ЗНАЕ ЛИ БОГ ЧИЯ Е ОТГОВОРНОСТТА?
Ако се научим да се покоряваме на Бога, няма да имаме проблем в разпознаването на Неговата власт, поверенанадругите
Вече подчертахме важността на покорството към Божията директна власт. Нека сега да обсъдим не по-малката важност на покорството към Неговите делегирани власти. Като начало ще използваме основния стих от тринадесета глава на Римляни:
„Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, иколкото властиима, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божиятанаредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си“ (Римляни 13:1-2).
УПРАВЛЯВАЩИТЕ ВЛАСТИ
Първо, кои са тези „управляващи власти“? В конкретния текст Павел говори за гражданските или държавните власти. Но наставлението не касае само правителствените лидери, а включва и други области на делегирана власт.
Новият завет говори за четири вида делегирани власти: гражданска, църковна, семейна и обществена. Към обществената аз причислявам работодатели, учители и шефове. Новият завет дава специфични насоки за всяка област, но в повечето случаи заповедта надхвърля конкретната област и власт и е актуална и за останалите. Обърнете внимание на началните думи:„Всеки човек…“. Никой не прави изключение, затова го запомнете добре. То е заповед, а не предложение. Господ не говори с намеци или препоръки.
Продължава: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него.“ Гръцката дума за „покорява“ ехупотасо. Това е гръцки военен термин със значение „да подредя (военни части) във военен ред под командването на лидер“! Други значения, извън военния речник, са „доброволно решение на предаване, съдействие, поемане на отговорност и носене на това“ (гръцки речник на Тейлър). С други думи, според употребата си в горния стих тази дума ни наставлява доброволно да поставим себе си в позиция на подчинение на властите с пълното намерение да им се покорим.
Всеки човек трябва да се покорява на властите, защото всички, които са над нас, са поставени от Него. Всички власти произлизат от Бога. Няма изключение. В действителност английската дума „отредени“ в този стих идва от гръцката думатасосъс значение „да поставя, да ръкоположа или да определя“. В никакъв случай не става дума за „случайности“. Определянето е директно. След като Бог е отредил всички власти, ако не ги почитаме или отказваме да им се подчиняваме, ние отхвърляме властта зад тях. Съзнателно или не, ние се противим на наредбата или управлението на Бога. Противенето на Божията власт е противене на Самия Бог!
Когато християните имат взаимоотношения с властите, не бива да се фокусират върху личността, а да почитат позицията. Покоряваме се на хората с власт, понеже това е Божия власт. Без значение дали личността ни харесва или не; без значение дали според нас тази позиция е за тях или не – ние трябва да ги почитаме. Твърде често вярващите претендират за покорство към Бога, но пренебрегват покорството към делегираната власт. Такива хора са заблудени!
Ако се научим да се покоряваме на Бога, безпроблемно ще разпознаваме Неговата власт в другите. Има ли моменти, когато трябва да избираме между Божията директна власт и делегираната Му власт? Да! Но не толкова често, колкото повечето вярващи смятат. Съществува само едно изключение, което ще разгледаме подробно в някоя от следващите глави. Въпросът е, че повечето християни приемат покорството за изключение, а личния свободен избор за правило. Подобен начин на мислене може да се окаже пагубен. Последиците, както видяхме в някои от предишните глави, са жестоки. Не само си навличаме Божието осъждение, но даваме легален достъп на демоничните сили. Ако искаме да останем благословени, имаме само един избор – покорство и подчинение.
НЕЧЕСТИВИТЕ ВЛАСТИ – ОТРЕДЕНИ ЛИ СА ОТ БОГА?
И така, казва ни се, че всички власти са отредени от Бога и че ние трябва да уважаваме и да се покоряваме на позицията. Често относно това в умовете на хората се издигат крепости. Обичайният аргумент е: „Познавам лидери, които са груби и постъпват нечестиво. Как ще ми кажеш, че са били определени от Бога?“ За да отговорим, нека изберем възможно най-лошия сценарий — управник от категорията на Хитлер или Сталин. Двамата изпъкват като едни от най-нечестивите водачи през последното столетие. Всички ще се съгласим, че едва ли бихме намерили по-лоши и жестоки хора от тях. Така ли е?
