АМИ АКО ВЛАСТТА МИ КАЖЕ…?

Търсим откровение за власттаа това е откровение за Самия Богзащото Той и властта Му са неразделни

Всички ние сме срещали хора, недоволни от лидерите си. Оплакват се от неефективен подход или лоши решения, които са засегнали негативно техния живот. Оплакват се, че лидерите са им обещали определени неща, но те все още не са се изпълнили. Дори сякаш всичко върви назад. Хората са убедени, че техният пастор се е провалил и сега смятат, че властта му не е от Бога. Доводите им отварят врата за оплакване, което в крайна сметка се изразява в неподчинение. Не след дълго заблудата ги завлича и отдалечава от властта, която Бог е поставил над тях за растеж и защита.

БЯХМЕ СИ МНОГО ПО-ДОБРЕ БЕЗ ТЕБ!

Израилтяните следваха този образец. Имаше време, когато те считаха Моисеевото лидерство за неефективно и дори пагубно за тях. Но в началото не беше така. Когато Мойсей се появи на сцената след скитането си в пустинята, той се срещна с водачите на Израел, преди да отиде при Фараон. Сподели с тях как Господ го е изпратил да ги избави и да ги заведе отоная земя в земя добра и пространнав земякъдето текат мляко и мед“ (Изход 3:8). Когато чуха прекрасната новина, израилтяните повярваха на Мойсей и се поклониха на Бога. Преливаха от радост, щом гледаха Божия обещан водач, който щеше да ги изведе от тяхното робство.

Мойсей напусна събранието, отиде при Фараона и прогласи точното послание, което Бог му даде на планината: Такаговори ЙеоваИзраилевият БогПусни людете Миза да Ми пазят празник в пустинята“ (Изход 5:1).

Фараонът отговори: Кой е Йеова та да послушам гласа Му и да пусна ИзраиляНе познавам Йеоваи затованяма да пусна ИзраиляИ в същия ден фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете,казвайкиНе давайте вечекакто до сегаплява на тия людеза да правят тухлинека идат сами да сисъбират плява“ (ст. 2-9).

Вече нямаше да се осигурява плява за непосилното количество тухли, които израилтяните трябваше да изработват всеки ден. Налагаше се да събират плява през нощта, а да се трудят денем. Щяха да изработват същото количество тухли, въпреки че вече нямаше да им предоставят плява.

Израилтяните се пръснаха по земята да събират суровината. Надзирателите бяха брутални. Използвайки силата на камшика, те грубо нареждаха: „Изработвайте същото количество тухли както преди!“

Биеха израилтяните, които отговаряха за работните групи. „Защо не сте успели с бройката нито вчера, нито днес?“ – изискваха те.

Затова израилевите първенци отидоха при Фараон и го молеха: „Моля те, не се отнасяй с нас така. Не ни се дава плява, а от нас изискват да правим толкова тухли, колкото и преди. Бият ни за нещо, за което не сме виновни. Вината е в твоите надзиратели, задето поставят непосилни изисквания.“

Но Фараон отвърна: „Вие просто сте мързеливи! Явно нямате достатъчно работа. Иначе нямаше да казвате: „Пусни ни да отидем да пренесем жертви на нашия Господ.“ Сега се връщайте на работа! Няма да ви се дава плява, но ще трябва да продължите да изработвате същото количество тухли.“ След като фараонът не отстъпи от своите изисквания, израилевите първенци разбраха, че имат сериозен проблем. Излязоха от Фараоновия двор и се срещнаха с Мойсей и Аарон, които ги чакаха отвън. Господ да погледне на вас и да съдизащото вие ни направихте омразни на фараона и наслугите муи турихте меч в ръката имза да ни избият“ (Изход 5:13-21).

Сега израилтяните бяха недоволни от Мойсей като водач. Неговото проповядване и обещания ги бяха вкарали в утеснение и трудности. Те започнаха да правят разграничение между Моисеевата власт и Божията – викаха за Божието осъждение над него.

Смятаха, че вината е на Мойсей. Ако ги бе оставил на мира, Фараон нямаше да се отнесе с тях толкова жестоко. Те не можеха да разберат, че Бог, не дяволът или някакъв объркан водач, е разпоредил развоя на събитията. Нищо не бе станало извън Неговия съвършен план или предупреждение. Господ заповяда на Мойсей да говори с Фараон. Бог, а не дяволът или дори не Мойсей, закорави фараоновото сърце! Това става ясно от няколко пасажа (Изход 11:10; също вижте Изход 9:12; 10:1, 20, 27). Колкото повече се закоравяваше фараоновото сърце, толкова по-окаян ставаше живота за Авраамовите потомци.

