ОМАЯНИ

Светлината на Божието Слово разобличава заблудата и разкрива мислите и намеренията на човешките сърца

Непокорството е чародейство. Резултатите от този скрит принцип на беззаконието са явни в нашето общество и не по-малко очевидни в църквите ни, макар там да се проявяват по-завоалирано. Тази глава предлага задълбочен преглед на влиянието на чародейството над вярващия, живеещ в непокорство. За да разгледаме контрола, предизвикан от непокорството, ще черпим информация от Стария завет, от Новия завет и от нашето съвремие.

ОТХВЪРЛЕНО ПРОКЛЯТИЕ

Най-напред нека да погледнем Израел. По време на пътуването си през пустинята, наследниците на Авраам спряха при Моавските равнини. Те току-що бяха атакували и разгромили Васан и победили аморейците, които не им позволили да минат през територията.

Когато израилтяните се установиха на моавските равнини, Валак и останалите, които той предвождаше – моавците и мидиамците – бяха разтревожени. Хората трепереха от страх. Господ беше обещал на израилтяните: Ще изпратя предтебе страх от Менеи ще обезсиля всичките людемежду които отидеш“ (Изход 23:27). Знаеше се, че израилтяните поразяваха всяка нация, която им се противопостави и че бяха победили най-мощната нация, Египет.

Цар Валак изпрати посланици при пророк Валаам с молба за помощ. Пророкът бе добре познат с духовната си преценка и проникновение. Валак знаеше, че Валаамовите пророчества се сбъдват. Ако благославяше, хората бяха благославяни, ако проклинаше, следваше проклятие. След като бе посетен на два пъти от посланици на Валак, Валаам склони да отиде при царя с намерението да прокълне израилтяните. Царското предложение за пари и почести го съблазни.

На следващия ден те се изкачиха на високите места на Ваал и Валаам погледна по посока на израиляните. Той инструктира царя да издигне седем олтара и да приготви жертва за всеки от тях. Тогава Валаам отвори уста, за да прокълне Израел, но вместо това изрече благословение върху тях.

Естествено, царят бе недоволен! Тогава Валак рече на ВалаамаЩо ми направи тиВзех теза да прокълнешнеприятелите миаетоти напълно си ги благословил!“ (Числа 23:11).

Затова Валаам предложи да се изкачат по-нависоко с надеждата да направи желаното от Валак. Може би на по-високото ниво би имал по-голяма енергия да прокълне. Отново бяха издигнати седем олтара и се принесоха допълнителни жертви. Но щом Валаам отвори уста да изрече чародейно проклятие, отново излезе благословение за Израел.

Процесът продължи. Всеки път, когато Валаам се опитваше да проклина, бе принуден да благославя. В неговото второ пророчество откриваме следното изключително твърдение: Наистина няма чародейство против ЯковаИ нямаврачуване против Израиля а(Числа 23:23).

Валаам заяви, че никакво чародейство или врачуване срещу Божиите хора няма да успее! Какви вълнуващи и мощни думи! За да приложим тази истина за нашето съвремие, бихме казали: „Няма чародейство, нито врачуване, което да успее срещу Божиите хора и Неговата Църква!“ (Числа 23:23, авторово перифразиране).

Това обещание би трябвало да ни насърчи. Чародеите и магьосниците могат да говорят шумно, да вилнеят и да палят свещите си. Могат да рецитират своите напеви, заклинания и проклятия, но не са в състояние да навредят на Божието дете. Няма да надделеят над Църквата на живия Бог. Притча 26:2 подчертава същата истина: „Както врабче в скитането си, както лястовица в летенето си, така и проклетия не постига без причина.“

ОБРЪЩАНЕ НА ПРОКЛЯТИЕТО

Отново ще се върне към времето, когато бях младежки пастир. Едно момиче, което не бе измежду водещите чародейки в своята гимназия, дойде при Исус. Майка й я посветила на сатана, докато детето било още в утробата й. След покаянието си, тя сподели с моя помощник за предишния си живот. Споменала нещо, което много я впечатлило. Казала: „Не можехме да нанасяме чародейни проклятия върху християните.“

Помощникът ми запитал: „Защо?“

Отговорът бил: „Защото, ако отправяхме проклятие към тях, то се връщаше върху нас.“

Това разтърсило моя помощник. Както виждате, думите й се връзват с изреченото от Валаам. Още първия път той задава въпроса: Как да прокълнакогато Бог не проклина?“ (Числа 23:8). Дори да беше нанесълпроклятие върху израилтяните, то би се върнало на неговата глава. Давид го казва по следния начин:

Покрий ме от тайния съвет на злодейцитеот сганта на беззаконницитекоито острят езика си като меч,и прицелват горчиви думи като стрелиза да устрелят тайно непорочниявнезапно го устрелвати не себоят (Псалм 64:2-4).

