ДВОЙНА ПОЧИТ
Много пъти Бог ни изпраща онова, от което се нуждаем, в опаковка, която не желаем
„Отдавайте на всички дължимото“ (Римляни 13:7). В тази глава ще видим, че Бог ни инструктира да почитаме властите, които са над нас, най-вече заради нас самите, а не заради тях. Вълнуващо е да отбележим, че изпълнението на тази заповед от Божието Слово носи благословение. Виждаме подобен пример в 1 Царе 1 глава.
ОБИДА, ОБЪРНАТА В БЛАГОСЛОВЕНИЕ
В дните, когато съдиите управляваха Израел, имаше една бездетна жена на име Анна. Тя беше омъжена за Елкана, който си бе взел втора жена, наречена фелина. Анна бе угнетена, понеже нейната съперничка й натякваше за безплодието й. Анна бе обичана и изпълваше сърцето на съпруга си, но Фелина изпълваше неговия дом. Всяка година семейството пътуваше, за да се поклони в Сило. Там Фелина най-много провокираше Анна, довеждайки я до плач. Никой не можеше да утеши Анна, дори нейният съпруг.
При едно от посещенията в Сило, тя не се чувстваше добре. В своето дълбоко терзание Анна плака пред Господа и сключи завет: „Ако Ти ми дадеш дете, аз ще ти Го върна през всичките дни на неговия живот“ (перифразирано от автора).
Докато тя се молеше, Илий, главният свещеник и съдия на Израел, я забеляза, че „само устните й мърдаха, а гласът ине се чуваше; затова, на Илий се стори, че беше пияна. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остависе от това твое вино„(1 Царе 1:13-14)
Каква обида! Не само че не можа да усети нейната болка, но беше и толкова духовно неадекватен, че сметна нейното напрегнато състояние за следствие от опиване. Тя бе излязла от присъствието на постоянната си противничка, за да намери утеха пред Господа, но там бе осъдена като нечестива от най-високата духовна власт в страната. Всяка година Анна идваше в Сило с празни ръце, без дете, което да предостави пред Господа. Всяка година тя понасяше погледите, шушуканията и подигравките на хората около нея.
Как бихте реагирали, ако вашият пастор ви обвини в нещо лошо в момента на най-голямата ви болка? Навярно бихте си помислили: „И този човек е главен пастор! Не знаели, че постя и вярвам в Бога? Само колко е нечувствителенинедуховен! Това е последният път, когато ще дойда на църква!“
Тези мисли биха могли лесно да предизвикат изблик на гняв: „Наричаш себе си Божи човек, а не можеш да разбереш кога някой страда! Не можеш ли да прецениш кога човек се моли от все сърце? Аз бях до тук! Ще намеря друга църква с пастор, който е чувствителен към мен и към Божиите неща!“
Подобен отклик не би бил нещо неестествено за нашите църкви днес – ако не изразен в лицето на пастора, то със сигурност зад гърба му, пред членовете на църквата.
Но вижте реакцията на Анна, когато тя бе жестоко обидена: „Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духаси; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. Не считай слугинята си залоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега“ (ст. 15-16). Думите й бяха изпълнени с уважение и почит. Макар свещеникът да не го заслужаваше заради постъпката и преценката си, тя почете позицията на власт над нейния живот. Стигна дотам да го уверява в своето благочестие.
На практика, човекът с проблеми в поведението по онова време беше Илий и неговото осъждение нямаше да се забави. Анна гледаше не на неговото поведение, а на своето. Тя беше жена, която истински се боеше от Господа. Ако имаше нещо нередно с лидера, Бог щеше да се справи с него. Само как се нуждаем от подобно истинско подчинение и смирение днес!
Отношението на свещеника към Анна се промени:
„Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. И тя рече: Данослугинята ти придобие благоволението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не бешескръбно“ (ст. 17-18).