След изтърпените страдания, израилтяните бяха избавени от Египет само за да се скитат в голямата пустиня. Без вода и с оскъдни запаси от храна, те отново започнаха да се чудят: Не им ли бе обещал Мойсей свобода и изобилие? „Добра и просторна земя, земя, където текат мляко и мед.“ Наистина беше голяма, но ни най-малко не бе добра и никъде не се виждаха мляко и мед! Това ли беше неговата идея за свобода и снабдяване? Наистина ли беше изпратен от Бога?

След три дни на недостиг, Мойсей ги отведе на едно място, наречено Мора, където те откриха вода. Сигурно си помислиха:Добреможе би нещата ще започнат да се обръщатНо скоро разбраха, че не могат да пият водата, защото не е добра. И сред хората се надигна недоволство и бунт. Техните критики ставаха все по-остри, когато говореха един пред друг и пред Мойсей. Обезсърчението се разпространи като рак и зарази цялото общество. Навярно Мойсей знаеше достатъчно, за да изведе хората, но не и да ги въведе.

Те се оплакваха на Мойсей и Аарон: Подобре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земякогатоседяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситостзащо ни доведохте в тая пустиняза даизморите това цяло множество с глад“ (Изход 16:3).

Мойсей не доказваше особено водачески умения в много отношения. Не беше ли животът им по-добър, преди той да дойде на власт? Бяха преживели само огромен стрес и трудности след проповядването му в Египет. Щеше ли това да има край? Отърваха се от едно изпитание само за да попаднат в друго. Техният водач бе обещал земя, където текат мляко и мед, но те виждаха единствено суха земя, змии и скорпиони в пустинята. Мойсей сигурно бе пропуснал някой завой или вероятно бе нечестив. При Фараон поне имаха храна. Сякаш Мойсей им желаеше страданията и глада. Животът бе по-добър в Египет! Оплакванията им ескалираха дотолкова, че те си казаха един на друг: Да си поставим началник и да се върнем вЕгипет“ (Числа 14:4).

Но чуйте какво слово освободи Мойсей към тези, които не можеха да понесат богоизбрания водач: Господ чуроптанията ви против НегоЗащото що сме ниеРоптанията ви не са против наса против Господа(Изход 16:8).

Тези мъже и жени мислеха, че тяхното непокорство е срещу Мойсей и по никакъв начин не е свързано с Бога. Смятаха, че трябва да се направи разграничение. Следваха логиката си, а не принципа на покорство. Хората, които ходят според ограниченото разбиране, породено от виждането и обстоятелствата, се съветват на пътя на падението. Те няма да изпълнят своята съдба, докато тези, които разпознават властта и се покоряват, влизат в обещанията, точно като Исус Навиев и Халев. АМИ АКО РАЗПОЗНАЯ…?

Може да считаме себе си за по-мъдри от израилтяните, които отсъждаха според очевидното и според първоначалните резултати от решенията на техния лидер. Може да си мислите, че сте по-духовни, подобно на Исус Навиев. Тогава бихте разпознали, че Мойсей е прав и никога не бихте реагирали като израилтяните; бихте били точно там с Исус Навиев.

Това може да е така, но трябва да сме внимателни, преди да правим подобни предположения, фарисеите разпалено настояваха: Ниеако бяхме живели в дните на бащите сине бихме съучаствували с тях в проливанекръвта на пророците“ (Матей 23:30), но Исус каза, че те имат същия дух като бащите си. Винаги е лесно да различите правилното от погрешното, когато всичко е приключило и са били написани книги. Това, което отличаваше Исус Навиев от останалите, не беше неговото разпознаване, а способността му да приема и да се покорява на истинските власти. Оттук се породи и истинско разпознаване.

Чувам да отекват гласове на неодобрение от страна на много хора, които твърдят, че имат разпознаване, но в сърцата си са непокорни. Дори докато пиша тази книга, в рамките на последните двайсет и четири часа получих писмо, в което се сблъсках с отношение от рода на „Ще се покорявам, ако съм съгласен“, съчетано със „способността да разпознаваш“. Мислещите по този начин хора, грешат във вярването си, че имат безопасен път без истинско покорство.

КОЙ ГО ПОСТАВИ В ТАЗИ ПОЗИЦИЯ?