Проклятия ще достигнат непокорните, но няма да имат сила над праведните. Вижте какво се случва на онези, които проклинат:

Но Бог ще ги устрелиот внезапна стрела ще бъдат ранениТака собственият им езиккато ги осъжда,ще ги спъневсичкикоито ги гледатще поклащат глава“ (Псалм 64:7, 8).

Техните собствени езици ще им бъдат препънка. Думите, които изричат, за да наранят другите, ще се върнат обратно към тях. За да илюстрира това, Давид използва следната живописна картина: Мрежи приготви за стъпките мидушатами се е навелаизкопаха пред мене ямате сами паднаха всред нея (Села)“ (Псалм 57:6).

ПОДМАМЕНИ КЪМ НЕПОКОРСТВО

Валаам знаеше, че не може да прокълне израилтяните поради тяхната позиция. Нямаше начин да отправи успешно проклятие, макар да му се искаше. Мойсей споменава за тази ситуация: Защото наеха против тебе ВалаамаВеоровия син от фатур месопотамскиза да те прокълнеНо Господ твоят Бог не склони да послушаВалаамаа Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебепонеже Господ твоят Бог теобикна“ (Второзаконие 23:4-5). Същото важи и за нас.

Разгневилият се цар Валак се развика: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите миаетотри пъти ти всеги благославяшСегапрочеебягай на мястото сирекох си да те въздигна до голяма почитноето,Господ те въздържа от почит“ (Числа 24:10-11).

Царят беше планирал да даде на Валаам голяма парична награда и да го почете пред обществото заради това, че е проклел смъртния му враг. Но думите му в крайна сметка бяха: „Можеш да забравиш за наградата си. Очевидно твоят Бог не иска да я получиш. Махай се от очите ми!“

Валаам имаше проблем: той наистина желаеше тази награда. Та нали за това бе отишъл, а бе на път да изгуби всичко. За да избегне загубата, той сподели друг план за атака пред цар Валак. Макар да знаеше, че не може да прокълне израилтяните, Валаам имаше идея как да ги накара сами да влязат под проклятие.

Разбирайки духовната връзка между непокорството и чародейството, той посъветва царя да изпрати моавки сред израилевия лагер. Те трябваше да носят идолите си и да подмамят израилтяните към сексуален грях и непокорство към Божиите постановления. Валаак знаеше, че непокорството ще ги вкара под чародейно проклятие. Разбираме, че беше така, защото и Мойсей и Исус споменават за неговия съвет към царя. Мойсей потвърждава: ЕтотепосъветанаВалаама,накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на фегоратъй че язвата се явивсред Господното общество“ (Числа 31:16). Години по-късно Исус каза, че Валаам учешеВалакада поставясъблазън пред израилтянитета да ядат идоложертвено и да блудстват“ (Откровение 2:14).

Това е разкрито в Словото. Веднага след Валаамовите пророчества, четем: А докато Израил оставаше в Ситим,людете почнаха да блудстват с моавкитезащото те канеха людете на жертвите на боговете сии людетеядяха и се кланяха на боговете им. Израил се привърза за Ваалфегораи Господният гняв пламна противИзраиля“ (Числа 25:1-3). В резултат на това пламна жестока язва и порази израилтяните. Поради непокорството, нацията, на която не можеше да бъде хвърлено проклятие, влезе под проклятието на язвата: А умрелите от язвата бяхадвадесет и четири хиляди  души“ (Числа 25:9). Двайсет и четири хиляди! Разбирате ли каква трагедия е това? Днес, ако има самолетна катастрофа или ураган е отнел живота на стотици, целият свят научава. В случая не говорим за стотици, а за двайсет и четири хиляди души! Никога толкова много хора не бяха измирали наведнъж докато Израел обикаляше из пустинята – и всичко бе предизвикано от непокорството им.