Нека да вземем за пример Фараона – управителя на Египет. Той определено попада в същата категория. Под негово ръководство към еврейската нация се отнасяха брутално. Поробваше и затваряше хората, малтретираше ги физически и душевно, а освен всичко това хладнокръвно избиваше хиляди от тях. Той бе безцеремонен и арогантен, не зачиташе човешкия живот или Господа. Откъде беше неговата власт? Как се оказаха Божиите хора под ръководството му? Случайно ли беше?
Според Словото Бог каза на фараон чрез Мойсей: „Аз те издигам“ (Изход 9:16). Павел потвърждава това в посланието към римляните (9:17). От двата стиха разбираме истината на нещата; всичко ще се потвърди от устата на двама или трима свидетели (Йоан 8:17). Несъмнено Бог, а не дяволът, издигна фараона в неговата позиция на власт. С други думи, Господ даде на фараона власт над Авра-амовите потомци. Това идеално съвпада с твърдението: „И колкото власти има, те са отредени от Бога.“
Нека да видим как израилтяните се озоваха под властта на този нечестив водач. Бог се яви на Авраам, когато той беше на седемдесет и пет години и му каза, че чрез него ще издигне велика нация, ако той се покори. Авраам послуша и с покорството си толкова угоди на Бога, че бе наречен „баща на вярата“ (Римляни 4:11-12). В ответ на Авраамовото покорство, Бог сключи завет с него. При сключването на завета Господ каза: „Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години“ (Битие 15:13).
В друг превод вместо „угнетяват“ е използвана думата „потискат“. Колко корав залък за преглъщане! Като баща на четирима сина, не бих се зарадвал особено да чуя, че такава е участта на моите деца, внуци и правнуци. Не бих нарекъл това назидаващо или успокояващо пророчество. Размислете. Живеем в първия век на новия милениум; потомците ми биха страдали там чак до 2400 година! Бих се изкушил да си помисля: Това ли е моето обещание и благословениезапокорството ми към Бога? Интересното е, че тези неща бяха предречени още преди Исаак да бъде заченат.
ЛОШОТО ИМ ПОВЕДЕНИЕ ЛИ БЕШЕ ПРИЧИНАТА?
Някои може да разсъждават: „Господ каза това на Авраам предварително, понеже неговите потомци щяха да бъдат непокорни и Той щеше да ги накаже чрез фараона за лошото им поведение.“ Но Господ никога не би го планирал нарочно. Нека да изследваме нещата и да видим дали подобни размишления са точни.
Най-напред трябва да разберем как израилтяните паднаха под управлението на фараон. Авраамовият син Исаак беше богобоязлив човек, който живееше в покорство и святост. Той и съпругата му Ревека имаха двама сина: Исав, по-големия, и Яков. Те се различаваха по много неща. Бог откри мислите Си преди тяхното раждане, като каза: „Якова възлюбих, аИсава намразих“ (Римляни 9:13).
Макар Яков да започна с малко залитане, в крайна сметка имаше животопроменяща среща с Бога при фануил (Битие 32). Тази среща установи Божия завет на благословения в неговия живот и името му бе променено от Яков в Израел, означаващо „Борец с Бога“. След което виждаме силно посвещение в неговия начин на живот. Заповяда на семейството си да оставят идолопоклонството и да бъдат чисти пред Бога. В резултат на това страх от Господа обземаше невярващите, покрай които те минаваха (Битие 35).
Израел беше баща на дванайсет сина. Единадесетият, Йосиф, беше презиран от по-големите си братя, понеже бе любимец на баща си. Бог даде на Йосиф два съня, които пророчески му показваха, че ще бъде велик водач и че неговите братя ще му слугуват. Сънищата толкова раздразниха братята, че те замислиха да се отърват от него. Изпълниха това, като продадоха Йосиф като роб в Египет.
Въпреки моментите на изключителна самота и разочарование, Йосиф остана верен на Господа, докато беше в Египет. След десетгодишна служба при един от фараоновите подчинени, той бе несправедливо обвинен в насилие над съпругата на господаря си. Озова се в затвор за повече от две години, но не се поклати и остана лоялен. Тогава Господ го използва да разтълкува сънищата на двама от слугите на фараон, които също бяха хвърлени в затвора. Единият беше екзекутиран, а другият освободен, но за известно време не изпълни молбата на Йосиф да си спомни за него. Но Йосиф бе верен.