Може да запитате: „Ами ако усетя, че моят лидер не прави много добър избор? Трябва ли да продължа да му се подчинявам, виждайки, че върви към провал?“ Като се обърна назад към годините си в служение, си давам сметка, че много пъти съм изпитвал подобно объркване: „Вземат лошо решение! Разминават се с Бога! Повлияно им е негативно. Просто не мога да се подчиня на това!“ Но в повечето случаи моето несъкрушено сърце е проявявало независимостта си.

Бях служил като административен помощник на моя пастор в продължение на една година, когато започнах да оспорвам много от решенията му. Всичките му нареждания минаваха през моето бюро, преди да бъдат разпределени до оглавяващите различните отдели. Безброй много пъти съм смятал неговите решения за неразумни и съм мърморел в сърцето си срещу тях. Един ден Духът ми проговори: Имамвъпроскъмтеб.“

Опитът ме е научил, че когато Бог ми задава въпрос, Той се приготвя да разкрие моята недостатъчна мъдрост. Отговорих: „Да, Господи.“

Тебе ли поставих в позиция на пастор или него?“

Казах: „Него.“

Господ бързо продължи: Точно такаЗатова ще му показвам нещакоито няма нужда да показвам на теб и многопъти нарочно ще въздържам мъдростта на неговите решения от тебза да видя дали ще последваш него,както тойследва Мен.“

Обикновено месеци по-късно мъдростта на пастора се доказваше. Виждах я, проблясваше ми и още веднъж осъзнавах, че съм бил подведен от моя разум, издигайки го над принципа на покорство. Точно това предизвиква разделения в църкви, в семейства и в общ бизнес. Бог не ограничава нашето покорство към властите само до моментите, когато виждаме тяхната мъдрост, когато се съгласяваме или харесваме казаното от тях. Той просто казва: „Покорявайте се!“

По-късно Господ проговори в сърцето ми: Джонако исках всеки вярващ да получава цялата информациямъдростилинасокиот които се нуждаесамо чре змолитва и общение с Менникога не бих постановил властите вЦъркватаНоАз ги поставих с пълното намерение Моите деца да не получават всичкоот което се нуждаятчрезсвоя молитвенживотТе трябва да се научат да разпознават и да чуват Моя глас и чрез лидеритекоито Съмпоставил.“ Не е наша отговорност да даваме преценка за решенията на водачите или да отсъждаме за резултатите от фактите. Този, който е поставил съответния човек на власт, ще го направи. Ако на израилтяните бе позволено да съдят Моисеевите решения, той щеше да бъде притиснат в ъгъла и те щяха да се върнат в Египет.

И лидерите, и ние ще бъдем съдени. Те за своите решения и осъждението им ще бъде по-тежко от нашето. Ето защо Исус предупреждава: А онзикойто не е знаел и е сторил нещокоето заслужава боймалко ще бъде битИ отвсекикомуто много е даденомного и ще се изискваи комуто са много поверилиот него повече щеизискват“ (Лука 12:48). Яков също предупреждава: Братя моине ставайте мнозина учителикато знаетечеще приемем потежко осъждане“ (3:1).

От друга страна, Бог ще ни съди според проявеното ни покорство, защото властта е от Него. Съпротивата срещу делегирана власт е съпротива срещу Божията власт. Не бива да се натоварваме със задачата да преценяваме предварително дали лидерите са прави. Това не е наш товар, а на Бога. Само Той познава и може да промени сърцата, което е и Неговото голямо желание.

СЪРЦЕТО НА ЛИДЕРА Е В БОЖИИТЕ РЪЦЕ

Искам да се върна към свидетелството, което дадох в глава 2. Когато моят пастор съобщи, че преустановява домашните събирания за църквата, аз не само смятах, че греши, но и че някой му е повлиял да вземе това решение срещу мен. Около началника ми се въртеше друга сила, за която не съм споменал – офисният мениджър. Той не ме харесваше и искаше моето уволнение.

При това издигна стена на разделение между мен и главния пастор, като даваше на всеки негативни сведения за другия. Повечето от тях съвсем не бяха верни. Освен всичко друго, бе предприел един вид кампания с анонимни писма сред служителите, която бе специално насочена срещу мен. Работещите са казвали на съпругата ми, която също бе част от колектива: „Защо просто не напишеш името на съпруга си върху това?“ Знаех какво прави, но бях с вързани ръце.