Тя му се покори безусловно, почете го като Божи човек и дори му благодари за думите на благословение.
Вижте нататък: „И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се, та отидоха вдома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни. И когато се изпълни времето, откакАнна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото каза: От Господа го изпросих“ (1 Царе 1:19-20).
Бог използва един плътски свещеник, с притъпена чувствителност, за да освободи думите, привеждащи в сила едно обещание. Из мрака дойде живот в една безплодна утроба. На следващата година Анна държеше малкия Самуил на гърдите си. Младият мъж, посветен преди зачатието си, щеше да донесе съживление за Израел.
КОЙ Е СЪДИЯТА?
От горната ситуация можем да извлечем един изумителен принцип: ние можем да бъдем благословени от човек с власт, дадена му от Бога, независимо от личното му поведение. Исус дава да се разбере, че много хора ще бъдат благословени от покварени служители, подобно на Анна. Той каза: „Мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли имепророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много великидела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършитебеззаконие“ (Матей 7:22-23).
Когато четем горните стихове, ние твърде често се фокусираме върху мнозината, които са извършили чудеса в името на Исус, но не са били приети. Това наистина е сериозно и стряскащо, но нека да погледнем другата страна на нещата: имало е хора, които са получавали истинско благословение от въпросните нечестиви служители. Получавали са, защото са се докосвали до Бога чрез тях, тъй както в случая с Анна. Хората, за които говореше Исус, приличаха на Илий, чийто дом Бог осъди завинаги!
Написал съм тази книга не за покварените служители, а за хората, които са им подвластни. Словото недвусмислено сочи, че има корумпирани и благочестиви власти. Ако хората, които са им подвластни, вземат върху себе си игото на осъждението, те вече не са покорни на установената власт, а са застанали в позицията на съдии над своите лидери. Техните сърца са се надигнали в гордост по отношение на тези, които Бог е поставил над тях. Надигнали са се над постановлението и съвета на Господа. С две думи, те несъзнателно казват на Бога: „Ти не отсъждаш добре, затова аз ще го направя.“
Анна призна властта в Илииевия живот и я почете. Той я осъди и нарани, но тя го почете. Ако Анна се ръководеше от онова, което вижда или чува, би осъдила поведението му като недостойно. Но тя не живееше според естествените преценки, а според страха от Господа и божествената власт. Довери се на Бога, Който отсъжда праведно. Анна знаеше това, което Исус потвърди по-късно: „Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; икойто приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил“ (Йоан 13:20). Никога не забравяйте, че Исус изпрати Юда екипиран със сила да извършва чудеса и да изгонва демони, макар да знаеше, че в крайна сметка той ще се окаже нечестивец. „Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?“ (Йоан 6:70). Исус знаеше за него чрез разпознаването, присъщо на страха от Господа, дори преди грехът му да стане явен. Юда извърши чудотворни дела и се завърна заедно с останалите с радост, че дори бесовете му се подчиняват в името на Исус (Марк 6:7-13; Лука 10:17). Приеха ли хората служение от ръцете на Юда? Същите ръце, които крадяха от касата на служението? Със сигурност.
КОГА ДА СИ ТРЪГНИ II?
Нека да изпълним нещо много важно. Ако е станало явно, че властта в църквата е в очевидна поквареност или грях, ние не бива да продължаваме да пием от този нечист извор. Инструкцията към нас е да се оттеглим. Ако лидерът е замесен в прелюбодейство, хомосексуализъм, изнудване, кражба, ерес или в друг грях, известен на вас – или разкрит публично – и не се е покаял, напуснете неговото служение. Словото е категорично по този въпрос. Ние не трябва дори да ядем с такъв човек (1 Коринтяни 5:9-11). При случая с Илий не е сигурно дали Анна е била съвсем наясно за неговото нечестие и това на синовете му. Хората, които приемаха от Юда благословение, по всяка вероятност не знаеха, че той е крадец и потенциален предател.