Радикалното непокорство отвори врата за радикална язва. Тяхното непокорство бе явно. Дори един безсрамен израилтянин открито мина със своята мидиянка пред очите на Мойсей и на цялото събрание израилтяни, докато викаха към Бога (Числа 25:6).

Какво спря язвата? Навярно сте отгатнали – радикално покорство!

А финеессин на Елеазарасин на свещеника Ааронакато видястана изсред обществотовзе копие връката сии влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата – израилтянина и жената вкорема йТака язвата престана от израилтяните“ (Числа 25:7-8).

Позволете ми отново да изтъкна следното: Бог не е инициатор на язвите и болестите. Израилтяните проявиха открито непокорство и потъпкаха Неговата власт. Ето защо Божието защитно прикритие се вдигна и врагът имаше легален достъп. Това още веднъж потвърждава, че непокорството е чародейство и че дава законно право на демоничните сили да контролират.

КОЙ ВИ Е ДОВЕЛ ПОД ПРОКЛЯТИЕ?

Видяхме един старозаветен пример как непокорството е чародейство, но има и много други. Сега нека да се спрем на Новия завет. Апостол Павел написа строго писмо до църквите в Галатия. Посланието не бе до цялото население на областта, а бе специално адресирано до църквите. Внимателно прочетете Павловите думи: Онесмислени галатяникой ви омая?“(Галатяни 3:1).

Чакайте малко! Павел казваше на църквите, че са под чародейно проклятие! Може да запитате: „Мислех, че няма заклинание или чародейство срещу Божиите хора?“ Точно така. Никое проклятие не може да успее срещу покорните. Но запомнете, бунтът или непокорството поставят човека под чародейство.

Спомнете си срещата на моя помощник с предишната чародейка, освободена от магьосничество. Щом видяла колко се развълнувал, че върху християните не могат да бъдат стоварвани проклятия, тя бързо добавила: „Но, пасторе, ние имахме влияние над хладките и непокорните хора в църквите.“ В потвърждение чуйте думите на Павел: Онесмисленигалатяникой ви омаявасза да не се покорите на истината?“ (Галатяни 3:1, англ. пр.).

Омайването включваше непокорство към Божието Слово, не някакво проклятие, дошло от магьосник. Защо? Защото непокорството е чародейство! С други думи, църквата в Галатия влезе под чародейно проклятие поради непокорство.

Преди да продължим по-нататък, трябва да уточня следното. Биваме омаяни, ако сме в непокорство към онова, което Бог ни е открил, а не ако сме непокорни към неоткритото. Това става ясно от края на Павловите думи: Онесмисленигалатяникой ви омаяваспред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан каторазпнат?“ (Галатяни 3:1).

Даденият пример представя една универсална истина. Бог е разкрил Своето спасение по благодат на онези църкви чрез проповядването на Павел. Но не след дълго те са се хванали за ученията и традициите на друг и са отхвърлили това, което някога им е било тъй добре пояснено от Святия Дух. Започнали да се поучават и да живея според вярването, че спасението идва чрез спазване делата на закона. Но ето какво е универсалното правило, върху което искаме да се фокусираме: всекипътщом сме непокорни на товакоето Бог ясно ни е открилние вкарваме себе си под влиянието на чародейнопроклятиеЗащо? Защото непокорството е чародейство.

Виждал съм го да става с цели църкви, семейства и отделни хора. Срещал съм много църковни членове, които по една или друга причина живеят в почти постоянно състояние на непокорство. Повечето не осъзнават колко фатално е това, понеже са били заслепени от изкривеното учение за благодатта, омаловажаващо покорството. Животът им е изпълнен с постоянни кризи. Все има някакъв проблем или грях, над който те сякаш просто не могат да спечелят победа. Изплъзват се от една примка само за да попаднат в друга. Всеки сценарий изглежда все по-лош. Тези проблеми поглъщат тяхното време, енергия и жизненост. Някъде е бил даден легален достъп за демонична агресия или влияние. Непокорството на тези хора ги е направило уязвими.

