ТРЕТИ СЛУЧАЙ

Има още един случай с мотора ми, който не беше във виденията ми, но го споменавам, като потвърждение на горните случаи:

Една вечер, по-точно една нощ, се спусках по правия отсек, описан в първия случай, към село Черноочене. И сега се чудя, къде и защо съм тръгнал натам, тъй като все още избягвах, доколкото е възможно вечерното каране?! Спомням си, че навлязох в серпентините на къси светлини. За части от секундата, преди да навляза от външен завой, (от към реката, от към пропастта към вътрешен завой, който бе ограничен от изсечени пет-десет метрови скали), „НЕЩО“ ми каза, по-точно го чух, най-вероятно в съзнанието ми: „Смени светлините!“ И това „казване“ сега ми се струва да беше като глас, като отчаян вик, а може би най-точно като ЗАПОВЕД!

Съзнателно или не, мигновено превключих светлините и какво да видя?! Вижте и вие: От страната на скалите се движеха невръстни деца, от три-четири до седем-осемгодишна възраст, хванати две по две за ръка – вървящи пеш в тъмната нощ! От страната на пропастта пътят беше зает от каруца, последвана от цял керван катунарски коли. Тези цигани безгрижно извършваха нощен преход. Как успях да завия, без да връхлетя върху тези нищо не очакващи невинни деца, изпълняващи поръката да вървят пеш, без да се забия в първата кола или по-вероятно в конете на втората?! Повече от ясно е обаче – НЕ БЕЗ БОЖИЯ НАМЕСА!

И сега, когато пиша това, не мога да си обясня, кое бе накарало катунарите да сторят това? Докато обслужвах като лекар-педиатър така наречения тогава „Гол връх“ в гр. Луковит, многократно и продължително съм беседвал с цигански майки за принципите и начините на живот на циганите. Това правех да използвам наученото за понижение на детската смъртност, която там беше много висока. Смея да твърдя, че имам доста познания в принципите на живот на тези хора. В подобни катунарски преходи децата винаги са в колите. Защо сега през нощта те вървяха пеш – не зная. Но съм дълбоко убеден, че Бог чрез Святия Си Дух ми бе помогнал с всичко: рефлекс, бързина и неприсъщо майсторско каране на един новак – „аджамия“. Такъв бях тогава в управлението на този вид МПС!

Ако бях попаднал под краката на конете или под колелата на втората каруца, щях да се потроша. Щом спрях мотора между двата потока, започнах да крещя и псувам като луд.

Бях неимоверно много ядосан. Гърмях и трещях за неспазване на правилника за движение от тяхна страна и какво би могло да се случи, при връхлитане върху децата, ако „НЯКОЙ“ не беше предпазил и тях, и мен! Ами ако беше не мотор, а някой „Астрофиат“?… (По онова време това бяха най-разпространените големи камиони, пренасящи оловно-цинкова, а може би и уранова руда.)

Започнах да викам срещу тези невинни, а може би и виновни хора. Иначе твърде конфликтни, сега бяха разбрали и почувствали ситуацията, неумишлената си вина и останаха твърде кротки.

Когато се поукротих, някои от циганските старей дойдоха да ме опипат, дали не съм ранен и дали не тече кръв от мен… Вместо да коленичим всички и да благодарим на Светата Троица, всеки продължи по своя път!…

Веднъж, когато гледах една от новите версии на филма „БЕН ХУР“, свързах нещо от него с тази случка: След морски бой, командирът на римския флот каза на Юда Бен Хур: Твоят БОГ, за да спаси теб, спаси римския флот! „ Не помня как го е изговорил или е било изписано, но аз Го пиша с главни букви. И сега, когато мисля за тези неща, в нашия случай това би звучало така: „За да спаси нашият Бог невръстните дечица, ТОЙ спаси и мен!“

Възкресявайки тази картина от моя живот, от дистанцията на времето, аз отново стигам до заключението, че наистина БОГ ме спаси! Защото, ако се бях сблъскал с децата, катунарите с ужас и злоба, от и за станалото, щяха да ме заколят, както казва народната песен ,5като агне Гергьовско и пиле петровско“!

Дори и при благоприятния развой на нещата, някои биха си рекли; „Той е сам!… Едва не изби децата ни!… Да го заколим! В тъмата кой ще ни види? И да го хвърлим в реката!… Докато го открият, ние ще сме вече далече!…“

Да, напълно възможно е, а и все повече се убеждавам, че в онова състояние на афектираност, в което бях изпаднал, от което и до сега се срамувам, това можеше да се случи, АКО над мен не беше ръката на Бога и Неговият Дух да ме опазят И ТОЗИ ПЪТ!