Относно църковните водачи Павел каза: „Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някоиидат отпосле“ (1 Тимотей 5:24). Свидетелят е човек, който може да приведе доказателства, а не слухове.
Бог осъжда всичко на времето му и ако Той сметне, че е време да разобличи грешката, за която лидерът не се е покаял, вие със сигурност ще разберете и това ще бъде моментът да излезете изпод въпросната власт. Павел заявява: „Ония, коитосъгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх“ (1 Тимотей 5:20). Предупреждението е: не бъдете участници в техните грехове и излезте изпод властта, ако те не се покаят истински.
На времето служех под ръководството на лидер, при когото впоследствие се изяви сериозен грях. Не съм бил там, когато всичко това се е случило, защото вече се бяхме преместили в друг щат да служа като младежки пастор. Две години след нашето заминаване той се изправил пред събранието от вярващи и споделил, че се развежда със съпругата си, защото повече не желае да живее с нея. Малко след това споменал за своите планове да се ожени за по-млада жена. Съпругата му нямаше никакви сексуални провинения; той просто искаше другата жена.
Хиляди тогава напуснаха неговата църква. Направиха го с основателен мотив. Онези, които останаха, навлязоха в опасна територия, тъй като доктрината и поучението ставаха все по-изопачени, според интересите на пастора и на новата му съпруга. Познавам много хора, които си тръгнаха и благоуспяваха, защото отказваха да говорят против въпросния пастор. Тези, които го атакуваха, имаха неприятности.
Давид е пример за правилно поведение. Дори след като бе изгонен от присъствието на демонично измъчвания Саул, той го почиташе като цар до деня на неговата смърт. Давид разбираше, че Саул е Господният помазан слуга. И до ден-днешен аз се стремя да уважавам този човек, макар да скърбя за последствията от неговия избор. При все че го почитам, не считам здрави или безопасни неговите доктрини и служение.
В един по-ранен период аз бях щедро благославян от служението му. Впоследствие открих, че нещата са се зараждали още когато съм се поучавал от него. Имаше такива белези, но нищо не беше открито или изявено. Тогава Бог ме беше смъмрил за критичното отношение (ще споделя това в следващата глава); навярно Той все още се е опитвал да възпре този човек. Но за момента не е било моя работа. Бог ме бе поставил под неговата власт и не ми бе дадено да отсъждам дали той е достоен да ръководи. Тъй както Анна прие благословение от Илий, така в онези времена много хора приемаха от този пастор.
РЕДЪТ НА ДУХОВНАТА ВЛАСТ
Нека да се върнем към думите на Исус и да ги подкрепим с примера на един добър лидер, а не човек като Илий. Вижте думите на Господа в книгата на Матей:
„Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Който приемапророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник,награда на праведник ще получи. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, виме на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си“ (Матей 10:40-42).
В тези стихове откриваме две неща. Първото и най-важното е, че има приток на власт, започващ от Отец. Той е Този, Който изпрати Исус и Му даде цялата власт. Исус сам каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18). Той е Глава на Църквата и ще дойде ден, когато ще предаде царството на Своя Отец, след като е подчинил всяко непокорство под краката си (1 Коринтяни 15:24-26).
Следващ в този ред на власт е пророкът. По принцип в Словото пророците са представени като Божии говорители (Изход 4:16, 7:1). Можем да съпоставим това с една от дарбите на петкратното служение, които Господ даде на Църквата след възкресението Си от мъртвите (Ефесяни 4:8-13). (Тези хора са говорители на Църквата.) Когато получаваме дарба на служение, тя ни се дава от Самия Господ чрез съответната делегирана власт.