По-късно, когато фараон бе обезпокоен от един сън, освободеният слуга му каза за Йосиф. Младият евреин бе повикан от тъмницата, за да разтълкува съня. Тълкуванието предупреждаваше за жесток глад, който щеше да дойде след седем години на изобилие. Бог даде на Йосиф мъдрост да посъветва Фараон да натрупа запаси в годините на изобилие, фараонът бе толкова впечатлен от неговата мъдрост, че незабавно издигна Йосиф до втори по ранг в Египет след самия себе си.
Благочестивият баща на Йосиф, Израел, си стоеше у дома, без да подозира какво предстои. Бог не му откри идващото. Това щеше да е средство, чрез което всички Авраамови потомци да се преселят в Египет. Две години след започването на глада Израел изпрати своите синове в Египет да купят зърно. Иначе щяха да загинат. Египет беше единственото място, откъдето да потърсят помощ, защото само там имаше подготовка за глада и екипировка от Божията мъдрост. Бог направи нацията богата в резултат на нещата, които разкри чрез Йосиф. Той подготвяше Египет да стане най-мощната и влиятелна нация. Това също беше с определена цел.
Когато пристигнаха в Египет, синовете на Израел бяха представени пред Йосиф, но не го разпознаха. Нищо чудно. Кой би очаквал един роб да седи на престола? Йосиф, от друга страна, ги позна – и дори може да ги е очаквал – но не им откри кой е. Благослови ги с безплатно зърно, но направи така, че един от братята да остане, за да накара всички да се завърнат. Когато запасите им свършиха, всичките синове на Израел се върнаха. Щом всички се събраха, Йосиф се разкри сред тях.
След като разбраха кой е, братята му се ужасиха. Той бе на такава позиция, че можеше да си отмъсти за тяхното предателство. Но вместо това Йосиф ги успокои.
„Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота. Защото вече две години гладътвърлував страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва. Бог ме изпрати предвас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. И тъй, немеизпратихте вие тук, но Бог“ (Битие 45:4-8).
След подобен отговор бихме се зачудили дали дълго прекараното време в Египет не е изкривило неговите схващания. В крайна сметка, как би могъл един любящ Бог да го прекара през толкова много страдания? Как би могъл да допусне най-верният и покорен син на Израел да понесе робството и самотната килия за повече от дванайсет години, след като беше невинен? Наистина ли Йосиф вярваше, че Господ не само го е допуснал, но го е и планирал?
Спомнете си, от устата на двама свидетели ще се потвърди всяко слово. Чуйте какво писа псалмистът години по-късно:
„После призова глад на земята, строши всяка подпорка от хляб. Изпрати пред тях човека Йосифа, койтобе продаден като роб. Стиснаха нозете му с окови; душата му участвуваше в притискането от желязото,докато дойде време да се изпълни думата му; защото Словото Господно го изпитваше“ (Псалм 105:16-19).
О, Йосиф наистина смяташе така. Нека да се спрем по-подробно на този пасаж. Първо, Бог, а не дяволът или обстоятелствата планираха глада. Второ, както казва Йосиф, Той го изпрати преди неговото семейство. Щом чуем фразата „изпратен от Бога“, значи никой друг няма намеса. Йосиф не се преструваше; той говореше чрез Божия Дух. Трето, всичките му страдания бяха тест или пречистващ процес за него. И на последно място, той бе окован във вериги. Тогавашните тъмници бяха много, много по-лоши от затворите днес. А Йосиф беше твърде благочестив човек. Значи ли това, че добрите хора могат да понесат грубо отношение от страна на властта, без да се намеси случайността или дяволът? Смятате ли, че е възможно подобни обстоятелства да бъдат планирани или предвидени от Бога?
ВЕЛИКО ИЗБАВЛЕНИЕ?