Когато главният пастор отмени домашните групи, аз счетох, че това е още една атака срещу мен, заради лъжите и подозрението, прокарани от мениджъра. Бях сигурен че „разпознавам“ правилно. Чувствах се праведен и изпитвах все по-малко желание да се подчинявам на властта на главния пастор. В крайна сметка, той беше подведен и вземаше неправилно решение – мислех си аз. Как Бог би искал осеммесечен труд да отиде на вятъра, както и възможността за спасението на много хора? Поради всички тези причини аз не отстъпвах пред главния пастор в продължение на 20 минути по време на онова събиране. Чувствах се прав – докато Святият Дух не ме смъмри, когато се прибрах у дома. Тогава в мен дойде дълбоко разбиране: бях изправен не пред човешка власт, а пред Божията.

Скоро след това Господ съживи в сърцето ми едно слово. То ясно се отнасяше за подобни ситуации и задаваше насока във време на трудности:

Сърцето на царя е в ръката на Господакато водни браздиТой накъдето иска го обръща“ (Притчи 21:1).

Царят представлява човека на властта над вас. Без значение дали е благочестив или опак, неговото сърце си остава в ръката на Господа. Стихът не казва: „Сърцето на добрия цар е в ръката на Господа.“ Независимо как му е било повлияно, сърцето му е в Господната ръка. Понеже не е писано: „Стига царят да не е негативно повлиян, сърцето му може да се обръща от Господа.“

АМИ АКО ЗНАЕМ, ЧЕ ТОВА Е ЛОШО РЕШЕНИЕ?

Ами ако не просто предполагаме, но сме сигурни, че властта взима лошо решение? Ами ако имаме конкретно доказателство, че лидерите ни са се повлияли от недобри сведения? Няма ли връщане назад? Не можем ли да направим нещо, за да помогнем на нашия водач? Отговорът е „да“.

Естир е добър пример за подобни ситуации. Авраамовите потомци бяха пленници под персийско управление. Лукав план бе замислен от нечестивия Аман, който повлия на персийския цар Ксеркс да подпише декрет за убиването на всеки юдеи. Самият цар определи деня.

Царица Естир бе потомка на Авраам, но не бе признала този факт по настояване на своя чичо Мардохей. Но Мардохей отиде при Естир и я помоли да се застъпи пред царя за своя народ. Тя разбираше, че тази постъпка би могла да й струва живота. Можеше да изгуби всичко. Естир беше царица и тайната й бе неприкосновена.

Тя взе решение да отправи прошение към царя. След тридневен пост, царицата приближи вътрешния двор на цар Ксеркс и Бог направи така, че той да погледне благосклонно към нея. Запита каква е молбата й тя го покани на празненството, което устройваше специално за царя и за Аман. Царят се съгласи и заедно с Аман отидоха на пиршеството.

Късно през същата нощ царят не можеше да заспи. Заповяда на слугите си да му четат от летописните книги. От прочетеното той си спомни, че юдеинът Мардохей бе спасил неговия живот, но никога не бе възнаграден. Царят се чудеше по какъв начин да го почете и потърси съвет от Аман. Последният по погрешка помисли, че става въпрос за него и предложи показването на изключителна почит към такъв човек. Тогава царят изясни, че има предвид Мардохей, а за свое най-голямо неудоволствие Аман трябваше да изяви почит към него. Бог вече приготвяше сърцето на царя за думите, които Естир щеше да изрече на празненството.

Щом царицата събра царя и Аман на пиршеството, царят отново попита за нейното прошение.

Тогава царицата Естир в отговор речеАко съм придобила твоето благоволениецарюи ако е угодно нацарянека ми се подари живота ми при молбата мии людете ми при молбата мизащото сме продадени,аз и людете мида бъдем погубениизбити и изтребениАко бяхме самопродадени като роби и робини,премълчала бихпри все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя“ (Естир 7:3-4).

Трябва да отбележим две неща. Първо, царят очевидно бе взел ужасно и некомпетентно решение, но все пак тя се обърна към него с уважение, запазвайки покорството в сърцето си. Второ, Естир сподели мъдростта си с голямо смирение, с оглед на неговото добро, а не само на своето. Отправи молба, но го остави той да вземе окончателното решение. Тя не каза: „Глупави съпруже, послушал си думите на един убиец. Не разбираш ли колко много ще загубиш чрез заповедта, която си издал?“ Естир разчиташе на едно: че Бог ще обърне сърцето му. Господ наистина промени намерението му и царят обеси нечестивия Аман. Юдеите бяха пощадени от изтребление.

Естир имаше конкретно доказателство, не просто разпознаване, че нейният водач не разполага с истински факти. Тя отиде при него със смирение и предизвика нещата по такъв начин, че царят бе в позиция да вземе правилното решение. Не го подцени, нито го притесняваше или манипулираше. Тя просто разчиташе на силата на Святия Дух да насочва сърцето на нейния господар.