После се споменава праведния, като не са пропуснати и младенците. Виждал съм как невярващите са благославяни, когато извършат нещо добро макар и за съвсем млад във вярата човек. Въпреки че невярващите не са послужили на Господа, те са показали уважение към Господаря. Когато приемаме и благославяме светии, в крайна сметка ние приемаме и благославяме Отца. Учениците, включително и младенците, се подчиняват на петкратната власт в Църквата под ръководството на Исус, който изразява волята на Отца. Ето защо неспасените идват под благословението на младенците в Христос, защото и най-малкият в царството има по-голяма духовна власт от погиващите. От думите на Исус ние виждаме установен ред на власт.
НАГРАДАТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДУХОВНА ВЛАСТ
Второто нещо, засегнато в горните стихове, е приемането на тези служители като изпратени от Бога и получаването на съответната награда. Служението на Исус ни дава пример за това.
За жителите на един град бе трудно да приемат Исус, макар да вярваха в реалността на Месията и да знаеха от Писанията, че е време за Неговото идване. Исус им каза: „Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и междусвоите сродници, и в своя си дом. И неможешеда извърши там никакво велико дело, освен дето положиръце на малцина болни и ги изцели“ (Марк 6:4-5).
Ние приемаме някого като изпратен от Бога, когато почитаме неговата позиция или служба. Бог каза на хората чрез Мойсей:„Аз ще им въздигна отсред братята им пророк“ (Второзаконие 18:18). Но те не почетоха Исус като Говорител на Отец или като Месия.
Защо не Го приеха? Защото не дойде по очаквания от тях начин. Той твърде много се разминаваше с техните представи. Те четяха в Исая:
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде:Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство“ (9:6-7).
Ето защо очакваха пристигането на мощен цар, който да ги освободи от римското робство и да установи царството Си в Ерусалим. Но вместо това Той дойде като син на дърводелец и бе придружаван от рибари и бирници. Хората говореха помежду си: „Ние не желаем и не очакваме Месията по тоя начин!“
Освен това, обърнете внимание как Словото ни казва, че Исус „не можеше“ да извърши никакви чудеса. Не се казва „не искаше“, което би касаело Неговата воля. Писано е: „не можеше“ -т. е. беше възпрян. Размислете за това. Божият Син, изпълнен с Духа на Бога без мяра, беше възпрян. Защо? Отговорът е: Той не беше дошъл по очаквания от тях начин, затова хората не Го приеха, не Го почетоха и въобще не пожелаха да Го опознаят добре. Чуйте думите им:
„И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха идумаха: От къде има Тоя всичко това? Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тия велики дела,извършени от ръцете Му? Тоя не е ли дърводелецът, син* на Мария, и брат на Якова и Йосия, на Юда иСимона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. А Исус им каза: Никой пророкне е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом“ (Марк 6:2-4).
Къде един пророк остава без почит? Твърде често в собствения си дом и сред домашните си. Давид преживя подобна ситуация, когато се прибра, за да благослови дома си. Неговата победа бе приветствана по улиците, но презряна под собствения му покрив. Михала пропусна благословението, което Господ бе определил за нея. Давид имаше власт да благослови своя дом. Колко повече Исус бе овластен да благославя Своите! Макар да бе неограничен във властта Си да благославя, Той не можеше да направи нищо за тях (вж. 2 Царе 6).
Само хората с гладни, поучаеми, смирени сърца пред Бога можеха да видят Божията ръка върху Исус и да приемат от Него. Сам Той беше Мечът, който разделяше Своите хора и разпознаваше тези, чиито сърца истински обичаха Бога, и хората, които просто имаха външно благочестие, но бяха заслепени чрез непокорството в сърцата си. Както Симеон каза на Мария, Исусовата майка: „Това детенцее поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, противкойто ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на многосърца“ (Лука 2:34-35).
Йоан 1:11-12 разграничава тези две определени групи: „У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония,които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име.“ Тук се крие основната истина за всички нас. Много пъти Бог ни изпраща онова, от което се нуждаем, в опаковка, коятонежелаем. Нашата реакция показва истинското състояние на сърцата ни – дали сме покорни на Неговата власт или й се противим. Исус каза: „Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и ОтцаМи“ (Йоан 8:19). Хората, познаващи Отца, разпознават Неговата власт, изявена в онези, които Той изпраща. Това няма защо да бъде обяснявано,поучавано или доказвано.