Наблюдавал съм как браковете ни страдат или дори по-лошо – как завършват с развод. Някои са били понижавани в работата си и даже са я загубвали. Други са ставали жертва на кражба, финансови кризи и трагедии. В объркването си те трескаво са търсели кого да обвинят. Много пъти са осъждали отношението към тях на родители, пастор, началник, брачен партньор, деца, правителство или който и да било несъгласен с тяхното мислене.

Двама виновници в действие се подхранват взаимно. Първият е заблудата. Мрак е завладял сърцата на такива хора, защото те не са се подчинили на Божието Слово. Вторият виновник е приготвена клопка от контролиращи духове, атакуващи волята поради непокорство. Павел инструктира хората, които имат работа с такива вярващи, живеещи в непокорство: „С кротост да увещава противницитета дано би им дал Бог покаяниеза да познаят истината и да изтрезнеят, катосеизбавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля“ (2 Тимотей 2:25-26). Проблемът: заблудени пленници обвиняват другите, за да се скрият от собственото си непокорство, като по този начин биват заслепени за нуждата си от освобождение.

Слава на Бога за Словото Му! Неговата светлина разобличава заблудата и издирва мислите и намеренията на човешките сърца. За съжаление, когато пострадаме поради непокорство, повечето хора отказват да се поучат. Те продължават в пустинята на непокорството, обвинявайки всички други, вместо да си вземат урок от собствената грешка.

„НЯМАШ СЪСТРАДАНИЕ“

Спомням си за един случай, при който определен човек си взе поука. Имах честта да служа редовно към едно интернационално служение, състоящо се от църква и Библейско училище. Обичах и уважавах това служение, което бе променило моя живот. Веднъж един от лидерите му ми каза по телефона: „Джон, обаждам се на всички близки приятели от това служение да им кажа какво престои, за да не го научат от някой друг източник. Трябва да те информирам, че се развеждам със съпругата си. Женени сме от осемнайсет години, но сякаш вървим в различни посоки в нашето мислене и възгледи за живота. Не вършим нищо заедно и вкусовете ни напълно се разминават. С години се опитвахме да подобрим нещата, но те само се влошаваха.“

Не можех да повярвам на ушите си. В главата ми се въдеше мисълта: Немоля вине го праветеОбичах тази двойка и тяхното служение. Бях толкова шокиран, че просто останах безмълвен.

Докато си мълчах, човекът продължи: „Джон, знаеш, че обичам Исус много и ако греша, Той ще ми покаже.“ Този служител разговаря с мен за ситуацията още няколко минути, след което приключи телефонния разговор. Не бях казал почти нищо, понеже все още смилах информацията.

Цял ден не можах да се отърся от чутото. Припомнях си думите отново и отново. Мислех си: Товаприличана лошсън.„Посред своите объркани мисли, усетих Святият Дух да ме насочва да се обадя отново на този човек и да му кажа истината.

Проведох разговора на другата сутрин. Бях оставил нещата да отлежат една нощ, така че действията ми не бяха импулсивни, а водени от Духа. Разпознавайки гласа ми, служителят попита: „Здравей, Джон. Какво има?“

Започнах: „Искам да си поговорим още малко за развода. Имало ли е някаква изневяра от страна на твоята съпруга?“

Отговорът беше: „В никакъв случай!“

Тогава казах: „Това, което правиш, е погрешно. Исус дава да се разбере, че единствената причина за развод е сексуалнаизневяра (Матей 5:32). А книгата на Малахия казва, че Бог мрази развода, понеже той покрива дрехата ни с насилие (2:16). Вчера спомена, че обичаш Исус и че ако вършиш нещо погрешно, Той ще ти покаже. Но какво има да ти показва, след като вече е изявил волята Си чрез Своето Слово? Как можеш съзнателно да вървиш срещу онова, което Бог е постановил? Ако постъпиш така, как ще застанеш пред твоята църква или Библейско училище, за да ги поучаваш как да ходят в святост, съпротивлявайки се на греха и на демоните? Отваряш себе си и служението за проблеми и заблуда.“

Служителят ме прекъсна и каза троснато: „Джон Бивиър, не си минал по моя път и нямаш състрадание.“