КОГАТО НЕ СЕ ЗНАЯТ ВСИЧКИ ФАКТИ

В Словото намираме случай не само когато водачът се е поддал на недобро влияние, но и когато самият той взема решения, преди да е видял всички факти или да е изслушал цялата история. За пример могат да послужат Давид и цар Саул. филистимският гигант хвърляше презрение към армиите на Бога в продължение на четиридесет дни. Той предизвика Израел да излъчи един шампион, с когото да се бият за решаване на конфликта. Давид видя как войниците са ужасени и не са в състояние да отговорят на предизвикателството на гиганта. Бог вложи в сърцето му да се бие той. Но цар Саул го погледна и каза: „В никакъв случай. Ти си само дете и когато загубиш, всички ние ще трябва да служим на тази чужда армия“ (перифразиране на автора).

Давид чу това, но вместо да спори, започна да го убеждава:

Слугата ти пасеше овцете на баща сии когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадотоаз гоподгонвах та го поразявахи отървавах грабнатотоот устата муи когато се дигнеше върху мене,хващах го за брадатапоразявах гои го убивахСлугата ти е убивал и лъв и мечкаи тоя необрязанфилистимец ще бъде като едно от тяхпонеже хвърли презрение върху войските на живия БогГоспод,Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечкаТой ще ме отърве и от ръката на тояфилистимец“ (1 Царе 17:34-37).

Когато представяше информацията на властта, в отношението му имаше уважение. Той информира царя за онова, което не му бе известно при вземането на първоначалното решение. След което Давид се довери на Божията способност да обърне сърцето на неговия лидер. Вярваше, че това, което Бог е вложил в собственото му сърце, ще се осъществи чрез решението на царя. Оставайки смирен и покорен, Давид даваше място на Господното действие. И Бог обърна сърцето на Саул, който казаВърви и нека Господ да е с теб!“(1 Царе 17:34-37).

ИСТИНСКО ХОДАТАЙСТВО

Друг библейски пример за отправяне на молба към водача, след като той е взел решение, е случаят с Авигея. Тя бе омъжена за суров и зъл богаташ на име Навал. Давид се нуждаеше от храна, понеже Саул продължаваше да заплашва живота му. Давид се обърна към Навал с молба за продукти; знаеше, че е време на празнуване и ще има неща в изобилие. Преди той бе пазил Навало-вите слуги и никога не бе вземал нищо от него.

Навал не само отхвърли молбата на Давид, но прояви и обидно отношение. Това поведение разгневи Давид и той поведе 400 свои мъже да потърси отмъщение. Щеше да унищожи Навал и всички, които му принадлежаха.

Авигея, Наваловата съпруга, дочу за това и бързо приготви дарове от хляб, вино и месо, зърно, сушено грозде и смокини. Тогава се отправи в посоката, откъдето щеше да дойде Давид, за да пресрещне него и мъжете му. Когато го видя, тя слезе от осела и падна по лице пред Давид. После отправи молбата си:

На менегосподарю мойна мене нека бъде това нечестиеи нека говоримоляслугинята ти в ушите ти;и послушай думите на слугинята сиМолянека господарят ми не обръща никакво внимание на тоязлонрав човек Навалазащото каквото е името мутакъв е и тойНавал (т.е., Безумене името муибезумие обитавав негоа пък азтвоята слугиняне видях момците на господаря сикоито си пратил.Сегапрочеегосподарю мойвиметона живия Господ и на живота на душата типонеже Господ те евъздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката тито вразите тии тиякоито искат зло на господаря минека бъдат като НавалаИ сега тоя подаръккойто твоята слугиня донесе на господаря си,нека се даде на момцитекоито следват господаря миПростимолягрешката на слугинята сизащотоГоспод непременно ще направи за господаря ми твърд домпонеже господарят ми воюва в ГосподнитевойниИ зло не се намери в тебе никога… Но когато Господ направи добро на господаря митогаваспомни слугинята си“ (1 Царе 25:24-31).

Позволете ми да изредя точка по точка всичко, което тази жена направи за своя съпруг, за дома си и за Давид.

1. Тя се обърна към Давид с голямо уважение, като постоянно се представяше за негова слугиня.

2. Представи на Давид и на мъжете му щедър подарък, отразяващ нейната загриженост за тяхното добро.

3. Застъпи се за своя дом, като пое върху себе си отговорността. Дори каза, че това е нейното „беззаконие“.

4. Със страх и трепет изтъкна пред Давид, че ако извърши такова кръвопролитие, ще влезе в грях.

5. Напомни на Давид, че Бог ще отдаде възмездие и ще изпълни обещанията си към него.