Ето защо един служител може да отиде в Африка и да види слепи да проглеждат, куци да прохождат и глухи да прочуват, а после да се върне в Америка и да е свидетел само на няколко изцеления от главоболие или слаби болки в гърба. Бих могъл да дам многобройни примери. Изпратеният в Африка мъж или жена е приеман от населението като посланик на Бога, независимо от външния вид. Понеже служителят е приет и почетен по този начин, скъпоценните африканци са благословени от Божията сила и Неговото присъствие. В Америка, ако опаковката не е според очакваното, почитта се въздържа. Нещата са пропорционални. Степента, до която приемаш и почиташ посланика като изпратен от Бога, определя степента, до която ще получиш благословение от Него чрез този човек. Проявявай неуважение и ще ти се върне същото. Отдавай голяма почит и почит ще е твоят дял.
ЩЕ БЪДЕШ ЛИ МОЙ ПРИЯТЕЛ?
Когато бях младежки пастор, имах много интересно преживяване с петнайсетгодишно момче на име Тим преди аз да поема служението, Тим е бил ангажиран в групата на предишния младежки пастор. Последният е работил с младежите най-вече посредством раздвижени занимания, излети и спортувания. Някои от техните проблеми са били свързани с непокорство. С течение на времето се е наложило главният пастор да освободи моя предшественик и тогава бях назначен аз. Предишният младежки водач се отдели и не много далеч основа собствена църква с малка част от младежите. Тим бе един от хората, които не отидоха с него.
Макар повечето от младите хора да останаха, аз трябваше да положа нова основа. Господ ме инструктира да прекараме първите шест месеца в проповядване, молитви и хваление. През тези месеци не планирах Абсолютно никакви социални дейности. От самосебе си се разбира, че бях „опаковка“, която мнозина не бяха очаквали. В резултат мечът на Господа извърши разрез. Някои си тръгнаха, други останаха от любопитство; имаше и такива, които откликнаха ентусиазирано. Много от тях са в служението и днес.
Бях в това положение приблизително от четири месеца, когато разговарях с Тим една вечер след службата Той съвсем чистосърдечно ме попита: „Пастор Джон ще бъдеш ли мой приятел (приятел, в смисъл на много близък)? Предишният пастор ми беше приятел.“ Аз не съответствах на желаната от него „опаковка“.
Не биваше да приемам лековато неговия въпрос затова започнах да търся отговор от Духа. Отговорът бързо дойде под формата на въпрос: „Тим, Исус казва: „Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи„(Матей 10:41). Е, това се отнася и за младежкия пастор. Ако приемеш пастор в име на пастор, ще получиш пасторска награда.“
Продължих: „Тим, имаш много приятелчета, нали?“
Отговорът бе: „Да.“ „Но имаш само един младежки пастор, така ли е?“
„Да.“
Попитах: „Какво искаш: награда на приятелче или награда на младежки пастор? Защото ще получиш от Бога според начина, по който ме приемеш.“
Като че ли в него премина светлина. Видях очите му да регистрират откровението и той бързо отговори: „Искам награда на младежки пастир. Разбирам какво искаш да кажеш.“ От този момент нататък Тим благоуспяваше. Няколко години по-късно се премести другаде, но продължаваше да ме търси всеки път, когато минех през неговия град.
ЛИЧНИЯТ МИ ОПИТ
Бих могъл да напиша цяла книга само на тази тема. Сърцето ме боли, когато виждам как хората не получават от Бога, понеже не почитат и не приемат Неговите слуги. В служението съм бил свидетел на следното безброй много пъти: Най-трудно се работи с хората, които не оценяват Божиите слуги. Често съм срещал подобни личности в църквите и в християнските училища в Щатите. Те вече са се преситили до степен на сънливост от постоянния бюфет от преминаващи служители и аз съм просто едно от блюдата в техния списък.