Последва затръшване на телефонната слушалка. Служителят ми бе затворил телефона. Трийсет минути по-късно получихсъобщение от офиса му, че гостуването ми е отменено. (Бе определено да бъда там след три месеца.) Казах на съпругата си: „Знаех, че ще го направят, но не и толкова скоро.“ Прекъснах всякакви връзки с тях. По-късно друг служител, който бе минал през това място, ми каза, че моето име е „окаляно“. Не преставах да си мисля: Само се опитах да бъда истинскиприятел.“

ПРОКУДЕН ЧРЕЗ ОСЪЖДАНЕ

За мое учудване, седем месеца по-късно получих обаждане от този служител: „Джон, трябва да си поговоря съвсем открито с теб. Знаеш ли какво се случи, когато затворих телефона и отмених гостуването ти? Е, след един месец бъбреците ми отказаха да работят и шансовете ми да оцелея бяха 50 процента. След втората диализа аз дойдох на себе си и си казах: „Откъде накъде ще се развеждам?“ Осъзнах, че много греша. Проблемът с бъбреците ми беше призив за опомняне. Обадих се на съпругата си и се покаях. Излязох пред църквата и се покаях. Направих го и пред Библейското училище, като казах: „Не приех Джон Бивиър, защото той ме предупреди, че греша с развода. Ще му се обадя и ще видя дали ще се върне. И тъй, Джон, би ли се върнал?“ „Разбира се“, отвърнах. Толкова се зарадвах за този човек и респектът ми към него като служител нарасна изключително много. Освен това възстановяването бе много по-бързо от очакваното и само след година бе намерен напълно подходящ бъбрек за трансплантация. Този служител не пропусна нито една служба. Неговото подобрение изуми лекарите. С покаянието дойде по-голяма власт и сила в служението му. Сега, години по-късно, този човек е по-добър лидер от всякога и е търсен проповедник с много щастливо семейство. Всеки път, когато съм с тях, аз виждам любовта между двамата съпрузи. Никога не бихте си помислили, че само преди няколко години те са били на прага на развода.

БОЛЕН ЗА ТРИ МЕСЕЦА И ПОЛОВИНА

За мен беше лесно да не осъдя този служител, защото бях минал през подобно преживяване няколко години по-рано. Не ставаше въпрос за моя брак, а за област на непокорство в живота ми. Когато най-напред основахмеслужениетоДжонБивиърГоспод ясно ни инструктира да не приемаме възможности само защото изглеждат добри, преди да сме узнали Неговата воля.

Е, изминаха няколко години и пред нашето служение се откри блестяща възможност за разрастване. Но в молитва Бог ясно казваше „не“ на съпругата ми и на мен поотделно. Въпросното предложение обаче бе настоятелно, аз бях поласкан и се подведох. Не след дълго започнах да издигам доводи срещу Словото, което Бог беше вложил в сърцето ми. Изпаднах в объркване и умът ми се замъгли от всичките чути думи. Съпругата ми се опитваше да ме разубеди, но скоро разбра, че е безполезно. В крайна сметка приех предложението.

От спасението си съм благословен със съвършено здраве (на Бог да бъде славата). Рядко прихващам нещо и ако това се случи, оздравявам в рамките на двайсет и четири до трийсет и шест часа. Вярвам, че когато умря на кръста, наред с прощение на греховете Исус извоюва и божествено здраве (Исая 53:4-5; Псалм 103:2-30). Но в деня, в който пристъпих към тази възможност, аз се разболях и не можех да се оправя.

В началото започна като грип. Не бях повръщал откакто бях на 19 години. След неколкодневна битка с грипа, прихванах някакъв вирус. Съпругата ми и аз бяхме отпътували извън града, за да отпразнуваме годишнина от сватбата си, но дни наред температурата ми не спадаше под 39 градуса, което провали отпуската ни. В края на седмицата проповядвах, обхванат от треска и втрисане. Треската се проточи и през следващата седмица, когато имахме служби в Канада. Проповядвах при много силна треска, след което се връщах в стаята си и треперех под завивките до следващата служба. Не ми бе останала почти никаква сила.

Треската продължаваше вече трета седмица. Не можехме да разберем какво става. Никога не бях боледувал така. Молех се и се борех чрез Божието Слово, но не можех да се оправя. Отидох на лекар. Той ми предписа силен антибиотик и аз скоро се възстанових.