6. Помоли Давид да си спомни за нея, когато бъде издигнат.

Може да запитате: „Как тази жена почете съпруга си?“ Спаси му живота. Той съгреши срещу тези мъже и срещу Господния помазаник. Ако беше опитала да оправдае неговото поведение, би дала по-голямо основание на Давид за отмъщение. Тя би наляла масло в огъня и би насърчила отдаването на възмездие. Каква полза от показването на почит, което ще доведе до смъртта на съпруга ти?

Щеше да е проява на пълно неуважение към Навал, ако бе казала: „Измъквам се оттук и оставям своя съпруг да си получи заслуженото, понеже е неудачник.“ Или би могла да отиде при Давид и да каже: „Слушай, аз нямах нищо общо с това. Щях да ти дам нещата, от които се нуждаеш. Когато чух какво е направил безразсъдният ми съпруг, дойдох с малко храна за теб и за мъжете ти, но ти не се отказвай от плана си да го убиеш – та той е неудачник и жесток. Каквото и да му сториш, заслужава си го.“ Подобни действия биха опозорили нейния съпруг.

Да се застъпиш за някого не означава, че пренебрегваш беззаконието; по-скоро го признаваш. После поставяш себе си между човека и осъждението. Казваш: „Знам, че той заслужава осъждение, но аз прося милост. Ще поема отговорността върху себе си и ще се застъпя за него.“ Авигея направи точно това. Давид дойде да отдаде съд, а тя попроси милост. Точните й думи бяха: „Моля те, прости прегрешението на слугинята си.“

Авигея говори така, за да възпре Давид да не съгреши, отдавайки лично възмездие. Божието Слово заповядва: Да неотмъщавашнито да храниш злоба против ониякоито са от людете ти“ (Левит 19:18). Тя застана в пролома, за да търси милост, а също и праведност за Давид.

Авигея не разпространяваше клюки сред съседите и приятелите си: „Знайте, че съм омъжена за мошеник. Той е най-големият неудачник, когото познавам.“ Нито пък говори на Давид за съпруга си с гняв, отвращение или желание да си мъсти. Думите й целяха да спаси живот. Вижте какво постигна застъпничеството й:

Тогава Давид каза на АвигеяБлагословен да бъде Господ Израилевият БогКойто те изпрати днес да мепосрещнеши благословен съвета тии благословена тикоято ме въздържа днес от кръвопролитие и отсамоотмъщаване с ръката миЗащото действителнозаклевам се в живота на Господа Израилевия Бог,Който ме въздържа да не ти сторя злоако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнешто доутрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжкоИ така Давид взе от ръката й оноващо мубе донеслаи рече йИди в дома си с мирвижпослушах думите ти и те приех“ (1 Царе 25:32-35).

Когато Авигея се прибра у дома, съпругът й си бе организирал гостоприемство. Нямаше никаква представа какво се е случило току-що. Тя предпочете да не му каже нищо оная вечер. На другата сутрин сподели с него как е спасила живота му. При тези думи неговото сърце стана като камък. Десет дни по-късно Господ уби Навал. Върху нечестивия човек дойде възмездие не от ръката на Давид или на Авигея, а от Божията ръка.

ЗАРАДИ ТОЗИ, КОЙТО Е НА ВЛАСТ

Мойсей се озоваваше в положение, при което бе принуден да оспорва решението на властта – на Бога. Това ставаше не веднъж. Нека да се спрем на първия случай. Израилтяните бяха съгрешили, като си направиха златно теле и му се поклониха. Бог толкова се разгневи, че каза на Мойсей, че ще ги избие всички и ще въздигне нация чрез Мойсей. Чуйте Моисеевата молба:

Тогава Мойсей се помоли на Йеова своя БогказвайкиГосподизащо пламва гневът Ти против людетеТикоито си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръкаЗащо да говорят египтяните,казвайкиЗа зло ги изведеза да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земятаПовърни сеот разпаления Си гняви разкай се за туй злокоето възнамеряваш против людете СиСпомни си заслугата си АвраамаИсаака и Израиляна които си се клел в Себе Сикато си им казалЩе размножапотомството ви като небесните звездии тая цялата земяза която говорихще дам на потомството виите ще я наследят завинаги“ (Изход 32:11-13).