Може би най-лесно се проповядва на хора от армията, понеже те имат разбиране за властта. След това се нареждат затворниците, после хората от развиващите се нации, тъй като те са отчаяни и гладни. Бог говори на Езекиил за подобни ситуации:
„Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, – не при многоплемена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, тещяха да те послушат. Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене;понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце“ (Езекиил 3:5-7).
За Израел Езекиил беше само още един пророк, при това по-рязък от останалите, които не проповядваха според желанието на хората и по тази причина той не беше приет.
Един ден Бог ме обърка със следното изявление; „Ще те изпращам на места, където няма да те приемат.“
Запитах: „Чакай малко! Ще ме изпращаш на места, за които знаеш още преди да си ме изпратил, че няма да ме приемат. Защо?“
Господ отговори: „Никога няма да могат да кажат, че не съм им дал шанс.“
Бил съм на такива места и съм се питал: Защо са ме поканили? Държат се така, сякаш не искат да съм тук.
Друг път съм ходил на места, където от момента на слизането ми на летището до изпращането ми, съм бил посрещан с радост и към мен са се отнасяли вежливо и с почит както преди, така и след службите. Бил съм съпровождан до хотелската стая с красиви кошници, пълни с плодове и храна и постоянно са ме питали: „Нуждаете ли се от нещо?“ Често съм се чувствал като развалена плоча: „Добре съм. Добре съм.“ Като се обърна назад, виждам, че най-големите свидетелства за променен живот на хора и църкви са идвали от такива места. В началото изпитвах неудобство, когато към мен се отнасяха толкова добре или когато ме аплодираха при представянето. Мислех си: „Аз съм същият като всички Вас. Не го правете.“Но скоро разбрах, че това не е заради мен.
Малко по малко Господ ми показа: „Позволи им да те почитатзаради тях самите, не заради теб.“ Беше ми по-лесно, когато осъзнах, че хората не почитат мен, а Божия дар в живота ми. Положителният им отклик отваряше техните сърца да приемат от Исус това, което имаше да им даде чрез мен като съд. Вместо гордост усетих в мен да се развива все по-дълбоко чувство на смирение и зависимост. Знаех че важен е Неговият избор, а не моите способности. Аз незабавно отдавах почитта на Господа и признавах зависимостта си от Него. Онези, които показваха почит, приемаха с лекота посланието, а на останалите бе по-трудно да се служи.
ДВОЙНА ПОЧИТ
Павел наставлява: „Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особеноония, които се трудят в словото и поучението“ (1 Тимотей 5:17). Казва „двойна почит“ -т. е. два пъти по-голяма почит, отколкото бихме отдали на някого в позиция на светска власт.
Ако този стих се свърже с контекста, става ясно, че той всъщност засяга начина, по който ние финансово почитаме служителите. „Работникът заслужава своята заплата“ (ст. 18). Разширената Библия напълно го потвърждава: Некапрезвитерите, които изпълняват задълженията на своята служба добре, да бъдат считани двойнодостойни за почит (и за адекватна финансова подкрепа), особено онези, които се трудят вярно впроповядването и поучението. Защото Словото казва: „Работникът заслужава своята заплата“ (1 Тимотей 5:17-18).
Този принцип не се променя. Ако църковните членове се грижат за своя пастор и водачите, които им служат, бизнесмените и останалите членове ще благоуспяват и ще бъдат благословени. Ще се радват на небесната икономика. Но съм открил, че онези, които са скъперници и се оплакват, че другите са ги ограбили или страдат от лошите условия на съвременната световна икономика, не благоуспяват в бизнеса си.