Нека да продължим да отговаряме на тези важни въпроси. Вижте отново думите на Йосиф. Не забравяйте, че той говореше под божествено вдъхновение: „Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазяживота ви чрез голямо избавление. И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог“ (Битие 45:7-8).
Велико избавление! Чакайте малко. Не непокорството на Авраамовите потомци ги доведе под управлението на фараона, а Божият план. На всичко отгоре, Бог знаеше, че малко след Йосифовата смърт ще се издигне друг фараон, който жестоко ще измъчва израилтяните (Изход 1:8-14). Години преди това Господ бе казал на Авраам, че потомците му ще бъдат угнетявани четиристотин години. Значи това беше Господното велико избавление? Как можеше да се счете за избавление, след като те минаха през такова утежнение?
Някои може да запитат: „Защо Бог не даде на Авраамовите потомци мъдрост, която да им осигури хранителните запаси за седемгодишния глад, вместо да прибягват до Египет? Тогава на Йосиф щяха да бъдат спестени всичките страдания.“ Причината е ясна! Бог искаше те да бъдат под властта на фараон. Той го планира. Може да кажете: „Но фараон беше като един древен Хитлер. Той изби хиляди израилтяни и подложи Божия народ на големи страдания.“ Да, така е. Но не бива да забравяме, че за Бога най-важни са не нашите удобства и забавления в този свят – Неговият приоритет е изкуплението! Чуйте Господната мъдрост в думите Му към фараон: „Ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа втебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят“ (Изход 9:16).
Преди това единствените, които познаваха Господ Бог, бяха Авраам, Исаак, Яков и техните потомци. Останалата част от света не познаваше Бога на Авраам, Исаак и Яков. Ето защо, когато Мойсей отиде при Фараон и му заповяда в Господното име да пусне израилтяните, Фараон отговори: „Кой е Йеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Непознавам Йеова, и затова няма да пусна Израиля“ (Изход 5:2). фараонът и цял Египет не познаваха Бога. Но когато Бог извърши Своите знамения, за да освободи народа Си, това се промени.
След няколко язви някои египтяни обърнаха внимание на Божието Слово. Преди да дойде градушката, четем: „Прочее,който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си идобитъка си“ (Изход 9:20). Скоро те се молеха на Фараон: „Пусни човеците да послужат на Йеова своя Бог„(Изход 10:7). Дори египетските магьосници казаха на своя цар: „Божий пръст е това“ (Изход 8:19).
Следните думи ясно свидетелстват за новооткритото им знание на Йехова: „Мойсей беше станал твърде велик човек вЕгипетската земя пред фараоновите слуги и пред людете)“ (Изход 11:3). Те дълбоко почитаха Божия човек, защото вече знаеха кой е Господ. Четем, че Авраамовите потомци получиха от египтяните онова, което поискаха – сребърни и златни предмети и дрехи (Изход 12:35-36). Дори фараон в крайна сметка каза: „Господ е праведен, а аз и людете сменечестиви“ (Изход 9:27). Най-накрая цял Египет знаеше кой е живият Бог.
ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ПОЗНА
Не само Египет, но и цялата земя позна Йехова като истинския и жив Бог. Това познаване дойде, след като Той смири най-мощната нация на света. Чрез Йосиф Бог даде на нацията мъдрост, която я направи най-великата – само за да бъде поразена по-късно от израилевите роби. За околния свят това оказа много по-голямо влияние, отколкото ако робите бяха победили някоя бедна, слаба или дори средно развита държава. Господ така впечатли цялата земя, че години по-късно, докато израилтяните бродеха из пустинята, нациите все още се бояха от Него и трепереха пред Израел.
Резултатите бяха явни цяло поколение по-късно. Исус Навиев, Моисеевият приемник, изпрати двама съгледвачи до мощния народ на Ерихон. Мъжете бяха посрещнати от Раав, блудницата, която им каза: Зная, че Господ ви даде тая земя истрах от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас; понеже чухме как Господпресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на дваматааморейски царе, които бяха оттатък Йордан, – на Сиона и на Ога, които изтребихте. Като чухме, сърцатани се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог нанебето горе и на земята долу“ (Исус Навин 2:9-11).
Тя заяви, че Господ е Бог и че „всички жители“ на земята са се разтреперили пред тях. Господното име бе познато вече навсякъде.
