествени разсъждения? Четем: Тогава Исус продума на народа и на учениците Си,казвайкиНа Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеитезатова всичко що ви заръчат,правете и пазетено според делата им не постъпвайтепонеже говорята не вършат“ (Матей 23:1-3).

Исус заповядва покорство дори към покварени лидери, които не живеят това, което проповядват. Насочваше вниманието на мнозинствата към властите над тях, но не към личния им живот.

Уочман Ний пише:

Какъв риск Бог е поелкато е поставил властитеКаква загуба би претърпял Тойако делегираните власти,коитое поставилго представят по недобър начинНо Бог е поставил властите без да се боиЗа нас е много полесно да сепокоряваме на властите без страхотколкото за Бог да ги поставиТогава можем ли да им сеподчиняваме безопасенияслед като самият Бог не се е побоял да повери власт на хоратаКакто Той смело епоставил властитетака нека и ние да им се подчиняваме с дръзновениеАко нещо е нередногрешката не е нашаана властитезащотоГоспод заявяваВсеки човек да се покорява на властитекоито са наднего“ (Римляни13:1).

Покорният трябва да се подчиняваГоспод няма да ни държи отговорниче сме се покорили на нещо нередноно щетърси отговорност на делегираната власт за неправилното й действиеНепокорството обаче е бунт и по тази причина човекъткойто е подвластентрябва да отговаря пред Бога“ („Духовната власт„).

Това е писано от човек, който е претърпял несправедливо отношение от властите. През тридесетте и четиридесетте години той е помагал в основаването на местни църкви в Китай. Бил е изцяло независим от чуждестранни мисионерски организации и е изиграл ключова роля за въвеждането на много хора в Божието царство. Неговата дейност разярила властите и през 1952 година е бил арестуван и признат за виновен във връзка с множество неверни обвинения. Хвърлили са го в затвора, където остава до смъртта си през 1972 година. Но неговият почтителен страх от Господа е бил свидетелство за мнозина в затвора и е допринесъл за спасението на немалко хора. Книгите му години по-късно все още говорят на множествата.

РАЗПОЗНАВАНЕ НА ВЛАСТТА

В досегашното си послание съм изтъквал как да разпознаваме дадените власти, но е от изключителна важност приключвайки, тази глава, отново да подчертая вече казаното. В гражданската и обществената област разпознаването на законната власт не е трудно. Четем: Покорявайте се заради Господа на всяка човешка властбило на царя,като върховен владетелбило на управителитекато пратеници от Него“ (1 Петрово 2:13,14). Разпознаваме публичните управители като хоРа, които са встъпили в служба с клетва или са били наети за правителствени работници. Към тях можем да причислим лидери на компании, наети учители или директори на образователни институции и ние знаем, че властта им е законна.

Властта в дома е лесно разпознаваема. Когато една жена се омъжи, тя идва под авторитета, защитата и снабдяването на мъжа. Щом в семейството се появи дете, родителите са властта над него. Ако детето е осиновено, то трябва да почита родителите си, както би почитало биологичните си. Едно дете в дом за сираци или при приемни родители трябва да уважава лидерите там като своя власт.

Разпознаването на законната власт в Църквата е малко по-сложно. Словото предупреждава за лъжливи апостоли, пророци и лидери, на които не бива да се подчиняваме. Както Павел казва: На коитони за час не отстъпихме да им сепокорим“ (Галатяни 2:5). Лъжливите лидери могат да се появят по два начина. Първо, поучават доктрина, която не съответства на Словото. В контекста на това, което вече цитирахме от Павел, той пише: Но ако исаминиеили ангелот небето ви проповядва друго благовестие освен оновакоето ви проповядвахменека бъде проклет(Галатяни 1:8). По тази причина апостолът не препоръчва подчинение на такъв лидер.

Второ, лъжелидерите се надигат в църквата чрез са-мопровъзгласяване. Божието призвание се задейства от Святия Дух и бива потвърдено от съществуващите управляващи презвитери, които са наблюдавали живота на кандидата. В Стария завет този процес е илюстриран при ръкополагането на Исус Навиев. Бог каза на Мойсей:

Вземи при себе си Исуса Навиевия синчовек в когото е Духъти положи на него ръката сии като гопредставиш пред свещеника Елеазара и пред цялото обществодай му поръчка пред тяхИ възложи нанего част от твоята почетна властза да го слуша цялото общество израилтяни“ (Числа 27:18-20). Бог избра Исус Навиев, но потвърди Своя избор чрез съществуващите власти – Мойсей и Елиазар. Тези мъже бяха наблюдавали живота на Исус Навиев години наред. Подобен начин на действие се среща и в Новия завет (Деяния 13:1-4).

Павел заявява: Защото не е одобрен тоякойто сам себе си препоръчвано тоякойто Господ препоръчва(2 Коринтяни 10:18). Да се покоряваме на самопровъзгласили се власти е опасно действие. Бог винаги ще потвърждава своя избор пред църквата, където кандидатите са служили вярно. Исус смъмря вярващите в Тиатир, че са се подчинили на учението и подправената власт на самопровъзгласилата се пророчица Езавел (Откровение 2:20-25). Написах цяла книга за това как да разпознаваме самопровъзгласилите се служители. Заглавието й е ТакаказваГоспод? Не добро помощно средство към това послание. Темата е за злоупотребата с духовна власт, както и за фалшифицирането й.

Когато сме истински спасени и търсим Божията воля, ще разпознаем духовната власт в църквата. Исус казва: Ако исканякой да върши Неговата воляще познае дали учението е от Богаили Аз от Себе Си говоря“ (Йоан 7:17). Ключът се намира в думите: Ако някой иска да върши Неговата воля.“ Когато имаме сърце за Бога, Той ни дава разпознаване чрез Святия Дух. Йоан потвърждава: А вие сте помазани от Святия и знаете всичко“ (1 Йоан 2:20).

Уочман Ний пише: Ако наистина искаме да се научим как да се подчиняваме на Богатогава няма да имамепроблемда разпознаем върху кого почива Божията власт“ („Духовната власт„). Да познаваш Бога означава да разпознаваш властта, защото Той и Неговата власт са неразделни.

Бог възнаграждава тези, които ревностно Го търсят и Му се покоряват. В следващата глава ще се придвижим напред, за да видим някои от многото и големи облаги от покорството към властта.

следваща глава ГОЛЯМА ВЯРА