Осъзнавам, че тази истина е потъпквана, особено от служители в Америка. Тъжно ми е, когато постоянно говорят за пари и за материални неща. Държат една истина, но са загубили сърдечния ритъм на служението и са се отклонили по пътя на наемниците. Така живееха фарисеите. Станаха причина много хора поради видяната злоупотреба да престанат да почитат принципи, в които Бог е желаел да ходят. Това на свой ред е наранило хората, за които е трябвало да се грижат и които имаха нужда да видят истината представена по правилен начин.
Видях нанасянето на подобна вреда през първата година на пътуването си. Бях в църква с малко повече от стотина члена. Службите минаха добре и хората бяха много мили. Останахме с пастора и съпругата му и разбрахме, че никак не им е лесно. Тя работеше като щатна стюардеса и не можеше да служи на хората така, както би желала. Не искаше да напусне и да взема заплата, която според нея би затруднила църквата. Разбрах къде е коренът на нещата. Преди пасторът и аз работехме към църква, за която споменах по-рано. Там той прекалено много наблягаше на поучения за финанси и дарения. И двамата бяхме предпазливи, да не би да допуснем същото и без да искаме, сме отишли в другата крайност. Но Бог ме учеше, че и двете крайности не са добри. Желаеше по-добър баланс.
Службите започнаха в неделя сутринта и продължиха до сряда вечер. Първите три от тях минаха добре, но сякаш нещо държеше църквата резервирана. През целия вторник Господ говореше в сърцето ми за този човек и за начина, по който той подхожда към парите. Не можех да се отърся от това, но се чудех какво бих могъл да направя.
Точно преди службата пасторът ми каза, че иска да приема дарение за нашето служение същата вечер. Точните му думи, когато предаде службата на мен, бяха: „Давам ти свобода в дарението.“
Много се зарадвах. Разбрах, че Бог беше отворил тази врата, за да мога да постъпя според както ми беше говорил. Оная вечер проповядвах общо взето за нещата, за които пиша сега. Прочетохме стиховете от 1 Тимотей и им казах, че за пастора и за съпругата му не е била полагана правилната финансова грижа. Поясних на църквата, че вече става нередно тази жена да лети по три-четири дни, за да може да снабдява нуждите на семейството си. Споделих как пасторът ми е дал свобода в дарението, но ние не бихме го приели за нашето служение. Желанието ни е то да отиде за пастора и за неговата съпруга. Хората истински се развълнуваха относно тази възможност да благословят своя водач и откликнаха. Дарението оная вечер беше три пъти по-голямо от когато и да е било! Съпругата на пастора се разплака, а той бе изумен.
Те бяха шокирани от развръзките, които станаха през следващите двайсет и четири часа. Едно семейство получи още на следващия ден чек за двеста хиляди долара; друго намери плик пред вратата на дома си с чек за 1500 долара. Това беше само началото. До следващата неделя сутрин свидетелствата били толкова силни и многобройни, че пасторът изобщо не проповядвал. Цялата служба се състояла от свидетелства какво Бог е направил за хората през изтеклата седмица във финансово отношение в техния бизнес или в личния им живот. По-късно пасторът ми изпрати касета с непредвидената служба.
През следващите две години църквата нарасна неимоверно много. Купиха си нова сграда и броят им стигна до петстотин. Няколко години се бяха стремили да стигнат до сто члена. Този и безброй много други примери са ме научили, че Бог иска да почитаме хората, които се трудят сред нас за наше благо.
Бил съм в страни от развиващия се свят и отношението на църквата към мен почти ме е разплаквало. В парично отношение дарението може да не е било голямо според американските стандарти, защото в Щатите съм получавал много по-големи суми от сравнително бедни църкви. Това, което ме впечатли, бе любовта, стояща зад дарението на тези признателни хора. Също както вдовицата, за която Исус каза, че даде повече от всички останали, макар по стойност дарението й да бе най-малкото. Тя почете Бога със своя дар. Тези скъпоценни светии отдават искрена почит и оценяват изпратените от Бога служители. Нека това да влезе дълбоко в сърцата ви. Стремете се да почитате мъжете и жените, които се трудят между вас с Божието Слово.