Ще подчертаем няколко неща. Мойсей говореше в пълно покорство и със страх и трепет. Второ, той ревностно умоляваше Бога; никога не заповядваше. Трето, преди всичко заставаше на Божия страна, а не на страната на хората. С две думи, Мойсей искаше да каже: „Ами Твоята репутация, която си изградил в продължение на 400 години? Името Ти е познато по цялата земя, но Ти ще го опетниш, като не завършиш това, което си започнал.“ Тъй като Мойсей защитаваше преди всичко Божиите интереси, той можеше да отправи предизвикателство към решението на Бог. Мотивът му не бе себичен, но в полза на другите.

Преди да отправим молба към даден водач, трябва да се запитаме: „Заради кого го правя най-вече?“ Дори когато Мойсей напомни на Бог за Неговото обещание към Авраам, то бе преди всичко заради Господ. Напомни Му за важността на Неговото Слово. Мойсей имаше правилния фокус, понеже сърцето му беше право. Беше Божи служител, затова мислеше първо за Него, преди да помисли за себе си или за израилтяните. Ето го Божият отговор: Тогава Господ се разкая за злото,което бе казалче ще направи на людете Си“ (Изход 32:14).

Бог промени намерението Си. Решението бе отменено. Бих искал да изтъкна още едно важно нещо. Мойсей можеше да отговори по такъв директен начин на Бог, понеже отново и отново бе доказвал своята лоялност. Този принцип действа днес в нашето служение по следния начин – има служители, които са доказали верността си към Лиза и мен през годините. Те получават благоволение по-бързо от онези, които току-що са започнали да работят за нас. Трябва да си спечелил правото да говориш в живота на водача. Постигаш го чрез лоялност, не-порочност и вярност. Не всеки има способността да говори в живота на водача по този начин.

Още нещо важно – Мойсей не говори за Божието решение пред другите, а направо се обърна към Бога. Господ постоянно се гневеше на израилтяните, понеже сред тях имаше непрестанно мърморене и несъгласие с Неговите принципи. Това е тъй нареченото „оплакване“, което Бог мрази. Подобно поведение е много опасно и трябва да се избягва на всяка цена. Когато мърморим помежду си и се оплакваме за решенията, взети от нашите власти, ние сеем разделение и бунт. В една от следващите глави ще видим, че съдът за такова нещо е сигурен.

Аз съм се споразумял с хората, които работят за мен. Ако взема решение, което според тях е неоснователно, могат да се обърнат с молба към мен веднъж или ако се появят нови, подпомагащи решението факти, имат право да се обърнат към мен отново. Важно е внимателно да са обмислили аргументите си и да ми ги представят по такъв начин, че аз да разбера тяхната идея. Често съм променял някое решение, когато съм получавал нова информация. Но ако са се обърнали към мен и аз отстоявам първоначалното си решение, продължаваме напред в съгласие. Ако запазим единството, дори да съм сбъркал, Бог ни пази. Той ще пази мен и хората под мен, ако сърцата ни са били чисти. Давид каза: Незлобие и правота нека мепазятзащото Тебе чакам“ (Псалм 25:21).

АМИ АКО ИМА ПРОТИВОРЕЧИЕ С ТОВА, КОЕТО БОГ НИ Е ПОКАЗАЛ?

Може да запитате: „Ами ако властта ми каже противоположното на това, което съм усетил в молитва, че трябва да направя?“ Това е добър въпрос и трябва да получи отговор. Нека да се върнем към примера, който дадох във втора глава. Преди да започна цялата програма с „партитата“, аз ревностно търсих Господа в молитва и бях сигурен, че Той ме е инструктирал да го направя. И до ден-днешен съм напълно уверен, че Бог ми каза да организирам домашните групи, защото цялата случка явно бе изпит за мен дали ще се покоря на поставената над мен власт.

Словото е изпълнено с примери как Бог изпитва Своите хора. Когато каза на Авраам да принесе Исаак в жертва, в Библията конкретно е заявено: Бог изпитваше Авраам“ (Битие 22:1). Господ не е искал Авраам да убие сина си, но допусна той да пътува три дни до планината и не го спря, докато Авраам не вдигна ножа. Бог видя неговата непоколебима вярност в действията му на покорство. Вижда ли в нас същото днес?

В своето първо послание до коринтяните апостол Павел каза на църквата да направи нещо, което промени във второто си послание. След като промени новите нареждания към църквата, апостолът изрази изумително твърдение:

Понеже за това и писахза да ви позная чрез опитдали сте послушни във всичко“ (2 Коринтяни 2:9). Павел им даде нарежданията с една цел: да види дали ще се покорят на неговата власт. Имам един много мъдър приятел, който е пастор от години. Той ми каза, че открива къде има непокорство сред неговите работници, като дава някое безсмислено нареждане. Сподели с мен: „Джон, скоро започвам да чувам мърморенето и оплакването на непокорните. Справям се с него, а после променям нареждането и всичко се връща към нормалния си ход.“

Павел даде заповедта, за да види дали ще последват нарежданията му във ВсичкоКлючовата дума е всичкоЗаповедта му бе трудна, което само по себе си бе с определена цел. Целта: ако последваха това нареждане, биха последвали всичко останало.