Знанието не беше само за Неговата слава, но и за изкуплението. Първите плодове станаха явни когато чужденката проститутка и цялото й семейство бяха избавени. И нещо още по-важно-тя бе прабабата на цар Давид и е в родословието на Исус Христос. Това нямаше да се случи, ако Бог не беше изявил по цялата земя името Си чрез смиряването на фараона.
Няколкостотин години след излизането от Египет все още имаше белези на страх от Господа сред нациите. Във времето на Илий, свещеник и съдия над Израел, Божието име все още се споменаваше във връзка с действието Му към фараон. Израилтяните воюваха с филистимците и в началото претърпяха загуба. На следващия ден те донесоха ковчега на завета на бойното поле. Спуснаха се напред и „целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя“ (1 Царе 4:5). филисимците чуха шума и се питаха помежду си какво може да е това. После разбраха, че ковчегът на Господа е в израилевия стан. Вижте реакцията им:
„Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог (Елохим) е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни!Защото такова нещо не е ставало до сега. Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове(Елохим)? Тия са боговете (Елохим), които поразиха египтяните с всякакви язви в пустинята“ (1 Царе 4:7-8).
Еврейската дума, изповядвана за „богове“, е Елохим. Тази дума е използвана поне двеста пъти в Стария завет, за да назове Господ Бог, на Когото служим. Само в първата глава на Битие е употребена 32 пъти във връзка с нашия Бог и Създател. Затова спокойно би могла да бъде преведена „Бог“, а не „богове“. Дори филистимците трепереха стотици години по-късно; макар да не Му служеха, те знаеха кой е истинският жив Бог.
ДЪЛБОЧИНАТА НА БОЖИЯТА МЪДРОСТ
Бог не бе хванат неподготвен, когато нечестивият лидер фараон дойде на власт: „Защото няма власт, която да не е отБога, и колкото властиима, те са отредени от Бога“ (Римляни 13:1). Всеки лидер през годините, който е имал законна власт – добър или лош -е бил определен от Бога. Издигал се е с определена цел, не случайно.
Сега може да запитате. „Какво добро излезе от лидери като Сталин и Хитлер?“ За да отговоря, ще цитирам апостол Павел:
„И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще, закоравява…“
„О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговитесъдби, и неизследими пътищата Му! Защото, „Кой е познал ума на Господа, или, кой Му е бил съветник?“(Римляни 9:18; 11:33-34).
Той може да върши неща необясними за нас. Трябва да приемаме онова, което в момента Господ не счита за нужно да ни открие.
Отново Павел описва Неговата мъдрост: „Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направенотонещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?“ (Римляни 9:20). Чуйте думите:„Кой си ти?“ Значи, не ни е дадено да Го подлагаме на кръстосан разпит.
Бог ни показва Своите мотиви за издигането на фараона, за да ни даде пример и разбиране, тъй че да можем да се доверим на Неговата мъдрост и благост. Но не ни открива това за всеки лидер. Иска да Му се доверим.
В мъдростта Си Той никога не допуска страдание без причина. Винаги може да го обърне в полза на изкупителните Си цели, дори в момента ние да не можем да си обясним нещата. Но вечността ги разкрива. В Своята благост Господ никога не допуска да ни сполети зло по отношение на вечната ни съдба. Може да възразите: „Но зло, голямо зло се е стоварвало върху хората чрез ръцете на корумпирани лидери.“ Това е вярно във физическо отношение, но Бог поставя духовното над физическото. Смъртта на Авел изглежда напразна, но не е, защото кръвта му все още говори (Евреи 11:4). Хиляди християни са били умъртвявани от корумпирани лидери по време на Инквизицията и гоненията преди и след това, но тяхната кръв не е била пролята напразно. Тази кръв все още говори.
Представят ни се възможности да влияем на лидерите чрез смирение, покорство и молитва. Когато Божиите хора смирят себе си, помолят се и се отвърнат от нечестивите си пътища, Бог ще чуе от небето и ще изцели земята им. Пример за това е поставянето на благочестиви водачи в книгата „Съдии“. Новият завет заявява: „И тъй, увещавам, преди всичко, даотправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и всички, които сависокопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро иблагоприятно пред Бога, нашия Спасител“ (1 Тимотей 2:1-3).