ОНЕЗИ, КОИТО ЛИДЕРИТЕ ОПРЕДЕЛЯТ
Нека отново да погледнем думите на Исус: „Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам,Мене приема“ (Йоан 13:20). В евангелието си Матей всъщност описва последователността във веригата: Отец изпрати Исус, а Исус изпраща петкратни служители. Ако приемем определените от Него служители, ние приемаме Него, а приемайки Него, приемаме Отца.
Последователността във веригата не спира до петкратните служители. Продължава с тези, които са определени от (петкратните) служителите. Няма да забравя какво излезе от устата ми докато проповядвах в Юга. Църквата имаше добър пастор. Той използваше своята власт, за да защитава хората и те го уважаваха. Но този респект не се проявяваше по-надолу към останалите служители и работници. Наблюдавах тези, които не почитаха поставените от него хора като разпоредители, секретарки и заместник-пастори.
По време на службата бях под пророческо помазание. Когато проповядвам по този начин, много пъти чувам думите докато излизат от устата ми. Посочих един работник в църквата и строго казах: „Начина, по който се отнасяме към него, показва как се отнасяме към този пастор. А как се отнасяме към него отразява начина, по който откликваме към Исус.“
Само да можехте да видите очите на някои от църковните членове. Дойде светлината на откровението и разобличи техните мотиви. Това беше здрава църква и хората с радост приеха коригиращото слово. Думите послужиха и на самия мен. Когато служа в моята църква или посещавам друга, аз почитам хората, които пасторът е определил – разпоредители, работници, секретарки, помощник-пастори и пазачи на паркинга. Те са поставени от пастора, който е определен от Исус, Който пък е поставен от Отца. Важното е да виждаме Божията власт в хората, с които се срещаме.
Прекрасен библейски пример е историята за Нееман, военачалника на сирийската армия. Той имаше проказа и нямаше надежда за изцеление. Неговата еврейска слугиня му каза, че в Израел има пророк, който може да го изцели чрез силата на Израелевия Бог.
Сирийският цар му даде разрешение и изпрати Нееман при царя на Израел, който пък го изпрати в Елисеевия дом: „И така,Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща. И Елисей пратидо него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Йордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш“ (4 Царе 5:9-10).
Когато чу това, Нееман се разгневи. Каза: „Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, ище призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцерипрокажения“ (ст. 11).
Неговото неправилно очакване почти го накара да отхвърли това, което Бог желаеше да направи. С радост би посрещнал Елисей, но не и някакъв обикновен слуга. В крайна сметка, Нееман беше важен човек. Беше обиден от липсата на директен контакт с Елисей. Но като военачалник би трябвало да разбира що е делегирана власт. Добрата новина е, че неговият слуга го разубеди. Нееман отиде и се потопи в река Йордан, след което бе напълно изцелен. Стана точно така, както слугата беше казал. Все пак, той беше подвластен на Божия служител.
Тъжно ми е, когато чуя, че в някои църкви посещаемостта намалява, щом пасторът отсъства. Тези хора показват липса на разбиране за истинската власт. Ако сърцата са правилно разположени, хората ще получат не по-малко от заместващия го или от пътуващия служител, понеже пасторът ги е определил. Пасторът представлява Исус. Ако разбираме властта на царството, ще осъзнаем, че не става въпрос за личността, а за властта, поставена в човека, която води началото си от Исус.
Като вярващи трябва да почитаме градските управници, работодатели, учители и други в позиция на власт. Нужно е да почитаме родители или съпруги, за което ни е обещана награда. И най-после, ние отдаваме двойна почит на хората в служение, особено на тези, които се трудят в поучението и проповядването на Божието Слово.