Точно така Бог постъпи с Авраам. Откри най-трудната за Авраам причина за покорство: трябваше да се откаже от най-скъпото нещо в живота си, обещаното, което бе очаквал двайсет и пет години. Не че Авраам бе направил нещо, но Бог му го обеща в молитва. За Авраам би било по-лесно сам да застане на олтара, но Бог искаше най-ценното за него. Ако Авраам се подчинеше в това, щеше да се подчини във всички неща.

Моят главен пастор поиска да се откажа от най-трудното нещо. Бях работил по въпроса месеци наред и всички го знаеха. В моите очи тук се криеше обещание за идването на много души в царството. От това зависеше дали ще имам успешно младежко служение. Бях заложил репутацията си, защото казах на всички, че проектът е от Бога. Бях чул, че трябва да продължа да издигам програмата в молитва. Не знаех, че това е изпит и често Божиите изпити не се разпознават, докато всичко не приключи, понеже те винаги разкриват какво има в сърцата ни.

Моите партита сигурно щяха да доведат много души в царството, но Бог е по-заинтересован властта Му да се изяви в нашите сърца, отколкото собствените ни методи да извършат Неговата работа. Той е Бог; Той има много други свежи идеи как да достигне погиващите души. Това, което не може да се промени, е принципът на покортво в човешкото сърце, защото без него човекът не може да влезе в царството и за непокорното сърце няма друга алтернатива.

Трябва да възприемем един критичен и труден принцип в сърцата си. Щом Бог делегира властта си на хората, Той не се намесва директно. Единственото изключение е, когато водачът явно наруши писаното Слово или законите на Бога. Самият Господ не би омаловажил делегираната власт, която е поставил. Не можем да подминаваме власт и да се обявяваме за подвластни само на Бога. Мойсей говори за този принцип пред главите на израилевите племена:

Ето що заповяда Господ: … ако някоя жена направи обрек Господуи обвърже себесисъс задължениевмладостта сив бащиния си доми баща й чуе обрека й и задължениетос което е обвързала душата сиибаща й не й каже нищотогава всичките й обреци си остават в силаи всяко нейно задължениес което еобвързала душата сиси остава в силаНо ако й забрани баща й, в деня когато чуето никойотобрецитеи или от задължениятас които е обвързала душата синяма да остане в силаи Господще й прости понеже й е забранил баща й“  (Числа 30:1-5).

Мойсей набляга на този принцип още, като го прилага за съпруга и съпругата. Бог, върховната или делегираната власт, подкрепят това, с което делегираната власт е съгласна. От друга страна, анулира нещата, които делегираната власт е отхвърлила. Бог уважава Своята делегирана власт. Тъй като младата жена е под бащината си власт, а съпругата е под властта на съпруга си, Бог ще работи с бащата или със съпруга, но ще освободи жената от клетвите й.

Този принцип се намира в Словото като цяло, не само по отношение на семейството, но и в други области на делегирана власт. Отново бих искал да подчертая, че има изключение, когато властта ни казва да направим нещо, което директно противоречи на Божиите заповеди. Става ми тъжно, когато чувам хора в служението да казват: „Моят пастор ми каза да не правя това, но той не чува Бога. Затова ще постъпя както считам за добре, но по по-заобиколен начин.“ Няма значение какво вярваш, че си чул в молитва; ти се надигаш срещу Божията власт, ако противоречиш на насоките, които делегираната власт ти е дала.

Примерите, които бих могъл да дам, са безброй. Забелязал съм, че когато в сърцето ни започне да гори знание по откровение, много въпроси получават отговор и многобройни проблеми биват разрешавани. Тази книга не може да изчерпи всички примери и обяснения. Целта ни е да получим откровение за властта, която и откровение за Самия Бог, защото Той и властта Му са неразделни. Както ви насърчих в началото, викайте към Бога и Го молете да вложи принципа за богоугодно покорство във вашите сърца още докато четете. В противен случай, ще се окажете с повече въпроси, отколкото в началото.

В следващата глава ще разкрия как да се справяме с несправедливото отношение и как да реагираме към власт, която е груба към нас. Ще видим, че Бог има славен план за нас в подобни ситуации.