Съществуващото управление се влияе от нашите молитви. Резултатът може да бъде поставяне или избиране на лидери според Божието сърце. Но при все това, може да има изключения. Апостолите и светиите от ранната Църква често се сблъскваха с груби и жестоки власти, които ги преследваха. Те не страдаха поради небогоугоден начин на живот или липса на молитва, по-скоро онези властници имаха място в изкупителните цели на Бога.
ИРОД АГРИПА I.
Нека да се спрем на един от тях – Ирод Агрипа I. Името Ирод е носено от няколко римски управници в района на Палестина преди раждането на Исус, по време на земното Му служение и след Неговото възкресение. Ирод Агрипа I се издигна на власт през 37-а година след възкресението на Исус. Постига го чрез интелект и такт. Със своята далновидност той не пропуска нищо, което би довело до собственото му въздигане. Основна политическа маневра след убийството на римския император Калигула е да помогне на Клавдий да стигне до трона. Клавдий възнаграждава хитрия му политически ход и утвърждава Агрипа в неговата настояща позиция, като добавя и териториите на Юдея и Самария. Ирод Агрипа I застава над царство не по-малко от това на неговия дядо Ирод Велики.
По време на управлението си той е принуден да вземе страна в борбата между юдеизма и християнската секта. Без колебание царят поема ролята на ожесточен гонител на християните. В книгата „Деяния“ четем: „Около това време царИрод простря ръцете си да притесни някои от църквата. Уби с меч Йоановия брат Яков; и, като видя, чебеше угодно на юдеите, той при това улови и Петра“ (12:1-3). Управникът е жесток с вярващите, защото това служи на неговите политически интереси и му печели благоволението на юдеите. Убива Яков, един от тримата най-близки на Исус апостоли, и възнамерява да убие Петър.
Трябва да запитаме: „Откъде дойде властта на Агрипа?“ Макар на пръв поглед неговите маневри да му донасят властта, той не стига до високата си позиция без Божието знание и назначение.
Петър, който бе страдал от ръцете на Агрипа, казва на вярващите „да се боят от Бога и да почитат царя“ (1 Петрово 2:17). Какво? Да почитат царя, който е убил Яков? Защо Бог би поставил такъв зъл владетел над земята, където живееха толкова много от Неговите деца, а после да им казва да го почитат? Част от нашия отговор се намира по-нататък в Словото:„И така, те вардеха Петра в тъмницата; а Църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него„(Деяния 12:5). В резултат Бог изпрати ангел, който по чуден начин избави Петър от тъмницата и безопасно го отведе до едно домашно молитвено събрание. Ако вярващите не бяха почитали царя, а се бяха възпротивили на Божията заповед относно делегираните власти, нямаше да видят ръцете на Бога да се движат чудотворно.
Плановете на Агрипа да екзекутира Петър бяха осуетени чрез молитвите и покорството на Църквата. Това събитие значително укрепи вярващите. Точно както бе сторил при Фараон, Бог изяви Своята сила с цел изкупление. Най-голямото доказателство за това се намира в самото Слово: „Божието учение растеше и се умножаваше“ (Деяния 12:24).
Постоянните молитви на светиите и тяхното покорство да се подчиняват на властите спомогна много повече за обрата на събитията. По-нататък четем, че един ден Ирод Агрипа I излезе пред хората, седна на трона си в царски одежди и направи публично обръщение. „А народът извика: Глас Божий, е не човешки! И понеже не въздаде слава на Бога,начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря“ (Деяния 12:22-23).
Дойде съд, но чрез меча на Господа, а не от Божиите хора. Скоро ще научим, че Бог е Този, Който въздава съд над властите. Заповядано ни е да се молим за управниците, да ги почитаме и да се покоряваме на авторитета им. Ако се налага съд, Бог казва да му дадем място.
Написаното в тази глава е вярно, макар да противоречи на църковните поучения и схващания. Нека да държим сърцата си отворени за Божията мъдрост. Не забравяйте – Той е откъм нас, а не против нас.