ПОЖАРЪТ

През летен ден бяхме на вършитба и въпреки отморителните един-два километра плуване вечерта в общия басейн на плажа, вечерта се чувствах ужасно изморен. Бях вече легнал на пейките, т.е. на „леглото“, което си бях направил на двора. Така бях намерил известно облекчение от жегата и безмилостното жилене от летящи и пълзящи твари. С нетърпение очаквах летния полъх около 22 часа. Последният позволяваше да покрия с чаршаф главата си и аз мигновено заспах.

В просъница чух силни викове. Те идваха от всякъде, по-точно идваха от цялото село. Но не успях да разбера причината за това безпокойство. Скоро дойде приятел и извика с тревожен глас: „Ставай бърже, че гадове са запалили снопите в Кисилери!“ Така още наричахме това село, въпреки, че вече му беше дадено името „Момина баня“ – един от кварталите на Хисаря днес.

Трудно може да си представи читателят, колко много ми струваше да се надигна от „леглото“ си в онзи момент. Новото предизвикателство обаче сякаш ми даде отново сили, като на Сам-сон! Без ни най-малко да се сравнявам с библейската личност Самсон, на когото Бог бе върнал отново силата след изпитания.

Бегом се насочихме към мястото, където се събираха хората, готвещи се да участват в гасенето на пожара. С Банката се насочихме към един камион с работещ двигател. Качихме се бързо на каросерията и се присъединихме към останалите.

Сега идва онзи момент, за който изписах толкова много по-горе. Камионът бе спрял пред кафенето на Ганчо Казака. Бе най-вероятно „Молотовка“ или стар „Опел“, не си спомням. Последният бе оборудван с три извити железа, дървени летви към тях и други разни приспособления и заврънкулки за поставяне и закрепване на брезент И сега не зная защо, но се покатерих и седнах на една от летвите, така че горната половина на тялото ми беше извън габарита на камиона. Пак казвам, и сега се чудя, защо направих това -от несъобразителност, липса на опит, а може би и от двете. Едва ли ще сбъркам, ако кажа, че това нещо може да е било от лукавия. Бог го бе допуснал за Негова слава, „за да се явят Неговите дела“! (Евангелие от Йоан, глава 9, стих 3).

Задминавахме вилата на Илия Вълков, (днес двора на стария ОНС). Тогава „НЕЩО“ като вътрешен глас или оформяне в съзнанието ми, настоятелно заповяда: „Слизай веднага!“

Едва ли е трябвало и секунда да го сторя, когато нещо закачи предната част на камиона и което изплющя към края на летвите! И сега изтръпвам при мисълта, като си спомня какъв ужас изживях, когато преди още да сме излезли от крепостната стена на Хисаря, ОСЪЗНАХ какво щеше да се случи с мен!

Три дни, след като събрах кураж се изправих лице с лице с преживяното. Накрая отидох на същото това място. И още преди да стигна там, забелязах два дървени стълба и опънато между тях стоманено въже. Последното бе направено от по-тънки усукани телове, което може да се изрази по-добре на руски с „тоненким проволоком“.

Отново си представих, как това оплетено, стоманено въже ме прерязва през корема! Щях да бъда срязан като млада краставица с остър нож! Сега, както и тогава, предполагам, че в тъмнината горната част на тялото ми след удара щеше да бъде отнесена от въжето! Дори и в най-добрия случай, ако бяха отрязани само краката ми, останалото от мен щеше да бъде изхвърлено със страшна сила на паважа, последвано, ако не от внезапна, то от бърза смърт!

АБСОЛЮТНО СЪМ УБЕДЕН, бъдете убедени и вие, че И ТОЗИ ПЪТ СВЯТИЯТ БОЖИЙ ДУХ Е БИЛ С МЕНЕ ГРЕШНИКА.

В заключение на последното свидетелство, ще потвърдя, че е предадено АБСОЛЮТНО ВЯРНО! НЕ СЕ СЪМНЯВАМ ДОРИ И ЗА МИГ, ЧЕ И ТОЗИ ПЪТ НЕЖНАТА И ЛЮБЯЩА РЪКА НА БОГА МЕ Е ЗАКРИЛЯЛА!