Но седмица след като привърших антибиотика ме хвана силна настинка на главата – от онзи вид, който напълно те омаломощава. Чувствах се ужасно. Възпалено гърло, тежест в главата и всички останали дразнещи симптоми. Това състояние се проточи седмици наред, докато през това време продължавах да служа.

След като се възстанових от настинката в главата, си нараних коляното, докато се изкачвах по една стена по време на пътуване извън страната. Беше толкова сериозно, че се движех в инвалидна количка през остатъка от времето в чужбина, а няколко седмици след това нощувах с шина. Като капак на всичко, бях поразен от друг вирус. Температурата ми се покачи до 40 градуса и отново не можах да я сваля, като пак трябваше да прибягна до лекар. Сякаш не можех да изкарам повече от седмица без да изпадна в някакво неразположение. Цикълът продължи три месеца и половина.

При всичките мой заболявания съпругата ми бе в отлично здраве. Наред със здравословните проблеми се появиха редица други неприятности. Водех битка с опонент, който не отстъпваше, защото беше по-силен от мен. Съзнателното ми непокорство ме бе вкарало под проклятие!

НЕЗАБАВНО ОБЛЕКЧЕНИЕ ЧРЕЗ ИСТИНСКО ПОКАЯНИЕ

Изминаха четири месеца и аз признах своя грях. Но все пак, за да изляза от неразрешимата ситуация, трябваше Бог да се намеси свръхестествено. Двамата с Лиза се хванахме за ръце, аз се покаях и попросих Божията милост. Той ни измъкна от дългосрочното обвързване, в което бяхме се впримчили по моя вина.

Няколко месеца след това съпругата ми и аз дискутирахме случилото се и направихме връзка между всичките ми болести и моето непокорство. Дадохме си сметка, че веднага след покаянието ми предишното ми добро здраве се беше възстановило. Останалите тегнещи над нас проблеми бяха разрешени и изчезнаха.

През този период ми се изясни казаното от Яков. Често бях цитирал неговите думи: И тъйпокорявайте се на Боганопротивете се на дяволаи той ще бяга от вас“ (Яков 4:7). Преди, щом усетех атака, разпалено се съпротивлявах на мрака с Божието Слово и винаги виждах резултати. Но този път не стигах до никъде. Когато всичко приключи, разбрах, че съм цитирал само половината от думите на Яков: И тъйпокорявайте се на Богано противете се на дяволаитой ще бяга от вас“ (Яков 4:7).

Ние се противим на дявола, когато смирено се подчиняваме на Божията власт. Можем да цитираме стихове, докато ни посинее лицето, но ако сме в непокорство, няма да видим резултати.

ЯСНО ПОЯСНЕНИЕ

Моля, разберете следното: не всеки път, когато човек срещне трудност, болест, проблеми или препятствия, причина е непокорството. Много хора живеят в покорство, но страдат. Давид бе такъв човек. Той не проявяваше никакво непокорство. Не правеше нищо нередно, с което да си навлече гнева на лидера. Но бе принуден да живее в пещери и пустини. Беше човек без дом. Години наред живееше като скитник, изложен на трудности. Някои го осъждаха и смятаха, че той страда поради непокорство, но проницателните можеха да разпознаят Божията ръка, въвеждаща нов вид цар, и да усетят благоволението на Бога в неговия живот. Мъдростта на Давид свидетелстваше за това.

Има множество примери за покорни хора, които страдат: Исус, Йосиф, Ана, Данаил, Еремия, Йов и др. Разликата между страданието на покорните и на тези, които са под чародейство, е, че при първите има духовен прогрес. Те не си блъскат главите в стена, не се въртят в омагьосан кръг.

При Каин нещата бяха по-различни. Неговото непокорство причини голямо страдание. Засегнат, той отказа да се покае, което доведе изпитания в живота му. Каин прекара остатъка от дните си като беглец и скитник. Неговите безцелни и безнадеждни лутания са пример и предупреждение за бъдещите поколения.

Ще приключа със следните думи: не използвайте истината от последните две глави, за да обвинявате другите. Може би техните страдания са предназначени за прослава на Бога. Целта на настоящата глава е да ви помогне да разберете сериозността на непокорството към Божията власт. Ако вие самият живеете в непокорство, можете да използвате тези истини, за да оправите стъпките си и да се върнете към пътя на живота.